Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08 19:00 - Сега България живее в клещите на одържавената мафия
Автор: reader Категория: Новини   
Прочетен: 359 Коментари: 11 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Проф. Михаил Мирчев: ГЕРБ е водещата мафиотска сила в България От скандала с Бенчо Бенчев ще пострадат всички главни актьори в днешната българска политика. Няма как да не удари по БСП, която обяви, че ще се бори с паралелната престъпна държава. Но няма да пострада само БСП. Ударът ще и по ГЕРБ като тоталитарно управляваща там партия, стимулираща връщането на най-зловещите мутренски времена по южното ни Черноморие. Ударът ще е и по светлия непомръкващ образ на главния прокурор и неговите подчинени из Бургаско – никъде по света няма успешна мафия без драгоценно съдействие от прокурори и съдии. Това е пореден удар и по публичния образ на българския бизнес като цяло, казва в интервю за “Гласове” проф. Михаил Мирчев. Той е категоричен, че такива богаташи и капиталисти, като Бенчо Бенчев, нямат място в БСП. Според проф. Мирчев БСП и всяка нормална партия имат нужда от друг тип богати хора и предприемачи - които правят честен бизнес с ума и смелостта си, печелят много, но не от кражби и издевателства над работниците. “Няма нищо лошо те да помагат на БСП, някои от тях дори да са партийни функционери. Нека не слагаме всички днешни богаташи и капиталисти в България под един и същ общ знаменател. Това нито е справедливо, нито отговаря на реалностите. Това е зловреден медиен и партиен популизъм”, казва още проф. Михаил Мирчев.

 

image 

 

- Мислите ли, че случаят с Бенчо Бенчев ще нанесе сериозен удар по БСП и как оценявате поведението на Корнелия Нинова, която поиска незабавното му отстраняване от Общинския съвет в Бургас?

 

Жега, истинска жега в началото на август. Но не поради жарещо слънце, което тази година е все скрито зад дъждовни облаци. А поради криминалния екшън между София, Истанбул и Бургас. 

 

Мафиотският арест в Истанбул на български „честни бизнесмени”, бивш кмет и депутат, още по-праведен местен олигарх, дъщеря на прокурор, мацка за групово среднощно забавление, и още други участващи персони – ударът и разкриването на тази весела компания няма как да не удари по БСП, която през февруари 2017 г. обяви, че иска и ще се бори с паралелната престъпна държава, а наскоро, на 21 юли 2018 г., продължи, че иска да надбори престъпната система в България. Но няма да пострада само БСП. Ударът ще и по ГЕРБ като тоталитарно управляваща там партия, стимулираща връщането на най-зловещите мутренски времена по южното ни Черноморие. Ударът също ще е и по светлия непомръкващ образ на главния прокурор и неговите подчинени из Бургаско – никъде по света няма успешна мафия без драгоценно съдействие от прокурори и съдии. Това е пореден удар и по публичния образ на българския бизнес като цяло. В триъгълника Карнобат-Несебър-Бургас виждаме какво ужасно срастване си имаме между бизнес и престъпници, за какво цинично единство между партийни структури, престъпни босове и държавни институции става дума. Ужасно е! Тези дни чета цунамито от конкретна информация и ми настръхват косите.

 

БСП и Корнелия Нинова реагираха на скандала адекватно. Щом приближеният на бургаската партийна организация Бенчо Бенчев е така натопен в лични мафиотски приятелства, порнографски забавления и съмнителен рекетьорски бизнес, при това заедно с такива звезди от криминалния ни нарконебосклон като Митьо Очите, истината следва да бъде казана без заобикалки и пряко виновните да си понесат бързо отговорностите. По-добре късно, отколкото прекалено късно. 

 

За мен е смущаващо, че от самата бургаска партийна организация се гънат и мънкат, и не казват ясно нещата. С това те не подкрепят позицията на Нинова, а фактически я бламират. Познавам тази организация от 1999 година. Знам, че още на местните избори през 2003 г. започна разцеплението сред тях. През 2007 г. вече не можеха да се гледат, през 2011 г. опитаха кметска победа чрез един наглед праведен бизнесмен, но катастрофираха. Това е дълъг период, в който истински партийните и идейните хора бяха избутани встрани и надалеч и подменяни от търговци в политиката и все по-съмнителни бизнесмени, като Бенчо Бенчев. Просто не разбирам какво прави на масата на оправдаващите се социалисти от Бургас бившият председател Стойко Танков, който задвижи този деформиращ процес в Бургас. Там достойните социалисти искат истината. Предполагам, че очакват “Позитано” да им помогне да се справят с Бенчо-Бенчевците. Иначе БСП няма да има добро бъдеще, като алтернатива на мафиотската ГЕРБ и на не по-малко мафиотската ДПС по южното ни Черноморие.

 

От този скандал, който няма да успеят удобно да затихнат, ще пострадат всички главни актьори в днешната българска политика. Но всички виждаме какво неистово медийно усилие се прави всичко да се стовари само към Бенчо Бенчев, а чрез него и срещу врагът БСП. Някак в сянката остава главният герой Митьо Очите, а ДПС-арът Узун се изплъзва сякаш е изваден от сцената. Оставят в сянка дори фактът, че мафиотът Митьо Очите е още в турски затвор и не е ясно кога ще го върнат оттам в България – след като са си изтеглили от него „чувствителната” злепоставяща информация за наши престъпни политици.

