Великден или Възкресение Христово е централно събитие в християнския живот. То е вечната връзка с Бога и надежда за нашето собствено възкресение. А възкресението на Иисус Христос превръща смъртта от категоричен край в преходна опитност и Гроба и Кръста в символи на новото начало.

В църковните песнопения този празник се нарича Пасха свещена, Пасха нова, свята, Пасха тайнствена, Пасха всечестна, Пасха на Христовото избавление, Пасха непорочна, Пасха велика, Пасха на верните, Пасха отваряща дверите на рая, Пасха освещаваща всички...

Така начело с възпяващото Бога духовенство в светли одежди всички излизат от храма, като че ли запътили се към градината да чуят от "светоносния Ангел" вестта за възкресението. Свещеникът прочита празничното евангелско слово и възглася в поздрав към присъстващите: "Христос воскресе!" И всички възторжено отговарят: "Воистину воскресе!"

Защото с посрещането на всеки Великден вярваме, че утре ще станем по-различни. Прастарият двубой между духа и материята намира своя край чрез чудото на Възкресението. Първичният страх от мрачната смърт е надмогнат. Събужда се надеждата, че животът в духа се освобождава от гробницата на тленността.

В същото време някои историци виждат в празнуването на Великден смесване на юдаизъм, християнство и езичество. Дори днес не малко хора празнуват Великден, без да вникват в дълбокия смисъл и значение на Христовото възкресение и без вярата, която единствена превръща извършеното от Господ спасение в реалност в живота на всеки човек. Има хора, които посещават храма на Рождество и на Великден. За тях дори това е прекалено често. Превърнало се е в мода или демонстриране на ценностна система. Но това, което ни прави християни, не са нито елхите, нито софрите, нито яйцата, нито върбовите клонки, нито пък козунаците след тях. А и смисълът на всички религии, които предшестват християнството и се претопяват в него, е съвсем друг.

Английският средновековен историк Беде (673-735 г.) смята, че англосаксонското название на Великден - Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтонска митология. Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта и на нея е посветен месец април, а тържествата в нейна чест са организирани по време на пролетното равноденствие. В желанието си да направят християнството по-приемливо за езичниците, англосаксонските християни започват да използват за Великден названието Истър, тъй като християнският празник на Възкресение Христово съвпада с древното празнуване на настъпващата пролет. В същото време Великден е по-скоро свързан с еврейския празник Пасха, който се празнува по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Пасха бележи Божието избавление на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и неговото извеждане оттам под ръководството на Мойсей. Обвинен в богохулство от първосвещениците и религиозните водачи в Ерусалим и по заповед на римския прокуратор в Палестина - Пилат, Иисус е разпънат на кръст точно по време на празнуването на Пасха през 30 г. По този начин християнското празнуване на Пасха много скоро се превръща в прогласяване на страданията, смъртта и възкресението на Иисус Христос.

През IV век Разпети петък е установен като отделен празник, докато пасхалната неделя е изцяло посветена на възкресението. В същото време с обръщането на все повече езичници към християнството и особено след узаконяването му в Римската империя, все по-голям брой езически ритуали се превръщат в част от празнуването на Великден. Отчасти това се дължи на факта, че някои от новоповярвалите не могат напълно да се откъснат и разграничат от езическата култура, в която са израснали. От друга страна, това е следствие и от насилственото на някои места налагане на християнството, при което отсъства вътрешната промяна на покаяние и искрено обръщане от езичество към Бога.

Възниква обаче несъгласие между източните и западните църкви по отношение на точната дата за празнуване на възкресението на Христос. Източните църкви искат Великден да се празнува в делничен ден, тъй като ранните християни празнували всяка година на 14-о число от еврейския месец нисан, докато западните църкви настояват Великден да се празнува винаги в неделя независимо от датата.

Това е и един от основните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 г. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на пролетното равноденствие. Датата за празнуването на Великден започва да се определя от неделята, която следва пълнолунието или веднага след пролетното равноденствие. Така Великден е определян като празник в периода между 21 март и 25 април. Разликата в съвременното празнуване се дължи на различното фиксиране на датата според григорианския календар на Запад и според юлианския - на Изток.

