Нацията загива - тревогата на истинските интелектуалци 

Текста е известен като " Завещанието на Хайтов" , тъй като писателят - родолюбец е един от авторите му. Този текст е отворено писмо, под което са се подписали няколкостотин български интелектуалци, опитващи се да събудят чувството за национално достойнство у политиците, с надежда геноцида над етническите българи да бъде спрян и да се постави начало на национално - отговорна политика. Такова чувство обаче няма как да се събуди, защото голяма част от политическият елит е с небългарски етнически състав. Въпреки че интелектуалците, начело с вездесъщия Николай Хайтов, напълно ясно и точно казват истината и разкриват тежката действителност, водеща към гибел на българския народ и култура, политическите мерзавци заобикалят същината на проблема и отговора им на писмото е изпълнен с дебилност, идиотизъм и откровено лицемерие. Текста е връчен, прочее, на правителството на Симеон Сакскобургготски. В отговора се посочват единствено плановете за интеграция на циганите и колко средства ще се отпуснат за циганските фондации, но на същината на въпроса - КАК ЩЕ СЕ СПРЕ УНИЩОЖЕНИЕТО И ЗАЛИЧАВАНЕТО НА ЕТНИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРИ И ЧИСТО БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА, политическите мижитурки не дават абсолютно никакъв конкретен отговор. 

В писмото на българските интелектуалци се описва тежката убийствена за българите действителност. От връчването на това отворено писмо минаха 7-8 години, в които положението в страната ни стана още по - ужасяващо, а обезбългаряването и престъпленията срещу етнически българи вече имат размери на геноцид. Ако не се сепнем здраво и не се вземем в ръце, за нас наближават последните дни. На мнозина идиоти всъщност това не им прави впечатление, те са завършени дегенерати. 


"Ние, група български граждани и интелектуалци, изразяваме голямата си тревога от постоянно ескалиращата тенденция на тотално комплексно обезбългаряване на нашия народ. 

Такава бърза и негативна промяна в етнографския и етнокултурния облик на европейския народ, дал името, историята и културата на България, няма аналог в съвременната континентална държавна практика. Мащабът, дълбочината и скоростта на този процес са безпрецедентни в най-новата история на България и напоследък придобиват извънреден характер. Бурната и неконтролируема ориенталска инвазия заличава с всеки изминал ден най-ценното, което притежава българският народ - европейската идентичност. 

От особено важно значение е, че фактическата деевропеизация на нашия народ се извършва против европейските цивилизационни стандарти. Този извод, макар и в противоречие с официалните декларации, се потвърждава от реалните житейски факти и тенденции, при това - категорично. 

Специално трябва да се подчертае, че гражданската позиция, изразена в това открито писмо, по никакъв начин не е насочена срещу законните граждански права и интереси на етническите малцинства в България. 

В същото време е налице остра обществена необходимост да бъде казана цялата истина на българския народ. Истината за извършваната днес безпрецедентна етнодемографска и етнокултурна трансформация, във вреда единствено на българския етнос. И то независимо дали тези истини се харесват или не на някои среди. 

Параметрите на тази подчертано неевропейска трансформация не са известни както на българския народ, така и на основните европейски институции. Впрочем, цялата проблематика, отнасяща се до високоскоростното обезбългаряване на българския народ, се оказа тема табу за публичното пространство. При това не просто табу, а табу N 1. Сега изграждащото се гражданско общество у нас трябва да си отговори на един основен въпрос: "Кой и защо налага това табу?" 

Мащабно изследване на БАН от април м.г. показва драстични разлики с официалните данни на Националния статистически институт за броя на населението по етнически групи. 
Достоверността на това изследване е гарантирана, защото данните за населението по етнически групи са събирани по техния фактически брой в отделните населени места, а не по принципа на самоопределението. След корекциите за периода 1992-1999 г. данните са коректно съпоставими и потресаващи. 

