Постинг
08.12.2010 06:45 -
По-кратка ваканция за слабаците
Асен Александров, директор на 51-во СОУ в София и съветник на образователния министър Сергей Игнатов
- Господин Александров, притеснява ли ви прокламираният ученически протест срещу кратката ваканция? Възможно ли е на 3 януари училището да остане празно?
- Аз не се притеснявам, че училището ще остане празно, защото при нас учат ученици от 1 до 12 клас. Особено по-малките деца идват тук дори и през ваканцията, в празнични и почивни дни. Просто си обичат училището. Надявам се, че и много от големите ученици също ще бъдат в клас. Така че притесненията ми не идват от това, че няма да има деца в класните стаи, а от нещо друго. Вярно е, че от 1968 г. насам правото на младите да се бунтуват и отстояват каузи е нещо естествено и нормално. Но в случая каузата, за която те се борят, е доста егоистична. Те казват само "Ние искаме" - и оттук нататък няма диалог. Аз дори съм си мислил - това е мое мнение, не ангажирам министерството, че учениците с нисък успех или с много отсъствия трябва да имат по-кратка ваканция, за да могат да наваксат пропуските в знанията си тук с помощта на учителите.
- Твърди се, че това е опит на младите да покажат, че искат да бъде чут гласът им, макар и доста несполучлив. Вие как насърчавате вашите ученици да се включват социално?
- В училище имаме различни дейности, чрез които учениците могат да заявяват себе си и да бъдат чути. Ние издаваме най-големия училищен вестник в България. Той излиза два пъти в седмицата, на 16 страници, има редколегия, дал съм им дори отделна стая. И там децата споделят всичко, което ги вълнува. Едно много интересно събитие, в което се включиха нашите деца, беше, че те събраха пари за "Великолепната шесторка". Това стана, след като Наско от БТР гостува в училището по инициатива на вестник "Стандарт". Много ме радва, че децата взеха решението си съвсем спонтанно и за три дни събраха 650 лева. Вече три поредни години учениците ни събират и даряват суми на училището за слепи "Луи Брайл". И важното тук са не само даренията, а че у учениците се изгражда способност за съчувствие към околните, те се замислят, когато видят човешко нещастие, стават по-толерантни. Има десетки каузи, зад които учениците могат да застанат, ако бъдат подтикнати умело. Например "Какво да направя, за да има по-малко агресия в моето училище". Или да не се продават близо до училището алкохол и цигари. В София всъщност няма такова училище, до което на 50 метра да не се търгува с тях. И когато през голямото междучасие видиш да пие бира ученик, който иначе сигурно няма да дойде на 3 януари, се чувстваш безсилен да сториш нещо.
- Идеята чрез извънкласни дейности децата да изразяват себе си е част и от философията на новия закон за училищното образование.
- Една от отличителните черти на този закон, който в момента разработваме, е стремежът за даване на по-голяма автономия на училищата. Идеята е, че те са много различни и това, което е ценно в едно малко градче, в София няма да върши работа. Например в едно училище в по-малък град или на село може лесно да се въведе вечерен час, защото има начини да се контролира спазването му. Вие знаете, че в последните две-три години се опитахме да направим нещо, свързано с вечерния час, но в столицата то се провали, тъй като остана само на книга. Автономията ще позволи училищата да залагат в своите правилници неща, които са работещи само за тях. Ние разчитаме както на по-голямо ученическо самоуправление, така и на повече родителско участие. Законът обаче не може да се крепи на гол учителски ентусиазъм. Държавата трябва да знае, че като вменява повече отговорности на училището, трябва да заложи и съответните средства за тях.
- Защо се забави толкова училищният закон? Вие го представихте още през април, време беше да влезе в сила.
- Това, което ние представихме, не беше законът, а предложение, което да бъде подложено на обществено обсъждане. До момента сме получили някъде около 4000 предложения - от въвеждането на бой в училище (това в рамките на шегата) до свръхлиберализиране.
- Ще запазите ли много оспорваната оценка за поведение?
