Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2011 15:23 - Две години след началото на мандата си в ГЕРБ се хвалят основно с четири неща. Имат ли основание? Екип на Капитал
Автор: reader Категория: Политика   
Прочетен: 539 Коментари: 0 Гласове:
0



На 30 юли ще бъде прерязана лентата на новата спортна зала в София. Сякаш по поръчка, две години и три дни след като правителството на ГЕРБ беше гласувано от Народното събрание и Бойко Борисов стана премиер.

Залата е физическия образ на успеха на ГЕРБ, но колкото и да се хвали премиерът, това едва ли е достатъчно. През 2009 г. това правителство беше изпратено във властта с повече надежда.

Две години по-късно някои от очакванията се оправдаха, други само отчасти, а в някои области положението дори се влоши.

България изглежда по-малко корумпирана и усвоява повече еврофондове; ще има магистрали-спортна-зала-метро- южна-дъга-на-околовръстното. Под натиска на обстоятелствата обаче сериозните реформи бяха отложени и надеждата за рязка промяна към по-добро днес е бледа като слънцето през януари. Вместо основен ремонт на държавата получихме тук-там смяна на настилките и една ръка латекс за освежаване. Под тях обаче продължава да работи ръждата на нерешените проблеми. Отвъд любимите мантри на премиера въпросът е дали направеното досега ще доведе до по-различно бъдеще, или през следващите години ще сме обречени на същото.

Малко по-надолу ще намерите анализ на няколкото области, в които ГЕРБ смята, че е постигнал най-големи успехи. Избрахме тях, за да ви предложим оценка доколко адекватна е гордостта на кабинета и да ви помогнем да си съставите мнение какво да очаквате през идващите месеци и вероятно години.

Причината да направим тази равносметка е средата на мандата. Според политическото клише първите две години от едно управление са времето за непопулярните реформи, които да дадат резултати през следващите, и като се добави популизъм на вкус, да се спечелят новите избори. С управлението на ГЕРБ нещата тръгнаха наобратно – първо дойде липсата на реформи заедно с няколко кофи популизъм. Остава да се надяваме, че добрите неща понякога се случват наобратно. Че втората половина от мандата на ГЕРБ ще бъде посветена на смислени и дълбоки промени. Защото първото полувреме беше малко "полу" и повече изпуснато време. Вярно, можеше да бъде много по-лошо. Но можеше и много по-добре.
1. Запазване на финансовата стабилностimage


"Само като гледате Атина днес, вчера, само за това си заслужава нервите и здравето..."
Бойко Борисов (28 юни 2011)

Факти:

ГЕРБ пое управлението на страната в разгара на световната рецесия, след като предходните управляващи - прословутата тройна коалиция, твърдяха, че като залегнем и си стиснем очите, кризата няма да ни види и ще си отиде. Не се получи. Спадът на БВП през 2009 г. беше 5.5%. Основно в резултат на кризата през 2009 г. приходите в бюджета се свиха с 8% спрямо предходната година. През следващата 2010 г. спадът беше с още 4%. Голямата дупка се получи от свиването на вноса и резкия спад на събираемостта по ДДС. В същото време бюджетният дефицит скочи на 4.7% през 2009 г., а през 2010 г. - първата година, в която ГЕРБ наистина управлява бюджета на страната, дефицитът се стабилизира на 3.2%.

Въпреки спада на приходите и задържането на дефицита разходите спадаха с много по-ниско темпо. В същото време дълговото бреме не се е променило съществено. Публичният дълг е едва 12% от БВП. Как се получи този трик? С рязкото свиване на фискалния резерв. От близо 8 млрд. лева в средата на 2009 г. сега той е достигнал около 4.5 млрд. Частният дълг (96% от БВП) се оказа сериозно бреме за компаниите, много от които бяха принудени да свият дейността си. Доколко това е породено от спукването на балона на имотите и свитото търсене и колко от неплащането на задълженията на правителството към бизнеса обаче е трудно да се прецени. 

