новини, които те карат да бдиш :: Опит пореден. Грешки не са разрешени. или какви проблеми трябва да реши новият медиен ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.07.2010 19:34 - Опит пореден. Грешки не са разрешени. или какви проблеми трябва да реши новият медиен закон?

Автор: reader Категория: Новини

Прочетен: 1704 Коментари: 0 Гласове:

Работната група с председател Георги Лозанов (вдясно) трябва да е готова с нов текст на закона през ноември

Индианско одеяло. Това е любимата метафора на Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии, по отношение на медийния закон. "Има толкова много кръпки по него, че вече е лишен от основна цел", обича да повтаря той. За около 12 години Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) е бил променян около 27 пъти. Да се чете: всяка власт се е упражнявала в прекрояването на медийното законодателство.
Амбицията на правителството на ГЕРБ е да създаде изцяло нов медиен закон до края на тази година. В началото на юни Бойко Борисов лично одобри експертна група, която трябва да подготви промените до 30 ноември. Източници на "Капитал" са по-скоро скептични, че този срок ще бъде спазен. В състава на групата, която ще пише текстовете, влизат независими експерти по медийно право, представители на двата регулатора - Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, юристите на обществените медии, представители на частните радио- и тв оператори, телевизионните продуценти, експерти от Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерския съвет.

По-важните законодателни промени, свързани с електронните медии (прехода от аналогово към цифрово излъчване на тв сигнал и със синхронизацията между българското и европейското законодателство), бяха извършени по времето на тройната коалиция. Така например вече е ясно кои компании ще излъчват цифровия сигнал, както и че по-голямата част от каналите в ефира ще са производни на сега съществуващите национални телевизии. Въпреки това пред новата работна група остава разрешението на няколко ключови проблема. Най-общо - да се създадат по-ясни и честни правила за бизнеса и по-добра защита на потребителите в новата технологична среда. Експертите ще трябва да предложат работещи варианти за реформата на обществените медии БНТ и БНР. Да либерализират медийния пазар, но и да дадат гаранции за прозрачността на собствеността в него и да предотвратят злоупотребите с монополно положение. И да намалят бюрокрацията и неефективността в регулаторните органи като СЕМ.

Положителен сигнал е, че засега експертната група работи в условия на невиждана прозрачност - стенограмите от заседанията им се качват в сайта на Министерския съвет, а през тази седмица се организира публичен дебат. Идеята беше работният екип, който ще пише новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените. "Всички лобистки ходове през годините си личат по това, че не следват общата логика на закона, най-важната оценка за нашата работа ще бъде вътрешната логическа връзка между разпоредбите", коментира Георги Лозанов.

Една от смислените забележки към работната група, която беше отправена по време на публичната дискусия, беше, че преди да започне работа по конкретните текстове, трябваше да извърши подробен ситуационен анализ на медийната среда в България, който да даде ясна картина за проблемите, да посочи пробойните в законодателството или там, където то задушава развитието на бизнеса.

Стенограмите от заседанията на работната група са красноречиви и за причините, поради които може да се забави писането на новия медиен закон - по-важните проблеми разделят експертите на противоположни мнения и ще е любопитно да се наблюдава логиката, по която ще постигнат консенсус. А ето и какви проблеми ще трябва да реши новият медиен закон.

Кои медии ще регулира новият закон?

Едно от най-сигурните неща е, че медийният закон ще си има и ново име. Спорното е кои медии освен радиото и телевизията ще регулира той. Убеждението на по-голямата част от експертната група е, че законът трябва да обхваща всички аудио-визуални медийни услуги, независимо в каква среда се разпространяват. "Медийното право регулира съдържанието - това, което е най-важно в медиите. Сега действащият закон поставяше акцента върху технологията", коментира Радомир Чолаков, заместник-председател на работната група на едно от заседанията.

На публичния дебат също беше повдигнат въпроса дали и интернет не трябва да попада в обхвата на медийния закон, доколто е среда за аудио-визуални услуги. Така например интернет и IP телевизиите в момента не са отразени в законодателството. Тази идея обаче се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три - МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати.

Как ще се гарантира прозрачността на медийната собственост?

Експертите от работната група са се обединили около становището, че медийният пазар има нужда от по-добри механизми за гарантиране на прозрачността на собствеността и капиталите в бранша. Логиката е, че медиите не са обикновени предприятия - кой ги притежава и какъв е произходът на средствата му са величини, които съставят част от посланията, определят съдържанието, което произвеждат.

На същия принцип се предвиждат текстове, които ще ограничават концентрацията на медийния пазар, за да се гарантира плурализъм на гледните точки. Или това са условията колко телевизии, радиа или мултиплекси имаш право да притежаваш, или ако притежаваш определен брой телевизии, колко вестника можеш да имаш (т.нар. конгломератна концентрация). И обратното. Така например сега в Закона за електронните съобщения е записано ограничението радио- и телевизионни оператори да не могат да бъдат оператори на мултиплекси.

Няма единно мнение обаче дали да се въведат специални норми за концентрация в медийния закон, или дефинициите да бъдат оставени в Закона за защита на конкуренцията, нито пък кой ще бъде органът, който ще следи за подобни нарушения - СЕМ или КРС.

