Сивият сектор е над 40% от БВП на страната, според изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България Сивата икономика нараства постоянно през последните 3 години и е достигнала почти 60%, е мнението на всеки втори българин. Това показва проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Изследването е представително и обхваща 3500 българи на възраст между 15 г. и 85 г.  Успоредно с това е направено и селектирано допитване само сред работодатели и сред работещи. Проучването е част от проекта "Ограничаване и превенция на неформалната икономика", който се изпълнява от АИКБ и КНСБ и се финансира от ЕС по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

Оценката на работодателите за размера на скритата икономика в България е, е тя е 42%, а според служителите - 48.6%. Резултатите от социологическото проучване изглеждат особено негативни и повдигат въпроси за обективната преценка на хората, до които са се допитали експертите. 
"Не са важни цифрите, а тенденцията", уточни Стефан Петранов, експерт по стратегии и планиране към проекта. От АИКБ допълват, че най-вероятно през миналата година сивата икономика реално е възлизала на между 42%-45% и уточняват, че 100% точна оценка на нейния размер няма как да се направи. Важно е и каква е методологията, по която се измерва. Повечето анализи за размера на сенчестия сектор в българската икономика обаче гравитират около 40%.

Според проучване на Фридрих Шнайдер от университета в Линц, Австрия, цитирано в Economist, сивата икономика в България през 2010 г. е възлизала на около 37% от брутния вътрешен продукт (БВП). Страната се нарежда на 3-то място от общо 37 анализирани държави. Пред нея са Литва и Евтония, а средният дял на сенчестата икономика във всички изследваните страни е 20%. Някои икономисти считат, че сивата икономика е здравословна при 14%.
Преди половин година подобно проучване по поръчка на Visa Европа изготви и консултантска компания A. T. Kearney. Резултатите от него показваха, че сивата икономика заема 37.7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България.

Според експертите от АИКБ основният виновник за прогреса на сивата икономика е липсата на достатъчно адекватни усилия на държвата в тази насока. Според тях  евентуалното повишение на минималната работна заплата тази година, за което настоява социалният министър Тотю Младенов, допълнително ще влоши положението.

Областите с най-голямо разпространение на сенчестата икономика – около 60% от цялата - са концентрирани най-вече в Югоизточна България (Бургас, Ямбол, Хасково). Основните прояви на сенчестата икономика  са укриване на мита и данъци, работа без трудов договор, отчитане на по-ниска печалба, нелегален внос и износ, източване на ДДС. Според работодатели и работници най-значимата проява е неплащането на пълен размер данъци върху печалбата. Друга е неплащане на пълния размер на дължимите осигуровки и плащания "на ръка".

Най-сивите сектори са инфраструктурното строителство, туризмът, здравеопазването и млекопреработвателната промишленост. Според анкетираните неформалната икономика в тях възлиза на между 50% и 75%. Най-светли (10-15%) са машиностроене и пощенски услуги. Проучването обхваща общо 11 сектора на икономиката.

"За България е по-добре да има сива, отколкото никаква икономика". Така министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков коментира изследването в сутрешния блок на bTV. "Сива или не, икономиката съществува и създава брутен вътрешен продукт", поясни той и добави, че икономиката посивява, когато на бизнеса му излиза по-евтино да работи в сивия сектор, отколкото да си плаща данъците.

Строителството е един от най-сивите сектори в икономикта. Фотограф: Антон Попов

Нов индекс

От проекта "Ограничаване и превенция на неформалната икономика" представиха нов индекс, който измерва сивата икономика – т. нар. композитен индекс "Икономика на светло". Идеята е, че колкото по-висок е той (при максимална стойност 100%), толкова по-малък е делът на сенчестите прояви в българската икономика. Неговата стойност за 2010 г. е 63.17 пункта. "Това е само базисно число, важно е да видим как ще се развие", посочи Стефан Петранов.