Оценка:Гръцки вариант?! Никога не е съществувал. Запазване на стабилността - по-скоро да. 

Двете години управление на ГЕРБ със сигурност не протекоха според първоначалните планове. И то не толкова заради изненадите, заложени от предишните управляващи, което дълго беше извинение, а заради кризата. Мнозинството дойде с обещание за влизане в чакалнята на еврозоната, но засега се хвали повече с това, че не се е повторил гръцкият вариант. Позоваването на Гърция обаче е чист популизъм - вероятност от фалит съществуваше само хипотетично. Съотношението на публичният дълг спрямо БВП на България е 10 пъти по-ниско спрямо това на южната ни съседка. Тя не разполага и с българския фискален резерв.

Като се има предвид, че правителството на ГЕРБ не успя да намали бюджетните разходи и като цяло успешно запази данъчната политика на предшествениците, справянето с кризата изцяло легна върху парите, събрани за черни дни от предходните три кабинета. Което само по себе си не е лошо. През 2013 г. предстоят първите големи плащания по еврооблигациите, с които правителството на НДСВ замени българските дългови книжа през 2002 - 2004 г. - тази замяна беше една от основните причини за бурното нарастване на резерва. За погасяването на облигациите обаче със сигурност ще трябва да се излезе на международните пазари. Така че, вместо сега да се търси скъпо финансиране, по-добре беше да се използват натрупаните нискодоходни активи.

Резервите обаче направиха кабинета ленив. Вместо да оптимизира разходите, както първоначално настояваше финансовият министър Симеон Дянков, правителството на ГЕРБ използваше наличните му ресурси да запълва дупки. При популизма на 
Бойко Борисов обаче умереното харчене е успех, тъй като държавата можеше да се впусне в много по-активна програма за "стимулиране" на икономиката и да увеличи публичния дълг. Това щеше да означава още някоя зала или "български Лувър", но тотален срив на доверието към страната отвън.
image

2. Ограничаване на организираната престъпност

"През последните две години ние възвърнахме доверието в МВР, защото възстановихме системата от будната кома, в която бе приведена от предишното управление."
Цветан Цветанов (17 юни 2011)

Факти:

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов е единственият член на кабинета, който може да се похвали с картбланш от премиера. Въпреки съмненията за нерегламентирани доходи 
Бойко Борисов стои плътно зад най-близкия си човек в партията и управлението. Всички идеи на министъра се реализираха - създаването на агенцията БОРКОР, прехвърлянето на правомощия между различните служби и назначение в системата. МВР е институцията, която получава най-много средства от бюджета, като тенденцията е сумата да се увеличава. По процент на разходите за полиция като дял от общите бюджетни разходи България е на първо място в ЕС. За първите две години от управлението Цветан Цветанов не оптимизира нито бюджета, нито щата на министерството. По брой полицаи на глава от населението България е на челните места в Европа.  В МВР работят близо 30 хил. полицаи, а общият щат на министерството е близо 58 хил. души.

През последните две години Цветан Цветанов правеше всичко възможно, за да си осигури международна подкрепа. В негова защита често застава американският посланик Джеймс Уорлик. Чуждестранните лидери и представителите на ЕК са по-скоро сдържани в оценките си встрани от протоколните благодарности. В мониторинговите си доклади до този момент Брюксел оценяваше волята за борба с престъпността, но подчертаваше, че очаква конкретни резултати. Най-обективната оценка за доверието на ЕС обаче беше отложеното решение за приемането на страната ни в Шенген.

Оценка: МВР събудено от кома - да. Но изглежда като сомнамбул

За последните две години се проведоха десетки шумни акции, повечето насочени срещу хора, които през годините бяха изградили имидж на недосегаеми. Факт е, че вълната от отвличания е сякаш прекъсната, а поръчковите убийства осезаемо спаднаха. Това най-вече се дължи на активизацията на полицията и, разбира се, е похвално.

