Прости ми - още гроба ти не зная.
Не мога и да ти запаля свещ,
да ти полея и да се покая - 
с две мъжки думи да ме разбереш.
Сърцето ме боли. Душата стене.
Разпъват ме на кръст свирепи дни.
България се гърчи днес във мене,
в кръвта ми тя отчаяно звъни...
А ти си слят от край до край със нея.
Във корена й вечен си вдълбан.
Не си ти мъртав. Тук си. Бдиш. Живееш.
Апостол си по дух и по съдба.
Стани, Василе... Проходи по кости.
Криле от пръст и камък събуди,
кураж ни дай, бъди ни пак апостол.
В очите тъжни вяра посади...
Прости, все още гроба ти не зная.
Но паля свещ - надеждица една - 
с молитва да те стигна най-накрая,
преди да паднем в грях и тъмнина.