Постинг
26.12.2010 10:27 -
По удоволствията ще ги познаете Българският образ на успеха е онова, което в крайна сметка виждаме: да има по много. И най-вече – ядене. Евгений Дайнов
Няма по-ужасна гледка от веселящия се българин в неговото насипно състояние. Разпищолени, потни, шкембести индивиди по анцузи (мъжките екземпляри) и прозрачни черни блузки с ламе (женските, пардон), набиващи мешана скара и лющещи ракия си подвикват с грапави, груби гласове, напълно недокоснати от онази сдържаност, която идва с цивилизацията: "Аре, ма... К’во, бе... Стига се пра’и па ти... Тоа ли, бе, да му е.. мамата..."
Сетне, зачервени и потни, започват да си катерят телесата по масите, а покрай тях се стеле миризмата на разлагащи се органични вещества. И всичко това – потопено в слузестата пулсация на чалгата. Пискливи женски гласове, напълно неспособни да се справят и с най-правата музикална фраза ("Тих бял Дунав се вълнува" например) се мъчат с близкоизточни извивки, подпреяни от сълзливо-бандитски текстове, които ти събуждат стария зъбобол в мъдреца.
"Кажи, нали си професор", преди време почти проплака Васко Кръпката, "докога ще се ориентирам откъде отлита самолетът за София по това накъде се движат хора с маймунски походки, облечени в анцузи?" Беше се върнал от Прага и след седмица в сърцето на европейската цивилизация се беше смазал още на обратния полет.
"Има ли друга държава, из която бродят такива хора?", ме запита накрая. Има: Беларус, Русия, Молдова, Узбекистан, Зимбабве... Няколко седмици по-късно Кръпката обяви себе си за емигрант в собствената си държава. Че и албум издаде на тази тема.
По удоволствията им ще ги познаете. Още първите изследвания, проведени в България преди 15-ина години, вдигнаха червено знаменце: образът на успеха, който се рее из главите на българите, не включва обличането във вечерен костюм, редовната игра на тенис, потъването в света на изкуствата, нито пък овладяването на кулинарните тайни на тайнствения Изток.
Българският образ на успеха е онова, което в крайна сметка виждаме: да има по много. И най-вече – ядене. Да има тави кебапчета, плата луканка и тенджери, пълни догоре с пържоли. Да има и много пиене – за предпочитане не фини вина от Новия свят, а елементарни ракии. Жените да имат много-много големи цици. Да се карат много големи джипове. На врата ти да се люлее много злато. И прочие.
Еднакво, мазно, но да е много. Това е една чудесна дефиниция на простащината.
При простаците няма разделение между различни неща, няма равнища, градации или йерархии. Затова дори не говорят членоразделно, а ръмжат. Затова си развяват анцузите и в къщи, и на работа, и в мола, и в самолета – и затова в крайна сметка, всички изглеждат еднакво, звучат еднакво и правят едни и същи крайно скучни неща.
А истината е, че разнообразието от удоволствия е онова, което прави живота поносим и понякога дори красив. Ние отдавна не сме онова, което работим – стругари, тъкачки, фрезисти, комбайнери, говедовъди или професори. Ние сме онова, което правим във времето, в което не работим – тогава, когато се развиваме. Когато се отдаваме на онова, което намираме за удоволствие.
Тънкостта на удоволствията е в това, че те са различни. Работенето е (беше?) еднакво и скучно. Удоволствията са обратното – разнообразни, интересни, пленяващи. И най-важното: цивилизоващи. Няма да станеш по-цивилизован човек, ако станеш по-добър стругар. Но задължително ще станеш по-цивилизован, когато се научиш да правиш разлика между френски, италиански, испански и български вина. А сетне: между вината от Стария и от Новия свят.
Не става дума за наливане с алкохол, приятели. Става дума за такова възпитание на възприятията, което да ти позволи да правиш разлика между нещата. Колкото по-разнообразно, разчленено, многопластово е едно нещо – толкова повече цивилизация има в него. А когато вече си стигнал до онази степен на възприятие, на която можеш да оценяваш на кое ниво кое нещо се намира – тогава идва и истинското удоволствие.
Развитието на удоволствията и развитието на цивилизацията вървят ръка за ръка. Ако за теб удоволствието това е да си навлечеш анцуга, да се завлечеш до кръчмата и да се наливаш с мастика, докато въздухът трепти от извивките на разни чалга повлекани – значи не си цивилизован.
Как изглежда подобно занимание, правено от цивилизован човек ли? Ето как.
