Полицията е с нови униформи, но милиционерските рефлекси са живи, че дори се толерират. Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Превръща ли се България в полицейска държава? Или вече е. Все по-често имаме поводи да се замислим по този въпрос.

В тази обстановка се развива и следващата история. За това как търсенето на елементарни права се тълкува като хулиганство, за което някой е обявен за издирване и прекарва 72 часа в ареста. Звучи невероятно. Като от роман за едно време, което повечето от нас се надяваха, че е безвъзвратно отминало. Но фактите са такива, каквито са описани и в съдебния протокол.

Иван Петров (известен общественик към Столична община, както сам се определя) е привлечен към наказателна отговорност за хулиганство с постановление на Софийската районна прокуратура (СРП) от 8 декември т.г. Според обвинението близо 9 месеца по-рано (!) на 26 април т.г. в Пето РПУ той е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. При това хулиганството се отличава с изключителна дързост, защото е пред полицейски служител и в сградата на полицейско управление. За това Наказателният кодекс предвижда до 5 години затвор.

В постановлението са описани и хулиганските действия - държал се е агресивно, ръкомахал, говорил на висок тон и заявил на полицейския служител Благой Ванкин, че ще го осъди и че "бил осъдил прокуратурата, та камо ли полицията".

За деветте месеца, които са минали, преди Петров да бъде привлечен към наказателна отговорност, са разпитани единствено полицаят Ванкин и колегите му Георги Вълчев, Румен Драганов, Ивайло Цветанов и Костадин Григоров. Всички те, без да си противоречат, разказват как на 26 април Петров дошъл в управлението в стаята за прием на граждани, за да подаде две жалби. Той настоял да получи входящи номера веднага. Но това отнемало техническо време и затова бил помолен да изчака в чакалнята. След 15-ина минути Ванкин отишъл при Петров, за да му каже номерата. Гражданинът обаче повишил тон и започнал да обяснява, че не е длъжен да има химикал в себе си, и поискал картон с входящите номера. Сред аргументите му било и това, че е осъдил прокуратурата и ще осъди и полицията.

На следващия ден - 27 април, Петров подал жалба до Софийската градска прокуратура, с която искал проверка защо в столичните полицейски управления на хората не се дават входящи номера и се налага да се правят допълнителни справки по телефона или да посещават РПУ-тата отново, за да разберат образувана ли е преписка по жалбите им. Жалбата му е препратена на Софийската районна прокуратура. Образувана е прокурорска преписка № М 153/2010, по която жалбоподателят Иван Петров... е привлечен като обвиняем.

На 8 декември по делото постъпва докладна записка, че Иван Петров е търсен на адреса си няколко пъти, но не е намерен. Неоткриваем е и по телефона. Всъщност принудителното му довеждане е разпоредено още на 29 ноември, когато той трябвало да се яви за разпит в качеството на обвиняем. По делото обаче тази призовка липсва. От справка от началник сектор "Издирване" в СДВР се установява, че Петров е обявен за издирване на 6 декември заради постановлението за принудителното довеждане. От докладна записка от следващата дата става ясно, че на 7 декември той е намерен на ул. "Московска" (където се намира общината, бел.а.), задържан и заведен при разследващия орган.

След 72 часа, прекарани в ареста, от СРП

внасят в съда и искане за постоянното му задържане

По ирония на съдбата прокурорът, който защитава тезата, че на Иван Петров трябва да бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение, носи същото име.

Защитата на Петров твърди, че той е бил посъветван да се върне за входящ номер на следващия ден. Адвокат Величков обяснява, че е защитавал Петров по три дела, завършили с оправдателна присъда, по които той след това е осъдил държавата в лицето на МВР и прокуратурата. Защитникът се възмущава и че обвинението не представя справка за производствата, по които Петров е оправдан. Пита и какви са тези около 8 разследвания, след като Петров не е привлечен като обвиняем по тях.

За адвоката делото за хулиганство е образувано тенденциозно, "за да се покаже на г-н Петров, че трябва да се съобразява с незаконосъобразните порядки, въведени на територията на районните управления в София, да не се получават входящи номера на всякакви жалби и молби". Още повече че разследването за хулиганството е приключило още през септември и в такъв случай задържането под стража е равносилно на предварително изтърпяване на наказание без присъда.

Прокурорът Петров пледира, че на гражданина Петров е повдигнато обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание "лишаване от свобода", и от доказателствата, събрани на този етап от разследването, може да се направи обосновано предположение, че именно той е автор на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Прокурорът представя и справка от сектор "Издирване", с която да докаже, че Иван Петров е бил обявен за издирване и не е могъл да бъде намерен на домашния си адрес. Това налага извода, че съществува реална, а не предполагаема опасност той да се укрие от органите на разследването и съда и да забави или осуети реализирането на наказателна отговорност, настоява прокурорът. Той добавя и че срещу Петров има "около 8 наказателни производства", което означава, че "обвиняемият е с едно трайно антисоциално поведение" и има опасност да извърши престъпление, ако не бъде задържан.