По данни на ГДБОП за последните две години средно са "неутрализирани" 150 - 200 организирани престъпни групи, в отчетите се говори, че "1269 лица от активния криминален контингент са приведени в известност и по тях се работи". Тези данни, съпоставени със статистиката за осъдени с влезли в сила присъди (14), показват едва 6.3% успеваемост. В много от случаите се оказва, че МВР не е успяло да събере достатъчно доказателства, за да покрие първоначалната заявка. Цветан Цветанов многократно се опитваше да прикрие безсилието на разследващите с лишени от конкретика обвинения срещу съда. В същото време нараснаха случаите на полицейска бруталност, а висшето ръководство на МВР инстинктивно заставаше зад полицаите, нарушили елементарни норми на правовата държава и обикновения здрав разум.

Още по-лошото е, че за две години така и не бяха въведени механизми за отчитане на ефективността от полицейската работа. Това позволи на вътрешния министър да продължи практиката на предшествениците си и да предоставя информация за дейността на МВР, която не се базира на обективни данни и статистика. Ако съпоставим  малкото достъпни и обективни показатели за ефективност, както и публичната информация за дейността на полицията, ще видим, че често думите на Цветан Цветанов нямат покритие.
3. Сериозни инвестиции в инфраструктура на ниска ценаimage 4. Връщането на европарите

"Строителство на инфраструктурни проекти, незапомнено от 20 години."
Бойко Борисов (28 юни 2011)

Факти:

По-голямата част от инфраструктирните проекти, които сега ГЕРБ открива, са започнати от друг. Решението за любимата на премиера спортна зала в София беше взето в последните дни на тройната коалиция. Наскоро реновираната "Споратпалас" във Варна също е наследство. Магистрала "Люлин" започна да се подготвя още от правителството на НДСВ. "Тракия", "Марица" и току-що пуснатите на търг лотове на "Струма" бяха вече одобрени и проектирани (процес, който отнема поне две години) и само чакаха старт. Продължението на околовръстния път на София не само беше започнато от миналото правителство, но то отпусна и парите за него. Сега правителството на ГЕРБ ще заложи доста по-постна проектна готовност за евентуалните си наследници. Факт е обаче и това, че проекти през годините имаше много, но резултатите бяха малко.

Всички проекти, които се изграждаха или се планираше да се финансират с европейски пари, бяха забатачени от предишното управление. Най-драматично протече спасяването на магистрала "Люлин". Строителството на 19-километровата отсечка между София и Перник започна в началото на 2007 г. и трябваше да приключи до края на 2009 г. През лятото на 2008 г. обаче Европейската комисия спря средствата за магистралата заради корупционните скандали около директора на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев. По това време бяха поставени и първите искания от "Мапа Ченгиз" за увеличаване на цената заради забавени процедури за отчуждаване от страна на държавата. Парите за отсечката бяха пуснати отново след щателна проверка през пролетта на 2009 г.

Оценка: В чуждо гнездо, но все нещо се излюпва

Ако правителството спази обещанията си, ще приключи мандата с три завършени магистрали - "Люлин", "Тракия" и "Марица". Отлаганите десетки години проекти може да се окажат стратегически не само за пътната мрежа на страната, но и за политическото бъдеще на ГЕРБ – правителството на 
Бойко Борисовще е първото, което не само обещава, но и пусна дълго очакваната магистрала до морето.

Факт е, че ГЕРБ бързо преодоляха спирането на средствата от ЕС за инфраструктура. Отчасти това се дължи на желанието на Брюксел максимално бързо да възстанови парите, отчасти на ефективността на Росен Плевнелиев и на по-късен етап на Томислав Дончев. Обещанието за честни търгове смекчи изискванията и парите бяха размразени в рамките на няколко месеца. Голямата заслуга на кабинета е, че след 8-годишно протакане от страна на предшествениците си най-после осигури бързи и прозрачни процедури за довършването на "Тракия". При това със средства от европейските фондове. И за разлика от спортната зала в София, където намалението на цената беше постигнато за сметка на свиване на застроената площ, при магистралите рекордно ниските цени засега, изглежда, са резултат от пазарен подход и прозрачна игра. Последното е надежда, че се полага основа, спрямо която да се сравняват всички следващи проекти и това да доведе до трайно подобрение в средата за правене на бизнес в областта на инфраструктурата.
image


"В пъти, пъти повече усвояваме пари от ЕС."
Бойко Борисов (02 февруари 2011 г.)

