Бурните събития от изминалия месец не останаха незабелязани за правозащитните организации извън България. "Репортери без граници", организация, която защитава правата на журналистите по света, изказа позиция относно идеите за специален закон за клеветата и обидата в България.
В началото на тази година Красимир Велчев, заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ, заяви, че има нужда от нов закон за клевета, допълвайки, че досегашните наказателни санкции, са "абсурдни". Той заяви, че "имаме нужда от ново законодателство, което да осигури на всеки един гражданин възможността да упражнява правата си, а не само на политиците."

"Репортери без граници" обясниха днес, че са притеснени от предложенията, прокарани от членовете на ГЕРБ, да промени законодателството за клеветата. Организацията отбеляза още огромното увеличение в подслушванията в България.

"Призоваваме членовете на парламента от мнозинството да не променят съществуващия закон относно клеветата" заявиха "Репортери без граница".

"Декриминализацията на обидата и клеветата трябва да бъде насърчена, особено при страните членки на Европейския съюз, които служат за пример на останалия свят", се казва още в декларацията на "Репортери без граници".

Според организацията едно евентуално засилване на санкциите за клевета може единствено да бъде стъпка назад, когато става въпрос за свободата на медиите в България.

"Репортери без граници" също осъжда огромното нарастване на телефонни подслушвания в страната. Според правозащитниците софийската следствена служба е заявила, че исканията за използване на специални разузнавателни средства са се удвоили през миналата година, като през 2009 те са били 1 459 и са достигнали 2 214 през 2010. В големите градове като Пловдив и Шумен повишението е съответно 500% и 67%."

"Напомняме на ръководството на полицията, че по закон, до записване на телефонни разговори може да се прибегне единствено и само като последно средство и в контекста на сериозни престъпления и атаки засягащи националната сигурност. Дори и в тези случаи разрешение от съда е абсолютно задължително", казват в декларацията си "Репортери без граници".

През 2010 "Репортери без граници" изрази безпокойство за увеличените искания от МВР на разпечатки от телефонни разговори и интернет трафик.

В доклад публикуван през 2008, организацията осъди и нелегалното подслушване на журналисти от ДАНС по разработката "Галерия".

Българските медии - електронни и печатни - от години страдат от своеобразна форма на заболяването "хепатит А". При повечето от тях пожълтяването вече не може да се прикрие. А и както знаем, хепатитът се лекува трудно...


Има ли лечение за тази медийна болест? С този въпрос започва разговорът на Георги Папакочев с шефа на катедра „Радио и телевизия” на журналистическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски” и ръководител на фондация „Медийна демокрация” доц. Орлин Спасов. Ето неговото мнение:Лекарство срещу омърсяването в жълто

„Има лечение, но хепатитът се лекува трудно, както знаем от медицината. И това лечение е добре известно – то се нарича качествена журналистика и качествена медийна среда. За съжаление тъкмо в това имаме силен недостиг на лекарство, тъй като през целия преход един от основните структурни проблеми на българската медийна среда е, че тя стана доминиращо жълта и качествените медии бяха изтласкани в периферията на публичността – те се превърнаха в нещо като нишови специализирани издания, които имат крайно малка публика и които едва оцеляват на медийния пазар.Преди няколко дни, за да дам пример, бях в много уважавания от мен вестник „Култура”, не бях ходил от няколко години в новия им офис, и трябва да ви кажа, че останах потресен от мизерията, в която хората в този изключително важен и смислен вестник работят. Това, което видях там, е визуализация на трагичното състояние на качествената журналистика в България”, казва доц. Орлин Спасов.

Тези дни на медийна конференция в София представители на БСП изразиха съжаление, че от българския ефир са изчезнали радиа като Свободна Европа, БиБиСи, Гласът на Америка, РФИ. Дали в подобно „страдание” прозират единствено опозиционните неволи на тези хора или проблемът за информационните корективи, който те поставят, е сериозен? Отговорът на доц. Орлин Спасов:

„Трудно ми е да коментирам какви са евентуалните политически мотиви за това изказване, но извън тях напълно се присъединявам към една такава оценка.

Смятам, че изчезването на тези радиостанции е в голям ущърб на България.

Пропадане в журналистическите празнини

Присъствието на тези медии в България беше важно именно в план на търсенето на това лекарство срещу „Хепатит А”, срещу омърсяването в жълто, което е основната болест на българската медийна среда. Именно тези медии внасяха елемент на конкурентност в ефира и много български медии се чувстваха притиснати от тази непрекъсната демонстрация на качество.”

Означава ли това, според доц. Орлин Спасов, че въпросният тип журналистика липсва в България? На този въпрос експертът отговаря така: „Мисля, че не само липсва, но просто зейнаха големи празнини именно защото през тези медии се налагаше една малко по-успокоена, по-аналитична гледна точка, една по-европейска позиция, нещо, което наистина е един от най-сериозните дефицити в българската медийна среда. Така че онова, което най-много пострада, е загубата на конкуренцията, на наличието на силни играчи, на силни конкуренти, които притискаха българската медийна среда да се развива в посока на по-добро качество на журналистиката”, казва медийният експерт доц. Орлин Спасов.



Автор: Г. Папакочев,