С разпространението на християнската вяра във все повече нови територии възникват и различни идеи за това, как тя да се отнася към местните обичаи и традиции. Според някои християните трябва изцяло да изоставят своите културни традиции, докато според други християнството трябва да съхрани местните обичаи, но като им придаде нов и християнски смисъл.

Според легендата император Константин I вижда през нощта на 27 срещу 28 октомври 312 г. християнския кръст в небето и това му помага да спечели битката на моста Милвио срещу Максенций. Истината е, че за ранните християни кръстът е бил ужасен инструмент за мъченията срещу тях, на него е загинал Спасителят и той е въведен като знак на новата религия едва през V век. Преди това християните използвали като знак рибата, и то не защото е миролюбиво същество, а защото анаграмата от първите букви на гръцките думи "Иисус Христос наш Баща" се чете като XTIS, xtios, т.е. риба. Век по-късно, в 393, император Теодосий I обявява християнството за единствена и задължителна религия в империята. Всъщност християните стават такава огромна маса, че тяхното игнориране е немислимо. Дори висши сановници и генерали са такива - Свети Георги, Свети Димитър са само малка част от легионерите християни. Причината за това е, че християнството има несравнимото качество да асимилира, да поглъща в себе си различни идеи, култове, практики от всякакви религии. Така техните последователи виждат в новата религия познати неща и лесно я приемат за своя. Една от тези езически религии е митризмът. Култът към бога на светлината Митра идва от Персия. Сам той, син на девица, роден на 25 декември в деня на зимното слънцестоене, победил дивия глиган, символ на Злото. Било религия за привилегировани, подобно на днешните масони. Всъщност митристи били всички императори, генерали, сенатори, изобщо целият римски елит. Митристите се събирали в тайни светилища, пиели вино, което било кръвта на Бога-слънце, и ядяли хляб - неговата плът. Не е ли това нещо много познато? Хляб и вино, бог роден от девица по Коледа... На практика на всички вселенски събори умишлено са нагаждали христологията ( т. е. възгледите за личността и природата на Христос) към характеристиките на Митра. Не случайно е решено, че Христос е роден на 25 декември. Решението е взето на Втория Вселенски събор през 393 г. А дотогава никой не е знаел кога точно е роден Спасителят. Всъщност Христос е роден през пролетта, някъде около еврейската Пасха. Дори самото слънце, което е Митра, е символ на Христос. В нашия Балкан, недалеч от Монтана, се намира най-голямото разкрито светилище на митристи в Римската империя. Недостатък на митризма е, че е религия само за мъже.

Култът към богинята Изида, майка на бог Хор и съпруга на Озирис, бога на смъртта, е внесен в Рим след превземането на Египет от Марк Антоний. В пирамидите са открити фрески на 3 000 години - Изида държи в скута си Хор. Жените, гражданки на Рим, всяка пролет правели процесии с каменни статуи на Изида, облечени в бели мантии и развяващи палмови или лаврови клонки. И пазели девствеността си в чест на божеството.

Християнството дори погълнало култа към императора, който е Божи наместник на земята. По този начин, асимилирайки идеи и практики от други разпространени религии, християнството придобило такава популярност, че сам императорът се принудил да го признае. Разбира се, майката Елена била християнка, несъмнено това е повлияло на неговото решение. Но не можем да отречем уникалната асимилационна способност на нашата религия в зората на своето рождение.

Но все пак, както казва Максим Изповедник: "Тайната на въплъщението на Словото съдържа в Себе Си всичките символи и всичките енигми на Писанието, както и скрития смисъл на цялото смислено и интелигентно творение. Но този, който познае тайната на Кръста и на Гроба, познава също и основните принципи на всички неща. И накрая, този, който проникне още по-дълбоко и бъде въведен в тайната на Възкресението, схваща целта, поради която Бог е създал всичко отначало".

Мая ПАСКОВА

Ст. н. с. д-р Йорданка МАНКОВА, етнолог, завеждащ Етнографско-възрожденския комплекс "Св. Софроний Врачански" във Враца

Един от най-големите християнски празници - Великден, носи своята привлекателна обредност, натоварена с магическия символ на червения цвят, още от езическите времена. Символът тук е вярата в яйцето като израз на вечното обновление, на вечно възраждащия се живот. Тази вяра после е пренесена на християнски пласт и Великден се отбелязва като празник, свързан с обновлението, с възкръсването на Христос. Чисто на езическа основа е и подготовката за този празник - предхождащото основно почистване на домовете, месенето на специални обредни хлябове и боядисването на яйца.

