Има за какво да пирува Лукавият, щом като на 17 август в Балтимор, щата Мериленд, се е провела пропедофилска конференция, домакин на която е била педофилската организация B4U-ACT и на която са представили своите позиции повече от петдесет участници – сред тях немалко открити педофили (или „хора, изпитващи чувство на привличане към непълнолетни”, както самите те предпочитат да ги наричат), а също и редица учени, психолози, сексолози, юристи и други експерти.

Макар да не дава такава предизвикателна гласност на своето толерантно отношение към педофилската практика, Европа съвсем не е чужда на това безчестие. Тя го постига със своята безшумна, лукава дипломатичност, свидетелство за което е Лисабонският договор от 2009 г. В този договор, както във всички предишни европейски договори, е налице специален член, посочващ правото на абсолютна свобода в избора на лична сексуална ориентация. В него има обаче и една наглед незабележима, но недвусмислена разлика: във всички предишни договори към съответния член е добавено изричното уточнение, че „педофилията” не се явява вид сексуална ориентация, а в Лисабонския договор това немаловажно уточнение е пропуснато. Така този договор, макар да не дава открита законност на педофилията, на практика я изважда от списъка на незаконните практики, чрез която й отваря опасно широко вратите към законосъобразните модели на светски живот.

В контекста на събития от този род няма как Сатаната да не пиршествува. Та светът щедро е положил върху трапезата му всяко човешко достойнство и морал в пълно поругание на човешката природа, което на практика е един тежък акт на богохулство.

С подобен тип лобиране и конференции се реализират опасни амбиции още от 1973 г., когато се внесе искането хомосексуализмът да бъде изваден от официалния списък на психическите разстройства. Само няколко години след това по странен начин се стопиха и изчезнаха 2/3 от изписаните материали и изследвания за рисковете и вредите от хомосексуалния начин на живот. А днешните резултати вследствие на тогавашната активна кампания са повече от тревожни – последица от тези събития на практика е и самият факт на пропедофилската конференция.

Самите теми, обсъдени в така проведената пропедофилска конференция, лъхат на дълбоко зло и показват с какви ужасяващи темпове светът пропада надолу, към преизподнята. Ето, преценете сами от обсъжданите на конференцията тематики степента на посегателство над морала и личностните достойнства на човека:

- Педофилите са „несправедливо заклеймявани и демонизирани” от обществото;

- „Ние не бива да възпираме и ограничаваме сексуалните стремежи на нашите деца”;

- „У децата няма вродена неспособност да приемат със съгласие” полов контакт с възрастен човек;

- Желанието на възрастен човек за полов контакт с деца е изцяло в рамките на „нормативното”;

- Нашето общество трябва да даде „максимален простор на индивидуалната свобода”… Имаме крайно моралистично общество, което е несъвместимо с принципите на свободата;

- В официалния списък на душевните разстройства се пренебрегва фактът, че педофилите „изпитват чувства на нежност и любов към децата”, също както хетеросексуалните и хомосексуалните двойки, които имат нежни чувства един към друг;

- „Болшинството педофили са хора кротки и разумни”;

- В официалния списък на душевните разстройства трябва „да се обърне внимание преди всичко на потребностите на педофилите” и „да не се дава централно място на социалния контрол и нуждата децата да бъдат защитавани”.

Нека спрем с изброяването дотук, защото гнусотата в горните редове (и това са само малка част от всички подобни тематики) не приляга особено на нашето издание, чрез което това събитие получава гласност, но ние като християни не бива и да мълчим, нито да се оставим да ни налагат мълчание, обвинявайки ни в краен „консерватизъм и морализъм”, защото няма място за мълчание, когато в света така щедро се уреждат пирове за Сатаната.

И нека не спираме да отправяме молитви към Бога да укрепва нашата будност и бдителност и да ни защитава от неудържимите набези на злото и неговите приносители. Защото казано е: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си!” (Ис.5:20-21).