Царицата на психичните страдания е шизофренията. Заедно с параноята тя образува основната двойка налудности, които по принцип се отличават от почти всички останали психични болести и проблеми.
Човекът с определена налудност не й се противопоставя, а, напротив, така да се каже, се бори за нея, идентифицира се с нея, докато при неврозите (неналудните
психични страдания) обхванатият от даже най-силно изразена, например,
мания (или фобия) разбира донякъде своето състояние и се мъчи по някакъв
начин, успешно или безуспешно, да му се противопостави, да го надмогне.
Основните симптоми на шизофренията, известни като четирите „А” са:
особено разстройство на мисленето с дефект в Асоциативната система,
Аутизъм, неудържими Афекти и Амбивалентност (двойственост) на психичните
процеси. Страданието се придружава от халюцинации, бълнувания, гротескни
постъпки, непредизвикани скандали, социална самоизолация.
Самият термин „шизофрения” в превод от латински означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено, разцепено, мислене на болния,
водещо го към деградация и разпад на личността. Мисловната и волевата
дейност на болния наподобяват бълнуване, налице са компулсивни
(повтарящи се) тенденции в поведението. Протичането на това най-сериозно
психично страдание е драматично, а перспективите за лечение на практика
са нищожни.
Според съобщени наскоро официални данни от Клиниката по психиатрия към
Александровската болница в София 20 процента от българите имат психични
проблеми. Най-често се срещат депресията и алкохолната зависимост.
Следват наркоманиите, фрустрациите, фобиите и маниите и т.н.
Шизофренията по принцип поразява 1% от населението. Така е прието да се
счита по целия свят. Съществуват доказателства, че разпространението й
почти не се влияе от национални особености. Но се влияе от наследствени
фактори. По моите сметки страдащите от шизофрения са между 1,3% и 1,6%,
или около 100 000 души. Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във
възрастовия диапазон 15-54 години. Около половината от тях извършват
опит за самоубиство. Освен към суицида (самоубийството) шизофрениците
имат склонност и към хомоцид (убийство на друг човек).
Счита се, че етиологията (причиняването) на болеста, както и нейното
протичане (патогенеза) са неизвестни. Но все пак съществуват
доказателства, че равнището на стреса в обществото е значим фактор.
Стресът в мъчителния и безкраен нашенско преход, както знаем, е на
пределно високи равнища. Има виждания, които свързват шизофренията и с
недостатъци в обучението и възпитанието в детството, особено в ранното
детство. В този контекст може да очакваме преобладаващата част от
изключително големият и нарастващ брой на отхвърлените деца по
различните домове да са (или да станат) шизофреници.
Ако имаме предвид сътоянието на обучението и възпитанието в циганския
етнос, в циганските семейства, както и увеличаващата се фактическа
неграмотност на цели социални пластове, можем да видим (да прогнозираме)
още по-голяма разпространеност на страданието шизофрения.
Разновидностите на шизофренията са многобройни: депресивна, галопираща,
параноидна, роптаеща (често при политиците) и др.
Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, ако в продължение
на един месец се наблюдават най-малко два от следните пет симптома: 1.)
налудни постъпки; 2.) халюцинации, видения; 3.) дезорганизирана реч; 4.)
дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение; 5.)
негативни симптоми като обедняване на емоциите, хипербулия или абулия
(безволие), агресия и др.
От обществена гледна точка по-значими у нас са така наречените шизоидни
и шизотипни разстройства на личноста, чийто сегашен доста по-голям
социален обхват и нарастване би трябвало твърде много да разтревожат
цялата система на здравеопазването, цялото безхаберно правителство,
цялото общество. Независимо от това, че за разлика от шизофрениците,
хората с тези психични разстройства, особено при по-леките шизоидни
проблеми, могат да бъдат социално активни и даже да имат относително
успешна житейска и професионална реализация.
При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели,
еталони) на поведение, чиито основни характеристики са социалната
затвореност и своеобразната самоизключеност от обществото. Те често са
придружени от интроверсия, от ексцентричност и причудливост на
постъпките, от самота.
Тези хора са неспособни да изпитат удоволствие
(анхедония), безразлични са към похвали и критика, не изпитват нито
обич, нито омраза, нито гняв. Склонни са към фантазиране.
Счита се, че шизоидните разстройства поразяват около 7,5% от
населението. Мисля, че у нас по същата логика, както при
разпространеността на шизофренията, този процент е доста по-голям и е
около 8-8,5 процента. Значи у нас около 600 000 души са шизоиди.
Изключително голям е относителният им брой при безработните и при
по-възрастните мъже и жени, особено при пенсионерите, които са силно
недоволни от собствения си социален статус и от живота си.
При шизотипните разстройства става дума за доста по-сериозни (и
по-близки до класичесската шизофрения) симптоми. Шизотипите имат съвсем
необичайно поведение, странни идеи, странни отношения, причудлива реч.
За кратки (!) периоди имат алогично мислене, патологични илюзии, налудни
помисли. С основание определят тези болни като страдащи от гранична
шизофрения. Не е известен относителният брой на хората със шизотипно
разстройство, но може да се счита, че е някъде в рамките на 2-2,5%. С
други дума става въпрос за още около 170 000 души.
Можем да обобщим, че от въпросните 20 процента българи с психични
проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от
половината имат диагноза, в чиито корен стои понятието „шизо”.
В Парламента, който е извадка на обществото ни, също трябва да очакваме
10% от депутатите, някъде към 24-25 души, да са с шизоидни и шизотипни
проблеми. А шзофрениците са по-голям процент от средния за страната - те
са около 2%. С други думи, при точно 5 от народните представители в една
или друга степен е налице шизофрения. Една от опозиционните партии,
както е известно на целия български народ, е по-наситена с шизофреници,
те са трима на брой, включително лидерът й. Той е добре познат със
специфичната си налудна асертивност (настойчивост) във вечно роптаещото
си поведение, с наркоманския си поглед, с вкамененото си намръщено лице
и др.
Там има и хора с други сериозни психични страдания (зависимости,
алкохолизъм, личностово разстройство и др.). Друг шизофреник в
Парламента също е водач на опозиционна партия, но при него имаме букетно
съчетание на шизо елементи с добре изразена параноя и хистрионно налудно
разстройство, което представлява непомерно театралничене, маниеризм и
неуместни демонстрации на филологическа интелигентност. Този човек се
изживява като месия, наративът му е пределно назидателен, металните
процеси са объркани и парадоксални, също като семейния и сексуалния му
живот. Третият е водач на неопозиционна партия. Той е
шизофреник-дегенерат, с характерните за този психиатричен статус
характеристики в областта на външната му нехетеросексуална визия,
черепната му кутия, миманса му, говора му, поведенските партерни,
скритата агресия и конфликтност и т.н.
Струва ми се, че имаме пълно основание да приемем терминът "шизо" като
една от характеристиките не на самото българско общество, а по-скоро на
уредбата му, на функционирането му при шизофренното управление на
правителствата на БСП, ДПС, СДС, НДСВ, Атака и др. по време на Прехода.
Дали нещата някакси в бъдеще се променят?
Проф. Петър Иванов, директор на Демографския институт при БАНИ
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България