Англичанката прекрати световния си тур заради нашия бандит Катъра Ще се върна в България, но не сама, зарича се ентусиастката   Ингрид е на 23 г., от Англия. Симпатичен млад човек от Острова, който решава да потегли през континента, за да събере малко средства за благотворителност. А ако между другото събере и някоя друга емоция и интересна случка, още по-добре. Ингрид пътува из цяла Европа сама на колело и не се притеснява от нищо. Или поне така си мисли в началото. Всичко приключва в момента, в който прекосява границата ни със Сърбия. Хваща я страх да кара през Северозападна България и затова си хваща автобуса до София. После продължава по маршрута си до Истанбул. Но на път за село Любен Ингрид попада на стария познайник на полицията Янко Сотиров-Катъра, който е известен с присъдите си за кражби и изнасилвания. Ето какво разказа младата англичанка за ужасната случка, която й се е наложило да преживее в България - никъде другаде по маршрута й. Между другото, заради тази неприятна история Ингрид не завършва пътуването си през България, а директно взема автобуса до Истанбул.

Докато пресича Дунав, Ингрид не е предполагала какви изпитания я чакат в България
Фото Личен архив    

- Ингрид, разкажи малко за себе си.

 

 

- На 23 години съм, от Югозападна Англия. През 2008 г. завърших  университета в Лийдс със специалност азиатско-тихоокеански науки и международни  отношения. След дипломирането си прекарах известно време в пътуване и работа в  Монголия, Китай, Шри Ланка и Индия. След това се върнах вкъщи, за да си намеря  работа. За съжаление тогава рецесията беше във върховата си точка в Англия и за  току-що завършилите нямаше много работа. Прекарах известно време, сменяйки  работни места, след което реших да събера пари за организацията Shelterbox, като  пропътувам цяла Европа с колело до Истанбул.

   

- Какво прави в Монголия, Китай, Шри Ланка?

 

 

- Бях на стаж в Улан Батор. Стажът беше за три месеца, след  което пътувах из Монголия до Китай и към Шри Ланка и Индия.

   

- Разкажи малко повече за благотворителното си пътуване в  Европа.

 

 

- Винаги ми е харесвала идеята да прекося Европа с колело.  Мисля, че това е фантастичен начин за пътуване, тъй като така наистина можеш да  усетиш местата, през които минаваш. Също така ме влечеше и физическото  предизвикателство на пътуване от този мащаб. Започнах да гледам картата и да се  чудя коя дестинация би била добра и след това си помислих: "А защо не да карам  през цяла Европа!"

   

- А защо реши това пътуване да е с благотворителна цел?

 

 

- Вече повече от половин година работя като доброволец за  Shelterbox. Когато се замислих да предприема такова пътуване, почувствах, че би  било прекрасна възможност да вдигна малко шум около благотворителността и да  събера малко средства. Финансирах пътуването си изцяло сама с много малък  бюджет. Почти през цялото време бях на палатка и ядях хляб, така че всички  събрани средства отидоха за Shelterbox. Засега съм събрала 1215 паунда и се  надявам да станат повече.

   

- Какво знаеше за България, преди да предприемеш  пътуването?

 

 

- Истината е, че не знаех почти нищо, само че е член на  Европейския съюз от 2007 г.

   

- Кои бяха другите държави по пътя ти?

 

 

- Минах през Англия, Франция, Германия, Австрия, Словакия,  Унгария, Сърбия, България и след това до Турция.

   

- Коя ти хареса най-много?

 

 

- Всички са много различни и интересни по свой начин. Карането  на колело по билото на Алпите в Германия беше наистина много красиво, а пък в  Сърбия хората бяха изключително приятелски настроени и много мили.

   

- В България обаче нещата се променят. Налага ти се да  преживееш нещо ужасно. В този ред на мисли България ли беше най-лошата държава  от твоя маршрут?

 

 

Беше много страшно преживяване

 

но в никакъв случай не мога да кажа, че България беше  най-лошата държава по пътя ми. Мисля, че природата в България е изключително  красива с всички тези планини и възвишения. Срещнах се с някои наистина много  приятни хора и открих, че имате много интересна история, след като посетих  Националния исторически музей в София.

   

- Разкажи какво ти се случи?

 

 

- Това беше шестият ми ден в България. Бях карала през  границата със Сърбия до Видин и Лом през първия ден, но се притесних за  сигурността си, тъй като минах през много бедни райони и съобразих, че като  младо момиче, преминаващо само през страната, съм явна жертва. Затова от Лом си  взех автобуса до София и останах там за три дни с приятели от България. Един ден  карах от София до Панагюрище и там прекарах нощта в хотел. На следващия ден към  7,30 поех към Чирпан. Вече бях карала няколко часа, когато случайно свих по  грешен път към село Любен, което не беше в маршрута ми. Няколко километра преди  селото забелязах кола, която кара бавно зад мен. След това се изравнихме. Мъжът  в колата каза нещо на български, което не разбрах и продължих да си карам  колелото. Малко се притесних, защото не харесах вида му. Той продължи да кара,  след което спря насред пътя и излезе, като започна да гледа нещо на обувката си.  Помислих си, че може би има проблеми с колата си, или поне така се  надявах.

