Постинг
26.12.2010 10:32 -
Каква ще е икономиката през 2011 според... Оптимиста Васил Атанасов
"Започнах годината с 3000 лв. загуба на месец. Сега правя по толкова печалба. А ако нещата се наредят както съм ги предвидил, още в началото на 2011 мога да стигна дори 10 хил.".
Думите са на мой приятел предприемач. Човекът не е късметлия, не е в ацикличен сектор (тоест кризата не работи за него) и не е нарушавал закона в името на оцеляването на бизнеса си. Просто разбира и обича работата си.
Разговорът ми с него ще запомня с поне две противоречия. Първото – беше в слънчев декемврийски ден, толкова топъл, че навън сигурно беше 20 градуса. Второ - напук на добрите перспективи в бизнеса му, моят човек все пак се приема по-скоро като песимист за икономиката като цяло. Вероятно има основания за това – все пак по-добре от мен си познава и фирмата, и бранша.
Аз обаче съм оптимист. И не само защото искам да съм оптимист, който понякога греши, а не песимист, който винаги е прав. Вярвам, че атласите на Айн Ранд (хората, които дърпат човечеството напред) скоро ще надигнат рамене и в България. А и ситуацията около кризата ми напомня на тази в добрите години преди проблемите. И тогава, и сега всички говорят за едно също и не обръщат внимание на сигналите, че сривът или възстановяването може би са зад ъгъла. А такива определено има.
"Никога не съм продавал толкова, колкото тази година"
Това е изказване на български мениджър, с което вероятно мнозина негови колеги твърдо няма да се съгласят. Но е факт, че кризата отвори добри възможности за много компании. Темата за ръста на износа вече е толкова експлоатирана от анализатори, политици и медии, че тук няма пак да ви занимавам в подробности с нея. Ясно е, че повечето фирми, които продават навън, през тази година ще направят по-големи обороти и печалби от миналата.
Има и още нещо. Все по-често чувам за цели браншове, които залагат ръст в бюджетите си (и като приходи, и като разходи) за догодина. Наистина скромен, но все отнякъде трябва да се започне. А и дори с познатото от теорията забавяне тези оптимистични очаквания рано или късно (но през 2011) ще стигнат и до потребителите. Така реално може да се окаже, че икономически ръст от около 3%, който допреди няколко месеца изглеждаше невероятен, е напълно постижим.
"Нещата са толкова зле, че по-зле не може"
Така друг мой партньор, който е доста навътре в икономическия анализ, обясни най-сериозната причина за оптимизъм – стигнали сме дъното и сега трябва да се оттласнем.
И наистина, България остава най-бедната (и нещастна както се разбра наскоро, но това е по-скоро по народопсихологически, а не икономически причини) страна в ЕС. А така или иначе сме в съюза, който, противно на всички слухове, няма да се разпадне. Това означава, че със сигурност ще има процес на догонване – и като икономика, и като печалби на фирмите, и като доходи на хората.
Освен това макроикономическата стабилност в страната е факт, а не оптимистично пожелание. Често за сметка на ниските данъци се забравя най-важният компонент на тази стабилност – ниският външен дълг. И то в криза, която започна като ликвидна, но си се оказа чисто дългова. Ниският дълг пък може да се окаже магнитът за така чаканите чужди инвестиции.
Така стигаме до
I love doing business in Bulgaria
Думите са на западен консултант. И не са казани през 2007, а в края на 2010. Причините и за това са много. На първо място, със задължителното развитие на инфраструктурата си България най-сетне ще може да изкара дивиденти от географското си положение.
Инфраструктурата е свързана и с друга голяма възможност за ръст на икономиката и доходите – еврофондовете. А пък и замръзването на чуждите инвестиции е временно – в крайна сметка дори с високата осигурителна тежест в България ниската цена на труда продължава да прави много по-изгодно наемането на един работник тук, отколкото в Германия. Така от 4-те компонента, които създават богатство (труд, капитал, земя и иновации), 2 все още са много евтини. А колкото до квалификацията и образованието – може да не ви се вярва, но аз наистина смятам, че постепенно българите ще станат по-добре образовани, ще станат по бизнес ориентирани и това ще донесе конкурентоспособност на икономиката. Естествено това няма да се случи през 2011 г., но първите предвестници за това са вече тук (повече за тях може да прочетете на стр. 30).
"Вече не се говори за криза, а за възстановяване"
Предпоследният ми цитат е на колега журналист. И да, въпреки че проблемите на Гърция, Ирландия и др. са стряскащи, най-големите икономики в света (САЩ и Китай), изглежда, връщат формата си. Водещите американски компании показват доста по-добри баланси, отколкото при други кризи. Това също е основание за оптимизъм – ако моторите на световната икономика заработят на по-високи обороти, те ще дръпнат и останалата част от света напред.
Между другото отново по журналистическа линия не мога да не отбележа, че отново всички по света говорят за възможностите на възникващите пазари. И е въпрос на време е да се сетят и за България.
За съжаление положението не е само толкова розово, колкото го описах тук. Защо много хора (включително моят приятел предприемач) са песимисти ще можете да прочетете в съседния текст. Но междувременно не забравяйте, че дяволът може би не е толкова черен, колкото ви изглежда. Защото поне според американският президент Хари Труман песимист е човек, който превръща възможностите в трудности, оптимист е човек, който превръща трудностите във възможности.
