С Любен ДИЛОВ-син, бивш депутат и бивш председател на движение “Гергьовден”, разговаря Таня Джоева:

- Говорите ли спокойно по мобилния си телефон, г-н Дилов? Или предпочитате да споделяте някои неща на четири очи?

- Понеже парите за подслушване са много повече от тези за култура, всяка сутрин набирам произволен телефон и казвам какво мисля за поредната театрална постановка или пък чета избрани откъси от класическата литература.

Нямам никакво притеснение да говоря по телефона си. Както казваше по подобен повод немският поет дисидент Волф Бирман - “Моята милиция е моят Екерман” (човекът, който е записвал мислите на Гьоте). Мисля, че и Веско Маринов може да добави такъв куплет в химна си.

- Дали за масовия българин подслушването не е само екзотичен щрих на управлението? Би ли се разбунтувал българският гражданин срещу нарушаването на правата му? Какво изобщо би го накарало да протестира?

- Аз се страхувам, че съм син на юнашко племе, което традиционно е готово да замени свобода срещу сигурност. Обикновено губи и двете. Благодарение на тези чудесни качества на българския народ повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул.

- Вие как бихте “разказали” държава, където всяка седмица широката публика чете по един телефонен разговор на премиера си?

- Прозрачна, открита държава, в която елит и избиратели нямат тайни помежду си. Държава, в която управниците често ходят сред народа. Ходят по голяма нужда, ходят и по малка.

- Талантливи ли са сценаристите, ако случващото се е плод на сценарий?

- Не знам, но се следва традиционна драматургична закономерност - ако на сцената има пушка, рано или късно ще гръмне. Ако си инвестирал в полицейщина, рано или късно ще ти се върне инвестицията многократно. Точно като аборигена, комуто подарили нов бумеранг и той три пъти губил съзнание, докато си изхвърли стария.

- Каква е целта - да бъде ерозирано доверието към премиера, да бъде принуден да отстрани Цветан Цветанов, или да се стигне до предсрочни избори?

- Наистина не знам дали си струва някой да полага усилия в тази посока. Това е като репликата: "Бих ви обидил, но знам, че няма да го направя по-добре от природата." Колкото до Цветан Цветанов, имам усещането, че в момента стои на поста си въпреки волята на премиера.

Съвсем сериозно - за мен големият въпрос е има ли конфликт между финансовото и вътрешното министерство и защо 20 г. след началото на прехода продължаваме да нямаме интегрирана информационна система, която да обединява информационните масиви на данъчни, митница и полиция. Колко пъти се отпускаха пари за това, вече не помня. Мисля, че за това време и с тези средства можехме да построиморигинална българска совалка, или да организираме олимпийски игри.

- А защо според вас никой не вижда някаква благородна цел - например да научи обществото, че бизнесмен като Мишо Бирата си плаща на всяка власт и сигурно не е единствен? Или да разберат гражданите, че нещата в България пак стават с връзки, както и по времето на социализма - риташ топката с премиера, връщат те на предпочитаното работно място.

- Всъщност аз не виждам нищо притеснително в това премиерът да се загрижи за интереса на един конкретен бизнесмен. Докато не се докаже корист. До колкото разбрах случая, човекът е в правото си да иска да не бъде затворен от акцизните. Това означава да няма загуба на продукция, да не бъдат уволнени работници, да бъдат платени данъци. Все неща, от които един премиер трябва да се загрижи - казвам го съвсем сериозно.

Колкото до втория казус, очевидно е за какво става дума. Аз лично бих го простил, ако всичко друго в държавата върви чудесно... Не искам да съм черноглед, но най-обичаният германски канцлер в историята - Хелмут Шмит - подаде оставка за нещо далеч, далеч по-дребно, свързано с негов роднина. Вероятно този факт е свързан по някакъв начин с икономическия просперитет на Германия днес.

- Има ли право Бойко Борисов да върне Вучката на Терминал 2, щом е поел отговорността за страната и му е побеляла косата?