Факти:

През 2008 г. България получи серия от шамари от Брюксел. Първо бяха замразени средствата по предприсъединителните програми ИСПА и САПАРД заради сериозни съмнения за злоупотреби. Това означаваше, че вече започнати проекти трябваше да бъдат довършвани с български пари или вече дадените средства да бъдат възстановени. Оставащите стотици милиони по програмите бяха блокирани. В края на 2008 г. ЕК отхвърли оценките за съответствие на оперативните програми, по които България като член трябваше да усвои над 6 млрд. евро. Без тях програмите не можеха да продължат.

Кабинетът "Борисов" успя да размрази част от средствата. По САПАРД това нямаше огромен ефект, тъй като програмата има десетгодишен срок на действие и сравнително малки проекти, така че двете години на ГЕРБ не бяха достатъчни за видимо подобрение. От общо усвоените за целия период 876.7 млн. лева по времето на това управление са разплатени около 84 млн. лева. Там проблем се оказа свръхактивността на уволнената Калина Илиева, която натрупа за кратко време рекорден брой вписани в "черния списък" фирми без провинения (над 90%), които после забрави да извади. По ИСПА заради няколко огромни забавени проекта бяха заплашени над 1/3 от средствата - към 2010 г. под въпрос бяха около 650 млн. евро. Към май месец тази година ИСПА е на 77% изпълнение - 1.1 млрд. евро платени при 1.64 млрд. общо. Правителството успя да договори удължаването на 13 проекта за депа за отпадъци и за водния сектор, които в противен случай трябваше да връщат пари, и така спаси програмата от по-големи провали.  Кабинетът "Борисов" се справи успешно в първите месеци на управлението си и с по-сериозното предизвикателство - оценките за съответствие, които минаха успешно и плащанията бяха подсигурени. Според последните данни платеното на бенефициентите е скочило десетократно от 2009 г. досега - от 100 млн. евро на над милиард. Към момента процентът на договорени средства е 46, а на изплатени - 13%. Само в последния месец минаха наведнъж апликационните форми на цели три големи проекта - заводът за боклук в София, нов етап от метрото и жп линията Пловдив - Бургас. Очевидно е, че системата за създаване на големи проекти и тяхното управление започва да работи по-добре.

Оценка: Да, ГЕРБ улучи връщаенто на парите. Но и се постара.

Трябва да се има предвид, че правителството на ГЕРБ тръгна от много ниска база, оставена от тройната коалиция. Освен това в няколко области България продължава да не може да се справи. Това са предимно почти замрелите разплащания по "Конкурентоспособност", където бизнес и правителство продължават да преговарят за най-добрия начин да се реформира системата, и водните цикли по "Околна среда", които 70 български градове трябва да имат до края на този период и които почти не са започнали. 

Не бива да се забравя и цикличността при този тип финансиране. Междинните плащания по програмите - основните средства, така или иначе трябваше да дойдат в този период. И проблемите в първите години от членството, които съвпаднаха с миналото правителство, съпътстваха усвояването на еврофондовете и в другите страни от Източна Европа.

Все пак е очевидно, че Брюксел се доверява на правителството на ГЕРБ много повече от това на предходния кабинет. Размразяването на голяма част от средствата стана само няколко месеца след идването на власт на 
Бойко Борисов . За такъв период правителството нямаше какво кой знае колко да направи, освен да заяви готовност да работи по нов начин. До голяма степен това пак е резултат от работата на Плевнелиев, Дончев и отчасти на Дянков.