- Засега не сме взели решение по този въпрос. Но лично моето мнение е, че трябва в рамките на автономията да дадем на училищата възможност сами да преценят критериите за поведение. Важно е обаче тази оценка да не се разглежда като някаква бариера, която спира пътя на развитието на учениците. Тя ще бъде по-скоро форма на обратна връзка между училището и родителите. В момента, след като няма такава оценка, впечатлението на учителя от поведението на детето индиректно се отразява в оценката на знанията. Това не е добре. Успехът си е успех и трябва да бъде мерен абсолютно отделно от поведението. Сред осемте базисни компетентности, които Европа иска да бъдат развивани у детето, са компетентност по роден език, по чужд език, дигитални познания, математически, както и граждански или социални умения. Всъщност въпросната оценка за поведение може би ще бъде един от инструментите за оценяване на гражданската компетентност. Тя е един индикатор как развива детето социалните си умения. Ако отворим един училищен дневник, за какво най-често се пишат забележките? Без домашно, което показва, че той няма компетентността да се готви самостоятелно. Е, освен ако не го мързи. Говори в час - тоест не си е изградил способност да се държи адекватно при определени обстоятелства. Аз по-скоро бих нарекъл оценката за поведение "оценка за социални умения". Защото от времето на социализма у нас е останала една лоша нагласа към понятието "поведение". То се е превърнало в синоним на послушание. Всички, които протестират против оценката за поведение, протестират против тази представа за нея. Но светът вече е друг - оценка за послушание не може да има, нейното време е минало.
- Какво място отделяте на учебника в училищното ежедневие?
- Законът за училищното образование ще се състои от една статична част, в която са заложени основните му принципи, и една по-динамична част - стандарти. Те могат да бъдат променяни с течение на времето, защото когато нещо се развие, е логично да си поставим по-високи цели. Или когато се промени гледната точка на обществото спрямо определени процеси, стандартите ще го отразят. Именно тук попада и учебното съдържание. Принципът, който ще следваме спрямо учебниците, че те са само едно помагало, което да помогне на ученика да се ориентира в сложното море от информация. Защото днес проблемът вече е коя информация е достоверна, коя ти трябва и коя не ти е нужна. Учебникът би трябвало по-скоро да развива и стимулира творческото мислене на ученика. И нещата до голяма степен би трябвало да бъдат пречупени през това как се прилагат на практика. Ако досега часовете за нов материал и упражнения бяха 80 към 20, те вече трябва да бъдат поне 60 към 40.
Стела Стоянова
- Господин Александров, притеснява ли ви прокламираният ученически протест срещу кратката ваканция? Възможно ли е на 3 януари училището да остане празно?
- Аз не се притеснявам, че училището ще остане празно, защото при нас учат ученици от 1 до 12 клас. Особено по-малките деца идват тук дори и през ваканцията, в празнични и почивни дни. Просто си обичат училището. Надявам се, че и много от големите ученици също ще бъдат в клас. Така че притесненията ми не идват от това, че няма да има деца в класните стаи, а от нещо друго. Вярно е, че от 1968 г. насам правото на младите да се бунтуват и отстояват каузи е нещо естествено и нормално. Но в случая каузата, за която те се борят, е доста егоистична. Те казват само "Ние искаме" - и оттук нататък няма диалог. Аз дори съм си мислил - това е мое мнение, не ангажирам министерството, че учениците с нисък успех или с много отсъствия трябва да имат по-кратка ваканция, за да могат да наваксат пропуските в знанията си тук с помощта на учителите.
- Твърди се, че това е опит на младите да покажат, че искат да бъде чут гласът им, макар и доста несполучлив. Вие как насърчавате вашите ученици да се включват социално?
- В училище имаме различни дейности, чрез които учениците могат да заявяват себе си и да бъдат чути. Ние издаваме най-големия училищен вестник в България. Той излиза два пъти в седмицата, на 16 страници, има редколегия, дал съм им дори отделна стая. И там децата споделят всичко, което ги вълнува. Едно много интересно събитие, в което се включиха нашите деца, беше, че те събраха пари за "Великолепната шесторка". Това стана, след като Наско от БТР гостува в училището по инициатива на вестник "Стандарт". Много ме радва, че децата взеха решението си съвсем спонтанно и за три дни събраха 650 лева. Вече три поредни години учениците ни събират и даряват суми на училището за слепи "Луи Брайл". И важното тук са не само даренията, а че у учениците се изгражда способност за съчувствие към околните, те се замислят, когато видят човешко нещастие, стават по-толерантни. Има десетки каузи, зад които учениците могат да застанат, ако бъдат подтикнати умело. Например "Какво да направя, за да има по-малко агресия в моето училище". Или да не се продават близо до училището алкохол и цигари. В София всъщност няма такова училище, до което на 50 метра да не се търгува с тях. И когато през голямото междучасие видиш да пие бира ученик, който иначе сигурно няма да дойде на 3 януари, се чувстваш безсилен да сториш нещо.