 

Пропагандата е велика сила. Чрез така разигравания скандал, БСП я изправят до стената в упор. С цел да се забрави, че водещата мафиотска сила в страната и в Бургаско е управляващата ГЕРБ, полицията на ГЕРБ, прокуратурата и съдиите на ГЕРБ. Разбрахме, че Митьо Очите – в качеството му на наркобос и криминален рекетьор по Черноморието – е „разработван” от МВР цели две години. Него са го подготвили. И вероятно малко преди да го гръмнат, този път успешно, са си спретнали този екшън, за да стоварят всичко върху БСП, като единствената политическа сила, която днес застрашава монопола на ГЕРБ, на Борисов и Цветанов. Така изглеждат нещата, ако човек се позамисли по-издълбоко, ако проследи как се режисира медийната истерия вече цяла седмица. Пропагандата е велика сила в политиката. Чрез нея се пренасочва гражданският гняв, прикриват се ключовите злодеи, обезсилва се обществената енергия срещу властта. 

 

- Имат ли място разбогатели по време на прехода капиталисти в Социалистическата партия? Този въпрос тегне над БСП вече четвърт век и досега няма еднозначен отговор. Как следва да бъде решен той?

 

- Преходът от 1989-1990 започна с организирано разграбване на държавните и кооперативните богатства и активи. Самият Бенчо Бенчев се хвали, че е станал милионер само за едно лято. Бил спечелил 1,6 милиона, като с магическа пръчка от производство и продажба на зърно и други земеделски стоки. 

 

Как е спечелил толкова тогава? Вероятно са му подарили активите на местното АПК, човекът ненадейно се е оказал приватизатор, държавно-общественото му е било подарено като частно, и … ето ни го, готов напет нашенски милионер. Точно така ли е станало в неговото село Крумово градище? Не зная. Но зная, че тогава по този начин бе произведена нашата нова българска буржоазия, така им натрупаха първоначалния капитал, още тогава ги научиха на вандалско мислене и мимикрия сред престъпници и партийци. 

 

Бенчо Бенчев в тази светлина и с тази си милионерска биография на „Зърнения бос”, е пример за учебниците, които биха описали изродения ни първи преход – от 1989 до 2000 година. Тук не говоря за втория ни преход, който се разгърна след 2009 и 2011 г. и си е откровен мафиотски преход в държавата и икономиката ни като цяло. Такива богаташи и капиталисти нямат място в БСП. Не би трябвало да имат място и в десните партии – ако сме истинска демокрация. Абсурдно е да са и в „патриотичните” партии, ако те са наистина родолюбиви.

 

Лидерите на БСП от началото на прехода (Луканов и Младенов, Атанасов и Семерджиев) организираха процеса на създаване на такива капиталисти, подбраха групата и кастата на такива капиталисти. Стратегическият план за неолиберална шокова терапия в България на презокеанските господа Ран и Ът описа модела за такъв капитализъм у нас. Стратегията и кадровия подбор от страна на Горбачово-Елциновата Москва самоотвержено съдействаше тогава за същото. И като резултат не малка част от тях, избраните, тръгнаха по нечестен и криминален начин в бизнеса си и къде да достигнат освен до приятелска прегръдка с наркобоса Митьо Очите или друг подобен галеник. Това е тъжната истина и личностната закономерност. Нещата в живота си имат желязна логика. Бенчо Бенчев е бургаски актьор от тази тристранна сглобка. Не е бил достатъчно интелигентен да се отскубне от нея. А за моралните му качества и цинизъм е травматично да се говори.

 

БСП и всяка друга нормална партия днес има нужда от друг тип богати хора и предприемачи, от друг тип капиталисти в своите редици и в кръговете около себе си. Говоря за предприемачи и капиталисти, които са направили сами себе си, които правят честен бизнес с ума и смелостта си, които печелят много, но не от кражби и издевателства над работниците си. Говоря за предприемачи и капиталисти, които милеят за родината си и за своята си българска достойна нация. Има такива богаташи и български капиталисти. Няма нищо лошо те да помагат на БСП, някои от тях дори да са партийни функционери. Нека не слагаме всички днешни богаташи и капиталисти в България под един и същ общ знаменател. Това нито е справедливо, нито отговаря на реалностите. Това е зловреден медиен и партиен популизъм.

 

- Ако трябва да обобщите, накъде води „Визия за България“, предложена от БСП на 21 юли 2018 г.?

 

- Предложената „Визия за България” на БСП и Корнелия Нинова е интересен документ. В него са преплетени стари, много пъти изговаряни неща, с нови и дори принципно нови неща. Ако “Визията” оживее и узрее като партиен документ и управленска програма, ако партията съумее да се обедини около нея и мобилизира заради нея, то БСП ще успее да очертае своя публичен образ като силна алтернатива на сега управляващата мафиотизирана коалиция, на ГЕРБ и това нашенско чуждестранно галениче.  

 

„Визия за България” води към събиране на сили за преборване на системата. Системата, създадена през 1990 г. и набираща разрушителна и израждаща мощ вече 28 години. Системата, деградирала икономиката и духа на България, прогонила немалка част от цвета на нацията ни към чужбина, възпираща майките да раждат желаните деца, превръщаща мъжа в несигурен и обеднял комплексар, върнала по българските земи масирана примитивна неграмотност от XVII век. Системата, която задушава българската нация чрез все по-агресивни племенни малцинства и чужди диаспори, която вдиотява българската държава чрез мафиотска корупция, престъпна полиция и телевизионен гаменско-просташки артистизъм.

 

Тази „Визия за България” на БСП все още не е партиен документ и не е готова алтернативна управленска програма, няма претенция за завършеност и изчистеност. Тя все още е само заявка за публичен разговор и спор, за съвместно избистряне на постижимото. Тя е опит да се пробие стената на недоверието, че нищо не може да се направи срещу матрицата и нейната система за действие в България. Тя е опит да се надмогне страха от отмъстителите, които бързо и злостно ще скочат срещу всеки дръзнал в тази посока. Тя е опит и за самоочистване, доколкото днешното БСП в предишните десетилетия също бе в основата и в изиграването на тази съсипителна за България и за българите матрица и система.    

