***

По устните ми аромат на лешник 
останал беше тъй неутолим. 
Сега с живота в дните днешни —
безкрили птици падайки летим. 

За падащият път обратен няма, 
посока грешна също. В тоз летеж, 
когато сам си колкото за двама, 
макар че жив си, жив ще си умреш. 

За тази болка няма лек и билка 
и този ужас страшен даже е, 
като за смъртник зейнала бесилка 
със вечно жадно за смъртта въже. 

Недей на гроба да ми палиш свещи, 
кафе налей ми с аромат на лешник! 

                Бурен Трън