Не знам доколко сме в състояние да оценяваме или да съдим хората под пагон, защото те имат отговорности, които не съвпадат с нашите. Те имат отговорност, която аз не мога да поема върху себе си, както и те не могат да поемат моята. В този смисъл въпросът: "Кой е моят ближен?" винаги е личен.

Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" доц. д-р Мариян Стоядинов, зам.-декан на Богословския факултет във Великотърновския университет преди дискусията "Кой е моят ближен? За бежанците и милосърдието", която ще се проведе в София. Според Стоядинов хората в последно време са се озлобили:

Може би защото сме във война, която няма непременно тези горещи измерения на войната, която тук-там се случва. Но напрежението го има. 

Инцидентът край Средец предизвиква различни оценки, защото предпоставките са различни, начинът, по който хората четат притчите, е различен. Като хора не искаме да носим лична отговорност, а някой да прави нещата от наше име, коментира Стоядинов.

Заменихме нашата лична отговорност с идеологически клишета, така както го правехме преди 25 години. Когато човек се разтоварва от личната отговорност, когато не иска да поеме личен ангажимент към неговия ближен, тогава той започва да мисли идеологически, да оценява всяко събитие през подобна призма.

В Европа се случва разминаване на две линии – проглобалната, която казва, че границите нямат значение, и тази на националните държави, които издигат телени мрежи, коментира богословът.

Нашата църква има отговорност за локалния контекст. Всъщност тя няма отговорност да пази границите, но тя може да каже на държавата какво да прави. И понеже никой не може да каже реално и да даде 100% категоричен отговор, хората, които пресичат браздата, дали са разбойници, или са бежанци, затова и държавата би трябвало да има способността да поеме тази отговорност.

Стоядинов определи като "оптимистични" и "леко цинични" представите, че с приема на голям бежански поток ще се осигури евтина работна ръка за мръсната работа и ще се оправи демографската криза в стара Европа. Той коментира, че според хората, които не разпознават греха, е напълно в реда на нещата да вършат беззакония. Колкото повече такива хора има, толкова повече са и елементите на разпад.