Д-р Мирослав Найденов обикаля сергиите, за да сваля цените. Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

Примерът на МВР, което прави по няколко зрелищни акции с неясен резултат всеки ден, явно е заразителен. Земеделският министър Мирослав Найденов сериозно се е заел да засенчи в медиите колегата си Цветан Цветанов с всекидневни акции "Респект" срещу големи и малки спекуланти. Те би трябвало да "дисциплинират" млекари, месари, хлебари, които да не дръзват да вдигат цените така, че стоките им да станат лукс за обикновения българин. Проблемът в случая е, че Найденов явно е забравил колко дълго България се бори да получи признание "работеща пазарна икономика" и да стане част от ЕС. И че е логично пазарът, а не държавата, да определя какви ще са цените на дадена стока. Ако някой злоупотребява, си има независими регулаторни органи, които трябва да го санкционират. Вярно е, че в България е спорно доколко те са независими и доколко обективно работят, но това не дава право на министрите да диктуват какво ще се случва на пазара. Да не говорим, че счетоводните умения на Найденов са доста спорни - последно той изчисли, че хлябът трябва да поскъпне от 0.1% до 9%, въпреки че цената на житото скочи със 70% за година. В резултат от акцията хлябът "неусетно" поскъпна с 20% още преди да се е случило официалното увеличение на цената с 20%.

Това е поредното доказателство, че всяка намеса на държавата обърква играчите на пазара, бие по конкуренцията и увеличава дела на сивия сектор. Нагледен пример как става това бе демонстриран в битката на Найденов с големите търговски вериги за храни. Хлебарите му се оплакаха, че хипермаркетите им извиват ръцете и ги принуждават да продават стоката си на безценица. А после признаха, че при пазарлъка с веригите здраво надуват цените на едро, защото са наясно, че на финала ще трябва да ги смъкнат. Така заговорът на големите вериги се оказа обикновена тактика за преговори. Ако двете страни не могат да намерят приемлива цена, сделката не е задължителна, нали? Все пак всички продават и никой не подарява стоките си.

Освен това е спорно колко е силна пресата на веригите у нас, защото например германците, макар и да вземат далеч по-високи заплати, купуват в своите хипермаркети по-евтини мляко, месо, хляб, плодове и зеленчуци в сравнение с нас, еврогражданите с най-ниски пенсии и заплати.

Вместо да мери цени, държавата трябва най-накрая да се заеме с това, за което й плащат всички данъкоплатци - контрола. Защото приказният стандарт "Стара планина" поведе храните към ценови рекорди, а дори и там качеството е съмнително, пък и първите фалшификати плъпнаха по магазините успоредно с първите екземпляри "Стара планина". Още по-енигматично е положението със съдържанието на кофички с надпис "кисело мляко" за по 9 стотинки и за "краве сирене" по 2.40 килото. Плашещо е, че съюз на хлебарите публично обяснява, че в тестото може да има всякакви неща, но дава гаранция, че опасен хляб и отровени от баница няма?! Отдавна трябваше да се пресече и порочната практика с безкрайното удължаване на срока на годност на храните - с лепване на нов етикет върху изтеклата вече дата. Това е истинската грижа за хората - и за здравето, и за портфейла им. Само че тази грижа изисква огромни, всекидневни и не толкова забележими усилия.

Не на последно място, крайно време е министър Найденов да си спомни, че е и министър на земеделието и да започне да влага усилия по контрола на млякото и месото от самите ферми. Нима някой е забравил, че Найденов тръгна да създава стандарта "Стара планина" в момент, когато ветеринарната служба дори не правеше задължителните проверки за "луда крава", а държавата нямаше и още няма лаборатория да контролира деликатесите. И в крайна сметка прищявката на министъра бръкна дълбоко в джоба на българина и наду в пъти цените на колбасите. Очеваден пример как пиарът не сваля, а помпа цени!

Абсурдите и танцът на цените по свирката на управленците не свършват дотук. Само преди седмица България бе на крачка от дефицит на сирена и колбаси, който щеше да доведе до ново изригване на цените. В дъното на всичко отново бе гаф на държавата - ни в клин, ни в ръкав ветеринарната служба затвори движението на стоки от 7 области на страната заради шапна опасност, макар заразата да бе открита само в две. Освен това излезе, че за хората в зоните на карантината страшно няма, но животните и месото от карантинните села в никакъв случай не бива да стигат до други райони. Това безумие на държавата продължи цяла седмица и натрупа загуба на предприятията за десетки хиляди левове. 156 мандри и колбасарски цехове се заканиха да заведат колективен иск и едва тогава ветеринарната служба капитулира и вдигна забраната.

Сегашните министри вече натрупаха вече достатъчно управленски стаж. Време е да престанат да си играят на проби и грешки. Защото сметката я плащат всички граждани.