Първото решение, което взимаш, е да си уточниш какво точно удоволствие искаш тази вечер. Все пак, докато за средния простак удоволствието е едно – да се напие, наплюска и пр., за цивилизования човек удоволствието е разнообразие. Да речем, решаваш да ходиш на кръчма. После се замисляш в коя. Какъв тип хора искаш да те заобикалят точно днес? Решаваш и това и се обличаш за вечеря.
Не вдигайте вежди. Обличането според ситуацията е едно от истински цивилизовани удоволствия на този свят, тъй като представлява упражнение по онази сдържаност, онова разбиране за разликите между нещата, което е цивилизацията.
На опера – с вечерно сако и черна папионка. Ако е дневно представление – пак с вечерно сако, но с дневна папионка. На рок клуб – с кожено яке. На джаз клуб – с кадифени панталони и артистична риза. На вечеря с художници – свободно, но стилно. На вечеря с банкери – с двуреден тъмен костюм. И т.н.
Да не влизам в света на вратовръзките, защото там няма край. Но дори и в секса – удоволствие, което всеки си мисли, че познава, не става дума за елементарно, неразчленено, еднообразно ебане. И в секса удоволствието е въпрос на градации, фини разлики и възпитание на възприятията. Онова, което правиш с начинаеща девойка, не е онова, което правиш със зряла жена. Не предлагаш на връзка еднодневка онова, което предлагаш на по-траен полов партньор.
Едва тогава, когато научиш правилата, когато усвоиш даденото удоволствие на всичките му равнища и във всички ситуации, качваш по-високото ниво - нарушаването на правилата. Не е възможно да получаваш удоволствие от нарушаването на правилата, ако преди това не си ги усвоил. Затова сексът на публични места е например удоволствие от висш порядък. Никой простак не е способен на това, тъй като просто не е цивилизован.
Да се съблечеш в Южния парк и да ти правят орални виртуозности посред бял ден, да правиш секс на стълбите на църквата "Света Неделя", точно на пъпа на София, да свършиш едновременно с партньора си на терасата на елитен клуб-ресторант, докато зад гърба ти ромоли пиано, а клиентелата се радва на поредното кулинарно чудо – това, приятели, е удоволствие.
Нарушаваш правилата не защото не ги знаеш, а защото ги знаеш. И да те сгащят, така да се каже, без гащи, няма да те заклеймят като простак. Пробвайте и ще се убедите. Стилното нарушаване на правилата за удоволствие – това не е простащина.
Удоволствието, изпълнено със стил, е крепител на цивилизацията. Това се постига трудно. Когато е просто разпищолване, е терористично нападение срещу цивилизацията. Това се постига лесно.
Изборът е ясен, решението всеки си го взима сам.
Сетне, зачервени и потни, започват да си катерят телесата по масите, а покрай тях се стеле миризмата на разлагащи се органични вещества. И всичко това – потопено в слузестата пулсация на чалгата. Пискливи женски гласове, напълно неспособни да се справят и с най-правата музикална фраза ("Тих бял Дунав се вълнува" например) се мъчат с близкоизточни извивки, подпреяни от сълзливо-бандитски текстове, които ти събуждат стария зъбобол в мъдреца.
"Кажи, нали си професор", преди време почти проплака Васко Кръпката, "докога ще се ориентирам откъде отлита самолетът за София по това накъде се движат хора с маймунски походки, облечени в анцузи?" Беше се върнал от Прага и след седмица в сърцето на европейската цивилизация се беше смазал още на обратния полет.
"Има ли друга държава, из която бродят такива хора?", ме запита накрая. Има: Беларус, Русия, Молдова, Узбекистан, Зимбабве... Няколко седмици по-късно Кръпката обяви себе си за емигрант в собствената си държава. Че и албум издаде на тази тема.
По удоволствията им ще ги познаете. Още първите изследвания, проведени в България преди 15-ина години, вдигнаха червено знаменце: образът на успеха, който се рее из главите на българите, не включва обличането във вечерен костюм, редовната игра на тенис, потъването в света на изкуствата, нито пък овладяването на кулинарните тайни на тайнствения Изток.
Българският образ на успеха е онова, което в крайна сметка виждаме: да има по много. И най-вече – ядене. Да има тави кебапчета, плата луканка и тенджери, пълни догоре с пържоли. Да има и много пиене – за предпочитане не фини вина от Новия свят, а елементарни ракии. Жените да имат много-много големи цици. Да се карат много големи джипове. На врата ти да се люлее много злато. И прочие.
Еднакво, мазно, но да е много. Това е една чудесна дефиниция на простащината.
