Убиват огромна свята църква. А светът мълчи. Подпалват голям православен манастир в Европа, гонейки монасите, а светът мълчи. Чуйте мълчанието на света. И доловете в тази тишина звуците на ада. Пронизващият му хлад, от който изстиват вените. И няма къде да избягаме. И Бог да им е на помощ – с този свят, който мълчи отдавна и за всичко. Всички тези декоративни ООН, комитети за правата на човека, римски папи, профсъюзи за всичко най-хубаво, световни парламенти, всемирни съвети за всичко на света – Бог (а може и дявола) да е с този свят, за който църква отдавна няма и който отдавна е станал дом за евангелския „глух и ням бяс“ и е хронично болен от пълна слепота.

Името на този свят е стикерът с трите маймуни – „не знам“, „не чух“, „не видях“. Ето тези:... Мълчанието на другия свят е страшно. В света има 15 православни църкви – Александрийска, Антиохийска, Йерусалимска, Руска, Грузинска, Сръбска, Българска, Румънска, Кипърска, Еладска, Албанска, Полска, Константинополска, Църква на Чешките земи и Словакия и Американска Църква. В тях има почти 300 милиона православни, или повече. И тези църкви мълчат за чудовищните гонения в центъра на християнския свят, за унищожаването на светини. Те мълчат. Църквите! Мълчат! Те, които са създадени да служат със слово! Мълчат! Те, които Господ призова да проповядват, утешават и изобличават – мълчат!! Веднъж сърбите написаха нещо, остро се изказа иерусалимският патриарх, някак неловко Грузинската църква по някаква причина се обърна към Истанбул, макар че простите грузинци излязоха искрено в защита на Лаврата. Но единственият повдигнат с пълна сила глас в света за гонената Украинска църква е гласът на руския патриарх.

Отецът нито веднъж не осъди своите чеда, затова че в условия на собственото им изтребление са взели смущаващи за някого решения, че някой е престанал публично да го поменава. Патриарх Кирил само излезе и изля болката си върху целия свят: „Какво правите. Вие позволявате да се разтерзава люлката на нашата цивилизация. Вие ни убивате, залагайки мина под собствените си нозе. Не отвръщайте очи. И не мълчете!“ Но светът, говорещ за правата на човека, превърнал ги едва ли не в нова лъже-религия, стои ням пред крещящото нарушение на тези права. И най-страшното от всичко е, че и привидно православният свят, освен Руската църква, сякаш е глътнал вода. Тогава значи няма повече единство на православните църкви в света – това единство, което сам Господ ни заповяда, казвайки „Да бъдат всички едно“. Това е. Свърши се. Дойдоха. И се потрудиха всички „за слава“: и истанбулският дядо-патриарх, и личните самолюбия, и геополитическите разломи, и световните елити, специалните служби, страстите, греховете, парите, задкулисието – а чрез тях самият сатана – извършиха делото си.

Разделената Църква сега ще бъде приключена поединично, няма какво да се направи. А друга главна цел, освен как да се разправят с Православието, а след него и с цялото останало християнство, сегашните световни елити, водещи планетата към греховна разчовечена сергия, нямат. 

 „Духът на света дойде в Църквата“ – ми каза неотдавна един митрополит. Това е духът на света – в това адово, конюнктурно, „удобно“ мълчание на православните църкви. От духа на света Църквата умира по-бързо, отколкото от всякакви гонения. Защото една светска Църква на никого не е нужна – нито на отдалечените от нея, нито на чедата ѝ, нито на Самия Бог. 

Иде обещаният последен акт на историята, когато „солта губи солеността си“ – Църквата престава да бъде Църква. А това значи, по думите на Христос, че „ще я хвърлят вън“ (Мат. 5:13). Това не значи, че Църквата не е свята, че тайнствата ѝ са „отслабнали“ и вече не спасяват. Не. Не, Църквата дори и такава – разделена и развалена, пропита от човешкото, греховното и мирското – е все още Божия и не от този свят. Тя въпреки това носи на човека смисъл, радост, пълнота, сила, открива Бога. Дори и болна, тя изцелява. Но болестта на днешното срамно мълчание на Православните църкви за украинските гонения говори само за това, че сега вече „времето е кратко“. Че за нашето спасение всеки ден може да стане последен.

Това, което успяха днес да изтръгнат от Украинската църква, утре ще го направят с цялото християнство в света. Христовото име, според замисъла на сегашния елит, трябва да бъде заличено отвсякъде. И на някои места вече е изрязан езикът Му, и Църквата му е заставена да мълчи, гледайки унищожаването на православни.

-------

Борис Вячеславович Корчевников (роден 1982 г.) е руски журналист, телевизионен водещ, актьор, член на Академията на Руската телевизия и Обществената камара на Русия. От 2017 г. - генерален директор и генерален продуцент на православния телевизионен канал "Спас".

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова