Ден първи - 1.08.2015 г. Първият ден на Богородичния пост е - в храмовете се изнася св. Кръст Господен. Със съпруга ми трескаво стягаме последните части от багажа и бързаме за Литургията в столичния храм „Св. София". Пред църквата виждаме много раници, шалтета, палатки, а храмът е изпълнен с развълнувани поклонници. Успявам да взема св. Причастие - да се укрепя в началото на трудния физически и духовен път, който поемам. Следва водосвет - целуваме Кръста и отецът ни поръсва със светена вода. След това товарим тежките раници в буса и се подреждаме за лития към ротондата „Св. вмчк Георги Победоносец", като начело застават поклонниците с хоругвата и иконите на св. Йоан Рилски, а пред тях върви малкият Йоан-Петър, облечен в иподяконски одежди и удряйки клепало. С нас са и участниците от Велико Търново - тръгнали почти седмица по-рано, за да извървят целия път на мощите на Рилския Чудотворец. Предвождани са от о. Давид и носят със себе си плащаница на св. Йоан Рилски, която да дарят на Рилския манастир.

След като се покланяме на св. мощи в Ротондата, специално изнесени, част от групата се отправя към организирания автобус до х. "Планинарска песен", а друга част се изкачва пеш дотам от кв. Княжево. В късния следобед поклонниците се събираме близо до хижата и всеки от нас се представя накратко и споделя мотивите си да се включи в похода и впечатленията си от предишни години, ако е участвал. След представянето се отправяме към параклиса „Св. Йоан Рилски" до х. "Кумата" и там се извършва вечерно богослужение, в края на което всички си отчупваме по залче от содената питка на Мария. Връщаме се и след като вечеряме с един православен белгиец, дошъл специално за похода, с приятелката ми Анелия тренираме разгъване и сгъване на палатка - упражнение, което ни предстои през следващите дни. Приготвяме багажа за следващия ден и си лягаме - очаква ни дълъг ден.

Ден втори - 2.08.2015 г. Ставаме рано, стягаме набързо раниците и се отправяме към параклиса „Св. Йоан Рилски" до х. "Кумата" - на около 15 мин от мястото, където нощувахме. Там вече тече утринното богослужение. В службата освен свещениците, предвождащи похода - о. Ангел, о. Николай и о. Давид, се включва и предстоятелят на параклиса о. Васил Радков от Бояна. Малкият параклис не може да побере многобройните поклонници и те се събират около него, слушайки църковните песнопения през отворените прозорци и врата. Накрая малките (а и някои от големите) участници се причастяват и всички взимаме анафора, след като  изслушваме проповедта на о. Ангел за вярата и маловерието.

Подкрепяме се с лека закуска, кафе и чай в хижата и бързо поемаме по пътеката за Черни връх. Пътят към върха минава леко и неусетно. Колкото повече наближаваме Витошкия връх, толкова повече облаци се разстилат около нас. Изкачваме се на върха и на х. "Черни връх" правим обедната си почивка, за да възстановим сили. Изчитаме и част от Акатиста на св. Йоан Рилски, за да се укрепим.

След това започваме голямото спускане от другата страна на Витоша - към с. Ярлово. Не след дълго облаците се разсейват и изгрява слънце. Пътят е дълъг, но сякаш св. Йоан невидимо ни подкрепя, защото го изминаваме леко и неусетно, заобиколени от красиви цветя, дъхави билки и много вкусни боровинки.

Малко преди да стигнем с. Ярлово, срещаме о. Стоян Бербатов от Благоевград, с когото се отправяме към руините на едно параклисче на св. архангел Михаил, близо до пътя. Там отецът освещава питка, донесена специално от жена от селото, и след това отново продължаваме пътя си към селото. Влизаме в него начело с хоругвата и иконите на св. Йоан Рилски и някои от жителите излизат радостни пред къщите си, за да ни посрещнат. Спираме се, за да могат да целунат хоругвата и иконата. Останалите посрещачи вече са се подредили пред църквата „Св. Неделя", откъдето се носи тържествен камбанен звън. Дошъл е да ни посрещне и да се присъедини към нас и Бай Боре, 85-годишният планинар, който за поредна година ще ни води до Рилския манастир. Влизаме радостни в храма, за да прочетем Акатиста на св. Йоан Рилски.