Оказва се, че всички демографски параметри: раждаемост, смъртност, възрастова структура, са силно негативни само за българското население, което е под ударите на жесток демографски колапс, докато основните етнически малцинства у нас, особено циганите, бележат демографски взрив. 
Раждаемостта на циганите в България е над 3 пъти по-висока от тази на българите, а числеността им е 3,5-4 пъти по-голяма от обявеното от НСИ, т.е. тяхната численост сега надхвърля 1 000 000 души. Поради липса на всякакви европейски цивилизационни ограничения у нас, при тях тепърва ще има още по-драстично развъртане на демографската спирала. 

Подобни, макар и по-ниски, са демографските параметри на турското малцинство в България. 

За изключително кратък исторически срок - няколко десетилетия, българите могат да станат малцинство в собствената си страна. А в дългосрочен план почти да изчезнат, като част от тях емигрират, а останалите бъдат асимилирани в ориенталските етноси. Това е непоносимата и жестока цена, която е принуден да плаща българският народ поради липсата на отговорно държавно стратегическо управление. 

Типичен пример за бърза смяна на етническия облик на българските селища е този в с. Кесарево, област Велико Търново. Само за 20-30 г. това богато, многолюдно и типично българско село бе изцяло циганизирано. Подобна е съдбата на стотици селища в България, в стотици други това предстои да стане буквално в следващите няколко години. 

Формирани са и се формират цели региони с преобладаващо циганско население. 

Примерът с Косово е достатъчно близък и красноречив. В началото на 20 в. албанското население в тази сръбска област е било по-малобройно от сръбското. В края на същия този век албанският етнос е едноличен собственик на същата територия с над 95 % от жителите. 

Предвид гореизложените данни няма никакво съмнение, че в България протича интензивен процес на "косовизация”, при това в национален мащаб. 
На фона на ясно очертаната дебългаризация на страната, предложението на експерти от НСИ при следващото преброяване през 2001 г. да отпадне графата "етническа принадлежност", е скандално, безотговорно и... дълбоко симптоматично. Така у нас няма да се знае кой кой е. Ако това предложение се реализира, ще бъде даден още един много мощен тласък на пагубната тенденция за пълното обезличаване на българския народ. 

В пълен синхрон с физическото обезбългаряване на България се развива втората основна компонента на практическата деевропеизация у нас - духовното обезличаване. На цял един народ - българският, бе отнета собствената му европейска интонационна среда - също факт от извънреден характер и без аналог в практиката на европейските народи. 

В културното пространство на България за много кратко време бяха въведени множество небългарски и неевропейски елементи. Все по-агресивни стават опитите чалгата и кючекът да се представят за български фолклор. В това отношение съществен принос имат някои частни печатни и електронни медии. 

Апологетите на ориенталския модел, съставляващи най-мощното лоби в България, успяха да промият съзнанието на големи групи етнически българи. 

Повсеместно и уж спонтанно се строят и оборудват зали за игра на кючек под благозвучното име фолкдискотеки. Така най-брутално беше посегнато върху съзнанието на най-уязвимата група българи - младите хора. Върху европейското им светоусещане се нанасят огромни поражения, често непоправими. В не по-леко положение са и всички останали хора в България, които имат европейска ценностна ориентация. Почти всички обществени пространства у нас са чалгизирани, което никак не е случайно. 

За огромно съжаление, чалгизацията, това небългарско и неевропейско явление, постепенно отделя България от Европа с една нова Берлинска стена, много по-страшна от тази, която беше съборена в Германия преди 10 години. Тази реално съществуваща стена предопределя прословутия "цивилизационен избор", който обаче не е европейският! 

Това не е суверенният избор на мнозинството от българския народ. Това е изборът на апологетите на ориенталския модел в България. 

Известният случай с погрома над българчета-първокласници от циганските им връстници в ямболско училище е един от многото, който показва пълната несъвместимост и неравнопоставеност на хора с различна ценностна ориентация у нас. 

Европейската култура е толерантна и ненатрапчива, затова се нуждае от специални защитни механизми. При нашите условия потърпевшите са винаги хора с европейско светоусещане. Резултатът - противоестествена духовна асимилация и ориентализация на големи групи етнически българи, особено в провинцията. 

