С акад. Благовест СЕНДОВ, бивш председател на БАН и бивш ректор на СУ, разговаря Анета Петкова

- Премиерът Бойко Борисов оттегли законопроекта за БАН. Това не е ли крачка назад в реформите, акад. Сендов?

- Как така? Защо търсите скандал?! Срещата в комисията по образование, на която бе и премиерът, бе много важна.

- Тук няма скандал. Повече от 2 години се говори за промени, стигна се до открита война между институциите и с едно изречение Борисов върна нещата отначало.

- Нещата стигнаха дотук, защото нямаше разбирателство. От едната и от другата страна имаше много неприемлив език. Едните казваха, че искат да ги убият. Другите твърдяха, че нищо не се прави. Сега смятам, че стана нормално, че се върна добрият тон и има шанс нещата да се променят. Какво е лошото?

- Не знам за лошото. Но новото предложение да има настоятелство на БАН фигурираше и в стария законопроект, дори и във вашия. Какво се промени с тази среща, това е въпросът?

- Какво е важното за академията? Важното е учените да се занимават с наука, а не с политика. Защото всички скандали досега бяха политически, а не научни!

- Кой вкара политиката в БАН?

- Според мен тези, които я управляват. Академията се запази като структура благодарение на закона от 1990 г., приет от Великото народно събрание. Той бе за прехода и изигра своята роля. Но академията не трябва да се запази като някаква икона, а като действащ организъм. В последно време в нея се получиха доста неприятни неща. Започна да се воюва с тези, които дават парите. Всъщност, за да оцелее, академията се нуждае от още 10 млн. лв. за тази година, което не е чак толкова много. Но управляващите искат БАН да се реформира и да стане съвременна организация. За разлика от някои колеги от ръководството на БАН, аз съм бил за промяната. И бях за нов закон на академията, но това ми предложение бе посрещнато с много обидни думи...

Сега смятам, че нещата си дойдоха на мястото. Не може да се твърди, че БАН е съвършена и никой не трябва да й се меси. Това е неправилно. Сега всички с овации приеха предложението на премиера Борисов за настоятелство. Защо го приеха веднага? Защо Съботинов (председателят на БАН акад. Никола Съботинов) изръкопляска, като го чу?

- Сделка ли беше това - институтите да остават под шапката на БАН, а учените да приемат настоятелството с участието на държавата?

 - Е, сделка не е мръсна дума, нали? Нека го наречем договореност. Защо трябва да има настоятелство? То не е за да командва академията, а за да й помага. Не е за това държавата да командва учените. Неговата цел е да се грижи БАН да има достатъчно средства, за да се развива науката. Това, което някои колеги от ръководството на БАН не искаха да признаят, е, че обществото има право да знае какво и защо се работи в нея. Ще кажа банални неща, но понякога простите неща не се разбират. Академията прекали с твърденията, че тя е най-добрата и никой не може нищо да й казва. Истината е друга.

С наука се занимават и хора в университетите. В тях те получават пари, за да преподават. И благодарение на това са свободни да следват своето любопитство в науката. А когато един учен следва своето любопитство, има шанс да стигне до невероятни неща. Затова болшинството от Нобеловите лауреати са от университетите. Ученият от висшето училище може да изучава например поведението на мравките и да стигне до важни открития, без някой да го ограничава. Защото той получава пари за друго.

В институтите учените получават възнаграждения за определен научен продукт. Не че не могат да следват своето любопитство, но при тях трябва да има яснота за какво се харчат тези пари. В този смисъл любопитството им трябва да бъде обосновано. Въпросът не е да се осигурят заплати за учените, а средства за скъпата наука. И тези разходи трябва да са с ясен резултат.

Това, което ме тревожи, е, че договореността, която се постигна на срещата в парламента, е един шанс, но той може да бъде пропилян. А когато две страни не успеят да се договорят, тогава е виновен по-умният.

 - Това ли е повратният момент за истинската реформа в академията - отчет пред парламента и настоятелство?

