Днес близките плакаха за човека и приятеля.
Но България страдаше за Вярата, Надеждата и Любовта, които неусетно изгуби заедно Мъдростта. Днес България издигна фланелката с тройката като хоругва на Троицата – с упованието, че чудото може пак да се случи. И че Големият мач може би предстои, а ние отново ще излезем на терена, за да влезем в Играта, в която народите воюват за своята съдба и за съдбата на света.
Затова всички се стекоха на Смъртта на играча, станал герой. Гладни за късче сакралност. Жадни за славните спомени. Най-много – за оня миг на гордост, в който заедно ставахме едно под звуците на „Мила Родино“.
Туньо беше повод. Причината е България, която не успяхме да забравим.
Предлагам ви да спрем с оплакването.
И да се попитаме дали сме достойни.
Дали ни стиска да сме нещо повече от публика, която гледа жалкия мач на аматьорите в телевизора. Да спрем да псуваме съдията, който не свири за нас. Да, не свири за нас! Значи продължаваме нататък.
С мрънкане няма да влезем отново в Играта.
С оплакване няма да си върнем честта и мъжеството.
Затворете лаптопа.
Изключете телевизора.
И се попитайте какво можете да направите вие. Лично вие. Персонално и точно вие.
Имате време.
Всички имаме време до края на мача.
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България