За циганското население, срещу никакви насрещни задължения, постепенно и тихомълком беше въведена разширена система от всякакви социални привилегии: от непроверяването им за билети в градския транспорт, масовото самонастаняване в пустеещи частни жилища или безплатно настаняване в държавния оборотен фонд; никакви или символични такси за ток, отопление, вода; безплатни детски градини; огромен за мащабите на България брой социални домове; постоянен, неограничен, често незаконосъобразен достъп до всички социални фондове; "абонамент” за всички видове хуманитарни канали, голяма част от които са недостъпни за социално слабите българи; до "правото” на несанкционирани кражби и специално тълкуване и прилагане на законите. 

Всички горепосочени привилегии те отстояват с нарастваща агресивност и арогантност. 

Резултатът е известен: демографски взрив при циганите. В услуга на този процес е поставен целият държавен ресурс на България. 

Вместо интеграция на европейски основи, се получава хаотична, примитивна демографска експанзия, с всички произтичащи от това последици за страната. Това е вредно за всички български граждани, включително и за тях самите.

Интеграция се прави без привилегии и чрез равнопоставеност, при пълно комплектоване на правата с реални конституционни задължения. Това азбучно правило се знае много добре както от апологетите на ориенталския модел за България (вътрешни и външни), така и от техните помагачи - псевдоправозащитниците. Но една истинска европейска интеграция на циганското малцинство неизбежно ще стопира демографската му експанзия, а това не влиза в плановете на тези господа. 

Поради тази причина те поддържат изкуствено фалшивия мит за нарушените човешки права на малцинствата в България - главно на циганите. Защото едно е временно да се подпомогне социално дадено малцинство, а съвсем друго е постоянното финансиране на демографския му взрив от българския данъкоплатец. 

Псевдоправозащитниците, като тези от проект "Права на човека", внушават на това население навици, изразяващи се в безкрайни консумативни претенции. По този начин те пречат за изграждане модела на отговорно и законосъобразно поведение на циганите в обществото. Така спъват и цивилизованата интеграция на това малцинство. При абсурдната ситуация в България много по-вероятно е българите да бъдат асимилирани и насилствено интегрирани в ориенталските етноси. Този процес вече е започнал, близко е до критичната точка и скоро ще стане необратим, ако не се вземат спешни законови мерки. 

Нищо по-лошо от това не може да се случи на България. Зараждащото се гражданско общество по никакъв начин не трябва да допусне такава цивилизационна катастрофа за българите с европейска ценностна система. 

В България са създадени идеални условия за бърза фактическа подмяна на българите с двата основни ориенталски етноса, най-вече с циганския: 

• Налагане на пълно информационно табу на цялата проблематика, касаеща високоскоростното обезбългаряване на България; 

• Фрапираща недостоверност на данните на Националния статистически институт относно числеността на населението по етнически групи у нас; 

• Почти пълна неадекватност на българския политически елит към течащата реална деевропеизация; 

• Липсата на балансирана национална програма за изграждане на отговорно гражданско и социално поведение на циганите. Програма, която да обвързва в пакет правата с конституционните задължения. В съществуващата "Национална програма за работа с ромите" се говори само и единствено за права; 

• Абсурдната и безкритична система за социално подпомагане, която стимулира родителската безотговорност и примитивната форма на многодетство; 

• Повсеместно използване на мнимото сирачество като начин за прехвърляне на родителските задължения върху гърба на българския данъкоплатец; 

• Извеждането като основен приоритет за бюджета безкритичното отпускане на всевъзможни социални помощи на циганското население, без да се отчита промененият социален статус на една голяма част от него. Това е една от основните причини за демографския взрив при тях; 

• Регистрацията на втора, чисто етническа партия - "Свободна България". Всичко това - мълчаливо и в пълно противоречие с Конституцията на Република България; 

• Пълно засекретяване на размера, вида, характера и етническата принадлежност на ескалиращата битова престъпност; 

• Прикриване и мълчалив отказ за съдействие на огромен брой сигнали, молби и жалби до полицията и основните държавни институции, подадени от граждани - жертви на развихрилия се битов терор, дело, предимно на цигани; 