- Пак казвам: Народът пожела юнак. Има го и юнакът се държи юнашки. Докато върши юнашката работа, подобни прегрешения ще му бъдат прощавани и на тях ще се гледа снизходително.

- Вие виждате ли силуета на бившата Държавна сигурност в случващото се, или политиците разтягат любимата си дъвка?

- Силуетът на Държавна сигурност в България вече 20 г. е само сянката на гузната съвест на българските политици, които не посмяха и не пожелаха да приключат тази тема достойно, откровено и мъжки. Това е едно плашило, което престава да плаши, щом се обърнеш към него, погледнеш в мишите му очички и мишо сърчице и кажеш: "Палячо! Иди да плашиш създателите си. И без това те те хранят и те имат нужда от теб! Аз нямам!"

- Главна роля ли играе президентът, или засега е само на първия ред сред публиката?

- Българският президент, независимо как се казва, винаги е бил жертва на порочната нова конституция в тази й част. С най-трудните избори произвеждаш за президент човек с изключителни качества, за да стигне до този пост, а след това да го оставиш просто "свидетел" на случващото се, но кой знае защо - давайки му и контрол върху службите.

- Защо прокуратурата е пас, въпреки че в една уредена европейска държава би трябвало да си гледа задълженията?

- Може би защото не става дума за уредена европейска държава. Нали разбирате, че големият въпрос, който всичко случващо се напоследък поставя, е дали пък нашето членство в ЕС не е една голяма грешка на ЕС. Този въпрос много неприятно кореспондира с лозунга, с който сегашното управление се възцари: "Да докажем, че България може."

- Някои предричат, че въпреки успешния вот на доверие Борисов може да предизвика нови избори, ако се подведе по емоциите. Вие какво поведение бихте му предписали?

- Аз мисля, че той може да си поиска още един вот, правейки сериозен ремонт на кабинета. Но това трябва да е обмислен ход, плодовете от който да се усетят веднага. Неведнъж съм казвал, че въпреки хапливата ирония мисля премиера Борисов за навременна и важна фигура в българската история. Жалко би било такова обществено доверие, такава камара жито да се разнесе от мишките, които се крият в сянката му.

- Поведението на "Синята коалиция" раздвоява мненията. Според едни коментари старата десница е пропуснала да се разграничи от управлението. Други пък искат сближаване с ГЕРБ. Вие с коя група сте съгласен?

- Извинете, но няма да отговоря на този въпрос. За покойници добро или нищо, а добро нямам как да кажа в момента.

- Какъв е пътят пред дясното, ако ГЕРБ се провали?

- Аз не мисля, че дясното - както говори за себе си, и както мисли за себе си в момента - е изобщо адекватно на хората, които биха се припознали в него като свое политическо представителство. Вижте само антируската им реторика от последните месеци. Като че ли това е най-големият проблем на България в момента - 6 милиарда ли ще струва "Белене", или 7. При положение че не съм чул някой да твърди, че България ще ги дава и в двата случая тези пари. Тя каквото трябваше да инвестира, вече го направи.

Всеки, мислещ се за десен човек, вероятно има много други теми, за които да иска да притисне управляващите и "Белене" със сигурност не е в Топ 10 от тези теми. Но пък е толкова удобно да нападаш Голямата руска мечка, толкова е смело!!! И Уорлик ще се зарадва, и бабите ще се умилят. Казвам бабите, защото онези момичета, с които подскачахме по сините митинги, някак неусетно станаха баби, чакайки лидерите на десницата да се превърнат в това, което твърдят, че са. Бих искал да видя ново дясно, поведено например от доктор Николай Михайлов, от Харалан Александров, от някакви такива хора. Нищо че половината от изредените са психиатри.

- Ще съжалявате ли, ако Яне Янев напусне политиката? И кой му скрои шапката?

- Яне е типичен представител на хората, за които Достоевски казва: "Не си сигурен в манастир ли ще влезе, или селото ще подпали." Ако напусне... За народа загуба велика, както би възкликнал класикът.