Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2013 16:32 - Църквата и правата на човека - 2
Автор: reader Категория: Политика   
Прочетен: 948 Коментари: 1 Гласове:
0



 ...

Според Св. Максим Изповедник "към това ни призовава Бог, да станем причастни на божествената природа и в Неговата вечност участници, и да се явим на Него подобни по благодатта на обожението" (P.G. 90, 1193).

Главенството на човека над цялото съзидание го показва като върховното изражение на света, имащо несравнимо значение. Св. Григорий Богослов ще го подчертае епиграматично:

"Бог е сътворил човека в малкото велик, надзорник на видимото творение и тайна за незримото, земен и небесен, временен и безсмъртен, привързан към Бога... Какво ново тайнство за мен... Малък съм и велик, смирен и величествен, тленен и безсмъртен, земен и небесен".

Център и творец на икономическия и обществен живот е човекът – чедото Божие. Вече няма различие между юдеин и елин, роб и свободен. Всички са равни в Христа. Всички хора са братя и трябва да живеят в обич и мир. Всички трябва да се наслаждават на радостите на живота и благата на света. Бедните и изоставените не са втора категория хора - те са избраниците Божии, най-обичните Негови деца.

Христос спаси душите, но се грижеше и за телата. Човекът трябва да се очисти и спаси както духовно, така и телесно, и не само от греха, а и от естественото и временно зло, което е следствие на греховността.

Християнското разбиране за човека е по-богато и по-дълбоко от онова, което може да има самият човек за себе си само по собствената си логика. Св. Григорий Палама ще подчертае: "не само душата нито само тялото се наричат човек, а тяхната свързаност" (P.G. 150, 1361).

Атеистичният хуманизъм направи грешката да раздели човека от Бога и да го провъзгласи за независимо същество, базирано единствено на собствените му сили. И резултатът беше потъпкването на човешкия образ, разрушаването на човешкото изражение в хаоса и отхвърлянето на всяка човешка ценност.

В противовес Христовото Евангелие, формирайки във всеки един от нас съзнанието за действителния му произход, принадлежност и предначертание, създава един истински хуманизъм, човечност с човешко лице, уважаваща личността и свободата на другия.

Атеистичният хуманизъм издигна стени между хората, раздели ги на класи, отне от тях дара на свободата, хвърли ги в Гулаг-а на робството и в Апартейда на етническата дискриминация, изкриви техните измерения в обезобразяващото огледало на материализма и хедонизма. Особено в Европа той искаше да основе благоденствието на човека едностранчиво и изключително върху технологията и науката, но всъщност се ограничи само с прокламациите си, които дори и да не бяха измама, си останаха мъртви букви без отзвук в живота на хората.

Правото на живот и свобода не е ограничено в една идеология или теория, то е предпоставка на човешкото съзнание, но когато е просветено от божественото Откровение, а не отделено и еманципирано от волята Божия. Едно такова съзнание рискува да се заблуди в безкрайните украшения на светската мисъл и опасността от пълен неуспех в постигането на целите е най-вероятният му край.

 

image

Църквата не предлага никаква обществена система, нито показва някакъв конкретен път за икономическо поправяне на изостаналите общества и държави. Тя не налага някаква готова рецепта като трето решение между капитализма и комунизма или социализма. Изхождайки от чисто богословска основа, Църквата посочва човека като образ Божий и отстоява неприкосновеността на човешката личност. Тя насочва, според възможностите си, в тази посока мисълта на хората, слушащи нейния глас, а така и международните политически декларации, отнасящи се до правата на човека да може да се каже, че отразяват по някакъв начин църковното мислене.

Църквата трябва да даде критерии за едно правилно поставяне на човешките същества над техните проблеми и е длъжна да оценява и да говори дали всяко взето решение е или не е съгласно с нравствения ред, уважава или нарушава справедливостта и обичта, развива или оковава човека в постигане на неговото съвършество, и основно на неговите права в някакво конкретно измерение.

Църквата е длъжна също така да развива човешката съвест и тя да достигне до своята пълна хармония със Закона Божий. Където липсва такова развитие на съвестта за отговорност към правата на човека, позитивното право самό не може да постигне много освен твърде малко неща.

Църквата е изпълнявала и продължава да изпълнява в тази посока своя дълг. В Европа още от миналия век, много преди Обединените Нации да формулират и провъзгласят своята знаменита Декларация (1948 г.), Римокатолическата църква в енцикликата си Rerum Novarum на папа Лъв ХІІІ (1891 г.) е подчертала нуждата от защита на човешките права, които тогава не са наричани с това понятие, а с понятието "естествените човешки права". По-късно папа Йоан ХХІІІ в енцикликата си "Pacem in Terris" (1963 г.) за пръв път въведе в речника на Римокатолическата църква днешното понятие "човешки права", което вече е утвърдено в цял свят. Тази Енциклика е наречена "първото провъзгласяване на правата на човека в учението на папите". Вторият Ватикански събор със своите разпоредби "Gaudium et Spes" (За Църквата в съвременния свят) и "Dignitatis Humanae" (За религиозната свобода), 1965 г., формулира ясни позиции за човешкото достойнство и неприкосновеността на човешката личност.

