Нина можеше да е жива, ако не беше колективната безотговорност
Стела Стоянова

---

Едно дете тази година няма да посрещне Дядо Коледа. Нина от Торос. Не че, ако беше пристигнал, добрият старец би оставил под елхата в дома на пияните й родители нещо друго освен бутилка. И едва ли елените му биха заменили коня на семейството, продаден поради безпаричие и безпътица. Факт е обаче, че детето щеше да бъде спасено, ако някой се беше намесил малко по-рано и ако отговорните за това органи си бяха свършили работата. Защото случилото се в Торос е плод на колективната безотговорност. И на явно националния ни навик да се задействаме само тогава, когато сеирът прерасне в трагедия. Всички в Торос са знаели какво става в дома на Радослав и Аксиния, всички са виждали пияната майка да оставя без надзор хлапетата, всички са знаели за свадите.
Ако милозливостта ни да не разделяме децата от семейната им среда и ограничените правомощия на социалните органи не бяха изиграли лоша шега, Нина щеше да е жива.
По-страшното обаче е друго - докато тече следствието за случилото се в Торос и докато обществото ни безконечно дебатира дали социалните са си на мястото, със сигурност в десетки други домове пияни родители пребиват децата си безнаказано под тихите погледи на цяло село.
Или на целия квартал. Някъде съседите може и да извикат полиция, която ще прибере родителите за 24 часа и ще състави протокол.
Може дори да им спрат детските за известно време, което ще прати малтретираните малчугани да просят или да ровят в контейнерите с боклук, за да компенсират не достигащите пари за цигари и ракия на мама и тате.
След това всичко ще се забрави. До следващия пиянски скандал. До следващия бой. И само ако той е с фатален изход, с огромно закъснение обществото ще се намеси, за да накаже виновните и да изведе децата от "неподходящата семейна среда", като я замени със също толкова неподходяща в някой дом за деца.
Защото, напук на немалкото усвоявани пари от Европа по различни социални проекти това е сферата, в която винаги сме страдали от липса на политика. Лобираме за модерни европейски модели в гета, които се прехранват от контейнерите с боклук, и налагаме съвременни световни мерки в домове, чийто единствен бюджет се формира от детските надбавки и помощите за безработица.
Начинът на живот на семейството в Торос - от помощи на помощи - е модел, по който живеят стотици фамилии в десетки български села. Пропиването на детските още в деня, в който бъдат дадени, за тях е традиция, която измества по значимост дори и Коледа.
Със сигурност десетки деца в подобни семейства са малтретирани. А онези, които не са, пък израстват със съзнанието, че перспективата на живота им се простира до следващия контейнер. Живеят назаем.
Вече свикнахме с династиите от потомствени безработни, които живеят отвъд съзнанието за каквото и да било социално включване. Те отдавна са изключени отвсякъде и са свикнали с това. Тъжното е, че според прогнозите един ден изключените щели да станат повече от нас. Надали можем да направим нещо, за да спрем този процес. Но можем поне да не бъдем бездушни, когато видим следващите родители, пребиващи дете. Може би така ще предотвратим още една трагична Коледа. Може би ще компенсираме мълчанието си в десетки други ситуации. Може би следващата Нина ще оцелее.

Мариета е на 10 години, а вече е по-отговорна и грижовна не само от 28-годишната си майка, но и от повечето възрастни. Въпреки крехката си възраст детето успява да ходи на училище, да отглежда четирите си по-малки братя и сестри, да им намира храна и да ги води за ваксини. Бележките є в школото са средни, но самият факт, че е там всеки ден, е постижение. Вярно, понякога закъснява малко за първия час, защото трябва преди това да заведе 3-годишната си сестра Лори на детска градина, докато майка є още спи, неизтрезняла от предната вечер.

Мариета не знае какво е мол и никога не е виждала, не се е хранила, както повечето деца, в известните вериги, предлагащи подаръци към детското меню. На гърба си нова дреха не е обличала освен в случаите, когато някой комшия є даде нещо. Може обаче да си кърпи сама дупките на блузата. Когато някой се смили и є даде храна, първо я разделя с едногодишния си брат Васко, после трябва да има за Лори, след това за двете близначки на 8 и каквото остане, е за нея. За разлика от повечето деца знае, че бебетата не ги носи щъркелът, защото майка є не се притеснява да прави пиянските си оргии с различни мъже пред 10-годишния є поглед. Когато това се случи, Мариета се свива в ъгъла или извежда останалите си братя и сестри при баба си, която не є е съвсем баба, защото е майка на пастрока є и по-скоро се дразни на децата. Въпреки че е на 10, улицата вече я е научила на най-важното ­ как се оцелява.

Единствената трагедия на момичето е, че е попаднало в родителските „грижи“ на майка си Аксиния и доведения си баща Радослав, които при поредната си пиянска свада в неделя убиха с дърво 8-годишната є сестра Нина.Мариета не може да си избира родителите, но в белите държави дори животните се гледат в по-хуманни условия. Къде в целия този омагьосан кръг е мястото на местните чиновници от отдел „Закрила на детето”? С какви очи вчера един чичко от същия отдел обяснява, че е посещавал дома на семейството и условията вътре били „по-скоро добри”. Добри?!

Добре ли е 3 деца да спят на едно изтърбушено легло, добре ли е 8-годишно дете да го лекуват с греяна ракия вместо с лекарства. Добре ли е дете на годинка да ходи с разпрана през средата блуза посред зима. Ако това за вас е добре, май вие не сте много добре.

Защо не отделихте петте деца от семейството им, преди да се стигне до убийство. Знаете ли, че те са научени да се грижат едно за друго? Не стига че преди това не свършихте нищо, ами сега ще ги разделите, обричайки ги на извращенията в детски дом. Знаете ли, че в тези домове батковците изнасилват момченца ей така, за разнообразие. Ако не вярвате, елате да ви пусна един запис.

Вие от Луковит, от отдел „Закрила на детето”, кого точно закриляте - заплатите си може би или безхаберното си съществуване? Това, че вземате 300-400 лв., не ви извинява ни най-малко. Ако толкова не ви стигат парите, с едно колело да бяхте ги обикаляли тези семейства, щяхте да знаете какво се случва в тях. Защото в село Торос не живеят 10 000 души. На топло, пред компютъра сигурно ви е по-лесно.

Сега ще тръгне някаква проверка и сигурно ще се окаже, че по документи всичко е наред. Но това, сами разбирате, е без значение. Дори да ви уволнят, Нина няма да се върне, а Мариета няма вече да може да се грижи като майка за малките.

Спасете поне нея, тя го заслужава, защото съм сигурен, че един ден ще бъде прекрасна майка и човек. Просто не я обричайте, защото спасите ли нея, това ще е надежда и за всички други деца в нейното положение.

А Вие лично защо не го спасихте?!
Кой може да влезе в чуждия дом и да радава справедливост
Я се заемете с нещо позитивно! Не плачете на чужд гроб! Стига! Вредно е за всички, най вече за Вас!