Индексът е съставен от два компонента с равномерна тежест – статистически и социологически. Статистическият компонент разчита официални статистически данни и от своя страна има пет подкомпонента с цел по-детайлното покритие на сивите дейности. От тях с най-голяма тежест са парите в икономиката и ДДС. Първият отчита как увеличението на парите в обръщение спрямо тези в банките отговаря на предлагането на стоки и услуги. Ако то го изпреварва, това се счита за проява на сива икономика. Вторят индекс се базира на събираемостта на ДДС – колкото по-малка част от дължимият данък се изплаща, толкова по-високо е равнището на сивата икономика.

Добромир Цольов

Само не зная на нещо което е скриото и на тъмно как се изчислява неговата стойност?

Въпрос в магазин: Как ще заплатите, с карта или в брой? Отговор: С купони.
През последните години ваучерите за храна се превърнаха в допълнително разплащателно средство. Не е случайно - те са освободени от данъци и осигуровки и затова са предпочитан бонус към заплата, използван от работодателите. Компаниите, които ги предлагат, са над десет, а конкуренцията между тях е повече от силна. Въпреки това пазарът не е голям, защото обемът му всяка година се определя от държавата и през последните две години е по около 170 млн. лв. Логично - купоните са вид данъчна преференция, от която губи бюджетът. Според компаниите за ваучери обаче търсенето е по-голямо, а наложените от държавата ограничения спират развитието на пазара. В резултат - той се изкривява, ударите по кокалчетата между компаниите са често срещана практика, а постоянните промени в нормативната уредба през годините им пречат да планират бизнеса си дългосрочно. А борбата между фирмите се изостря и това личи по увеличаващия се брой жалби, внесени в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В тях компаниите се обвиняват една друга в концентрация, удари под кръста и оспорват редица обществени поръчкиУдари по кокалчетата

Една от последните интриги дойде след като българската "ВМ финанс груп" подаде запитване към КЗК със съмнения за възможна концентрация между френската "Чек Дежене" и местната "Томбоу". Доводите й са: целият персонал от френската компания е преминал към българската. От двете фирми отричат подобна сделка. А според източници от пазара движението на служители между операторите е постоянно. Тяхното подозрение е, че тъй като френската фирма не работи (за съдебната драма - по-долу), използва лиценза на "Томбоу". Преки доказателства за смяна на собствеността няма в Търговския регистър. Други източници от сектора пък припомнят, че преди месеци на тях им е била предлагана покупка на българското дружество.

Удари по кокалчетата

Една от последните интриги дойде след като българската "ВМ финанс груп" подаде запитване към КЗК със съмнения за възможна концентрация между френската "Чек Дежене" и местната "Томбоу". Доводите й са: целият персонал от френската компания е преминал към българската. От двете фирми отричат подобна сделка. А според източници от пазара движението на служители между операторите е постоянно. Тяхното подозрение е, че тъй като френската фирма не работи (за съдебната драма - по-долу), използва лиценза на "Томбоу". Преки доказателства за смяна на собствеността няма в Търговския регистър. Други източници от сектора пък припомнят, че преди месеци на тях им е била предлагана покупка на българското дружество.

Същевременно в края на миналата година "Томбоу" също се обърна към КЗК с протест срещу другия френски оператор - "Содексо". Но от информацията, публикувана на страницата на комисията, не става ясно какъв е проблемът. Ясно е само, че е по текстове от закона за защита на конкуренция, които се отнасят за забранени споразумения и съгласувани практики. От "Томбоу" не пожелаха да коментират, докато антимонополният орган не се произнесе.

Всички тези изглеждащи на пръв поглед нелогични корпоративни движения донякъде могат да се обяснят с особеностите на пазара на ваучери и неговата специфична регулация.