В Протестантството срещата с движението за правата на човека се осъществи на учредителното събрание на Световния съвет на църквите, свикано в Амстердам, Холандия.

Православната Църква, непоклатимо стояща върху светоотеческото й предание не е спряла да се позовава на хилядолетното учение на своите Отци, което още от ранните години на християнството е формулирано в техните съчинения и е напоило цялата християнска мисъл. Православната Църква, намираща се от много векове дори и до днес под страданието на многообразни преследвания и угнетявания в различни точки на света, не е имала улесненията да формулира теоретични принципи, различни от тези на нейните Отците, но това не я е възпрепятствало да прилага в пастирството си на принадлежащите й народи от векове християнското учение за уважение на човешката личност и нейната защита от тиранското своеволие на всеки вид подтисничество. По обективна оценка привилегиите, дадени от поробителя на Църквата ни през периода на турското робство, всъщност са действали като защита за човешките права на поробената рая, осигурявайки й елементи на някаква свобода.

Днес Църквите издигат глас на протест срещу потъпкването на човешките права и със своите отговорни изяви го заклеймяват, защитавайки точното спазване на основните принципи на християнското учение, а паралелно с това се борят за премахване на бедността, за победа над безработицата, за спасяването на децата от всеки вид експлоатация. За пример бих могъл да се позова на последователните призиви, като тези на германските епископи за разоръжаване и мир, на австрийските по същия въпрос, на папа Йоан Павел ІІ от 1-и януари 1983 год. за диалог за мир, на всички християнски църкви, на чилийските епископи, както и на тези от Латиноамериканските страни за защитата на човека от подтисничеството, от бедността и неграмотността, на Полската църква, предвождаща борбата на полския народ за завоюване на основните обществени права, на цялата Православна Църква срещу етническата дискриминация, за мир и т.н., което е записано и в дневния ред на подготвяния Свещен и Велик Разширен Събор.

Развитието на следвоенната действителност на земното кълбо е показало, че хората не са се поучили в нужната степен от грешките и страстите на миналото, затова и не се свенят самоосъдително да ги повтарят в едно ново изпитание, заплашващо с пълно унищожение цялото човечество. Бруталното потъпкване на човешките права е очевиден израз на страшната нравствена криза, от която страдат нациите и народите, и която е непогрешим показател за лошото качество на живота ни. Тази действителност налага събуждане на съвестите ни, за да спасим нашия живот. Законовите правила, приети за защита на човешките права, имат малка значимост и стойност, ако хората не възприемат и не въплътят своя дълг към тях. Ако не бъде всеобщо разпространено учението на Църквата за човека като оживотворен образ Божий, политическите режими и икономическите групировки ще подтискат все повече правата на човешката личност. Ето защо Църквите не трябва да спират да подчертават тази насъщна нужда. Може би хората, дори и късно, пред опасността да се самоунищожат изцяло, ще се убедят, че е нужно всички да живеят в мир и единство, уважавайки един на друг правата си.

 

Списание "Дръзновение", изд. на Свещената Атинска Архиепископия, брой 64, юни-юли 2006 година

Превод Владимир Петров, административен секретар на Светия Синод на Българската православна църква

Публикувано за пръв път в Интернет от www.religiabg.com.

image


 



Гласувай:
0



1. atanasio - Основата и всичко
05.08.2013 14:55
е казано от Господ Исус Христос

Патриарха - ''Свободата е висше благо за човека, но тя без нравствено начало се превръща в произвол и води до деградация и разруха както в личността, така и в обществото''. Някои хора погрешно разбират свободата - свободен си ако с думи или действия не вредиш на другите или ги съблазняваш.Иначе казано както има закон за движение по пътищата и без правила си представяте какво ще стане - така има и Божий закон обяснен от Господ Исус Христос - /Иоан.8:26/

Основата и всичко е казаното от Господ Исус Христос но колко разбират - ''кесариевото на кесаря - Божието на Бога''.Християнинът се подчинява на светските закони ако не противоречат на Божиите заповеди.Прекалиха с узаконяването на еднополови бракове и по-страшното да осиновяват деца.В 21-век ''Време разделно'' е по-изтънчено и коварно.



цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4073103
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031