В това момче има много дисидентски потенциал и е въпрос на комуникация той да бъде развит. Не че и при Петров няма имиджови дадености, които евентуално биха го позиционирали като Нелсън Мандела от Тетевенския Балкан. Но самият той има изглеждащи като непреодолими проблеми с комуникацията. Почти не му се разбира за какво се бори, какво иска да каже, а в редките проблясъци на конкретност е скучен и неубедителен. Само си представете – много важен човек от ФБР да обвини американския президент в неуспешно покушение срещу себе си.

Това би било рейтинговият удар на века, а тук звучи като поредната покана за предизборно парти по балкански. Ако действително имаш подобна история и политически амбиции – няма къде да ти се объркат нещата и отсега можеш да започваш с разучаването на президентската клетва. Но не съм сигурен, че всекидневният труд на Петров се разпилява точно за това.

PR клиентът ти да е обвинен в „Октопод”, е за предпочитане пред всяко двойно убийство. Но има предимства, когато случаят е „Белнейски”. Неговото разследване беше такова, че успя да открие само човек, много приличащ на убиец. Той може и да е самият убиец, така може да реши и съдът, но тъкмо заради разследването ще останат неприлично много съмнения. А те са чудесен фон да изпъкнеш като жертва на системата - някакъв малък Лазар срещу цялата държавна машина. Готови ли сте да му симпатизирате или още ви е рано. Чуйте тогава две теории на конспирацията.

Човек, който изглежда много далеч от Нобелова награда за научен принос и когото майка му дори го е признала за тъпанар – може ли да извърши убийство, което с години да остане неразкрито въпреки засиления обществен мониторинг. Може и да може, но какъв късмет трябва да има, за да се прикрие така, че толкова време да не се сетят за него. И само с късмет ли се обясняват нещата. Втората теория е за втория убиец, какъвто според експертизите има. Ако Лазар Колев е първият – доживотния си затвор ли рискува, за да не предаде съучастника си.

Тези теории абсолютно нищо не доказват, но с тях могат да бъдат направени комуникационни чудеса в една кандидатпрезидентска кампания. Тъпанарският елемент само е малко притесняващ, но на дисидентите в една полицейска държава се гледа преди всичко дисидентското.

Алексей Петров е доцент, в близките дни и академик да стане – пак няма да е интересен с това. Като политически продукт той е по-продаваем с репресирана опаковка, отколкото с научна степен. Даже няма нужда от гениална кампания. На електората с вековни традиции в отстояване на свободата си и нехаресващ актуалната власт, защото му се струва прекалено полицейска - се обяснява, че положението съвсем ще се сговни, ако същата власт спечели и президентските избори. Обяснява се, че е добре президент и премиер да не са от една партия в името на алтернативата. А каква по-добра алтернатива от човек, вкаран в ареста от сегашната власт заради убежденията си, както той сам се обяснява. Запознайте се с българския Нелсън Мандела, който слезе от Тетевенския Балкан и вече съвсем свободно се засели на ул. „Арарат”. Чак постоянният му адрес е метафора, до която обикновено се стига с ковчег. И както обикновено вътре няма трупове, а оцеляла през целия bg преход флора и фауна. Както и стари съмнения около стари атентати пак от същото време.

Старите съмнения са най-добрата местна суровина за производство на нови политици. И все пак искам да видя онова задължително предварително проучване на пазара преди пускането на нов продукт. Колко процента дава социологията на Алексей Петров за президент. И колко би дала, ако конкурент му е евентуално Лазар Колев. Ако теорията за полицейската държава е вярна – предимството трябва да е за Колев. Понеже логиката в полицейските държави е, че в колкото по-тежки престъпления те обвинява системата – толкова по-голям дисидент ще да си.