Проф. Минеков, как оценявате началото на новия политически сезон?
– Като продължение на политическата ни държавническа смърт. Не мисля, че този политически сезон е обречен на какъвто и да било успех. Положението е такова, че всъщност ние продължаваме да изчезваме като нация, да умираме като част от европейската цивилизация и да оставаме в мълчанието на своето недоволство и нещастие. Успехът може да бъде забравен.
Правилни ли са действията на премиера Бойко Борисов да поиска оставките на тримата министри заради тежката катастрофа край Своге? Те дори вече напуснаха постовете си и има нови хора на техните места.
– Това са панически решения, които нямат абсолютно никакво значение по отношение на общото управление на държавата. А общото управление е крах. Една предвидена, очаквана политическа смърт. Зависи сега с тези внезапни промени колко продължителна ще бъде тази болест и колко ще бъде делът на агонията в нищетата, в която сме поставени. Особено политическата нищета. Това е и парламентарна нищета. Не вярвам, че тези оставки ще променят изведнъж ситуацията в държавата, че това ще ни доведе до успех, че ще се доближим до Шенген и че ще приемем еврото за национална валута. Все едно – това няма да се случи при сегашното управление.
Как си обяснявате непрестанните скандали в патриотичната коалиция, които се отразяват и на голямата управленска коалиция?
– Основно с примитивното желание за присъствие във властта на всяка цена. Това е всъщност маргиналният стремеж и на техните партийни членове. Условието да влезеш в такава политическа власт е желанието ти да се замогнеш, а не да извършваш каквито и да било добрини за нацията. Мисля, че тези скандали са повече смешни, отколкото тъжни. Отличават се с един изключителен примитив, задълбочена простота и елементарна мисъл, която не може да бъде спасена или поправена в тези години.
Смятате ли, че Бойко Борисов и правителството му могат да продължат да управляват и да изкарат мандата с тези непрестанни скандали, гафове и интриги?
– Твърде късно е вече да броим и да изчисляваме качествата на Бойко Борисов. За съжаление резултатът е налице. А аз не съм сигурен и какви са неговите качества. Може би той би могъл да се завърне отново в своя занаят да бъде охранител – един добър охранител, или да започне да се учи да бъде пожарникар. Това са достойни професии, вероятно там би имал отново успех. Но да управляваш държава не е като да пазиш бостан. Няма нищо общо. За съжаление бедата в избора на негови министри е винаги в самото й начало, а това са неговите интелектуални качества. Позволявам си да изкажа съмнение относно същите.
Някои от анализаторите виждат разместване на икономическите интереси с промените в кабинета.
– Е, не ще и дума. Това е вечна борба на любимци и на олигарси. Бедата е, че много от тези олигарси – били те любими, или току-що станали омразни – са създали своя капитал не по пътя на предприемчивостта, а по пътя на своите политически връзки, наследства, често пъти дори обикновен бандитизъм, насилия или мутренско съществувание, което помним още от преди 27 години. Така че това разместване е частично и временно. Но аз не вярвам, че лошите бизнесмени биха получили някаква присъда или просто обществена оценка, която да ги постави на мястото им. Струва ми се, че българският капитал в почти 99% е изграден по нечестен път.
Забелязвате ли някакво напрежение между първия и втория в ГЕРБ, за което намекват някои политолози?
– Аз не вярвам в такова напрежение. Честно казано, няма и за какво. Това е класическата банална игра на добър и лош милиционер. Тя не е съществена по отношение на политиката и държавния ни ход. За съжаление тя е лишена даже от въображение. Не мога да кажа, че там има противопоставяне. Напротив, любовта е еднаква, интелектуално те са абсолютно същите, както и като свое развитие и намерения. Не вярвам, че това може да бъде повод за какъвто и да било проблем в управляващите и изобщо в коалицията.
Истинска опозиция ли е БСП? В състояние ли е тя да промени порочния модел на управление, за който говори?
– Ами, това е парламентарната трагедия всъщност, защото БСП може да бъде определена като майка, а не като мащеха на създадения ГЕРБ. Когато ГЕРБ се създаваше, БСП бяха изключително доволни от това ново явление, което трябваше да ги изтръска от каквато и да било реална политическа конкуренция. Нека да си спомним, че там обществото на генералите в партията наистина помогна и избра този наш нов вожд с всичките му качества и способности. Той беше подходящ. Те се подпряха на популизма и вероятно си въобразяваха, че могат да бъдат заедно в политиката. Това не е невъзможно. В една тежка политическа криза аз предполагам, че те биха се съюзили в едно правителство на националната отговорност, както се нарича обикновено след преврати. Напълно е възможно.