Съдия Таня Маринова обаче оставя без уважение искането на прокуратурата и

нарежда Петров да бъде освободен незабавно

Нейното определение бе потвърдено вчера от Софийския градски съд и стана окончателно.

Съдът приема, че от събраните доказателства не може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Иван Петров е извършил престъпление. Той е защитавал гражданските си права да получи информация за входящия номер на регистрираните от него жалби в полицейското управление. "Нормалното за всяка цивилизована държава искане е възприето от полицейските служители като агресивно поведение, а обстоятелството, че възнамерява да търси правата си по съдебен ред, заявено пред тях, според настоящия съдебен състав не представлява непристойна проява, тъй като именно това е редът за защита правата на гражданите", пише в определението си Маринова.

Тя разсъждава и че никой не може да очаква, че срещу него ще бъде образувано наказателно производство по подадения от него самия сигнал, за да уведомява разследващите за дните, в които няма да е на адреса си. Освен това по делото няма данни обвиняемият да е търсен на постоянния си адрес и да са изисквани справки за това къде се намира в момента, което би могло да мотивира постановеното му принудително довеждане. Иван Петров е с адресна регистрация София, неосъждан е, намерен е още на следващия ден, след като е обявен за издирване. Затова според съда няма опасност нито да се укрие, нито да извърши друго престъпление.

Всички процесуално-следствени действия по делото са извършени на 20 септември и обвиняемият е задържан абсолютно необосновано от 7 до 13 декември. По закон 72-часовото задържане е единствено и само за представяне на лицето пред съда за решаване въпроса за постоянното му задържане, пише в определението. Според Маринова задържането е прекомерна принуда, неоправдана нито с повдигнатото обвинение, нито с личността на обвиняемия.

Скандален бе случаят и с 30-годишната Антоанета Мехмед,

която прекара 24 часа в ареста и бе осъдена да плати 100 лева глоба по Указа за борба с дребното хулиганство за непристойни действия. До това се стигна след скандал на опашка за нови документи в паспортната служба на Четвърто РУ в кв. "Аспарухово" във Варна. Според решението на съда 30-годишната жена била записана в списъка на чакащите за подаване на заявления за нови документи. Тя обаче напуснала сградата на полицейското управление за кратко, пропуснала реда си и "направила опит да пререди останалите чакащи на опашката хора", твърдят магистратите. Това довело до скандал, в който се намесил и дежурният полицай. Жената не изпълнила разпореждането на униформения служител да си тръгне или да се запише отново в тетрадката с чакащите граждани, а нахълтала пред едно от гишетата и започнала да се кара със служителите и да изблъсква останалите хора, става ясно още от мотивите на съда. Наложило се полицаят да изведе принудително Антоанета Мехмед извън канцеларията. Тогава жената успяла да грабне тетрадката със списъка на чакащи за подаване на документи и да накъса листовете й. Веднага след това тя била предадена от МВР на съда, който решава съдбата й за по-малко от 24 часа.

Електронното издание "Медиапул" писа наскоро и

за друг скандален случай във Варна

Историята там започна в края на 2009 г., когато арх. Калина Митева иска от общината по реда на достъпа до обществена информация протоколите от обществената дискусия по промените в Общия устройствен план на града. Получава немотивиран отказ.

Митева, която е сред противниците на проекта "Алея първа", обжалва отказа на общината пред Административния съд. Докато се чака съдебното решението от варненската неправителствена организация СОПА (Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията), и хора от партия "Зелените" подават над 20 заявления до общината за достъп до информация с еднакво съдържание - настояват за писмените протоколи и звуковите файлове от обсъжданията.

Общината уважава тези искания, а след това губи и делото пред Административния съд. В края на ноември 2010 г., повече от година след подаването на исканията, става ясно, че е образувано досъдебно производство за документна измама. Полицията започнала разследването по сигнал от правната дирекция на общината, подаден през март. В кметството се усъмнили, че многото бланки за достъп до информация са попълвани само от един или двама души без знанието на подписаните лица.

Гражданите били разпитвани кой е направил типовата бланка за заявленията за достъп, имали ли са сътрудници в тази си дейност, къде е изработена и разпечатана бланката, как е разпространена. Накарани са и да дадат образци за графологична експертиза.

Каква ще е развръзката по двата казуса, тепърва ще стане ясно. Факт е, че МВР и прокуратурата, които непрекъснато се оплакват от пренатовареност, са намерили време и енергия да се занимават с такъв хъс с тези разследвания. А когато властта използва закона за разправа, тя става по-опасна от самите закононарушители.

Иван Петров, който от жалбоподател се превърна в обвиняем и арестант.