 

Има едно интелектуално гражданско сдружение, което още през февруари 2018 г. обяви своя проект за „Визия за България”, а през юни презентираха свои обширен доклад и анализ. Сега чета за един смешен плач по това кой има „авторското право”. Формално погледнато, БСП са могли да сменят името, да обявят своята визия под друго име. Но не са го направили. И ми се струва, че това е правилно. Защо, според мен? 

 

Вижте, става дума за оцеляването и възраждането на България – за какво частно авторско право може да се претендира тук? Става дума за принципна и стратегическа визия за радикална смяна и промяна, за по същество революционно спиране и възпиране на Матрицата и промяна във функционирането на обществената Система, за оцеляване на суверенната ни и достойна Държава. Това са толкова мащабни и болезнени неща, толкова отговорни и изискващи огромна енергия неща, че за какво частно авторско право е редно да се претендира?

 

Ясно бе казано на 21 юли, че БСП насочва Визията към вниманието на народа, а не тясно и свито само сред своите членове и симпатизанти. БСП очаква съдействие от страна на интелектуалните среди, а не само от някакви отделни самовлюбени клубни групички. Промяна в България може да бъде реализирана, само ако потокът на желанието е наистина пълноводен, само ако се съюзят многообразни сили и структури, само ако стане общо народополезно и държаво-спасяващо дело. Точно това е заявката във „Визия за България” на БСП. 

 

Аз дори не знам, те самите като са написали и изговарят това, доколко си вярват и ясно разбират точно за какво става дума. Но факт е, че е написано. Факт е, че написаното може така да се тълкува. Моята лична надежда е, че сегашното БСП ще продължи по този път, а няма да се откаже на първия завой, че „отгоре” лидерите й ще устоят на стопиращите пасове и подсечки от всички страни. Също така се надявам, че „отдолу” активистите на БСП няма за затворят всичко това в своето си групово дворче и да назидават другите наоколо, че нещо пак не разбират както трябва. Всичко това се е случвало не веднъж. Дано този път има повече мисловна широта и обществено благородство в действията на една партия и нейното ръководство.

 

- Чуха се обидени гласове от ДПС, че „Визията” не била подложена на широк дебат и представлявала вътрешнопартийно действие, а не алтернативна управленска програма. Имат ли резон подобни обвинения?

 

- Нямат никакъв разумен резон. „Визията” е инициатива и дело на “Позитано” и Корнелия Нинова. Къде се бутат пак депесарите? Те бяха привикнали от времето на Георги Първанов и Сергей Станишев всяко действие на БСП предварително да бъде съгласувано с ДПС и уж великия Ахмед Доган. Но мисля, че това време вече отминава. БСП твърде много загуби от тази вълча турска прегръдка. Депесаарите много пъти предадоха своя партньор БСП и стъпкаха в калта политическата си коректност.

 

Аз лично, като активен експерт, още през 2003 г. настоятелно говорих на “Позитано” и в медиите, че това съобразяване и партньорско разчитане на ДПС ще ги ерозира и дискредитира смъртоносно. След 2005 до 2009 г. това се видя съвсем ясно, станаха му жертва при правителството на Орешарски (2013-2014 г.), смъртоносно катастрофираха на изборите през 2014 година. Спомням си първата година на премиера Станишев. Той тогава се опитваше да прави неща, независимо от благословията на Доган, да играе ролята на големия и силния в Тройната коалиция. Но после го пречупиха, вкараха го в матрицата на младия премиер, който трябва да слушка мадридския старец и още повече обнаглелия либерален философ. 

 

Има и едно лично „лидерско” обстоятелство, поради което няма как ДПС и Доган да гледат поддържащо и с умиление към „Визията”. Чрез тази и такава политическа „Визия за България” БСП и Корнелия Нинова не просто искат да се демонстрират като алтернатива на ГЕРБ и тяхната катастрофална политика. Преди това те се опитват да преодолеят собственото си съучастие и вини от предходните три десетилетия, да надскочат своята инерция и заплетеност, да изчистят публичния си образ като единствената политическа сила, която днес милее за родината България. Трудна е тази задача. Но те се опитват.

 

И в това има нещо странно за мнозина. Корнелия Нинова прави впечатление на доста непоследователна, действията на нейното БСП са обвинявани, че са половинчати, има много поводи да се твърди, че говорят революционно, а зад кулисите действат съглашателски. Но в същото време за по-внимателните и по-честните анализатори би трябвало да е ясно, че същото това БСП и Корнелия Нинова проявяват странна последователност и още по-неочаквана политическа смелост. Само ще изброя няколко ключови неща.

 

Първо, преди 18 месеца ясно се обявиха против „паралелната престъпна държава” на ГЕРБ и партньорите му. Потвърдиха това през ноември 2017 г., доразвиха го чрез „Визията” през юли 2018-а. Бият в една точка, не се отказват. 

 

Второ, категорично застанаха срещу проклетата Истанбулска конвенция и голямата лъжа в нея – през януари 2018, и досега удържаха. Въпреки заплахите от ПЕС и техния Станишев, въпреки натиска на посолствата и емисарите от Еврокомисията, въпреки ЛГБТ-злобата, която се излива върху левите и БСП, заради принципния им отказ от „джендър идеологията и прогресизъм”. Заеха позиция и не се отказват. 

 

Трето, казаха преди година, че не одобряват западните санкции срещу Москва и Путин, че е нужно да има балансирана политика спрямо Русия, като вече отново глобална сила. И на 21 юли 2018 г. доразвиха, че при политическото и ценностното разцепване на Европа и Европейския съюз България има място в зоната на Вишеградската четворка, а не на Брюкселската соросоидщина. Смело ли е това, смело е! Казаха го и вероятно ще го устоят. Въпреки потреса отвътре сред БСП-номенклатурата и натиска отвън отвсякъде. 