А възможно ли е това да стане след едни предсрочни избори, още повече че конфигурацията в парламента няма да е много по-различна?
– Възможно е, разбира се, защото ситуацията ще бъде тъжна. Няма да се получи създаването на коалиции нито от едната, нито от другата страна. И точно тогава може да се стигне до тази идея, тя да ни бъде обяснена като германска политика или европейска, да ни бъде представено всяко служебно правителство като тежък обществен враг и висяща опасност, да бъдем заплашвани с непрекъснати избори, нови политически организации и всякакъв вид дяволи, които изскачат в такъв период. Това обаче не е така. Трябва да знаете, че всъщност точно един такъв хаос би бил решението на безличието в парламента. Предполагам, че в няколко такива подскока от служебни правителства хората ще имат време да изберат действителна, истинска опозиция, която да получи някакъв вид власт.
А къде е дясната опозиция?
– Дясното – за съжаление, се опари страшно. Такава опозиция има, но тя загуби много сила заради своето съдружие с управляващата партия ГЕРБ. Обикновено много често чувам въпроса: „А кой ще дойде, ако тези си отидат?“ Това е изключително глупава и твърде обидна за мен теза, защото това означава, че в България не е останал нито един интелигентен, достоен и почтен човек. Такива има много. Аз съм убеден, че те трябва да се обединят в една истинска, макар и извънпарламентарна опозиция и да поемат спасяването на държавата, тъй като в момента не можем да говорим и за бъдеще. Трябва да говорим за спасяване. Националната катастрофа е пред вратата ни.
Бихте ли коментирали желанието на Вежди Рашидов да стане член на БАН, академик…
– Ами, това е изключително интересно предложение. Явно, че той е колекционер на постове, значки и медали. Но искам да знам с какво е подкрепено това желание, основно като творчество. Да оставим дори за миг неговото прословуто поведение и неговия грандиозен интелект. Аз бих желал да знам кои са творбите, заради които той би достигнал до този пост. Имайте предвид, че в момента има български скулптори, които са с изключително сериозно творчество. Не само скулптори, но и живописци, и дори български илюстратори, хора на години, които са част от историята на изобразителното изкуство на България. Техните работи са разпознаваеми, срещате ги всеки ден по улици, по площади, в Националната галерия. Има хора, които в Националната галерия са представени с по 10-15-20 работи. И са живи и здрави днес. Има хора, които са представени с монументално творчество в Ню Йорк, в Женева, в Амстердам, в различни колекции в Белгия, в Австрия, в Германия, в Латинска Америка, дори в Азия. И това са все българи, които наистина са направили много в това отношение. Аз ще бъда много щастлив, ако ми кажете вие три работи от въпросния автор, които са впечатляващи и които са били запомнени от масовата публика.
Имате ли обяснение въобще за политиката на държавата към историческите, културните, архитектурните паметници?
– Отново искам да припомня, че правото на културно наследство е ваше основно човешко право. Така, както правото да получите работа, както правото да бъдете лекувани, както правото на справедлив съд. И вие трябва да сте част от точно това наследство, което съществува в момента. То е наше и не само наше, то принадлежи на Европа, на света. Ние имаме задължението да го опазваме, не само желанието и самочувствието да направим това. Относно неговото унищожение през предимно последните десет години то се състоя поради твърде нещастните разбирания за естествен и успешен бизнес. За съжаление много от старинните постройки в градовете бяха срутени с цел построяване на онова, което те наричат ново или съвременно според техните разбирания и вкус строителство. Тези бутафории, които се създадоха в разни крепости… И не намалява желанието да продължат с тази бутафория. Това е нещо ужасяващо и нещо, носещо допълнителна смърт на нашето културно наследство. Бедата е, че там се играе с огромни суми пари. В българската култура се краде, и то се краде в ужасяващи размери. Бедата е, че никой, дори парламентарната опозиция, не желае да забележи това. Аз отдавна агитирам за промени в Закона за културното наследство.
Велислав Минеков е роден на 27 март 1959 г. в София. Завършил е художествената гимназия „Илия Петров“ в столицата, а през 1986-а и Националната художествена академия със специалност „Скулптура“ в класа на Димитър Даскалов. Специализира металодизайн в Хамбург при проф. Юрген Бирт. В момента е преподавател в специалността „Метал“ в Художествената академия.
Предупредителни признаци за дефицит на в...
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България