При простаците няма разделение между различни неща, няма равнища, градации или йерархии. Затова дори не говорят членоразделно, а ръмжат. Затова си развяват анцузите и в къщи, и на работа, и в мола, и в самолета – и затова в крайна сметка, всички изглеждат еднакво, звучат еднакво и правят едни и същи крайно скучни неща.
А истината е, че разнообразието от удоволствия е онова, което прави живота поносим и понякога дори красив. Ние отдавна не сме онова, което работим – стругари, тъкачки, фрезисти, комбайнери, говедовъди или професори. Ние сме онова, което правим във времето, в което не работим – тогава, когато се развиваме. Когато се отдаваме на онова, което намираме за удоволствие.
Тънкостта на удоволствията е в това, че те са различни. Работенето е (беше?) еднакво и скучно. Удоволствията са обратното – разнообразни, интересни, пленяващи. И най-важното: цивилизоващи. Няма да станеш по-цивилизован човек, ако станеш по-добър стругар. Но задължително ще станеш по-цивилизован, когато се научиш да правиш разлика между френски, италиански, испански и български вина. А сетне: между вината от Стария и от Новия свят.
Не става дума за наливане с алкохол, приятели. Става дума за такова възпитание на възприятията, което да ти позволи да правиш разлика между нещата. Колкото по-разнообразно, разчленено, многопластово е едно нещо – толкова повече цивилизация има в него. А когато вече си стигнал до онази степен на възприятие, на която можеш да оценяваш на кое ниво кое нещо се намира – тогава идва и истинското удоволствие.
Развитието на удоволствията и развитието на цивилизацията вървят ръка за ръка. Ако за теб удоволствието това е да си навлечеш анцуга, да се завлечеш до кръчмата и да се наливаш с мастика, докато въздухът трепти от извивките на разни чалга повлекани – значи не си цивилизован.
Как изглежда подобно занимание, правено от цивилизован човек ли? Ето как.
Първото решение, което взимаш, е да си уточниш какво точно удоволствие искаш тази вечер. Все пак, докато за средния простак удоволствието е едно – да се напие, наплюска и пр., за цивилизования човек удоволствието е разнообразие. Да речем, решаваш да ходиш на кръчма. После се замисляш в коя. Какъв тип хора искаш да те заобикалят точно днес? Решаваш и това и се обличаш за вечеря.
Не вдигайте вежди. Обличането според ситуацията е едно от истински цивилизовани удоволствия на този свят, тъй като представлява упражнение по онази сдържаност, онова разбиране за разликите между нещата, което е цивилизацията.
На опера – с вечерно сако и черна папионка. Ако е дневно представление – пак с вечерно сако, но с дневна папионка. На рок клуб – с кожено яке. На джаз клуб – с кадифени панталони и артистична риза. На вечеря с художници – свободно, но стилно. На вечеря с банкери – с двуреден тъмен костюм. И т.н.
Да не влизам в света на вратовръзките, защото там няма край. Но дори и в секса – удоволствие, което всеки си мисли, че познава, не става дума за елементарно, неразчленено, еднообразно ебане. И в секса удоволствието е въпрос на градации, фини разлики и възпитание на възприятията. Онова, което правиш с начинаеща девойка, не е онова, което правиш със зряла жена. Не предлагаш на връзка еднодневка онова, което предлагаш на по-траен полов партньор.
Едва тогава, когато научиш правилата, когато усвоиш даденото удоволствие на всичките му равнища и във всички ситуации, качваш по-високото ниво - нарушаването на правилата. Не е възможно да получаваш удоволствие от нарушаването на правилата, ако преди това не си ги усвоил. Затова сексът на публични места е например удоволствие от висш порядък. Никой простак не е способен на това, тъй като просто не е цивилизован.
Да се съблечеш в Южния парк и да ти правят орални виртуозности посред бял ден, да правиш секс на стълбите на църквата "Света Неделя", точно на пъпа на София, да свършиш едновременно с партньора си на терасата на елитен клуб-ресторант, докато зад гърба ти ромоли пиано, а клиентелата се радва на поредното кулинарно чудо – това, приятели, е удоволствие.
Нарушаваш правилата не защото не ги знаеш, а защото ги знаеш. И да те сгащят, така да се каже, без гащи, няма да те заклеймят като простак. Пробвайте и ще се убедите. Стилното нарушаване на правилата за удоволствие – това не е простащина.
Удоволствието, изпълнено със стил, е крепител на цивилизацията. Това се постига трудно. Когато е просто разпищолване, е терористично нападение срещу цивилизацията. Това се постига лесно.
Изборът е ясен, решението всеки си го взима сам.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. nature and science
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
