Тайният вирус, от който

елитът става все по-тъп

Гледам, че началството пак решило да смени “пържените яйца”, т.е. туристическото лого на България. Грешка! Вместо да се изхвърля, това лого трябва да се закачи на ревера на всички български депутати и министри. А в някои случаи –да се лепне южно от кръста.

Ние сме държава, която се изгражда на принципа на отрицателния подбор. Ако се избира между няколко варианта, печели най-тъпият. И ако трябва нещо тъпо да се смени, заменя се с нещо още по-тъпо.

Да, “пържените яйца” са изумително тъпи. Но за тях са платени цели 1,9 милиона лева! Много, много пъти повече, отколкото струва днес една известна картина на Майстора, Мърквичка, Златю Бояджиев и така нататък, и така нататък. Повече, отколкото те са изкарвали през живота си.

Покрай вестникарството познавам поне 10 дизайнери, които в рамките на 1 ден биха сътворили 100 пъти по-талантливо лого срещу не повече от 500 лева хонорар. Дори за 50 лева. Дори и без пари. И такива има поне 1000 кадърни художници у нас.

Обаче не! Отрицателният подбор е законът на прехода. Посредствеността се награждава със златен дъжд, а талантът задължително се натиква в миша дупка.

Да вземем

политическото

слово,

което все по-мъчително заеква от трибуните. Спомняте ли си какви оратори имахме в началото на прехода? И отляво, и отдясно, това бяха майстори на политическата словесност, били те искрени или демагози. Петър Дертлиев, Стефан Продев, Стоян Ганев, Тодор Колев и още много, много други... Това бяха принцове в сравнение с днешните свинари.

Спомняте ли си как говореше например проф. Николай Генчев, макар че той не стана депутат? А какви речи изнасяше в Народното събрание проф. Андрей Пантев?

Дори Александър Йорданов, чиито политически послания аз лично не одобрявам, се извисяваше като Альоша над словесно необременената фигура на днешната председателка на парламента. През 90-те години никой не би я пуснал там. Днес обаче някои журналя обявяват дори Местан за оратор!

Да, тогава имаше вълшебници на словото. Сигурно ги има и днес, но не са в елита. Гледали ли сте “Хари Потър”? Ако в училището за магьосници “Хогуартс” се приложат принципите на българския елитарен подбор, скоро директорите до един ще са мъгъли* и те ще изгонят всички надарени с магически способности деца.

А какво да кажем за досегашния министър на образованието,

тази машина за

словесни

безумия?

Дори когато реши да се подмаже на Меглена Кунева, той изръси нелепия лаф “интелектуално бижу”. Това гавра ли е? Сега асоциацията на бижутерите се чуди дали да го съди, или да наеме украинец с гранатомет.

Щом няма подходящ професионалист с визия за образованието, логично е на този пост да се сложи някой талантлив и утвърден писател. Едно време там е седял Иван Вазов. Днес нямаме чак такива фигури, но утвърдени творци все пак имаме. Обаче отрицателният подбор не допуска подобно решение. Творците - в обора! В мазето! Щом са творци, значи за нищо не стават!

Според днешния елит писателското слово е просто занаят, нещо като дърводелството. Сложи 10 маймуни на пишещи машини и за 100 години тракане те ще напишат пълните събрани съчинения на Шекспир. Сложи ги да пишат концепции за образованието и за 100 години ще сме готови с реформата.

Затова и нивото на елита слиза все по-ниско и по-ниско. Преходът уж трябваше да освободи творческата и интелектуалната мощ на българина от оковите. И каква стана тя? Вместо да я освободи, той я напъха в мазето, заключи я с 10 катинара и хвърли ключовете в най-дълбоките дълбочини на 10 различни морета.

Да, при бай Тошо понякога талантът се потискаше по политически причини. Но днес се потиска без такива причини просто защото е талант.

Дори когато част

от елита е в

състояние на

опозиция

и има въпиеща нужда от талант, той залага на бездарната посредственост. БСП например падна дотам, че заложи на Мишо Шамара. Пиарите са общо взето от същата кръвна група. Или да вземем вестник “Дума”. Кой беше там главен редактор в началото, когато “Дума” сложи всички други вестници в джоба си? Стефан Продев. А след него? Не ги помните? Не ви и трябва. Ето, това е диагнозата.

