Доц. Маргарита Бакрачева е завършила Първа английска езикова гимназия в София през 1994 г. През 1999 г. завършва магистратура по "Социална педагогика", а през 2003 г. защитава дисертация за докторска степен на тема "Психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст". През 2005 г. става н.с. I ст. в Института по психология при БАН. През 2006 г. получава награда на БАН за млад учен "Марин Дринов". Член e на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология, Съюза на учените, EFPA, Асоциация за психично здраве и дружеството на психолозите в България.
- Госпожо Бакрачева, епидемия или безизходица са зачестилите напоследък самозапалвания на гражданите?
- Определено става въпрос за израз на действие, което има за цел да получи и социален отзвук, тоест това не е решение вследствие на лична драма, а решение, което е усещане за безизходица. Това е предизвикано от социалните условия, в които живеем. Именно поради тази причина се прави по един определен начин, така че да не бъде незабелязано. Жертвите искат хората и цялото общество да обърнат внимание на самозапалването, да си направят съответните изводи и да преминат в действие. Това е акт на своеобразно отчаяние, когато човек вижда, че неговите усилия и старание не намират решение, каквото би искал. То е една последна възможност на жертвата да постигне нещо или поне исканията й да бъдат чути.
- Казвате, че това е жест на отчаяние. Но не ви ли се струва, че да се самозапалиш е малко показно?
- Да, аз имах предвид, че това е социална демонстрация на израз на недоволство. Да се отречеш от себе си и да сложиш край на живота си и едновременно с това да го направиш по начин, по който смяташ, че ще доведе до последици. В случая имаме комбинация на няколко компонента, които аз бих нарекла активно самоубийство. Тоест това е действие с цел да провокира реакция.
- Каква точно е според вас символиката на огъня?
- Огънят в по-широк смисъл е един архитип, това е нещо, което, няма човек, който да не го възприема по своеобразен начин. То е свързано и с поддържането на живота, с активността и желанието да се утвърдим чрез агресията в положителен смисъл. Става дума за агресията да живеем, да се борим, да бъдем себе си. Може да се изтълкува и като начало и край – да изгорим в огъня и да станем на пепел. Това са многопосочни тълкувания, но определено огънят е нещо, което подсъзнателно се възприема и не оставя никого безразличен и без да го докосне.
- Чешкият студент Ян Палах, който се самозапали по време на Пражката пролет през 1968 г. ли е символът, на него ли искат да приличат българите, посегнали към огъня?
- Няколко са фактите в историята със самозапалване на хора. Знаем и за наказанията в Китай чрез самозапалване. По принцип това е един ритуален край на живота и ако го отнесем и към изгарянето по време на инквизицията на хората на клада, огънят по принцип може да се разглежда и като символ на пречистване. В съзнанието ми е фениксът, който изгаря и се възражда. В такъв смисъл може да се погледне и като символ на пречистване, но всички подобни актове на самозапалване, които сугестират в медийното пространство още отдавна, имат политически нюанс. И то не точно политически, а социален нюанс като израз на недоволство на човека, който предприема такова действие срещу системата, която не му дава възможност да бъде и да постигне това, което иска.
- Прави ми впечатление че няма определена група от хора, които прибягват към самозапалване. Не са само млади или пък само възрастни. Защо таза група е толкова разнородна?
- Тъй като в случая със самозапалванията при никакви обстоятелства не можем да говорим за профил на хората, това не са личностни характеристики, които предизвикват този тип поведение. Това е отговор на средата, в която живеем. То е провокирано решение от външни, а не от вътрешни обстоятелства. Заради това наблюдаваме самозапалващи се хора от различни групи и различни географски ширини. Както и съвсем различни по материален и социален статус хора. Общото в случая е социалният елемент, а не личният.
- Напоследък прави впечатление, че цели семейства заплашват да се самозапалят. Това на какво се дължи?
- За щастие този случай със семейството от Пловдив остана без реални действия. Това е именно мотивът да бъде привлечено вниманието и да се изрази готовността не само аз да жертвам собствения си живот, но и готовността на едно цяло семейство да загине. За щастие това остана само в сферата на говоренето.
- Вие имате предвид последния случай за човека, който искаше разрешение от Столичната община, за да драсне клечката на цялото си семейство?
- В случая е по-добрият вариант, че се дава гласност на едно намерение, което е именно смисълът на самото действие. Пак ще повторя, хубавото е, че си остана само декларирано намерение. Дано вече да не бъдем свидетели на подобни прояви.
- В повечето случаи близките нямат представа защо точно са се самозапалили жертвите.
- Това може да бъде до голяма степен спонтанно решение, за разлика от класическия вариант човек да сложи край на живота си, когато преживява личната си трагедия в продължителен период от време. Тогава се преминава през различни фази и степени на готовност, обмисля се начинът, по който човек може да сложи край на живота си – дали да се обеси, да се отрови или пък нещо друго. Това при всички случаи е един период на обмисляне, докато водещият мотив при социалната демонстрация е, че това решение може да бъде взето доста по-спонтанно и да не бъде предварително планирано. Така че да остане скрито за близките по някакъв начин.
- Според вас силни личности ли са хората, които се самозапалват?
- При всички положения се изисква голяма степен на себеотричане, за да сложиш съзнателно край на живота си, особено давайки си сметка, че този начин за самозапалването е свързан с доста болка и е по-продължителен. Така че без съмнение се изисква определена смелост, но всичко идва може би от това, че хората го възприемат като действие и като определена кауза и това ги кара да омаловажават страха от болката и този от края. Всичко е заради каузата.
- Как може да се предотврати всичко това?
- Може би това, което е задължително да има, е една ясно изразена готовност на политическо ниво и най-вече като визия за бъдещето. Хората да получат увереност, че наистина всички причини, които ги карат да бъдат недоволни, естествено, че няма как да се решат с магическа пръчка, но да получат достатъчно увереност и сигурност, че техните искания ще бъдат чувани отсега нататък. И, доколкото е възможно, ще бъдат отчитани в изграждането на политики и визия за развитие в различните икономически и политически сфери. Тоест да имат усещане, че вече не са толкова незабележими и че техните действия ще получават отклик, ще бъдат включени в различни форми на диалог. В общи линии да получат увереност, че имат някакъв контрол над живота си, какъвто в момента им липсва. Въпреки че нещата няма да се решат за броени дни и няма да станат изведнъж, се слага началото на една линия, която ще бъде следвана, така че животът на застрашените от самозапалване да се подобри и да стане по-адекватен.
- Каква е ролята на психолога в случая?
- Всички психолози, особено колегите, които се занимават с политическа психология, могат да окажат експертна помощ, ако бъдат чути. Психолозите могат да помогнат за формата на комуникация между протестиращите и тези, които са от другата страна. Могат да помогнат как точно да бъдат изразявани посланията, всичко това може да се окаже много ефикасно.
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България