Засега срещу идеята за допълнителни текстове за собствеността и концентрацията в медиите се противопостави категорично "Нова българска медийна група" (официален собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и др., както и телевизия BBT). Аргументите им са, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен Закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Те подчертаха, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Позицията на медийната група бе подкрепена (малко изненадващо) от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Те предложиха да се преосмисли и забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс. Изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров обясни, че проверката на собствеността в частните медии до физически собственост не е възможна за повечето чужди компании, които са листвани на фондовата борса. "И в момента се изисква произход на капиталите и собствеността, когато се лицензират медийни доставчици в КРС. Подкрепяме това правило и не считаме, че обхватът трябва да бъде по-широк", заяви той на публичния дебат.

Има ли нужда от допълнителна регулация за търговските съобщения?

Една от ключовите думи, които ще определят новия закон, е либерализация. Идеята е регулаторът на съдържанието (СЕМ) да бъде разтоварен от някои отговорности и вместо да взема решения със спорна компетентност, да ги предоставя на други компетентни органи - например Агенцията за закрила на детето или Комисията за защита на потребителите и т.н.

Всичко това означава и повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Георги Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването. Обмисля се и облекчаване на режима откъм време за реклама за радиото, доколкото там продуктово позициониране е почти технически невъзможно.

Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на публичната дискусия, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса.

Представителят на "Нова българска медийна група" Александър Ангелов обаче възрази срещу възможността, която дава сегашният вариант на закона решенията на етичните комисии по реклама и по журналистическа етика да бъдат задължителни за доставчиците на медийни услуги. Той нарече правна аномалия условието регулаторният орган да налага санкции като следствие на тези решения, без да ги коментира.

Сред другите възможни промени, които се обсъждат, е по какъв начин да се дефинира политическата реклама. В момента законът например не урежда дали по време на предизборни кампании политическите клипове влизат в общото рекламно време на телевизиите и радиата, или следва да се отчитат отделно.

Да се слеят ли регулаторите СЕМ и КРС?

Намаляване на бюрокрацията и намаляване на разходите за издръжката са двата основни мотива, които породиха идеята за сливане на двата регулаторни органа за медийния пазар - Съвета за електронни медии (отговаря за съдържанието) и Комисията за регулиране на съобщенията (следи за технологията на преноса на сигнала).

Позицията и на двата регулатора по отношение на сливането им е твърдо против. Председателят на КРС Веселин Божков заяви, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е OFCOM във Великобритания, и припомни, че Европейската комисия не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков.

Председателят на СЕМ Георги Лозанов също изрази тезата, че не е редно да се сливат двата органа по време на обсъжданията в рамките на работната група. Неговият мотив е, че КРС управлява девет големи пазара и има опасност регулаторът по съдържанието да се превърне в негов придатък.

Елена Вълкова от АБРО заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Другата промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата.

Други препоръки, които се отправиха към законотворците по отношение на регулаторите, бяха да се залага на специализирана компетентност при избора на членове на КРС и СЕМ. Георги Лозанов лансира идеята за гражданска квота за регулатора. "Гражданската квота винаги отпадаше и не можеше да намери легитимност. Сега мисля, че може да се използва омбудсманът като институция", коментира той.

Заедно със статута на регулатора идва и въпросът с лицензирането на доставчиците на аудио-визуални медийни услуги. Досега в ефирна среда ресурсът беше ограничен и се даваше чрез конкурс. В цифровите условия обаче ограниченията са много по-малки и най-вероятно при тях ще се премине на регистрационен режим, тоест уведомяване на държавата, че ще се произвежда медийно съдържание, срещу което тя издава разрешение. Лицензите обаче ще се запазят за всички, които искат да придобият аналогова честота. Остава и спорен въпросът какво ще се случи с тези оператори, които са получили лицензи по конкурсите от тази година.

Какво ще се случи с БНТ и БНР?

Реформата в обществените медии БНТ и БНР е една от най-големите въпросителни в медийния закон. Още на обсъжданията в рамките на работната група Хачо Бояджиев (зам.-председател в качеството си на медиен експерт) заяви, че е категорично "за" обединяване на БНТ и БНР като холдинг. Според него това ще доведе до оптимизиране на състава на двете медии. Бояджиев смята, че ръководството на бъдещия холдинг трябва да има правомощия да си намира средства, тъй като очевидно държавната субсидия не е достатъчна да издържа обществените медии. Други членове на работната група обаче възразяват, че ефектът от сливането на БНТ и БНР следва да бъде доказан с икономически анализ.

Георги Лозанов предложи да се изготви методика за дефиниране на предаванията с обществена функция и държавната субсидия да отива именно за тяхната реализация. Както и изборът на генерални директори на БНТ и БНР да излезе от правомощията на СЕМ и да се извършва от жури от различни институции. Отворен остава и въпросът как да се направи функциониращ фонд "Радио и телевизия", който е регламентиран и в сегашния закон, но на практика не работи.

Повече за законодателните промени за обществените медии четете в следващия брой на "Капитал".

Зорница Стоилова

Нагоре

Тагове: mdaa,