- Идеята чрез извънкласни дейности децата да изразяват себе си е част и от философията на новия закон за училищното образование.
- Една от отличителните черти на този закон, който в момента разработваме, е стремежът за даване на по-голяма автономия на училищата. Идеята е, че те са много различни и това, което е ценно в едно малко градче, в София няма да върши работа. Например в едно училище в по-малък град или на село може лесно да се въведе вечерен час, защото има начини да се контролира спазването му. Вие знаете, че в последните две-три години се опитахме да направим нещо, свързано с вечерния час, но в столицата то се провали, тъй като остана само на книга. Автономията ще позволи училищата да залагат в своите правилници неща, които са работещи само за тях. Ние разчитаме както на по-голямо ученическо самоуправление, така и на повече родителско участие. Законът обаче не може да се крепи на гол учителски ентусиазъм. Държавата трябва да знае, че като вменява повече отговорности на училището, трябва да заложи и съответните средства за тях.
- Защо се забави толкова училищният закон? Вие го представихте още през април, време беше да влезе в сила.
- Това, което ние представихме, не беше законът, а предложение, което да бъде подложено на обществено обсъждане. До момента сме получили някъде около 4000 предложения - от въвеждането на бой в училище (това в рамките на шегата) до свръхлиберализиране.
- Ще запазите ли много оспорваната оценка за поведение?
- Засега не сме взели решение по този въпрос. Но лично моето мнение е, че трябва в рамките на автономията да дадем на училищата възможност сами да преценят критериите за поведение. Важно е обаче тази оценка да не се разглежда като някаква бариера, която спира пътя на развитието на учениците. Тя ще бъде по-скоро форма на обратна връзка между училището и родителите. В момента, след като няма такава оценка, впечатлението на учителя от поведението на детето индиректно се отразява в оценката на знанията. Това не е добре. Успехът си е успех и трябва да бъде мерен абсолютно отделно от поведението. Сред осемте базисни компетентности, които Европа иска да бъдат развивани у детето, са компетентност по роден език, по чужд език, дигитални познания, математически, както и граждански или социални умения. Всъщност въпросната оценка за поведение може би ще бъде един от инструментите за оценяване на гражданската компетентност. Тя е един индикатор как развива детето социалните си умения. Ако отворим един училищен дневник, за какво най-често се пишат забележките? Без домашно, което показва, че той няма компетентността да се готви самостоятелно. Е, освен ако не го мързи. Говори в час - тоест не си е изградил способност да се държи адекватно при определени обстоятелства. Аз по-скоро бих нарекъл оценката за поведение "оценка за социални умения". Защото от времето на социализма у нас е останала една лоша нагласа към понятието "поведение". То се е превърнало в синоним на послушание. Всички, които протестират против оценката за поведение, протестират против тази представа за нея. Но светът вече е друг - оценка за послушание не може да има, нейното време е минало.
- Какво място отделяте на учебника в училищното ежедневие?
- Законът за училищното образование ще се състои от една статична част, в която са заложени основните му принципи, и една по-динамична част - стандарти. Те могат да бъдат променяни с течение на времето, защото когато нещо се развие, е логично да си поставим по-високи цели. Или когато се промени гледната точка на обществото спрямо определени процеси, стандартите ще го отразят. Именно тук попада и учебното съдържание. Принципът, който ще следваме спрямо учебниците, че те са само едно помагало, което да помогне на ученика да се ориентира в сложното море от информация. Защото днес проблемът вече е коя информация е достоверна, коя ти трябва и коя не ти е нужна. Учебникът би трябвало по-скоро да развива и стимулира творческото мислене на ученика. И нещата до голяма степен би трябвало да бъдат пречупени през това как се прилагат на практика. Ако досега часовете за нов материал и упражнения бяха 80 към 20, те вече трябва да бъдат поне 60 към 40.
Стела Стоянова
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. nature and science
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