Игра на котка и мишка

До средата на миналата година квотата се разпределяше по равно между лицензираните участници, независимо с колко клиенти имат подписани вече договори, с колко потребители работят, имат ли дейност, предлагат ли качествен сервиз. Оттук дойде и първото изкривяване на пазара. Някои компании въобще не работеха и не използваха дадената им квота, докато в същото време по-големите оператори не смогваха да обслужват клиентите си със сключени вече договори. Така работодателите, които купуваха от тях, в един момент бяха принудени да потърсят услугите на конкурентните оператори.

По този начин пазарът се преразпределяше изкуствено, като наказваше фирмите с най-много клиенти. За да могат да смогнат на поръчките, някои компании решиха да създадат свързани дружества и така да удвоят квотите си. Една част от операторите направиха това съвсем открито. Например френските "Чек Дежене България" и "Аккор" (преименуван впоследствие на "Идънред") основаха свои свързани компании, с които да кандидатстват за нови лицензи. Такива им бяха предоставени от Министерството на финансите, но впоследствие наредбата беше променена. В новата нормативна рамка се посочваше, че всички свързани фирми ще получават една обща квота. Според източници от пазара обаче в същото време някои други дружества също са били свързани, но неофициално, като така са продължили да получават отделни квоти. Като доказателство за това твърдение се посочва, че някои компании имат подозрително сходна политика към работодатели и търговци.

Третият проблем дойде оттам, че наредбата не предвиждаше сериозни наказания за компаниите, които надхвърлят определената им от държавата квота. Единствената санкция беше глоба от 15 хил. лв. Изкушен да задоволи нуждите на своите клиенти по този начин беше един от най-големите играчи на пазара - "Чек Дежене България". Компанията надхвърли определените й квоти за 2008 и 2009 г. Междувременно Министерството на финансите обяви, че ще отнема лиценза на всички, надвишили годишния си лимит. Така в началото на миналата година министърът на финансите издаде заповед за отнемане на лиценза на "Чек Дежене България". Компанията обжалва във Върховния административен съд и върна разрешителното си до окончателното решение на съда. Операторът получи от министерството "нулева" квота за миналата и за тази година. "Имаме дългосрочни планове за инвестиции в България и вярваме в благоприятната развръзка, продължаваме да развиваме мрежата си и продуктите си", заяви генералният директор на "Чек Дежене България" Чавдар Ваклев.

По-доброто решение

След като видя, че този начин на разпределение на пазара не работи, през август миналата година финансовото ведомство отново промени наредбата, която урежда пазара на ваучери. Така общата квота беше разделена на малки от по 2 млн. лева. Логиката е, че всеки оператор получава първоначално по 2 млн. лв. и след изчерпването им подава искане за нови до изразходването на целия годишен лимит. За 2011 г. например той е 172 млн. лв., разпределни в 86 квоти от по 2 млн. лв. Този принцип на контрол е най-пазарният от прилаганите до момента, тъй като всеки ще получава толкова квоти, колкото продаде. "Решението беше положително, тъй като в миналото много оператори бяха принудени да прекратяват или намаляват дейността си, след като достигнат лимита, а други пък растяха, което беше нечестно. В същото време дейността ни остава твърде зависима от общата квота", заяви председателят на Асоциацията на операторите на ваучерите за храна и изпълнителен директор на "Идънред България" Ерве Комбал. По тази причина компаниите на пазара продължават на настояват за отменяне на квотния принцип. "След промените в квотната система през август миналата година, растежът на пазара беше контролиран и търсенето не скочи със светкавични темпове, както се опасяваше Министерството на финансите. Пазарът расте със съизмерими темпове с други страни в ЕС. И по тази причина очакваме държавата да премахне квотната система", твърди Жан Истас, управител на "Содексо България".

От финансовото ведомство обаче уточняват, че не може да няма квоти, докато съществуват данъчни облекчения за ваучерите за храна. В момента на всеки ваучер от по 60 лв. държавата се лишава от 20 лв. приход от данъци и осигуровки, т.е. за една година бюджетът губи около 60 млн. лв. постъпления. Операторите настояват, че заради наложените ограничения, от ваучерите не могат да се възползват всички желаещи. Според тях в момента такива получават 200- 300 хил. работещи, докато през 2008 г. техният брой е бил 400 хил.

