новини, които те карат да бдиш :: Църквата отвори сергия за благодатни артикули

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.06.2012 14:39 - Църквата отвори сергия за благодатни артикули

Автор: reader Категория: Новини

Прочетен: 847 Коментари: 0 Гласове:

Новобългарските архонти изправят синодалните старци пред сериозни морални и канонически проблеми Ясен Бориславов

Ясен Бориславов

Светият синод определи обещаните правила, по които всяка епархия може да присъжда отличието "архонт". Според старците титлата може да се дава само на православни християни за "особени и видими заслуги" към БПЦ. Към това е добавено произходът на дарените средства (имат се предвид "особените и видими заслуги") да не противоречи на християнския морал и добрите нрави. Решението на синодалните старци стана наложително, след като преди десетина дни Пловдивският митрополит Николай по време на света литургия посвети в архонтско достойнство известния предприемач и оръжеен търговец Петър Манджуков. Публично оповестеният му църковен принос се измерва с дарение от един милион лева за построяване на храма "Преображение Господне" в Пловдивската епархия. Изглежда със същата сума се измерват и духовните му приноси, тъй като други не са известни. Ритуалът предизвика разбираемо недоумение и остро недоволство в определени църковни и интелектуални среди.

Стана ясно също, че Светият синод е отменил свое решение

от януари 2007 година, с което обяви архонтските титли в диоцеза на БПЦ за недействителни. Повод за решението тогава беше архонтската хиротония на Слави Бинев, извършена против църковните правила от митрополит Галактион в църквата "Санта Мария Маджоре" в Рим и предизвикала дипломатически скандал. По този повод в медиите се появиха снимки на Бинев от ритуала, облечен в черно наметало със звънчета, както и информации за други богати българи, удостоени с архонтски титли. Сред споменатите тогава бяха Лилко Йоцев, зам.-министър на енергетиката в правителството на НДСВ, и Джеймс Велков, а по-късно се разбра, че към сонма на българското архонтство са приобщени също Иван Кочев-Чомбе, Ованес Мелик Пашаев, както и вдовицата на бай Миле. Спомената беше и тогавашната цена на тази инвеститура - около 200 000 долара. Явно акциите на благодатните артикули за изминалите пет години са се повишили, защото цената е скочила значително.

Архонтските титли изправят църквата пред два сериозни проблема - единият е морален, а другият каноничен.

Очевидно е, че чисто меркантилни интереси правят църковните йерарси отзивчиви към благородническите тежнения на внезапно забогатели по най-често подозрителни начини в годините на прехода новобългарски нотабили. Както е очевидно, че с поведението си старците легитимират богатството като основен и дори ултимативен източник на заслужаващо църковно отличие човешко достойнство. Излишно е тук да се посочват многобройните евангелски и други църковни текстове, осъждащи подобно поведение. Още по-притеснително е, че заради меркантилни интереси църковните йерарси са склонни да насилват църковните правила и традициите.

Оттук произтича и каноническият проблем.

В традицията на Българската православна църква титлата "архонт" не съществува. Самата дума е гръцка и означава "овластен човек, властник". Архонт е бил в древността владетелят на Боспорското царство. В много по-късни времена титлата е давана само като почетно отличие от Цариградската и Александрийската патриаршия, но без да й се придава литургически смисъл и без от нея да произтичат наследствени и благороднически права. Съвсем различно внушение се опитват да наложат българските църковни йерарси около новобългарските архонти. Внушението е, че те са някакви благородници, върху които молитвено и чрез тайнствена литургическа формула е слязъл Светият Дух и им е дал своята благодат като безвъзмезден дар. Нека вметнем, че в новобългарската версия на тази инвеститура

"архонтите" са "техни превъзходителства", а титлата се наследява

Явно тя не е почетна, а има по-дълбок литургически смисъл, щом посветителският ритуал се извършва по време на света литургия, и както се видя покрай архонтисването на оръжейника Манджуков, епископът ритуално е питал вярващите в храма дали е достоен, а те три пъти са отговорили: "Достоен. Достоен. Достоен." Така архонтското посвещение всъщност повтаря (или силно наподобява) ритуала при въвеждане в свещенически сан. Това е по същество ръкоположение. Което очертава и каноническия проблем. Очевидно е, че архонтът трябва да се счита за част от църковната йерархия, но къде точно е неговото място в нейните ясно определени три степени - дякон, свещеник и епископ? Има ли изобщо място там? Или това е някакъв нов четвърти свещен чин, който светите отци първостроители на църквата са пропуснали да подредят в апостолските времена и се налага днес високи църковни авторитети като Пловдивския Николай и Старозагорския Панкратий да поправят техния пропуск?

Част ли са архонтите от църковната йерархия, или титлата е просто част от една карикатурно-гротескна бутафория, в която църковни йерарси предлагат за продан измислени и уж благодатни артикули, които новобългарската посткомунистическа мутроолигархия купува като индулгенции за опрощаване на греховете? Всичко това може да се побере и в една дума - кич.

Снимка: БГНЕС В началото на юни 2008 г. депутатът архонт Слави Бинев прие в Европарламента старозагорския митрополит Галактион, архамандрит Харалампи и директора на представителството на гръцката православна църква в ЕС митрополит Атанасиус и ги представи на тогавашния председател на парламента - Пьотеринг.

Нагоре