След последованието бабите ни гощават с вкусен боб, а Маша и Кирчо раздават от квасените хлябове, които са донесли за поклонниците. Групата отмаря и се готви за нощувката - някои като мен опъват палатки в двора на църквата, други ще пренощуват в самата църква, а трети се настаняват в домовете на гостоприемни ярловци.

Ден трети - 03.08.2015 г. И този ден ставаме рано и трескаво започваме да се приготвяме - оправяме багажа и сгъваме палатката, товарим раниците, купуваме кафе от селския ресторант, хапваме набързо и не след дълго камбаната ни призовава да се съберем в храма за Акатиста на св. Йоан. След това правим обща снимка на стълбите на храма, прощаваме се с ярловските баби и начело с хоругвата потегляме към с. Белчин. Има и организиран автобус за хората, на които им е трудно придвижването. В първоначалните години пътят на похода е минавал през планина Верила, но заради пресечния терен и други неудобства сега вече минава през полята.

Първо спираме при един параклис, посветен на Пресв. Богородица, където изчитаме Молебния й канон. Там пълним и вода - за последен път преди с. Белчин. Следващата ни спирка е под сянката на едно самотно дърво в полето, до което има оградена площ с животни. Чувстваме се като в резерват и с интерес наблюдаваме бягащите коне и любопитните крави. Продължаваме към гората, където е скрит параклис на св. Георги. Там правим обедната си почивка и изчитаме част от Акатист на св. Йоан.

Теренът е сравнително равен, но ходенето през нажежените поля ни уморява. Слава Богу, отвреме-навреме се появява някое облаче, което да ни пази сянка. Тревите са високи почти колкото нас, а ние си проправяме път в индианска нишка. На две места трябва да пресечем напоителен канал, което е известно предизвикателство, но успяваме да се справим.

В един момент към групата се спуска голямо лаещо куче - вероятно охранява пасящите наблизо крави и ни счита за заплаха. Прилича на каракачанка и изглежда опасно. Стопанинът му, едър чичко на средна възраст, се втурва да тича след него, но не успява да го догони. Междувременно о. Давид не спира да пее църковни песнопения - „Спаси, Господи, люди твоя...", „Господи, помилуй..." И ето, че Бог се смилява над нас и кучето се спира и не ни закача.

Влизаме в с. Белчин и спираме на чешмата на центъра, докато се събере групата. Дошлите преди нас в селото са ни донесли за поклонение икони от храма и всички минаваме да ги целунем, заедно с хоругвата и иконите на св. Йоан Рилски. Отправяме се към храм „Св. апли Петър и Павел", където заедно с местния свещеник се извършва вечерно богослужение и се изчита Молебният канон на Пресв. Богородица.

Потегляме към другия храм на Белчин - „Св. Петка", където се покланяме на иконата на светицата с частици от мощите й. Отправяме се по еко-пътека към крепостта „Цари Мали Град", където в параклиса „Възнесение Господне" директорът на музейния комплекс ни разказва за минаването на мощите на св. Йоан през Белчин и след това прекланяме колене в молитва към Рилския светец.

Вечерта преваля и се оправяме към поляните зад крепостта, където има организиран за поклонниците палатков лагер. Разпъваме палатките си и се включваме в организирания от кметицата щедър корбан - гощават ни с боб, хляб, вино, щрудел и баклава. След това една част от групата се събираме около лагерния огън и запяваме. Изживяхме още един прекрасен ден.

Ден четвърти - 04.08.2015 г. Денят започва с предизвикателство за мен - изгубвам едната си очна леща. Късогледа съм, с немалък диоптър и нямам резервни лещи, не нося със себе си и диоптрични очила. Започваме трескаво да търсим, но не я намираме - все едно да търсиш игла в купа сено. Съответно не успявам да се включва в сгъването на палатката, не прибирам и багажа си навреме, не успявам и да закуся. С Анелия се отправяме към автобуса за с. Клисура, като вече сме изпуснали основната група, тръгнала за селото през гората. Свалям и другата леща по съвет на няколко човека - погледът ми е замъглен.

В с. Клисура групите се събират и заедно тръгваме към храм „Св. вмчк Димитър", където пред входа ни чакат с питка и шарена сол клисурските баби. Заедно отправяме молитви към Божията Майка и към св. Йоан Рилски. След това бабите ни канят на закуска - приготвили са ни един куп постни вкусотии и гостоприемно ни наливат билков чай. Разделяме се с тях, наливаме си вода и започваме на катерим баира - днес ни очаква Лакатишка Рила.