Същото развитие претърпя и органът на СДС, “Демокрация”. Той няколко пъти премина от ръцете на талантливи непрофесионалисти в ръцете на все по-посредствени професионалисти, докато накрая бе погребан, и то 4-5 години след като умря. Уби го отрицателният подбор.

Днес опозиционната пропаганда е изпаднала до нивото на безпросветното тролство. Анонимно псуване. Да вземем например последното мероприятие в българското посолство в Лондон. Да, то бе тъпо като замисъл, защото една среща с премиер в посолство би трябвало да е културен жанр. Хулиганството е за стадионите, не е за такива места. Ако хулиган се яви къркан на камерен концерт, той излага себе си, а не музикантите. Мероприятието си беше излагация не за Бойко, а за подвикващите тъпоумници.

Защо обаче тази

среща бе раздута

в тролските

сайтове

като някакъв световен провал на премиера? Тъпо! Точно това събуди интереса на хиляди хора и те изгледаха видеото. И какво да видят? Ами Бойко Борисов стои като паметник на хладнокръвието и мъдростта сред тълпата от мърляви хуни. Той не направи нито един погрешен жест, не изпусна нито една необмислена дума. И бумерангът удари именно психарите, които се опитваха да интерпретират това събитие и отляво, и отдясно.

Изобщо цялата тролска критика срещу Бойко през последните години се отличава с безпомощно бездарие. Защото всички виждат, че той умее да се изразява много по-логично от своите опоненти, били те от БСП, ДПС или прозападната психодесница. Защо се опитвате да го изкарате малоумен? Защо чукате там, където не се пука? И къде ви е сериозната, съдържателна критика на ГЕРБ?

Позициите на ГЕРБ днес може да се атакуват само със смислени и добре аргументирани доводи. Да не забравяме, че талантът е 99 на сто сериозен труд. Талантът не е тролство. Обаче нито БСП, нито прозападната разкрачена опозиция могат да сътворят подобен съдържателен продукт, защото интелектуалното им ниво бе свалено под средното след 26 години отрицателен подбор.

Как действа този подбор? Много просто – всяка партия е в ръцете на несменяем елит, който от време на време се освежава, като се самопопълва. Но старите играчи избират такива попълнения, които не ги застрашават, не могат да им бъдат конкуренция. Това е естествен човешки стремеж, всеки иска да защити позициите си.
Ето защо, ако изходното интелектуално и морално ниво на елита е 2 пъти над средното, след 26 г. самопопълване то слиза 2 пъти под средното за страната. Това е историята на прехода. Както пише в едно стихотворение на Смирненски:
“Надоле, надоле, надоле - надоле слезни!” И елитът слиза интелектуално, докато се извисява материално. Започнахме с цвета на нацията, завършваме с тора на нацията.

Няма вече оратори, няма интелектуални провокатори, няма министри като Иван Вазов и не може да има.

Но да си дойда на думата – този принцип на отрицателното самопопълване е вграден в пропорционалната избирателна система. Кой пише кандидатдепутатските списъци? Двама-трима лидери на партията. Естествено, че ще избират най-удобните за тях самите. Какви качества са нужни, за да те сложат на избираемо място? 1. Да си по-прост от лидерите. 2. Да си послушен. 3. Да си безскрупулен. Тези три изисквания автоматически елиминират всякакви талантливи интелектуалци от политиката.

Ако например низовата организация предлага Иван, а лидерът сложи Драган, то Драган му е лично задължен навеки. Драган винаги печели. Именно така е издигнат злополучният кмет на Стрелча, който изнасилил девойка – отдолу не го искали, но отгоре им го натрапили.

И още по-надолу ще слезем. Затова нека не сменяме логото с пържените яйца, а всички да си го татуираме на челото. Така всяка сутрин, като се гледаме в огледалото, ще виждаме причината.

Да, тъпи сме. Защото е много лесно отрицателният подбор да стане положителен.