Оскар Уайлд – отхвърленият гений
Алексия Петрова 24.02.2017  

За пръв път чух името Оскар Уайлд, когато като дете ми подариха книга с непретенциозното заглавие „Приказки от Оскар Уайлд“. Това не бяха онези банални приказки, с които всички ние сме отраснали – с принцеси, мащехи и омагьосани кралства. Това бяха съвсем различни, съвсем човешки приказки, които успяваха да натиснат някакви непознати до момента струни в едно детско сърце.

Приказките на Оскар Уайлд са чудесно първо запознанство с гения на викторианската английска литература, но не те го издигат до върха в края на 19 век. Това правят редица пиеси, поетически творби, разкази, есета и един от най-ценените в света романи. За съжаление, освен блестящ пример за това как стремежът към различното може да открехне нова врата в изкуството, Оскар Уайлд е и печален пример за това как талантът може да бъде помрачен от предразсъдъците на епохата, в която живее.

„Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите.“

Оскар Уайлд се ражда в Дъблин на 16 октомври, 1854 г. в едно необикновено семейство, което от самото начало дава основа за всичко велико, които предстои да се случи на бъдещия писател. Бащата, сър Уилям Уайлд, е удостоен с рицарско звание лекар, но истински колоритният образ е майката – Джейн Франческа Уайлд – темпераментна революционна поетеса със солидни познания по древногръцки език и един от първите борци за правата на жените.

Уайлд израства като силно интелигентен и всестранно развит младеж. Мястото, където оформя творческите си възгледи, които не спира да следва до края на живота си, е Оксфордския университет. Младият творец открива себе си в т.нар. „чисто изкуство“ или естетиката и изискаността на декадентското течение в литературата. Той разпалено защитава схващането, че в писането начинът, по който казваме нещата, има много по-голямо значение от това какво всъщност казваме т.е. стилът за него има по-голяма тежест от съдържанието.

Ирландският писател започва да прилага своите нови убеждения в първата си творба през 1881 г. – сборникът „Стихотворения“. Още с дебютното си произведение той е забелязан от критиката, но предизвиква противоречиви оценки. Не само творчеството на Уайлд, но и видът, в който се носи по улиците на Лондон, предизвиква противоречиви мнения сред викторианското консервативно общество. За времето си може да се сметне, че той е нещо като модна икона. Писателят пуска косата си дълга, носи дрехи в ярки цветове, комбинирани със странни пелерини и шапки и често украсява облеклото си с цветя.

Оскар Уайлд – отхвърленият гений    Първа публикация на „Портретът на Дориан Грей“

Периодът от 1891 година до 1895 година бележи апогея в работата на вече придобилия световна известност писател. Уайлд добре осъзнава таланта си и не се свени да подхвърля шеговити, но и леко нарцистични реплики като „Успях да цивилизовам Америка, сега остават небесата.“ по повод заниманието му с изнасяне на лекции в Ню Йорк.

Ексцентричният писател разгръща още по-широко дарбите си в поредица от драматургични произведения. Пиесите му „Колко е важно да бъдеш сериозен“, „Идеалният мъж“, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ и „Саломе“ предизвикват небивал успех и хиляди зрители се стичат, за да ги гледат в лондонските театри, привлечени от неподправения, остроумен хумор и изненадващите развръзки. Но това са последните глътки на успеха за Оскар Уайлд. Следва стремглаво падане надолу по обществената стълба – падане, което води до края.

„Има само едно нещо по-лошо от това да говорят за теб, и то е да не говорят за теб.“

Началото на края започва с назряването на един голям за времето си скандал. В нощта на премиерата на последната пиеса на Уайлд – „Колко е важно да бъдеш сериозен“ – в театър „Сейнт Джеймс“ се струпва голямо множество, но не всеки е дошъл с чисти намерения. Маркиз Куийнзбъри възнамерява публично да унижи и разобличи видния автор на пиесата пред всички. Поводът за това е връзката между Оскар Уайлд и синът на маркиза – лорд Алфред Дъглас.

Снимка от пиесата „Колко е важно да бъдеш сериозен“

До този момент Уайлд се е стремил да прикрива хомосексуалността си. През 1884 г. той дори се жени за Констанс Лойд, от която има две деца. Писателят създава едно лъжливо семейство, зад чиято фасада живее, за да се вмести в нормите на света около него. През 1895 г. той обаче слага край на преструвките и открито излиза с младия Алфред Дъглас.

Бащата на Алфред решава да сравни Оскар Уайлд със земята и отправя към него остри и презрителни обиди. Гордостта на писателя не позволява подобно отношение и той съди маркиз Куийнзбъри за клевета. Жадното за скандал общество моментално приковава погледа си в любопитния случай на Оскар Уайлд. Влиянието на маркиза взима връх и Уайлд е осъден на две години затвор – години, които съсипват психиката му. Общественият интерес ражда и срива Оскар Уайлд. В последните години от живота си той добре осъзнава, че е „неудобен“ за обществото и посреща тази съдба със смесица от тъга, примирение и горчива ирония.

„Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта.“

 

Ирландският гений никога не възвръща предишната си слава в кратките години живот след затвора. Умира съвсем сам, беден и отхвърлен в Париж през 1900 г., скрит от света под чуждото име Себастиан Мелмут. До смъртта на Уайлд пиесите му не се играят на лондонската сцена, но това кратко затишие е само узряването на едно прекрасно сценично бъдеще.

Днес хората, които унищожават Оскар Уайлд не са запомнени с нищо и от никого. Пиесите на Уайлд обаче се играят на сцена повече от 100 години след създаването им, а „Портретът на Дориан Грей“ се нарежда до златните произведения на световната класическа литература. Мъжът, който никога не успява да намери мястото си във времето, в което живее, намира мястото си във вечността.

 

„Модно е това, което носим самите ние. Не е модно онова, което носят другите хора.“

Произведението, което кара името Оскар Уайлд да грейне от страниците на всички вестници е единственият роман на ирландския писател – „Портретът на Дориан Грей“. В него Уайлд засвидетелства характерната си способност да работи умело с парадокси и да смесва противоположни понятия като фантастика и реализъм. Романът открехва публиката и за друга особеност на големия талант – той описва детайлно и живописно герои и картини, и по-специално картини на смърт, които биха предизвикали завистта и на най-опитния съвременен хорър режисьор или писател.

„Портретът на Дориан Грей“ издава особения вкус, който има Оскар Уайлд към злото, което се крие в човешката душа, към пагубните и разяждащи човешки страсти. Историята за мъж, който погубва душата си в стремеж към вечна младост печели голяма популярност на създателя си, но някои негови съвременници намират литературните качества на романа за безвкусни и обезпокоителни. „Портретът на Дориан Грей“ е критикуван заради изобразяването на един човек, лишен от всякакъв морал и скрупули.