Цикличността обаче може да изиграе лоша шега: много от общинските проекти например ще се окажат с финансови корекции заради некадърното правене на обществени поръчки в миналото и тъй като няма как да ги остави да фалират, този кабинет ще трябва да мисли начин за спасяването им. Програмата за развитие на селските райони пък е зле планирана и там може да се стигне до загуба на средства по мерки, които се ползват малко.
Важно, но половинчато

"АЕЦ "Белене" е икономически проект"
Бойко Борисов (8 април 2011)

Правителството на ГЕРБ дойде със заявка за цялостно преразглеждане на проекта, който се очертава да бъде най-големият разхода за България за последните десетилетия. Мнението на премиера обаче претърпя сложна върволица от противоречия - от "няма да загробя няколко милиарда" до "строим, няма значение цената". За две години правителството не успя да предоговори нищо, но поне се очерта някаква стратегия - канят се евентуални конкуренти на руската "Атомстройекспорт", търси се финансова експертиза на външен консултант, банката HSBC. В същото време обаче плащанията по проекта продължават и липсва реална стратегия как да се процедира, ако не могат да се намерят реални инвеститори (извън руските компании).

"Aз мога спокойно да кажа на президента Саркози, че ние нашата пенсионна реформа съгласно неговото разбиране сме я завършили."
Бойко Борисов (22 октомври 2010 г.)

Правителството на ГЕРБ премахна точковата система за пенсиониране и вече не може да се компенсира недостигащ стаж с по-висока възраст. В същото време не се ограничи ранното пенсиониране, което най-много натоварва системата (дори бяха добавени нови групи - балерини, балетисти, танцьори). Отменена беше и годишната индексация на пенсиите. От 2012 г. трябва да се увеличи изискваният стаж за пенсия. Въпросът е дали кабинетът ще успее наистина да го направи, или ще се поддаде на натиск и ще го отложи. Натиск се очаква най-малкото от страна на военните, полицаите и магистратите, чиито привилегии би трябвало да се намалят от догодина. Най-абсурдната случка е опитът за национализация на част от парите на частните пенсионни фондове. КС обаче обяви това действие за противоконституционно.
ГЕРБ прави някакви усилия за разлика от предходното правителство. Тежките реформи обаче бяха отложени.

"Министър Игнатов да... предложи дали, когато държавата години наред дотира един студент, след това той трябва да стане и да си замине... Вижте футбола - така ли е,  не, има трансфери - за клуба, за тези, които са го готвили."
Бойко Борисов (17 май 2011)

В сферата на образованието правителството на ГЕРБ няма много с какво да се похвали. Най-радикалната стъпка беше закриването на остарялата структура на Висшата атестационна комисия, за което беше крайно време. Новите текстове на Закона за развитието на академичния състав създават и по-прозрачни и близки до европейската практика процедури по заемане на научни длъжности и степени. Друг успех е първият рейтинг на висшите училища в България и опитът приоритетно да се финансират по-добрите от тях.
Всичко това е капка в морето на затъващото образование в България. Няма някаква гаранция, че тези мерки ще доведат до по-добро образование, липсва каквато и да било визия за реформи освен за закърпване на статуквото.

"Здравната реформа ще продължи, независимо че ще има недоволни от промените."
Бойко Борисов (7 април 2011)

Най-забележимите промени, които се случиха в здравния сектор, бяха смените. От началото на мандата, и то само в рамките на една година, на поста се смениха трима титуляри. По подобен начин директорите на здравната каса за няколко месеца бяха два поред. Така всякаква реформа в този толкова проблематичен сектор беше отложена за 2012 г. Най-видимата промяна, която се очаква тогава, е въвеждането на диагностично свързаните групи - начин, по който реално да се плаща за лечението на всеки пациент в болница в зависимост от тежестта на заболяването му, а не както досега - за всяка диагноза по равно. Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов е един от малкото здравни министри през последното десетилетие, който съсловието намира за успешен и компетентен.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4074204
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031