Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2013 16:25 - Църквата и Правата на човека
Автор: reader Категория: Политика   
Прочетен: 1058 Коментари: 0 Гласове:
0



 Негово Блаженство Христодул, Архиепископ на Атина и цяла Гърция*, 1982 година

Повече от петдесет години изминаха от забележителната Световна декларация за правата на човека, обявена от Обединените нации през 1948 година, която бе едно от най-важните действия на ООН.

Тя бе предхождана от Великата харта на свободите (Магна харта, 1215 г.) и Декларацията за правата на човека и гражданина (1789 г.), след което последва Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (1950 г.), позната и като Европейското съглашение от Рим, влязло в сила на 3 септември 1953 година.

Тези текстове изразяват болката от потъпкването на правата на човека и решимостта на народите да ги бранят с цената на всички жертви. Започвайки от принципа за ненасилие над човешката личност, те описват с яснота целия широк спектър, който покрива необходимостта от уважение към човека във всичките му проявления и от отхвърляне на всяко ограничаване в изявата на човешкия живот и свобода.

Тези декларации подчертават неотменното задължение на обществото да уважава основното равенство между хората и така да изчезне дискриминацията на човешките същества, както в обществения, така и в образователния дял, по причина на етническа принадлежност, произход, цвят на кожата, социален статус, език и религия.

Човешките права обхващат личните свободи, свободата на словото и убежденията, премахването на глада и недоимъка и на всяко вмешателство в личния живот на човека, и в телесната му цялост. В същата рамка са поставени и гарантирането на мира, защитата на околната среда, предотвратяване поставянето в зависимост на човека и народите от организирани политически, военни и икономически структури. С една дума признато е, поне теоретично, че всеки човек има право да се храни, да се облича, да има място за живеене, да избира свободно начина си на живот и да основе семейство, да получи образование, да се труди, да бъде зачитано достойнството му, да бъде уважаван, да бъде осведомяван обективно, да действа съгласно своето съзнание, да запази неприкосновен личния си живот, да получава честно и независимо правосъдие и да изразява своята вяра в религиозен аспект.

Всички тези права са завоевания на цивилизования свят и въпреки това си остават предимно мъртви букви, а горчивата действителност разпръсква нашите мечти и отравя със скръб будната ни съвест.

В действителност днес нарушаването на човешките права е, бих казал, толкова всеобщо явление на планетата, че вече е срамно да се говори за Човека и неговото достойнство.

Ако бихте желали да ви разведа на една експериментална разходка в различни части на света, ще имате тъжната привилегия да изпитате заедно с мен не само негодувание, а и отвращение от пътя на човечеството в края на ХХ век, защото ще се уверите, че повече от 100 милиона човешки същества днес са роби и от тях 90 % живеят в развиващите се страни.

Ще видите деца - работещи до изнемога, деца - продавани като стока, деца - удавени в проституция, деца - подарявани за изплащане на дългове, деца - купувани заради слабите им сили и възможности за работа. Африка, Азия и Латинска Америка представят днес тази непоносима гледка на мизерията, робството, детската проституция, етническата дискриминация.

В Индия 2 милиона души работят без заплата, за да изплатят дълговете на предците си.

В Хаити болшинството от населението работи във фермите по 14 часа на ден 7 дни в седмицата за 4 гурда, когато един килограм ориз струва 0,3 гурда.

В Мексико хиляди деца остават безпризорни и стават жертва на токсикомании, алкохолизъм и недояждане.

Наскоро специалисти на ООН отбелязаха използването на деца в иранската армия.

През 1981 година Международното бюро по труда изчисли на 52 милиона в целия свят децата, работещи при отчайващи условия. През 1982 година техният брой нарасна на 75 милиона.

В Мароко 8-12 годишни момиченца работят по 72 часа на седмица, превити на две, произвеждайки килими. Амнести Интернешънъл уверява, че в много страни постоянно се нарушават човешките права.

В Източна Европа хиляди са затворени за политическите си убеждения, в Съветския Съюз продължават да работят психиатрии, концентрационни лагери и специални затвори за инакомислещите.

