Има ли нещо, което не беше казано в последните два-три месеца по повод скандала с изнесените записи на телефонни разговори между хора, облечени във власт? Едва ли. Има ли нещо, което не беше казано по повод изявлението на министър-председателя, че е нормално да бъдат подслушвани министрите, че е нормално да се подозират и взаимно да се следят? Едва ли. Какво последва от всички думи, които бяха написани и произнесени, независимо дали оправдаваха или осъждаха събитията? Нищо!

Подслушване, бомби, досиета: скандалът като ежедневие

Все около кръчмарската клюка

Макар и малко, но сред общия поток на предвидими коментари все пак се появиха няколко сериозни анализа - естествено не в тиражните медии, чиито автори недоумяват пред пасивността на обществото и приканват хората не само към размисъл, но и към действия.

Действия не последваха. Няма и да последват. Керванът си върви - дори кучетата вече не лаят. Но това вцепеняващо безразличие на хората сякаш почти отсъства в полифонията на медийния шум. Общо взето импровизираните журналистически търсения се въртят все около кръчмарската клюка и не пристъпват нито крачка отвъд разрешените пространства на "разследването". Което превръща самото "разследване" в дирижиран фарс.

Тревожните гласове, които поставиха акцента върху такива фундаментални за демократичната система човешки потребности като свободата на личността, върховенството на закона, човешкото достойнство и правовата държава останаха в периферията на публичното говорене; не бяха подети от тиражните медии, не станаха основа на един национален дебат, способен да мобилизира гражданската енергия и да доведе до така потребния за упоеното население катарзис.

Апатията на българина като хронично заболяване със злокачествени последици

Нито така нареченият просветен елит, нито така наречената опозиция, нито така наречените интелектуалци, нито така наречената свободна академична младеж - никой на се оказа в състояние да накара силните на деня да дадат отговор на спешните въпроси, поставящи под съмнение моралния фундамент на днешната власт.

Цинизмът се превръща в норма

Гейзерът от бодряшки фрази, бълващи от средствата за масова информация, фактически маскира високомерното пренебрежение, с което властта отказва да коментира нарушенията на основните права и свободи на гражданите. (Не че гражданите са се развълнували особено.) И това е не по-малко опасно от бомбата, която избухна на бул. "Цариградско шосе".

Защото цинизмът се превръща в норма, а апатията на мнозинството - в хронично заболяване със злокачествени последици за утрешния ден на България.