 

Странна е тази последователност на спонтанната Корнелия Нинова, изненадваща е тази принципност в уж безпринципната БСП, респектираща е тази смелост от страна на уж колониалната БСП. Някой друг от партиите и лидерите могат ли да се похвалят с нещо подобно? ДПС и Ахмед Доган (либералът философ) може ли да се похвалят с нещо толкова адекватно на ситуацията и съответстващо на националния и държавническия ни интерес?  

 

Не могат да се похвалят. ДПС и Доган си мълчат за тези неща или нещо мънкат от време на време. Няма ги на сцената, изчакват за да се присламчат, въртят си бизнеса и не се разсейват с принципни неща. Е, как ще харесат „Визията”? Та те точно в нея се оглеждат и не се харесват. А по-лошото е, че знаят, че другите в това огледало съвсем няма да ги харесат. А идват и три избора през 2019 г. ДПС и Доган и без това вече го закъсаха под натиска на Местан и злобния турски сепаратизъм, и без това го закъсаха, заставайки срещу всевластния властелин Ердоган, и без това ще го закъсат, ако патроните им от Москва, Брюксел и Вашингтон вземат да решат, че вече те са изхабени коне и е по-добре да бъдат подменени сменени от свежи компрадори тук, в България. 

 

- Смятате ли, че с подобна „Визия за България” БСП ще успее да намери съюзници сред останалите партии? Или вярвате, че е в състояние да управлява сама? Ще се намерят ли поддръжници на идеята държавата да си върне ролята в икономиката?

 

„Визията” е насочена към народа, към патриотичните интелектуални среди, към гневното българско гражданство, към всички в България, които „вече нито могат, нито желаят да живеят по старому”. В същото време БСП е в пропагандна обсада, не разполага с мощна медийна мрежа, няма добре сглобен оркестър в политическото си публично говорене, вътрешните кадрови и организационни проблеми все още са в критично състояние. Освен това БСП все още не е ясно позиционирана в международен план. Тя е с плахо протегната, но все още неприета ръка към Русия и Путин. С американски контакти, но без яснота дали няма да пропадне между традиционните си връзки с демократите и новата сила на Тръмп. Тръгнала към Вишеградското поле на Европа, но съвсем отскоро. Категорична по няколко европейски казуса, но все още пропускаща да се позиционира по други не по-малко важни и фатални. 

 

Сложна ситуация вътре и отвън на БСП. Но, от друга страна, самата ситуация в държавата и икономиката ни днес работи за БСП. Целият въпрос е в няколкото оставащи месеца дали БСП със сегашното си ръководствоще продължи по здравословния за нея и за България път, ще може ли да го покаже ясно на гражданската публика, ще изведе ли на сцената истински убедителни свои говорители и лица, ще ли …, ще ли …, ще ли…?  Много са въпросителните, времето е малко, решенията са в движение, успехът й лесно го обръщат  в неуспех, неудачите пък изненадващо могат да се превръщат в победа. Политическа диалектика! Интересни времена!! 

 

Що се отнася до други партии, евентуално като коалиционни партньори, това е най-тежката дилема днес пред БСП и най-голямото предизвикателство пред политическата зрялост на лидерите й. Нямат шанс за безпроблемни и лоялни партньори. Няма такива. От друга страна, БСП сами не могат да управляват, защото няма да им достигнат гласове и проценти. Вероятно е отново да се окажат голямата партия в една предстояща коалиция. Но дано не са отново големият, който е командван и подмятан от малките до него, както бе по времето на Станишев и Орешарски. Това отново ще бъде самоубийствено за БСП и убийствено за България.

 

- Целите, заложени във „Визия за България“, са с по-далечен хоризонт и предполагат приемственост, но при озъбените ни политически нрави това едва ли ще е възможно. Какво от разписаното в нея може да се осъществи в рамките на един мандат?

 

- Вижте, обществото е не само сложна и динамична система. То е организирано и управлявано от още по-усложнено конструирана държава – с нейната административна, законова и институционална машина. Изкуството на резките промени в обществото и държавата не е да се занимаваш с всичко и навсякъде. Нужно е да се овладеят ключовите структури и да се промени тяхното действие. След това по веригите и мрежите на обществените навързаности и държавните механизми се получава широкият обществен ефект и дълбокият държавен резултат. 

 

Има три ключови неща. Първо, това е икономиката – с нейната производителност и производство на реално богатство и благоденствие. Но не само за собственици и банки. Но и за работещите и семействата им, за купувачите и потребителите на съответните стоки и услуги, за държавния бюджет и социалните фондове, на фиска на държавата и благоустрояваните селища. Икономиката да се обърне от брутално и самоцелно печалбарство към своите социални измерения. Тук е задачата да се ограничава разумно сивата част на икономиката. Тук е смелостта да се свие криминалната икономика и да се извади извън рекламните страници на вестници и телевизии. Тук е ловкостта да се отблъсне корупцията извън болницата и училището, извън армията и полицията, извън правителството и съда. 

Във „Визията” се иска връщане към социално по-справедливото пропорционално данъчно облагане. Орешарски и Станишев закопчаха „лявата” БСП в хипердесния „плосък 10-процентен данък” (декември 2007 г.), при това без необлагаем минимум. Време е БСП да се освободи от това бреме и да върне държавата към 4-степенна данъчна стълбица. Иска се диференцирана ставка за ДДС, освобождаване или ниски ставки за ежедневни храни и за лекарства, за учебници и за книги, за социални услуги. И това не бива да се тълкува опростенчески само като грижа за бедните. Това е преди всичко грижа за средната класа, за образованите млади семейства и родители, за създаващите чрез труда си обществени блага. Съвсем директно това ще се почувства, ако бъде възстановено и семейното подоходно облагане (заради гледане на деца).