От финансовото министерство контрират, че разчетът за тази година е постигнат на базата на миналата, когато издадените ваучери са били за 130 млн. лв. – по-малко от нормативно определената годишна квота от 171.6 млн. лв.

Как се печели

Изострената конкуренция личи и от свитите маржове. Операторите печелят от два вида комисиони - първите са от работодателите, а вторите от търговците, с които работят. Според източници от сектора, ако преди няколко години операторите са получавали от работодателите 3% върху стойността на ваучерите, закупени от работодателите, в момента този процент е смален до 1. От големите вериги те получават още по около 2%, а от по-малките магазини: около 6-7%. Така в момента средната им обща комисиона е около 3-4% от стойността на продадените купони. Същевременно разходите им съвсем не са малки. В някои случаи само печатането на ваучерите, които имат няколко защити против фалшифициране, струва около 1.5-2% от общата сума, твърдят източници от бранша. Отделно операторите имат и разходи за персонал, наеми на офиси, дистрибуторска мрежа и др. Този малък марж кара някои компании да търсят начини за по-висока печалба. Например да не издават въобще хартиени купони, а да дават само номера. Разбира се, този незаконен ход може да бъде разкрит при проверка на оператора - да няма архив на хартиената част на ваучера.

На сайта си Министерството на финансите периодично обявява колко квоти са били предоставени до момента, но няма детайлна разбивка от кой са купени те и кои са лидерите на пазара. Не предоставиха данни и при запитването на "Капитал". Въпреки това данни от магазинитe на голяма верига показват, че през тази година са били използвани най-много ваучери на "Содексо България" (30-35%). След нея са "Идънред" (досега "Аккор") с 15-17%, "Томбоу" с 12-14%, "Виабел" с 10-11%, "Меню" ("ВМ финанс груп") с 8-10% и др.

Да ги има или да ги няма

Ваучерите са социална придобивка, добре приемана и от работници, и от работодатели именно в периоди на стагнация. Според Министерството на финансите с новите промени системата работи все по-добре и въобще не стои на дневен план отмяната й. Единственото, което притеснява операторите, е неизвестността. Според Манол Курдаланов, управител на "Томбоу", една от най-сериозните пречки в момента е липсата на дългосрочна перспектива и визия за пазара от страна на държавата. Така компаниите не могат да разработват по-подробни бизнес планове за дейността си. "Не очакваме недостиг на квоти през тази година. Но все още нито операторите, нито работодателите са наясно каква ще е ситуацията през 2012 г.", казва и Жан Истас, управител на "Содексо България". Във вида на социална придобивка, освободена от облагане, ваучерите могат и да създават бизнес, но това се случва по непазарни правила. Ощетява се бюджетът, а ползите от тях са спорни. Доводът (често изтъкван от компаниите за ваучери) за по-големи приходи от ДДС и данък печалба в резултат на купоните е недоказуем. А и е по-добре данъците да са еднакви и ниски за всички, вместо да се създават преференции само за определени групи данъкоплатци.

Началото

Бизнесът с ваучерите започна да се развива бурно през 2007 г. Тогава те бяха освободени от данъци и осигуровки - първоначално върху 40 лв. месечно на служител, а от 2009 г. - върху 60 лв. Купоните се издават от специално лицензирани оператори, които са свързващата нишка между държавата, работодателите и търговците. Движението на ваучерите се следи през специална банкова сметка, до която министерството има достъп. Освен това всеки месец фирмите дават справка в НАП за работата си. Друго условие пред операторите е да имат капитал от над 2 млн. лв. За да не се злоупотребява с данъчната преференция, всяка година държавата обявява лимит за стойността на купоните, с която операторите трябва да се съобразяват. Като така на практика тя задава и размера на пазар

Вероятността да не сте чували и да не ползвате световната валута, наречена точки, е нищожна. Схемите за лоялност първо се появиха по бензиностанции, предложиха ги мобилни оператори, а вече са и все по-масови - има ги в повечето търговски вериги. Целта им е да привличат и задържат клиенти, както и да следят навиците на покупките. За потребителите точките значат намаление при общото пазаруване, отстъпки за определени стоки или подаръци.