Думите са на мой приятел предприемач. Човекът не е късметлия, не е в ацикличен сектор (тоест кризата не работи за него) и не е нарушавал закона в името на оцеляването на бизнеса си. Просто разбира и обича работата си.
Разговорът ми с него ще запомня с поне две противоречия. Първото – беше в слънчев декемврийски ден, толкова топъл, че навън сигурно беше 20 градуса. Второ - напук на добрите перспективи в бизнеса му, моят човек все пак се приема по-скоро като песимист за икономиката като цяло. Вероятно има основания за това – все пак по-добре от мен си познава и фирмата, и бранша.
Аз обаче съм оптимист. И не само защото искам да съм оптимист, който понякога греши, а не песимист, който винаги е прав. Вярвам, че атласите на Айн Ранд (хората, които дърпат човечеството напред) скоро ще надигнат рамене и в България. А и ситуацията около кризата ми напомня на тази в добрите години преди проблемите. И тогава, и сега всички говорят за едно също и не обръщат внимание на сигналите, че сривът или възстановяването може би са зад ъгъла. А такива определено има.
"Никога не съм продавал толкова, колкото тази година"
Това е изказване на български мениджър, с което вероятно мнозина негови колеги твърдо няма да се съгласят. Но е факт, че кризата отвори добри възможности за много компании. Темата за ръста на износа вече е толкова експлоатирана от анализатори, политици и медии, че тук няма пак да ви занимавам в подробности с нея. Ясно е, че повечето фирми, които продават навън, през тази година ще направят по-големи обороти и печалби от миналата.
Има и още нещо. Все по-често чувам за цели браншове, които залагат ръст в бюджетите си (и като приходи, и като разходи) за догодина. Наистина скромен, но все отнякъде трябва да се започне. А и дори с познатото от теорията забавяне тези оптимистични очаквания рано или късно (но през 2011) ще стигнат и до потребителите. Така реално може да се окаже, че икономически ръст от около 3%, който допреди няколко месеца изглеждаше невероятен, е напълно постижим.
"Нещата са толкова зле, че по-зле не може"
Така друг мой партньор, който е доста навътре в икономическия анализ, обясни най-сериозната причина за оптимизъм – стигнали сме дъното и сега трябва да се оттласнем.
И наистина, България остава най-бедната (и нещастна както се разбра наскоро, но това е по-скоро по народопсихологически, а не икономически причини) страна в ЕС. А така или иначе сме в съюза, който, противно на всички слухове, няма да се разпадне. Това означава, че със сигурност ще има процес на догонване – и като икономика, и като печалби на фирмите, и като доходи на хората.
Освен това макроикономическата стабилност в страната е факт, а не оптимистично пожелание. Често за сметка на ниските данъци се забравя най-важният компонент на тази стабилност – ниският външен дълг. И то в криза, която започна като ликвидна, но си се оказа чисто дългова. Ниският дълг пък може да се окаже магнитът за така чаканите чужди инвестиции.
Така стигаме до
I love doing business in Bulgaria
Думите са на западен консултант. И не са казани през 2007, а в края на 2010. Причините и за това са много. На първо място, със задължителното развитие на инфраструктурата си България най-сетне ще може да изкара дивиденти от географското си положение.
Инфраструктурата е свързана и с друга голяма възможност за ръст на икономиката и доходите – еврофондовете. А пък и замръзването на чуждите инвестиции е временно – в крайна сметка дори с високата осигурителна тежест в България ниската цена на труда продължава да прави много по-изгодно наемането на един работник тук, отколкото в Германия. Така от 4-те компонента, които създават богатство (труд, капитал, земя и иновации), 2 все още са много евтини. А колкото до квалификацията и образованието – може да не ви се вярва, но аз наистина смятам, че постепенно българите ще станат по-добре образовани, ще станат по бизнес ориентирани и това ще донесе конкурентоспособност на икономиката. Естествено това няма да се случи през 2011 г., но първите предвестници за това са вече тук (повече за тях може да прочетете на стр. 30).
"Вече не се говори за криза, а за възстановяване"
Предпоследният ми цитат е на колега журналист. И да, въпреки че проблемите на Гърция, Ирландия и др. са стряскащи, най-големите икономики в света (САЩ и Китай), изглежда, връщат формата си. Водещите американски компании показват доста по-добри баланси, отколкото при други кризи. Това също е основание за оптимизъм – ако моторите на световната икономика заработят на по-високи обороти, те ще дръпнат и останалата част от света напред.
Между другото отново по журналистическа линия не мога да не отбележа, че отново всички по света говорят за възможностите на възникващите пазари. И е въпрос на време е да се сетят и за България.
За съжаление положението не е само толкова розово, колкото го описах тук. Защо много хора (включително моят приятел предприемач) са песимисти ще можете да прочетете в съседния текст. Но междувременно не забравяйте, че дяволът може би не е толкова черен, колкото ви изглежда. Защото поне според американският президент Хари Труман песимист е човек, който превръща възможностите в трудности, оптимист е човек, който превръща трудностите във възможности.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. nature and science
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България