 

Още, иска се национално планиране на икономическото развитие, връщане на индустрия в сега обезлюдените и примитивизираните райони от страната ни. Иска се държавен контрол върху стратегическите обекти в икономиката ни, иска се възпиране на безумните концесии, чрез които подаряваме на чужденци и мутри националните си природни богатства, инфраструктурите, летище София, ЧЕЗ и др. под.  

 

Второ, демографската криза и катастрофа най-после да станат приоритетна грижа за държавата. Нещо, което пропуснаха да сторят Георги Първанов и Сергей Станишев през 2004-2009 г. Нещо, което отказва да прави ГЕРБ и разбойниците около него. Нещо, което дори не си помисли да прави правителството на набедения, че е уж „ляв премиер и депутат”, а всъщност крайнодесен Пламен Орешарски. 

 

Като държава и народ, като нация и интелигенция пропуснахме 14 години, за да реагираме навреме и адекватно на набиращата инерция и разрушителност демографска катастрофа. Но все пак нали и една смачкана и премачкана катастрофирала кола може да се поправи, да се пусне в движение, да се излъска, дори да се продаде после като нова. Наистина от катастрофата може да следва смърт в унисон с хленчещото „нацията ни умира, ох, помилуй, Господи”. Но може да следва и обновяване и възраждане. 

 

Проблемът е, че то, възраждането, няма да стане от само себе си, чрез патриотични охкания и ронене на сълзи. Може да стане само чрез контра-механизъм. Много фактори комплексно действат и ни завъртяха в спиралата на демографската криза до катастрофа. Обратно, много институции и контра-фактори следва да бъдат организирани и задействани за продължително време, за да възпрем катастрофата и да стабилизираме процеса на качествено възпроизводство на нацията и трудовите й ресурси, за да обърнем процеса в положителна посока. Така както вече го направиха съпоставими с нас страни като Унгария и Русия. 

 

Всичко това като анализ и политическа програма е започнато в сегашния вариант на „Визията”, следва да бъде доразвито и уплътнено, да бъде инструментализирано. Нужно е ясно да се открои връзката между икономика и демография, както и между демография и национална идентичност. Демографските процеси са български проблем, български фатален въпрос за оцеляването на българската народност и за енергичната жизненост на българската нация. 

 

Това не са проблеми просто на населението и на бройката му. Не е ли време след 28 години истеричен мултикултурализъм, след 18 години интензивно турцизиране и циганизиране на България, след пет години самообийствено канене и настаняване сред нас на примитивни другорасови и друговерски нападателни примитивни човешки маси да се освестим и да си върнем здравия разум, да се осмелим сами себе си да пазим?  Нали следите какво става около границата на Испания? Прекачват я хиляди всеки ден, всяка седмица. Испанската армия стои парализирана, замеряна, унижавана. Вече и те протестират срещу правителството на Санчес и срещу идиотизма откъм Брюксел и Меркел. Втората световна война фактически пламна с Гражданската война в Испания от 1936 година. Сега сме пред парещата вероятност расовата война насред Европа също да започне от Испания. После ще пламне в обезумялата от либералност Франция и в още по-обезумялата от богатство и високомерие Германия. И това вече не е болна фантазия на параноичен човек. Поне аз не съм такъв. За жалост това вече са сцени от новините днес в Европа. 

 

Трето, това е проблематиката за културната идентичност на хората в България, за ценностното оцеляване на българската нация, за културния консерватизъм, който да ни спаси от половото побъркване на децата ни още от шестгодишна възраст. Чрез проекти за национално отродяване и „джендър балансиране” в училището. Чрез поругаване на всичко най-светло от достойната ни българска история. Чрез потресаващи с грозотата и извратеността си гей-лесбо-травестит паради в центъра на столицата ни. Чрез гадни филми, показвани на семействата и децата ни в ранни часове, вече дори от националната ни държавна/обществена телевизия. 

 

Искрено се надявам, че ние като държава и нация няма да допуснем да ни побъркат, както вече направиха в Норвегия и Канада. Ние, българите, сме зравомислеща нация, с инстинкт за човешка нормалност, с уважение към семейството и родителството, с искрена любов към децата си, със закодирана в сърцата ни омраза към всякакви педофили и извратеняци. В този смисъл ние сме консервативни, културно консервативни, изостанало консервативни. И нищо по-хубаво за нас не виждам в това сред днешната развратна и вече извратено декадентска епоха в западния свят. 

 

Това, не така рязко казано, е подсказано и кодирано във „Визията”. Затова я харесвам и се надявам. Затова гневът срещу „Визията” и опитът тя да бъде подценена, а БСП да бъде разколебана, е толкова напорист и от толкова много посоки. Днес в света дойде времето на патриотизма и стопанския протекционизъм,  на левия и десния консерватизъм, а преди това на културния национален консерватизъм. 

 

Този консерватизъм е модната линия за промяна и смяна. Тя е контра на досегашната американска глобализация. Тя е в сърцевината на алтер-глобализацията, която вече има световни политически лидери, има си държавните оазиси, налага се като перспективно идеологизирано мислене, дава живот на нови алтернативни партии и движения. И виждаме как от избор към избор в Европа те все по-успешно избутват надолу и встрани ляво-десния досегашен консенсус на прехода/преходите у нас и на глобализацията като цяло от 90-те г. досега. В този смисъл „Визията” стои близо да „десятката”. Остава още малко, за да я нацели съвсем точно. В тази посока „Визията” е печеливша плоскост с оглед на трите предстоящи избора през 2019 година. Пак нека кажа, че се надявам да бъде доразвита, а не изхабена и политически пропиляна.

 

- Опитът на страни с разграден суверенитет, каквато е България и каквато бе Русия по време на перестройката, показва, че укрепването на държавността минава през задължително усилване на военната мощ. Възможно ли е да просперира икономиката без силовия аргумент?