Ако и вашият портфейл е пълен с шарени карти за събиране на точки, от които скоро ще можете да си съберете тесте, значи вероятно живо се интересувате и от актуалните промоции. Макар че предложенията се менят постоянно, може да се обобщи, че при хранителните вериги това е единственият начин честите посетители да пазаруват по-евтино. Докато при веригите за техника или тип "направи си сам" стимулът е при покупки на внушителна стойност и засега пазаруването онлайн носи повече отстъпки. Ето информация за актуалните програми на някои от най-големите вериги за потребителски стоки.

Най-честите покупки

които правим, са за храна и други бързооборотни стоки. Така, логично, схемите за лоялни клиенти са широко разпространени при големите хранителни вериги. Те постоянно предлагат награди, най-често свързани с домакинството, срещу събрани точки. Обикновено издаването на картите става бързо - чрез попълване на формуляр в някой от търговските обекти, и е безплатно, а получаване на избраните от вас подаръци срещу натрупаните точки се прави на място в магазините.

Най-популярните програми са тези на BILLA, "Пикадили" и ЦБА. Представители на веригите твърдят, че интересът към тези програми е стабилен и през последните години са набрали хиляди клиенти.
"От началото на програмата ни за лоялност през 2003 г. имаме около 350 000 картодържатели, които активно използват своите карти при пазаруване и средно около 60% от всички платени сметки са през клубните карти, което пък е над 50% от оборота на веригата", пояснява Мариана Хаджиева, мениджър на от

отдел "Маркетинг" в "Пикадили". Програмата на веригата е стандартна – при плащане на сметката се зареждат и съответните точки. Оборотът от пари, който създавате, се записва в картата и на всеки 5 похарчени лева печелите една точка. През известни периоди от време компанията предлага брошура, в която представя актуалните предложения за лоялните си клиенти. Там можете да разберете колко точки са ви необходими да получите определен подарък, като новото издание е посветено на децата. То ще е валидно от 8 май до 11 юни 2011 г. Така например можете да вземете кола с радиоконтрол срещу 215 от точките си. Това означава, че оборотът, който преди това трябва да сте направили чрез покупки в магазините на веригата, е в размер на 1075 лв. Допълнителни възможности са например да платите за някакъв подарък едновременно с точки и с пари.

Сходна е програмата на хипермаркетите BILLA. С клубна карта на магазина всеки месец събирате бонус точки, които през следващия месец се преобразуват в левови отстъпки, като курсът на точките е следният: една точка е равна на една стотинка. Трупането на бонуса става, като пазарувате определени артикули, които са обозначени със стикер, на който пише колко точки носят. Всяка седмица се сменят стоките, които ви носят бонуса. На касата представяте своята карта и тя се зарежда. Освен това получавате и 3 по-малки карти, които са свързани с вашата основна, за да може всички членове на семейството ви да трупат в една своеобразна сметка. Като натрупате например 1000 точки, можете да си приспаднете 10 лв. от стойността на следващи покупки. До края на календарната година трябва да ползвате вашите точки, защото на 31 декември се нулират, а тези от последния месец на годината се прехвърлят за януари през следващата. Има и друг вид - хартиени точки, които трупате срещу оборот и не ви трябва карта. Особеното тук е, че трябва да похарчите над 5 лв., за да получите 1 точка, защото ако например платите 4.60 лв., няма да получите бонус.