Пътят през гората минава леко и неусетно. Спираме на малиновите „плантации", където се освежаваме и пак продължаваме. Излизаме от гората и пред нас се разкрива Рила - спираща дъха с ръбатите си върхове, опиращи в ярко синьото небе, и тучните си ливади.

Погледът ми се избистря. Не виждам идеално, но сега е много по-добре от сутринта. Слава Богу! Благодаря ти, свети Йоане!

Спираме за обедна почивка на поляните. Около нас има следи от стопанска дейност, а пред нас е величествената Рила.

 Продължаваме по пътя си, като целта ни е х. Рилски езера. В един момент групата се разделя - една част продължават по пътя за хижата пеша през гората и през т.нар. „Душевадка" и х. Ловна, а нашата група потегля към Паничище, където ще се отбием в параклиса „Св. Йоан Рилски". Стигаме до шосето и вече ни чака превоз, който ще ни придвижи.        

Пристигаме до параклиса и там ни посреща о. Георги Паликарски - архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия, и още няколко местни отци и ни благославя за добре дошли. Първите от групата вече са застанали с иконите пред входа, за може всички да минем през тях и да се поклоним. Изчита се Акатист на св. Йоан Рилски и всички сме поканени на вкусния бобен корбан с гъби - специалитет на местните майстори. Почиваме си добре на полянката около параклиса, възстановяваме силите и се отправяме към лифта.

Когато стигаме до лифта, ни обзема лек смут - служителите на лифта отказват да извозят към хижата тежките ни раници. Оказва се, че сме закъснели. Организаторите реагират бързо и уговарят превоз, който да качи багажа до горе. Качваме се на открития лифт и пред нас се разкрива чудна гледка - величествените борове и чудните върхове на Рила. Пристигаме във хижата (този път и ние ще спим в хижа, за да избегнем студа през нощта) и започват процедурите по настаняването. Сядаме на чай на терасата и се любуваме на гледката, докато чакаме да получим багажа си. Следва лагерен огън, около който се събираме и четем езерни молитви на св. Николай Велимирович, свири се на китара, запяват се песни под ясното звездно небе...

Ден пети - 05.08.2015 г. Започва последният ден от прехода ни към Рилския манастир - тази вечер трябва да сме при мощите на св. Йоан. Денят започва с Акатист на св. Йоан Рилски и след това се отправяме към езерото „Бъбрека". Там към групата ни се присъединяват о. Методи Корчев и о. Стоян Бербатов, служещи съответно в София и Благоевград, и заедно с о. Ангел, о. Николай и о. Давид изчитат Молебния канон към Пресв. Богородица и отслужват водосвет на езерото. Всички поклонници минаваме да целунем Кръста и да бъдем поръсени с осветената вода.

Не след дълго продължаваме към езерата „Окото" и „Сълзата", а смаяни туристи ни питат какви сме, събор ли ще има... Отговарям им, че сме тръгнали на поход от София до Рилския манастир. Колко е важно да се проповядва с личен пример, вярата ни да се живее всекидневно, за да могат околните да видят поне частица от красотата на Православието, да разберат, че Рила не е само на дъновисти, всеизвестни с августовския си събор и паневритмии на това място, а че Рила е била осветена от стъпките на най-големия български светец и застъпник за нас пред Бога!

Пътят към двете най-високи езера от Седемте Рилски езера е стръмен и труден, но с Божията помощ всички се изкачваме. Гледката отгоре е величествена и спираща дъха - виждат се повечето от Седемте езера, както и върха Хайдута (или Харамията). Времето обаче започва да се разваля, тъмни облаци надвисват, чуват се гръмотевици, задава се буря...

Започваме да вървим по билото, но пред нас са се скупчили облаци, гръмотевиците ни плашат, започва и леко да вали. Тогава водачите усилват темпото, за да избегнем бурята, а всички ние усилваме молитвите си към Бога, към Пресвета Богородица и св. Йоан. Слизането не е много лесно, защото тревата е мокра, а водачите бързат много. Все пак всеки дава всичко от себе си и продължава напред. Дъждът почти спира, само леко ни охлажда, но не ни намокря. Стигаме до огромни поляни, на които пасе стадо коне. Гледката е умилителна - няколко малки кончета тичат около възрастните, а два от големите идват при нас и с готовност се оставят да ги погалим по челото.