 - Ние няма да откриваме топлата вода. Има достатъчно модели, които да следваме. Въпросът е да запазим нашите традиции. Държавата трябва да участва в решенията за науката, и това е промяната, да.

 - Но как е съществувала досега, нали е на държавен бюджет?

 - Преди 1989 г. за академията отговаряше партията. През последните 20 години обаче имаше някои недобри практики в посока на разделение от държавата и отговорността пред обществото.

Разбира се, че академиците са достатъчно умни сами да се управляват, но не могат да следват точно нуждите на обществото. Така е и в целия свят. В Макс Планк (Германия) и другаде има бордове и участие на държавата. Ами НАСА или другите американски научни лаборатории? Нима те се управляват сами? Нима учените и техните ръководства казват, че ще си правят каквото решат и никой не ги контролира? Става дума за бюджети за милиарди. Как няма да има контрол?! Едно нещо трябва да се знае - че това, което се прави, не е за да се закрият институти и да се намалят парите на академията. Парите трябва да се увеличат.

 - Академията се опита да направи някаква реформа, според вас това ще бъде ли отчетено при поредния опит за поправка в закона? И това изобщо печеливш ход ли се оказа?

 - Реформата, която БАН направи, бе по-слабите институти да се слеят с по-силните. Направена бе международна оценка, хората ни казаха: тези институти работят добре, тези - не. Но ръководството на академията не закри слабите, просто направи нова структура.
Не е въпросът да се изгонят добрите учени, а да е ясно кое има бъдеще и то да се финансира. Академията не може да бъде социално учреждение. В същото време Общото събрание не може да затвори институти, защото, ако ти гласуваш аз да бъда закрит, аз след това ще гласувам за теб същото. Това е човешко. Затова трябва да има оценка отвън. Трябва да има добри условия за всички учени в страната.

 - Защо акад. Съботинов прие възторжено промените, както казахте?

 - Защото няма друг изход. БАН трябва да се напълни с млади хора, да им академици на 40-50 години.

 - Вие бяхте с премиера в Япония, говорихте ли по тези теми? И защо пътувахте в качеството си на бизнесмен? С какъв бизнес се занимавате?

- Естествено, когато човек е 4-5 дни заедно с някого, има какво да си кажат. Говорихме и за академията. Всички неща са свързани.

 По отношение на моя бизнес - занимавам се с математика. От 7 години се мъча с нещо и вече се радвам на резултати, които скоро ще публикувам.Не можех да повярвам, че това правителство иска да унищожи науката и БАН. Ако е така, то министрите му не трябва да си подават оставките. Направо са за затвора. Министърът на финансите може да има малко необуздан език, но не бива да се тълкуват думите превратно.

 - А как?

 - Той има американски мащаби и гледа на нас малко отгоре-отгоре, което е голяма грешка. Грешката му е и че мисли в термините на Световната банка, която знае, че голямата наука се прави в големите държави. Но ние сме държава и искаме да имаме самочувствие, искаме да имаме Бербатов. Да имаме деца, които решават уникални задачи, искаме самочувствие. Това трябва да се обясни на Дянков: Момче, може да не сме първа сила, но трябва да се покажем.

 А премиерът има изострено чувство България да бъде похвалена. БАН е бисер, който трябва да се използва.

Роден на 8 март 1932 г.

1956 г. - завършва математика в СУ.

1973-1979 г. - ректор на СУ.

1988-1991 г. - зам.-председател на БАН.

1991-1993 г. - директор на Центъра по информатика и компютърни технологии към БАН.

1976-1989 г. - народен представител.

1990 г. - участва като един от тримата независими в работата на Кръглата маса.

Депутат от БСП в 36-ото, 37-ото, 38-ото и 39-ото НС.

Председател на 37-ото НС през 1995-1997 г. и зам.-председател на 38-ото и 39-ото НС.

2003-2009 г. - посланик на Р. България в Япония.