GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Франция облъчва със смърт   Макар Франция да залага на атомната енергия както никоя друга страна от ЕС, въпросът за крайното складиране на ядрените отпадъци остава нерешен и до днес. Част от тях просто се изсипват в морето или се изпращат в Сибир.   Там, където се разбиват вълните на Ла Манша в стръмните скали на Нормандия, се намира френското предприятие за сепариране на атомните отпадъци. В съоръжението Ла Аг инженерите на атомния концерн Арева разлагат използваните плутониеви и уранови горивни пръти на съставните им части, които могат да се използват отново. Онова, което остава, са атомни отпадъци. Говорителят на предприятието Жак-Иманюел Солние твърди, че те се складират съгласно предписанията: "Критериите са много строги и ние педантично внимаваме да ги спазваме, така че остатъчният риск да е минимален."

Радиоактивни рачета на трапезата ни

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Каквото остане, отива в Сибир

Яник Русле - пълномощник на Грийнпийс за Франция - не вярва обаче на концерна Арева. Миналата есен той покани телевизия АРТЕ да го придружи до Ла Аг. Камерите показаха на изумената общественост какво се случва наистина в крайния френски Север: "Точно зад мен се намира съоръжението на групировката Кожема, която спада към концерна Арева. Тази тръба води към морето и е дълга четири и половина километра. През нея Кожема изхвърля ежегодно толкова радиоактивна вода в морето, колкото може да се побере в 33 милиона бурета от по 100 литра", обяснява Яник Русле.

Атомният концерн признава само за милион и половина бурета годишно, но и това е достатъчно - елементи като кобалт 60 и цезий 137 се поемат от водораслите и раците и така преминават в хранителната верига на човека. Това обаче не е всичко. Над 10% от радиактивните отпадъци от Ла Аг Франция изпраща в Сибир. По принцип подобно нещо не е разрешено, защото всяка страна е длъжна сама да ги складира. Арева обаче се възползва от една юридическа вратичка...

Шефовете на концерна обозначават използваните горивни пръти като "материал, който може да бъде използван". Затова имат и право да го препращат другаде. Руски експерти признават обаче, че едва 10% от френския уран може да бъде повторно използван. Гигантската част от остатъците остава в Сибир и - според руски опозиционери - се складира напълно необезопасено на един паркинг, в непосредствена близост до който живеят хора.

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Отпадъците са радиоактивни
в продължение на 220 000 г.!

Облъчване во веки веков

В самата Франция отчаяно се опитват да намерят крайно хранилище за отработеното ядрено гориво. От 11 години насам в лотарингското село Бюр се правят пробни сондажи - там на дълбочина от 500 метра би трябвало да се складират атомните отпадъци. Те остават радиоактивни за 220 000 години - т.е. дори тогава, когато бетоновите и стоманени контейнери отдавна ще са се разложили и няма да ги изолират от външния свят.

Подобни хранилища се охраняват в продължение на може би 200 години - казват експерти. След това обаче е напълно възможно всички да забравят за тях. А споменът може да се окаже много важен за живеещите в съседство хора. Френският Бюр, впрочем, се намира на около 150 километра от германския град Саарбрюкен.

Автор: К. Вьос, Б. Узунова

Разлагането на радиоактивни елементи трае 10 000 години!
България има нужда от дългосрочна стратегия за съхраняване на отработеното си ядрено гориво. Само това ще я спаси от поредната опасна зависимост от Русия, твърди в коментара си Маринела Липчева.


Стане ли дума за атомна енергетика, България и Русия все преговарят. До края на годината, например, трябва да приключат подновените преговори за българския ядрен боклук, изпращан в Русия. Какво излиза като краен резултат - научават само малцина посветени. Всъщност, за какво им е на останалите да знаят, като рано или късно ще го усетят на собствен гръб - ако не те, то децата им... Защото измъкването на България от руската зависимост в атомната енергетика изглежда невъзможно поне дотогава, докато българските управници не подготвят дългосрочна стратегия, защитаваща интересите на страната.

Хранилището в Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Хранилището в "Козлодуй" е сега по-пълно от обикновено

Накъде с отработеното ядрено гориво?
Възторжените привърженици на "екологично-чистия" атомен ток избягват отговора на този въпрос. Някои дори гордо подчертават, че България е измислила хитър вариант - праща част от отработеното ядрено гориво обратно на Русия, където го превръщат във високоактивни остъклени отпадъци. Разбира се, за това България си плаща. Малка подробност - Русия диктува цените. И тъй като през миналата година тя оскъпи "услугите" си, България не й изпрати обичайните два транспорта боклук.

Така единственото засега в АЕЦ "Козлодуй" временно хранилище за отработено ядрено гориво се понапълни повече от обикновеното. "Не е опасно!", казват привържениците на "евтиния" атомен ток. Строи се ново временно хранилище. Е, струва няколко десетки милиона евро, но тези пари днес никой не ги включва в цената на тока. Както впрочем и стотиците милионис които би трябвало да се построи окончателно хранилище за отработеното ядрено гориво. Строежът му е задължителен, защото временните хранилища са ...

за по 50, най-много 100 години. За разлагането на радиоактивните елементи са нужни обаче минимум 10 хиляди години, изчисляват експертите в Европа.

Русия си знае интереса. А България?

Освен че диктува цените за транспорта и складирането на отработено гориво, Русия може, ако реши, да го върне обратно на България под формата на високоактивни остъклени отпадъци. Впрочем, не става дума за "можене", а за подписано в края на 90-те години споразумение. Според него България е длъжна да приеме обратно преработените си отпадъци. Русия явно държи най-после да се възползва от това си право.

А боклукът продължава <br>да се трупа и да облъчваBildunterschrift: Gro&#223;ansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: А боклукът продължава
да се трупа и да облъчва

Не се знае кой какви сметки си е правил някога с това споразумение, но явно не се е замислил над въпроси като: къде ще ги складира България тези силно радиоактивни остъклени отпадъци, колко ще струва това и кога въобще ще стане? Впрочем, след поредното отлагане на сроковете строежът на новото временно хранилище за отработено ядрено гориво в АЕЦ "Козлодуй" още продължава.

От ден до пладне

Така че София си остава зависима от благоволението на Русия, от това дали тя ще й приеме отново ядрения боклук и най-вече дали ще го задържи. За сравнение - повечето източноевропейци се отказаха отдавна да пращат отработено ядрено гориво за Русия. България обаче държи на това и продължава да мисли на парче - от тази година за догодина. Дори националната й стратегия за управление на отработеното ядрено гориво, приета през 2004, е само до 2015 година. А ядреният боклук се трупа и облъчва - за още 10 хиляди години.

Автор: Маринела Липчева

кратък виц: французин-инженер...