Обредните хлябове, т.нар. ечемици - голям, тежък, сит хляб, са предназначени за празничната трапеза. Още докато са сурови върху тях се апликират три, пет или седем червени яйца. После се прикрепят хлебни пръчици, които също са християнски пласт върху езическия обичай и се поставят в кръстовидна форма.

Боядисването на яйцата започва рано сутринта на Велики четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. Те трябва да са готови още с изгрева на слънцето, за да ги погали първите му лъчи, поради вярата, че по този начин ще се засили магическото им въздействие. Първото боядисано яйце задължително трябва да е червено. То се запазва и на Гергьовден стопанката на къщата го носи на нивата за плодородие. Друго се носи на лозето, трето се оставя в обора при животните. В условията на патриархиалния бит жените са боядисвали яйцата предимно с ествествени багрила. Още с първото червено яйце майката маца децата по бузките, челцата и брадичката, произнасяйки ритуална магия за здраве, като например "Да остарееш и да побелееш като Стара планина". След това яйцата се прибират и до неделята не се пипат. Децата знаят, че ако се опитат да хапнат преди да е дошъл празника, цяла година ще страдат от цирей. Практиката да се боядисват яйца е толкова разнообразна в различните български райони, че не би могла да се опише накратко. За Врачанско е характерно боядисването в една тоналност, предимно в червено, апликирането с листенца и цветенца или изписването на Иисус Христос. Масово се среща и мацането на яйцата с туткал. Въобще в боядисването най-вече се проявява творческо въображение и фантазия, изразяващи надеждата, с която хората се зареждат за празника.

Рано сутринта на Великден, след като семейството се върне от свещената литургия в църквата, всички сядат около празничната трапеза и разчупват великденското яйце на толкова късчета, колкото са членовете на фамилията. Това е т. нар. Великденска комка. Вярва се, че с тази хапка човек си осигурява здраве, лично, семейно и стопанско благополучие. Има и друго въздействие, което е в сферата на нетрадиционната медицина - че няма да ти се яви цирей. Стопаните вярват в магическата енергия на разчупеното яйце, в продуциращата му и защитна сила. Смята се, че дори черупките са с магическо действие, затова жените не ги изхвърлят, а ги смесват с малко кал и плява и залепват отвора на пещта, в която се пече питката, омесена за празника, за да пази семейството от злочестини и беди. Въпреки че Великден е пролетен празник, когато природата се събужда за нов живот, не бива да се забравя, че се активират и злите сили, затова се търсят символи за здраве и благополучие. Друг обичай е да се подарява на децата нещо ново, защото някога хората не са били особено богати и са си правили подаръци само на големи християнски празници.

След празничната трапеза, цялото семейство пак заедно излиза на площада, където се вият хора, на които се хващало мало и голямо. Те понякога стигали до седем пояса и обикновено продължавали чак до Разметни понеделник. Обичайно преминавали под съпровод на гайда, кавал, свирки и тъпан. Всеки носел великденско яйце и дарявал музикантите, чукал се с близки и роднини за здраве. Най-силното яйце във Врачанско се нарича кълцок или бияч. Този, който има най-здраво яйце, ще е много здрав през годината.

В понеделника след Великден бабите изнасяли яйце и го мятали надалече. Смятало се, че колкото по-далеч го хвърлят, толкова по-далеч щяла да падне градушката и така да се запазят нивите. Както се вижда, тези Велики дни на разпятието и възкресението са натоварени от традициите и времето с много символи - на обновление, на нов живот, с надежди за здраве и благополучие.

Шарените яйца

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През IV-ти век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и отместения камък. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено (кръвта на Христос) и яйцето вече се възприема като символ на раждането на човека от природата. Още през VIII-и век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60-те години на ХХ век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Заекът

Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден). По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

За първи път великденски козунак се приготвя през VII век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод - той може да изтрае цели 6 месеца.

Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Спасителя като Божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.