• Масово неприлагане на административните и наказателни разпоредби на редица закони от съответните институции и ведомства. Така те на практика поощряват постоянно ескалиращите битови кражби и крупни незаконни посегателства. Например срещу горското и билково богатство на България; 

• Наличието на активни и толерирани от държавата псевдоправозащитни организации като проект "Права на човека". Те пречат на цивилизованата интеграция в обществото, най-вече на циганите, като постоянно им внушават безкрайни консуматорски претенции; 

• Прикрито и нечистоплътно сътрудничество между псевдоправозащитници и самозвани лидери на отделни етнически групи. В резултат България се оклеветява по един съвършено недопустим и неправомерен начин пред европейските институции; 

• Формално хармонизиране на българското законодателство с европейското, без отчитане на специфичните особености у нас, в резултат на което то има практическа неевропейска насоченост. Красиви мъртви текстове, които институциите не прилагат. Пример: Законът за горите и законът за ветеринарното дело; 

• Продължаващата емиграция от България на млади българи. Като една от основните причини, изтъквана от младите, е силно замърсеното, от европейска гледна точка, културно пространство. 

Изключителната неравнопоставеност между европейското и ориенталското светоусещане у нас се илюстрира от повсеместното прилагане на т.нар. кръвна и безкръвна циганска вендета. Чрез този похват това малцинство държи в страхово подчинение българите в цели региони на страната. А какво ли ги очаква, когато циганите станат мнозинство, при пълната липса на толерантност у тях!? 

Широко разпространеното самонастаняване в пустеещи частни жилища и тяхното плячкосване не само обругава бащините огнища на няколко поколения българи, но наслоява тежки душевни травми в родовата им памет. 

Целият този вандализъм не среща никакъв отпор от съответните ведомства и институции и с това на практика се поощрява от тях. В същото време ушите на международната общественост са пропищели от изявленията на псевдоправозащитниците, че правата на циганите в България са нарушени. 

На фона на интензивното обезбългаряване на България, ширещият се национален нихилизъм и безродничество започват да вземат патологични измерения. Никой досега не е дал пред обществото що-годе смислено обяснение на въпроса защо българските политици се гордеят толкова много с т.нар. български мултиетнически модел. Модел, при който големият губещ е българският етнос. 

Кой и защо построи точно такъв модел, при който са нарушени фундаментални принципи на културното съжителство между етносите у нас? 

Кой и защо постоянно полага усилия за отклоняване на общественото внимание от извънредните обстоятелства, съпътстващи течащата в момента дебългаризация и деевропеизация у нас? 

Каква е ролята на основните държавни институции в създадената безпрецедентна ситуация в България? 

Досега никъде и под никаква форма официален представител на основните държавни институции у нас не е изразил становище относно надвисналата етно-демографска и етнокултурна катастрофа над българския етнос. 

Постоянно увеличаващата се пропаст между кухите декларации за европеизация на страната и реалният процес на ускорена ориентализация оформя най-тежкия рецидив в новата история на България. Рецидив, който ще направи невъзможно ефективното членство на България в Европейския съюз. 

Няма никакво съмнение, че България е вкарана в една пагубна геополитическа схема, която постоянно и методично отдалечава страната ни от лоното на европейската идентичност. Същата тази схема отрежда на българския етнос затихващи функции. 

Съвсем закономерен и логичен е въпросът има ли изобщо България самостоятелна политика и някакъв, макар и относителен, суверенитет? 

Възпирането на ориенталската инвазия може да стане чрез използването на строго демократични и законови средства при пълно съблюдаване на европейските цивилизационни стандарти. Но затова е необходима политическа воля, която в момента липсва. 

Настъпващата цивилизицонна катастрофа за хората с европейска ценностна система у нас ни дава изключителното морално право и задължение за предупреждение и граждански протест. 

Няма никакво съмнение, че съхранението и утвърждаването на европейската идентичност на българския народ се очертава като основна доминанта в съвременното развитие на България. 

Ние искаме нашите деца и внуци да живеят в европейска културна среда тук, в България. "