"Улиците на София са пример за дупки и несъбран боклук. Обрамчени със западащи блокове в съветски стил и недовършено ново строителство (редуващо се с тук-там бляскави модерни сгради) те са грозни. Битовата престъпност е ниска, но насилието на организираната престъпност се завръща заради борбата на враждуващи групировки за територия и поръчкови убийства. Пейзажът е видим резултат на години на политическа корупция и системен провал на органите на реда в България и на системите на публичната администрация."

Така Алекс Караянис, вторият човек в американското посолство в София, описва българската столица на 2 април 2009 г. в дипломатическа грама до Вашингтон. Текстът с гриф "Поверително" бе разпространен от сайта WikiLeaks това лято като част от публикуването на стотици хиляди документи на Държавния департамент на САЩ.

По повод местните и кметски избори "Дневник" публикува отново текста.

Караянис е озаглавил описанието "Коварните улици на София" (Sofia"s Mean Streets), което е израз за най-бедните и скапани улици на града, използван и за заглавие на филм на Мартин Скорсезе от 1973 г. с Робърт де Ниро и Харви Кайтел.

Ето какво разказва американският дипломат по времето, когато от една година вътрешен министър е Михаил Миков, и три месеца преди последните парламентарни избори в България, спечелени от партията на тогавашния софийски кмет Бойко Борисов:

"Докато предвожданото от БСП правителство опитва да убеди населението и ЕС, че сериозно се бори с престъпността и корупцията, всеки ден обикновените хора виждат огромни злоупотреби със закона. Гангстери, бандити и мутри (shady businessmen) в скъпи коли демонстрират незаконно придобитото си богатство.

Те лесно се измъкват от тромавата и корумпирана правосъдна система (нито една голяма фигура от организираната престъпност не е прекарвала продължително време в затвора). За някои младежи мутрите станаха примери за подражание: готини, страховити и над закона.

В ход е съблазняване на обществото. Уморени и цинични спрямо правителствените институции и политици, българите са приели корупцията като част от нормалния пейзаж и им е по-лесно да съжителстват с нея, отколкото да я променят. Това настроение вероятно ще доминира, когато българите отидат на избори това лято."

Дипломатът продължава разказа си сякаш през очите на чужденец, пристигащ в страната за първи път:

"Когато пристига в София със самолет, човек не е съвсем сигурен дали България е станала модерна държава от ЕС (по това време страната е от 2 години член на съюза - бел.ред.). Терминал 2 е чист, модерен и ефективен, терминал 1 е стар, мърляв и осмърдян от цигарен дим.

Когато стъпи гостът по пътя от летището и по тротоарите, картината става по-мрачна. Бозави и разнебитени блокове в съветски стил се издигат в крещящ контраст с шоурум на "Порше".

Нещо обичайно са рушащите се улици с накриво подреден паваж, ями, които може да минат за противотанкови трапове, и тротоари, претъпкани с паркирани коли. Основната инфраструктура е разнебитена или скапана. Продължаващата с години бъркотия с чистотата (сметищата са препълнени) се влоши покрай спора за договори със сметосъбиращите компании; боклукът е навсякъде и на купчини. Глутници бездомни кучета се мотаят свободно дори в централните жилищни райони и в онова, което минава за зелени луксозни квартали в предградията. Това, което е било предимно зелен, спокоен, архитектурно  предимно неинтересен град с приятен исторически център се е превърнало в задръстена с коли мръсна бъркотия."

На този фон Караянис вкарва нов елемент - престъпниците:

"Не стига, че е толкова зле, ами и ситуацията с организираната престъпност е също толкова грозна. Битовата престъпност е малко и повечето граждани се чувстват в безопасност. Но престъпността срещу и извършвана от превърналите се за миг в новобогаташи - изнудване, рекет, отвличания - е станала по-видима и тези престъпници са по-арогантни."

След това дипломатът посочва често цитираната статистика за над 130 поръчкови убийства от 1997г. насам с едва шепа задържани и само пет обвинени.

"През последните 6 месеца имаше бомбени нападения срещу т.нар. "клубове за джентълмени", докато воюват фамилиите от организираната престъпност. Увеличава се броят на отвличанията на богати (и вероятно с мръсни пари) бизнесмени, което се превръща в нова примамлива форма на рекет. (...)

Организираните престъпници и техните безврати, облечени в кожени дрехи телохранители потъпкват и пренебрегват закона - големи черни джипове се носят с рев, игнорирайки светофари, трафик и правила за паркиране.

 

Като не виждат сила, която да контролира всичко това, обикновените българи тръгват по същия път, преминават на червено, влизат в насрещното движени и т.н.

Младите хора смятат мутрите - яки пичове над закона с пари и статус - за привлекателен модел за подражание. В странно интервю, потвърждаващо по особен начин, че мускулите и парите са това, което има значение, новата Мис България открито споделя, че не е някаква "евтина проститутка" и разкрива как нейния приятел - руски "бизнесмен", й помага да си купува хубави неща - което беше масово прието и като купуване на конкурса и титлата.

Всичко е стигнало до частна печалба и обществено безразличие."

Дипломатическата грама преминава към още по-мрачни тонове в описанието на безсилните органи на реда и кризата с боклука:

"Олющеният вид на София не се дължи на слаба икономика. През последните 5 години ръстът  на БВП е от порядъка на 7% годишно. Централното правителство поддържа голям фискален резерв и не инвестира разумно в основна инфраструктура. В същото време и за сметка на публичните услуги корупцията източва националното богатство към сенчести бизнесмени, правителствени служители и партии.

Надупчените и зле осветени пътища са правило. Кризата с боклука в София заприличва на сцени от Неапол и вече е в шестата си седмица. Тя е символ за безразличието и понякога напрегнатите отношения между общинската и правителствената власт, които взаимно се обвиняват в навечерието на изборите.

Жизнено най-важните услуги, органите на закона и реда, отиват от зле на по-зле. Почти година след принудителната оставка на вътрешния министър Петков в огромната и зле работеща агенция са извършени малко смислени промени.

Малко по-добре е в ДАНС, чиято цел е да преследва организираната престъпност и корупцията по високите етажи. Тя е обаче е политизирана и някои нейни служители имат връзки с организираната престъпност и сенчести бизнесмени."

Караянис изброява и натрупването на нови скандали върху старите в дълъг списък, в който са софийската "Топлофикация", Агенция "Пътна инфраструктура", фондовете САПАРД и ФАР, многобройни заменки, НАП и Агенция "Митници", "която има лоша слава заради многото високопоставени нейни служители с криминални прякори като Пингвина и Силиконовото момиче.

Дипломатическата грама завършва с обобщението, че "София не е България, така че на други места картината може да е с още по-наситени цветове. Не е нов и цинизмът в отношението към политиците и правителството. Българите са склонни да търсят надежда на други места, но не и в себе си; мнозина ценят абстрактния ЕС много повече от собствените си политици или институции. При това положение нито улиците на София, нито мутри-културата ще бъдат изчистени скоро."