В Турция 350 политически затворници са умъртвени с мъчения. Неотдавна тази организация подаде Изложение в Подкомисията по правата на човека на Обединените Нации, заседаваща в Женева, в което обяви, че през 1982 г. 30 нови страни са влезли в алармения каталог за нарушаване правата на човека. Сред тях са били европейски страни (Ирландия, областта Косово в Югославия, Турция), азиатски (Сирия) и латиноамерикански (Гватемала, Чили и т.н.).

В Албания гръцкото малцинство се лишава от най-свещеното право на всеки човек – правото да почита Бога, в Когото вярва и да говори своя майчин език.

В богатите страни, въпреки икономическата стабилност, мултинационалните компании монополизират пазара и упражняват принуда над масите като се намесват в личния и обществен живот на хората, а от друга страна политическите режими злоупотребяват със средствата за масово осведомяване с налагане на пропаганда и промиват мозъците на гражданите, за да заличат тяхната способност за независима преценка при свободния им граждански избор

Това откъслечно изброяване на случаи, показващи нарушаване правата на човека ни дава добра предства за това какво се случва днес на нашата планета в тази посока. И въпросът, избликващ спонтанно в душата на всеки добронамерен и вярващ човек, е: кой би могъл да поправи положението и накъде отива по този път светът? Декларациите, приети през годините, са останали документи, неподписани от много страни. Ратификациите за предотвратяване на нарушенията са почти фиктивни. И въпросът остава открит. Какво би могла да предложи Църквата в решаването му днес?

При тези думи някои сигурно ще се запитат каква позиция може да има Църквата по една политическа и обществена тема като правата на човека? Правото на намеса от страна на Църквата в обществената сфера от мнозина се отхвърля абсолютно, а от други - относително. Някои твърдят, че Църквата няма социално учение, а други приемат, че Евангелието може да просвети и вдъхнови светските дейности.

Без да се впускаме в безкрайните спорове, отминали и настоящи, между богослови, социолози и политици по този въпрос, бихме се осмелили да твърдим, че християнското откровение има и социални и светски измерения, въпреки факта, че Новият Завет отдава преобладаващо значение на личността, отколкото на обществото. Иисус не се явява като политически деятел или обществен реформатор, но всъщност като вестител на радостното послание на Царството Божие. В Неговата проповед на планината (вж. Мат. 5:1-7Лук 6:17-49) Той прогласява един нов закон на лично поведение, по-висш от изискванията на правото и правосъдието, регулиращи междуличностните връзки в гражданското общество.

Въпреки това, дори и ако Новият Завет не съдържа пряко и ясно социално учение, то неговото послание под догматичните и етични цели има и толкова революционни социални измерения, че може да вдъхнови един нов социален ред, действително справедлив и братски. (Виж "Правилно ли е Църквата да се намесва в обществените въпроси?", списание "Съвременни стъпки" 1980 год., Януари-Март, стр. 9).

Освен това, въпросът за човешките права засяга и "естественото право", което е историческо конкретизиране на индивидуалния характер на човека, и Църквата се чувства упълномощена да го включи в социалното си учение, защото то е израз на Божия план за усъвършенстване на Неговото творение – човека. Божественото Откровение и естественото право са основата на църковното учение, и двете са насочени към защитата и духовното развитие на човека. Правото намира в Христовото учение най-съвършения си израз, тъй като Христос е за човека единствената истина и единственото спасение.

Компетентността на Църквата да се намесва в обществените въпроси и особено по анализираната тук тема, извира както от факта, че християнското послание на спасението и истината на Откровението се отнасят до човека в неговата цялост, и в индивидуалното, и в общественото му измерение, така също и от принципа, че социалните и икономически проблеми имат и неотделима от тях нравствена страна. Със сигурност Църквата не е някаква икономическа или политическа сила, но тя е човешко общество, имащо правото да навлиза в живота на хората под религиозна форма и с религиозни цели.

Основавайки се единствено на правата на човека, Църквата не може да постави като основа на своето мислене християнското учение за човека. Християнската антропология разглежда човека като едно несравнимо достойнство, приема го като творение Божие, осиновено от Бога, "богоизваян" - както пишесв. Василий Велики (P.G. 31, 212), "това велико и достойно съкровище", според св. Григорий Нисийски (P.G. 44, 132).

 Кръвта Христова спаси човека, изкупи го от проклятието на Закона. Човекът има вечно предначертание и това го поставя над светското общество, имащо преходни цели. 

следва
 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4074731
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031