Въпреки многобройните икономически форуми и консултациите с бившия вицепрезидент на Световната банка и настоящ еврокомисар Кристалина Георгиева, правителството на Бойко Борисов още се лута в търсенето на новия модел за растеж на икономиката. снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

След 50 г. България няма да има селско население, посочиха апокалиптично експерти на БАН. Добре, че в момента се извършва преброяване, та и те направиха преглед на човешкия материал. Ако бяха анализирали стопанските ресурси, прогнозата можеше да е още по-трагична - след 50 г. България няма да има икономика.

За да има страната ни икономика, трябва да е ясно каква. А това може да стане само ако темата влезе в дневния ред на обществото. Да има воля, разбиране и оценка на важността й. За 20 г. България избра формата на държавното си устройство, външните политически приоритети, но почти не отвори дума за икономиката. А за да е конкурентна, трябва да знае силните,

слабите й страни и източниците за развитие

Това не е петилетен план. Това е стратегия, която страната трябва да следва десетилетия, независимо от властовата конюнктура.

Ако в главите на политиците има нещо по въпроса, то е каша. Еврокомисарят Кристалина Георгиева се обяви за зелен растеж. Но премиерът Бойко Борисов задочно влиза в противоречие с нея. Дали защото нещичко е чул, пък не е разбрал, или заради стремеж да се хареса на всички, "стратегическата му мисъл" е чужда на логика: един път "чистата ни земя" произвежда екологични домати и краставици; втори път изхранваме света с тях, трети път "произвеждаме вода". Как тъй ще храним света с чиста продукция, след като ударните добиви изискват ГМО, не е ясно. Ясно е единствено, че Борисов е естет: "Като отидеш в Северна България, все едно вечер си в приказките - червените лампички светят, стотици хиляди перки се въртят."

Творчески безпорядък цари и край президента Първанов. Мъчи се да извежда приоритети, да възлага задачи на научни колективи. Нека обаче да видим какво пише в "Стратегия за ускорено развитие на икономиката", изготвена през 2007 г. от БАН. За аграрния сектор например се препоръчва създаването на "50-60 хил. частни модерни земеделски стопанства и 15 000-20 000 ферми". В същото време като условие за прогрес е посочено уедряване на земята. Как при толкова много стопанства? Така стратегията се превръща в един добронамерен, но теоретичен документ. Както многото частни стопанства, така и уедрената земя

биха могли да бъдат път към благоденствие

Но са различни пътища, които изискват различни ресурси.

Първанов настоява да развиваме приоритетно ядрената енергетика. ГЕРБ подмята за зелена икономика и тъй като тя е залегнала в европейската стратегия до 2020 г., е ясно, че ще се акцентира върху нея. Финансовият министър Симеон Дянков вижда България като данъчен рай, който ще привлича капитали.

Капитали се привличат с малко бюрокрация, електронни услуги и най-често - с евтина работна ръка. Електронни услуги няма, а икономическият министър Трайчо Трайков не иска да се хвалим с евтина работна ръка. Смята, че трябва да се рекламираме с квалифицирана. Но в какво? То трябва да е наистина уникално, за да бъде 7-милионно застаряващо население привлекателно за инвеститор. Но многото университети знания и технологии ли създават? И да ги виним ли на фона на описания по-горе хаос?

Държавата може да е заспала, но светът е жив, променя се, българският бизнес също търси ниши. За "Булгартабак" напират корейска и японска компания, в Ловеч ще се сглобяват китайски автомобили. И това не е случайност, не е цикличност в конюнктурата. Икономическата експанзия идва от изток. Вместо с подслушвания и лични компромати българските политици най-после трябва да погледнат променящия се свят,

с мисъл за десетилетия напред

България спи, но не е спяща красавица. Конкурентните предимства, на които може да разчита, са малко, разпиляното време ги орязва още повече. Принц няма да дойде.

Дебатът по икономическите перспективи няма да е лесен. Вероятно ще разсее някои заблуди, че традиционният за нас морски туризъм има бъдеще. Но може да открие други перспективни форми на туризъм. А може и неприятно за мнозина да се разрови в същината на "зелената икономика" - скъп ток и унищожаване на обработваема земя в името на ветгрогенераторите, ужасна естетика (снимка на нос Калиакра с рекламна туристическа цел вече не може да бъде направена нито от въздух, нито от море - в кадър влизат десетки перки). Но дебатът е нужен, за да намери балансите и приоритетите.

Като стана дума за инертността на политическите лидери, то следва да отчетем и друга тяхна грешка. Твърде много олигарси има край тях, но твърде малко хора от реалния бизнес, от този, който не разчита на политическо покровителство. Затова и съветите, и решенията им в повечето случаи са в полза на точно определени хора и във вреда на всички, които искат честна конкуренция, прозрачна среда и не са склонни да дават подкупи. Практиката изобилства с лоши примери в това отношение. А повече съвети от живата икономика няма да са излишни, тъй като махалото отдавна е ударило в политиканстването и популизма.