   

- Имаше ли проблеми с колата?

 

 

- Не. Аз обаче продължих да карам и знаех, че не съм далече от  селото, където мога да намеря други хора. Той продължи да кара и да спира,  докато не стигнахме селото и след това изчезна. Когато влязох в селото, не го  забелязах и видях, че има два пътя, които водят от населеното място, така че  реших, че ако е решил да ме следва, няма да разбере по кой път съм тръгнала.  Продължих да въртя педалите и след няколко километра видях колата отново да  приближава бавно зад мен. Започнах да се тревожа. Той отново отби колата си от  пътя и спря пред мен. Този път стоеше на пътя ми и ми предлагаше чаша с кафе.  Казах "Не, не", направих ясен жест с ръце и го подминах. От този момент нататък  вече ме беше страх. Нямаше никакви други коли наоколо и този мъж очевидно беше  заинтересован от мен. Карах много бързо. Той пак се качи в колата и пак спря  пред мен. Излезе от автомобила и застана на средата на пътя, така че да не мога  да мина. Докато го приближавах, продължавах да карам колкото можех по-бързо.  Знаех, че трябва да остана на колелото си и че това е единствената ми истинска  защита от него. Докато карах срещу него, той ме сграбчи, опитвайки се да ме  събори от велосипеда. Казваше ми "no problem, no problem". Разкрещях се и успях  някак да го изритам от себе си, докато въртях педалите. Мъжът се върна отново в  колата си видимо ядосан, защото не е успял да ме събори, и тогава потегли срещу  мен. Удари колелото ми отстрани, опитвайки се да ме свали от него.

   

- Какво стана после?

 

 

- За щастие успях да остана на велосипеда си. Тъй като вече бях  карала два месеца, бях в много добра физическа форма и бях много уверена върху  колелото. Някак продължих да се движа. Продължавах да пищя и да викам, в случай  че някой ме чуе. След като не успя да ме събори, той продължи да кара пред мен и  да спира на средата на пътя, за да не мога да мина. В един момент обърнах  колелото си и започнах да карам обратно към Любен, защото знаех, че там има  хора, които могат да ми помогнат. Той също обърна колата си и ускори след мен.  Помислих си "Това беше. Сега ще ме удари силно с колата и няма да мога да се  защитавам повече." Крещях, за да може евентуално да ме чуят други хора на пътя.  Тогава мъжът отново спря колата си пред мен, за да може да се забия в нея, но аз  ударих спирачки и някак успях да се обърна отново. Той излезе от колата си и се  

 

опита отново да ме хване и да ме събори

   

- Нямаше ли никой на пътя до този момент?

 

 

- За радост най-накрая в далечината забелязах приближаваща  кола. В този момент мъжът се шмугна в автомобила и отпраши. Аз спрях другата  кола. За щастие хората там се оказаха млада двойка. Жената говореше малко  английски. Опитах се да обясня какво ми се е случило, но бях в пълен шок, не  можех да дишам много добре и плачех. Най-накрая успяхме да съберем колелото и  чантите ми в тяхната малка кола и те ме закараха до следващото село, където се  обадиха на полицията.

   

- Какво се случи, когато пристигнаха полицаите?

 

 

- Полицията беше фантастична. Закараха ме до полицейското  управление, където дадох показания с помощта на преводач. От описанието ми на  полицията й стана ясно кой е мъжът, така че успяха да го хванат. По-късно  разбрах, че той е бил два пъти в затвора - веднъж за грабеж и веднъж за  изнасилване, така че се оказах изключителна късметлийка.

   

- Запозната ли си със случая с италианската актриса Пипа  Бака?

 

 

- Не.

   

- Тя решава да пътува на стоп от Милано до Близкия изток, за да  разпространява идеята за световен мир, като символично носи булчинска рокля.  Когато стига до турския град Гебзе, изчезва. По-късно е намерена убита и  изнасилена. Мислиш ли, че нещо такова можеше да се случи и с теб?

 

 

- Ужасно. Хваща ме страх дори само като ми разказваш такива  неща. Да, мисля, че можеше да се случи нещо подобно. Със сигурност.

   

- Знаеш ли какво ще се случи с него сега?

 

 

- Мисля, че ще получи между 3 и 10 години затвор.

   

- Ще ти кажа нещо за българското правосъдие, което може и да не  ти хареса. Педофил получава от 1 до 3 години условна присъда. Убиец получава 3  години условна присъда и глоба. Тези хора никога не влизат в затвора.

 

 

- О, Господи, това е абсолютно ужасно. Истина ли е? Как е  възможно?

   

- Какво ще разкажеш на приятелите си за България и би ли се  върнала пак?

 

 

- Както казах, мисля, че България е прекрасна страна. Бих  искала да се върна някой ден и да довърша пътуването си, може би и с други хора.  Осъзнавам, че България има своите трудности, но не смятам, че е лошо място.  Срещнах много мили и дружелюбни хора и няма да си позволя лошото ми преживяване  с един човек да развали цялото ми пътуване.

   

Боряна Телбис
 Мартин Карбовски

 

    

P.S.

 

 

Янко Сотиров-Катъра още е в ареста, но обвинението срещу него  не е за опит за изнасилване, а за опит за грабеж.