И така - един пълни стадиона догоре и е единственият българин, вдигал КЕШ - обаче не си бил плащал данъците и не бил за уважение.
Едно момиче става четвърто на Евровизия (успех, който повече едва ли ще постигнем предвид тъжното състояние на това, което имаме като шоубизнес в България) - и това момиче какво го били навирали навсякъде, все едно сме спечелили първо място.
Преди две години едно момиче стана второ на детската Евровизия, но тогава пък беше - "А бе, стига бе, това не е детска песен, на момичето му ограбиха детството".
А сега можете ли да си зададете въпроса - знаете ли колко български музиканти свирят в най - големите оркестри в света?
Колко български художници са стигали до сериозни постижения, включително номинации за "Оскар"?
Знаете ли колко български спортисти, получили жалки стотинки у нас са създали школи за спортисти извън родината си, защото тук никой няма нужда от тях?
Но може би по - важният въпрос към новото самодейно морално ОФ е - кажете вие какво направихте?
Ето - давам ви пример - днес, в почивния си ден седнете, извадете тефтерче и започнете:
1. Направих това
2. Направих онова
И когато сте готови, пуснете тоя статус и отдолу напишете - "Да, аз направих тези неща и смятам, че другите имат по - малък принос и ще ги хейтя, та ушите ще ми плющят".
И тогава ще ви кажа - "Евала" (да ме прощават за тази дума Валери Симеонов и коалиция).
Интересното е, че всички имаме претенции към чуждия морал, истина, успех, принос към обществото.
Но ако трябва да дадем пример със собствените си персони, ще се удавим някъде на четвъртата сричка.
В заключение искам да кажа само, че освен съдебна реформа, политическа реформа и всякаква друга реформа имаме и спешна нужда от идеали.
Без идеалите сме заникъде.
И да, Стоичков може би не е идеалният народен будител. Нито Крисия, нито Поли, нито който и да е, постигнал нещо в последния четвърт век.
Но безспорно това са хора, които малко или повече са успяли да счупят бетонната стена и да излязат от другата страна.
Кой повече, кой по - малко.
А ние, ако не виждаме това, означава, че сме загубили всичко.
Освен ехидността си...
Обаче тая ехидност издава не остър ум, а дълбок комплекс за малоценност...