 

Глобализацията от 90-те г. насаждаше илюзията, че светът става единен и мирен, че границите се отварят и дори вече не са нужни армии, защото нямаме врагове, а само международни партньори. И всички те няма как да не бъдат мирни и добронамерени, след като ние всички дружно сме под патронажа и властта на глобалното правителство, на САЩ като организатор и стожер на новия световен ред, на армиите на НАТО, като пазител на мира и взаимното добромислие. България се поддаде на тази илюзия и сама си унищожи армията. А ние до началото на 90-те г. имахме десетата по мощ армия в света, най-силната армия на Балканите, изключително висока и престижна позиция в ООН и Съвета за сигурност. Имахме страха на Турция от нашите ракети и модерна авиация, както и от огромната ни танкова армия. 

 

Но после какво стана? Нарязахме си ракетите и самолетите. Останалите малко самолети и вертолети са без двигатели и надеждна поддръжка. Сега сме практически без авиация. Продадохме или подарихме модерните си танкове. Вече нямаме подводници и морска флотилия. Братята от САЩ тези дни ни се подиграха, като ни подариха няколко надуваеми лодки. Турски катери своеволничат демонстративно по нашето Черноморие. Турски съдилища съдят наши войници, защото са си изпълнили воинския дълг. Жалка работа! Нямаме вече военна мощ – няма как да имаме и държавен суверенитет. Това е простата истина. Суверенитетът следва да се охранява, да се пази, да си силен да се сбиеш заради него. Ние вече няма с какво, дори да поискаме. 

 

А държавите и нациите наоколо останаха със силни армии. Турция стана огромна сила. Гърция също има модерна и мощна армия, те са готови да се сбият с колоса Турция и окото няма да им мигне, ако се наложи. Сърбия получава модерни самолети от Русия, модернизират си армията и се готвят за война – и срещу Косово, и срещу Хърватия. Хърватия пък се въоръжава и модернизира с помощта на САЩ, те пък срещу Сърбия. Румъния също прави нещо за армията си. Само ние и Македония сме безпомощни. Македонците, защото са ги подготвили да разделят страната им на две или три части. А ние, защо? Някои има ли ясен отговор? Някои от президентството, от правителствата, от уж патриотичните патриотарски партии или от левицата? Не съм чул, не съм прочел. 

 

Във „Визията”, за която говорехме по-горе, има немалък раздел за армията и сигурността. Но нещата са казани обтекаемо, липсва конкретност, най-важните неща са пропуснати или заобиколени. Например, казуса с американските бази в България – поне четири големи бази, не ни плащат никакъв наем, там  правят каквото си искат без наш държавен контрол, войниците им тук са освободени от криминална отговорност, снабдяват се с всичко сами. Ние фактически сме под американска военна окупация, а за това никой не смее да говори. 

 

Така че ние имаме дори нещо повече от безпомощност. Зависими сме. Освен от САЩ и армията им в България, ние сме зависими от въздържаността на Турция и Ердоган, които за 20 г. – вместо нас – развиха изключително мощна и модернизирана и със самочувствие армия. Вижте, те се осмеляват на действия дори срещу Израел, свалиха руски самолет, навлязоха и водят своя война в Сирия, заплашват САЩ, че ще ги отстранят от базата Инджирлик. Но нали помните, че те наред с това си имат  политическа неоосманска стратегия. Тази стратегия по същество е регионално имперска великотурска стратегия. Засега са ни пожалили военно само поради тактика и отлагане. В това аз нямам никакво съмнение. Въпреки че и аз харесвам турската ракия и техните ястия, въпреки че ценя евтините им плажове и курорти, въпреки че децата ми живяха там няколко години. 

 

Дребните лични удоволствия са едно – мащаба на голямата политика е нещо съвсем друго. Просто не вярвам на неспособността на толкова много хора в България да правят разграничение между двете. Разбира се, те се подвеждат от турските любовно сладникави сериали, от благородническо-царствените им исторически филми, от сълзливата им литература. Хората в България четат и забравят, гледат филми и се заблуждават, ходят на почивка и предъвкват вкусно, а българският им инстинкт за самосъхраняване заспива и спи дълбоко. Това е масов ефект от турската пропаганда и тяхното мощно брандиране на съвременна Турция – като една цивилизована, модернизира, европеизирана и облагородена страна, държава и народ. Дори антидемокрачните изстъпления и репресии на Ердоган от последните три години не успяват да пробият този розов балон на българско харесване и приспана политическа и народопсихологическа предпазливост. Тази българска добрящина и широкодушие са просто уникален наш феномен.

 

- Как бихте описали сегашното състояние на България? Знайно е, че преди да се предприеме оздравяване, трябва да се постави точна диагноза.

 

- Сега България живее в клещите на одържавената мафия. Това е резултат от втория преход, който се разгърна от 2009-2011 г. с възцаряването на ГЕРБ и сиамските близнаци Борисов и Цветанов. Този преход успешно го завършиха към края на 2014 година. Тогава след уличните подвизи на десните „умни и още по-красиви” и предателството на Местан-ДПС към правителството на Орешарски (юни 2014 г.) ГЕРБ спечелиха отново изборите и поеха втория си правителствен мандат. Оттогава официално мафията има своя държава в България. 

 

При мафиотска власт и правителство всичко се решава чрез рекет и мутренски репресии, чрез правителствена корупция в огромни и дори немислими размери, както и под благия поглед и нежни потупвания от страна на западни политически меценати (канцлери, папи, президенти), които тук си отглеждат удобни управляващи послушници. Колкото по-криминални са те, толкова са по-послушни – за да изпълняват мръсни поръчки към собствения си народ и страна, към съседни народи и страни, и чат-пат в общоевропейски мащаб.