Ето че вече сме до една чешмичка, където правим обедната си почивка. Умората и напрежението ни минават за миг, а от дъжда няма и следа, вятърът издухва облаците и слънцето се показва. Слава Тебе, Боже! Благодарим ти, свети Йоане!

Заредени с нови сили, изчитаме част от Акатиста на св. Йоан и потегляме по пътя си към манастира. Слизаме бавно, в колона по един, пътят не е лесен, но все повече наближаваме целта на пътуването ни. Влизаме в Риломанастирската гора - почвата е мокра, сякаш скоро е валяло силно, и пътеката ни се струва по-трудна от обичайното, защото често се подхлъзваме заради влажната почва. Все пак ни остава съвсем малко и стискаме зъби.

Избързвам напред и не след дълго виждам първите посрещачи - дошъл е о. Методи Корчев, а дъщеричката му Мария, приятелката им Надежда и презвитерата на о. Ангел ни посрещат с питка и шарена сол. Каква радост, ето че почти стигнахме! Малко по-надолу по пътеката, съвсем близо до манастира, ни посреща о. Сава Кокудев и няколко жени, които също ни дават хляб. Дошъл е и съпругът ми, да ни посрещне и заедно да прекараме в манастира празника Преображение. Искрено се радва за мен, че съм успяла да извървя този физически и духовен път.

Изчакваме да се събере групата, за да можем всички заедно да влезем в манастира. Тръгваме начело с дечицата, които носят хоругвата и иконите на св. Йоан, а най-отпред  клепалото удря Йоан-Петър. След това вървят отците и ето че влизаме в Рилския манастир, пеейки с една уста и с едно сърце: „Покаяния основание, прописание умиления, образ утешения, духовнаго совершения равноангельное житие твое бысть, преподобне. В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый, отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших". Влизаме в храма и с трепет коленичим пред светите му мощи, а песнопенията ни огласят пространството. Сърцата ни преливат от радост! С Божията помощ и тази година успяхме да извървим пътя! Слава Тебе, Боже! Благодарим ти, свети Йоане, че ни подкрепяше с благата си десница през цялото време, че не позволи да ни застигнат бури и гръмотевици, че облекчаваше умората ни и че безпроблемно стигнахме до светата ти обител! (По-късно разбрахме, че същия ден над Рилския манастир и град Рила имало страшна буря и порои, но слава Богу, ние ги избегнахме!)

На поклонниците отново е оказано традиционното за Рилската света обител гостоприемство и всички са безплатно настанени в манастира. Денят завършва с вечеря в района на манастира. Поклонниците са уморени, но много щастливи.

Ден шести - 06.08.2015 г. Преображение е! Клепалото бие, като призовава вярващите за утринното богослужение. Малко по малко се събираме в храма, който все повече се пълни. От двата клироса се разнасят чудни песнопения. Покланяме се на мощите на Рилския светец.

Ето че в храма влиза игуменът дядо Евлогий и започва светата Литургия. Освен братята на манастира в нея участват и отците, предвождали поклонниците, както и други отци, дошли специално от София за празника. Службата е много тържествена.

Идва време за причастие и голяма част от поклонниците се подреждаме - с каква духовна радост само извървелите поклонническия път се причастяват пред мощите на свети Йоан Рилски! Литургията завършва с проповедта на дядо Евлогий за преобразяването на Христос, след което взимаме анафора и се разпръскваме около манастира. Братството на манастира е осигурило обяд за поклонниците - топла рибена чорба за празника.

След обяда групата тръгва начело с клепалото, хоругвата и иконите към последната си точка - пещерата на св. Йоан Рилски и храма „Успение на св. Йоан Рилски". Покланяме се на гроба на светеца и изчитаме Акатиста. Походът завършва с прочувственото слово на отец Ангел, който ни пожелава да се срещнем пак на похода догодина, по същото време. Тръгваме си, изпълнени с благодат и радост.

Думите са слаби, за да опишат чувствата ни, но всички изглеждат променени - облагородени от невероятното преживяване. Свети Йоане, благодарим ти, че ни помогна да извървим пътя си към теб! Моли Бога за нас да извървим  поне мъничко и пътя към твоите духовни висоти!

П.П. Като се прибираме в София, откривам „загубената" си леща - скрила се е в кутийката на четката ми за зъби... Благодаря ти, свети Йоане, че не спираш да укрепваш вярата ми!

~*~