Понякога срещу точките получавате голяма отстъпка за определени продукти, а друг път - подарък, както при сегашната промоция, която е валидна до 14 август 2011 г. Например за една раница трябва да съберете 130 промоточки, което означава, че трябва да сте пазарували минимум за 650 лв.

Оферта има и веригата супермаркети ЦБА. Подобно на BILLA и тази верига предлага 3 броя клубни миникарти, които трупат точки по сметката на основната карта. При всяко пазаруване в сметката ви се натрупват отстъпки.

"Ако например направите покупки за 100 лв., в картата Ви се акумулира до 5лв. отсъпка, в зависимост от достигнатото от Вас ниво. Още щом се сдобиете с безплатната ни карта получавате % отстъпка от стойността на Вашата покупка", пояснява Димитър Русев, директор за връзки с инвеститорите в ЦБА Асет мениджмънт. Увеличаването на натрупаната сума от отстъпки автоматично увеличава и начисляваният процент по определена схема. Когато получите своята карта, веднага ползвате 1% намаление. Като натрупате покупки за 1000 лв., вече сте акумулирали 10 лв. в картата и
започвате да ползвате 2%, докато натрупате 30 лв. и т.н. Максималната отстъпка, която можете да натрупате, е 5% която получавате при акумулирани в картата 100 лв. Постоянното й използване дава възможност да се спестява чрез натрупване на отстъпката от всеки касов бон.За щедри купувачи

Подобни схеми за лоялност предлагат и магазините за продажба на техника - "Технополис", "Техномаркет" и "Зора". Въпреки че тези покупки се случват по-рядко, те обикновено са и за по-големи суми. Тук критериите за направен оборот обаче са значително по-високи. При "Технополис" например започвате да събирате точки при оборот над 1000 лв., като от 1001 лв. до 2499 лв. за всеки 1 лв. покупка получавате 1 точка, в следващия диапазон - до 9000 лв., получавате по 2 точки и оттам нагоре по 5. Точки не се натрупват при покупка на промоционални продукти и при плащане с "Транскарт".
В "Техномаркет" при натрупване на оборот съответно над 1200 лв.

и 5000 лв. получавате сребърна или златна карта. В първия вариант можете да ползвате 2% отстъпка при покупки, но не и върху стоки, обявени в промоция, докато със златна карта ползвате 5% отстъпка при пазаруване и 3% при покупки на промоционални стоки. Ако пазарувате онлайн, независимо дали имате карта, ви се полагат 5% отстъпка, но и тук не можете да я ползвате заедно с отстъпката по картата ви. Освен класическата програма "Техномаркет" предлага и съвместна лоялна програма със Samsung. "В зависимост от броя покупки получавате отстъпка при всяка следваща и размерът се увеличава, като максималното намаление може да стигне 10%", каза Атанас Аргиров, търговски директор в "Техномаркет".

Клубни карти за отстъпка предлага и магазин "Зора", като такава можете да получите при покупка за над 600 лв. И тук върху паметта на картата се натрупва информация за покупките. До достигане на оборот 1000 лв. нямате право да ползвате отстъпка, а само трупате оборот и след достигането на минимума получавате по 1% намаление от стойността на всяка следваща закупена стока. В зависимост от оборота, който направите, може да достигнете намаление от 5%.

Лоялни програми имат и магазините от типа "направи си сам". Praktiker предлага две програми за лоялните си клиенти. Първата степен е притежаването на синя карта, която получавате при общ оборот до 10 хил. лв. Като достигнете покупки за минимум 2500 лв., имате право да получите отстъпка от цената на следващи покупки. Получавате парите под формата на ваучер. Ако минете прага от 10 хил. лв., получавате златна карта и отстъпка 10% от всякакви покупки освен стоките в промоция. Друга промоция на Praktiker е намалението за млади семейства. Ако сте сключили брак в последната година или очаквате дете в следващите 6 месеца, или имате дете на възраст под 1 година (дори и да нямате сключен граждански брак), имате право да си издадете карта за млади семейства със срочност 1 година.