 

Бенчо Бенчев, с когото започнахме интервюто, е персонаж от такава държава, от болната и изродена част на това общество и политическа структура. Митьо Очите също е класически персонаж, един от все още физически оцелелите. Мутрите, които бият хора по магистралата или по централни столични кръстовища, са също класически персонаж. Директорките на училища и нещастни учители, които виждат как сред учениците им се разпространяват наркотици, но се страхуват и си мълчат, дори отричат пред родители и инспектори, че в училището има такива неща, са също класически персонаж от едно такова увредено общество с мафиотизирана държава. За драмата с КТБ от лятото на същата 2014 г. дори не е нужно да говорим – след като на всички от години е известено, че там са оплетени всички партии, вкл. управляващата, оплетен е главният прокурор и назначените синдици, оплетена е централната банка и контролиращите й звена, оплетени са досегашните президенти, оплетен е най-личния сред олигарсите ни, оплетен е лично премиерът ни светлоструен и неподражаемо народолюбив. 

Във весела държава живеем. И затова обществото ни болезнено боледува. Европа от Брюксел не ни лекува, а за жалост допълнително ни разболява. Натискът да приемем Истанбулската конвенция е свидетелство за това тяхно грижовно разболяване на България и българите, като просветен и достоен народ. Но се приближаваме към развръзка. 2016 и 2017 бяха последните години от предишния обществен деградиращ цикъл. 2018 г. е първата година на новото пренареждане, на събиране на сила за обръщане на процеса и посоката. Очаквам изборите в Европа и България през следващата 2019 г. ясно да го демонстрират. На сцената излизат нови лица, партии, морален заряд. Аз съм оптимист, че поне част от тях няма да са поредните сценарни и режисирани измекяри. Европа се обръща, макар бавно и травматично, но се обръща към оздравяване. Светът също се обръща. Това съвпада и с обръщането в България. Така ми се струва в една най-обща и глобална перспектива. Дано не се лъжа, дано се окажа не оптимист, а реалист! 

 

- Преди да мисли за голямата власт, БСП ще трябва да покаже сила на местните избори догодина. Вие бяхте кандидат на левицата за кмет на София на последните кметски избори през 2015 г., на които БСП претърпя провал. Какво бихте споделили от своя опит в кампанията?

 

Имате право. Битката за местните избори е решаваща за обръщане на ситуацията в държавата или за удържането й от сега управляващите. В този смисъл първата проверка ще бъде на 26 май 2019 г. – тогава ще гласуваме за евродепутати от България. Това ще бъде първата проверка дали БСП ще има силата и умението да надделее над ГЕРБ и изборджията Цветанов. Тогава ще бъде и проверката десните още живи ли са и в каква лидерска и партийна конфигурация? ДПС на Доган също ще доказва дали може да се измъкне изпод валяка на Местан? Но истинската проверка са местните избори през октомври 2019 година. При така мафиотизирана държава, при такова циганизиране в много общини, при тези купища с фалшиви лични карти, с които се гласува за фиктивни избиратели, местните избори ще бъдат най-ясната проверка имаме ли сила като общество да се отърсим, опозицията владее ли ресурси, за да победи, гражданите имат ли волята да се противопоставят? 

 

Гражданското общество с реалната му тъкан и енергиен заряд, макар и облечено в партийни одежди, най-директно се проявява именно на местни избори. Особено при избора на кмет, който е винаги с висока доза мажоритарност. На местни избори се правят нестандартни коалиции, дори между партии, които на централно равнище са противници и врагове. Хората са гъвкави и прагматични, партиите са особено безпринципни, бизнес структурите са често решаващи, мафиотските рекети на много места накланят везната. 

 

БСП видимо влошава своите резултати на местни избори от 2007 г. насам. През 2011 и 2015 г. резултатите бяха на ръба на катастрофата. Няма накъде повече да отстъпват и да пропадат. Така че октомври 2019 г. за БСП и амбицията на Корнелия Нинова да изземе от ГЕРБ властта в обществото и държавата ще са фатално решаващи. 

 

За да успеят, според моя опит и помъдряване, те имат четири фундаментални задачи:  първата е кадрите кандидати – подбрани не както досега, според вярност и групов интерес, а преди всичко като лица с обществен авторитет и влиятелност; второ, умни и предприемчиви кампании, а не както досега със заспали мозъци и глупаво самочувствие, че са стари изборджии и всичко добре си знаят;  трето, увличане и привличане не само на „леви и социалисти”, повечето от които вече са престарели хора или млада номенклатура със остаряло мислене, а привличане на честните и активни граждани, милеещи за страната и селищата си – без значение какви са идеологическите им пристрастия;  четвърто, да се осмелят да контрират циничните форми за фалшифициране на изборни резултати от Цветан Цветанов и неговите момчета по места. Има как да стане, но напоследък го няма желанието да се опитва и това е истинският проблем. Желанието на БСП да пречи на Цветанов съвсем затихна след местните избори от 2011 година. Ако БСП не намери сили, не приложи ефективни форми за всичко това, то Бенчо-Бенчевци пак ще вземат връх и тогава пак престои изборна трагедия.

 

Що се отнася до моята кандидатура за кмет на София през 2015 г., това беше един експеримент. Идеята да се кандидатирам дойде от мои приятели. Аз помислих и се съгласих да опитам. Беше ми интересно как ще реагират на моята нестандартна кандидатура лидерите на БСП и още повече електоратът на БСП, както и по-широките кръгове софиянци. Започнах и кампанията си нестандартно и провокативно – първо с остри „некавалерски” думи към приятната на външен вид жена Фандъкова още през юни-юли 2015 г., после с предварителния си билборд от 10 септември със закачливите очила и предизвикателен поглед, накрая със серията шест мои пресконференции в сряда, на които изнасях пред софиянци по два-три големи скандала с бандитите около и зад Фандъкова в София. 

 

И какво се получи? Експериментът не успя. Лидерите казаха „да”, харесваме те, подходящ си, ще работим за твоя успех, който ще стане и наш успех. Казаха и много неща направиха, но още повече си спестиха. Бяха ми осигурени медии до края на септември, после три седмици бях изолиран от тях и се появих едва в последните дни преди изборите. Вторият ми билборд вместо в 50 броя го свиха до десетина, което било достатъчно за цяла София, при това закъсня с една седмица. Трябваше да обходя партийните организации до 10 септември, а после да правя кампания общо сред софиянци – стана обратното, срещите бяха проточени до 15 октомври, за другите софиянци не стигна времето и организацията. Моят рейтинг за два месеца се утрои, после застина, накрая логично си спадна.

 

Но въпреки всичко това пак щях да успея. Формата на успеха беше да победя убедително сините и Вили Лилков в уж „синя” София. После да принудя Фандъкова да се яви срещу мен на втори тур. Там щях да загубя, беше очевидно. Но и първите две победи тогава щяха да са съвсем достатъчни, особено ако покрай мен БСП бе получила 14-16 места в столичния парламент. Числата показват, че всичко това бе съвсем реалистично, ако… Акото бе, че в София срещу мен бе приложена класическа саботьорска тактика откъм своите. Въпреки обещанието (официално на 25 юни), че няма да се кандидатира, в началото на септември влюбеният в изборните си загуби кандидат за кмет Георги Кадиев издигна своята паралелна уж „лява” кандидатура, при това от паралелна уж лява политическа формация. И хората се раздвоиха, левият електорат се смути, част от тях се разгневиха. Да не говорим, че това бе бариера и пред друга периферия, която в нормална ситуация можеше да бъде привлечена. И кампанията потече изместена и разконцентрирана. В такива случаи резултатите закономерно са плачевни.

 

Това в моите лекции пред студенти съм го нарекъл тактика на „удобния трети” кандидат – противникът подкупва човек от твоите среди, той се кандидатира, като раздвоява и демотивира твоя електорат, после губи платено и удобно, а ти се сгромолясваш далеч под минимума на нормалните си изборни резултати. Числата го показват. Кадиев с лично дръзновение и партийна подкрепа от няколко големи района в София, като „Младост”, директно ми открадна 12-15 хил. гласа, допълнително блокира поне още над 10 хил. гласа за мен. И така, без тази приятелска услуга, моите гласове бе нормално да бъдат 55-60 хил. на първи тур. Което е с 20 хил. повече от гласовете за Вили Лилков – първата победна задача би била постигната. Броят на общинските съветници в Столичния парламент щяха да са два пъти повече – това същи би било голяма победа, вместо сегашното унизително ляво малцинство там.

 

Без Кадиев и ефектите от него изборната активност щеше да бъде по-висока, и то не в полза на Фандъкова. Още, ако БСП бе се опитала тогава поне малко от малко да ограничи фалшификаторския размах на Цветанов, то регистрираните гласовете за Фандъкова щяха да са с 10-20 хиляди по-малко и така тя критично би се доближила до неприятните за нея 50 процента на първи тур. Така би била възможна и втората част от победата – отиване на втори тур. Така беше. 

 

Тази игра, точно по този начин я играх и на кметските избори в Ямбол през 2011 г. Тогава пак ни изяде „удобният трети” от БСП, подкупен от ГЕРБ, който заигра срещу печелившата кандидатура на Мариета Сивкова от БСП. Там циганските босове от Сливен много помогнаха на ГЕРБ. Но дори и с тях шансовете за успех бяха големи и съвсем реални. 2011 г. в Ямбол, 2015 г. в София – една схема, еднакъв изборен провал. Изборите са методика. Който владее методиката той печели. ГЕРБ владеят методиката и печелят от 2005 г. досега. БСП има шанс да пребори ГЕРБ само чрез методика, а не само със страстни речи и предварителни розови рейтинги. Това е моят опит и вече горчива експертна опитност.

 

- Догодина, в изборите за Европейски парламент, как ще се отрази на БСП двусмислието по някои ключови европейски теми като Истанбулската конвенция например? Председателят на ПЕС и бивш лидер на БСП Сергей Станишев е активен защитник на конвенцията, докато ръководството на партията е категорично против. Подобни противоречия има и по други европейски въпроси като този за влизането ни в Еврозоната.

 

БСП в лицето на лидера си Корнелия Нинова заема все по-открояваща се позиция по деликатни дилеми в европейската политика. Вече говорихме за това. Те са упорито срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция от България. Очаквам да поискат и оттегляне на подписа ни като държава. Очаквам да бъдат активни и по изваждането на всякакви джендър-балансиращи програми от територията на българското училище. Скандалите вече започнаха. БСП следва да е последователна и напористо активна, за да има траен политически и граждански ефект. Освен това предстои обсъждане в Европарламента, с цел приемане на Конвенцията като общоевропейско законодателство – ние трябва да сме убедително и настоятелно против като държава. Същото ще се прави и в ООН – и там трябва да се чуе и чува принципната българска позиция. БСП като опозиция трябва да натиска за всичко това. И тогава БСП наистина би показала себе си като алтернатива – не само на сега властващата ГЕРБ, но и на Системата.

 

Що се отнася до Сергей Станишев, моето разочарование вече граничи с отчаяние. Познавам го като интелигентен и разумен човек вече над 20 години. Били сме заедно в една приятелска компания. След 2002-а дълги години му бях доверен и близък съветник и експерт по немалко въпроси. Давал ми е възможност да работя с мащаб. Винаги се е вслушвал в мнението ми – дори след като ме дистанцира извън кръга на близките си сътрудници. И това продължи и след краха му от 2009 г. и  катастрофалните местни избори от 2011 година. Наблюдавах неговите властови и личностни метаморфози. Но това, което той демонстрира през последните две-три години е извън разума. Има две дечица, как е възможно да е такъв страстен привърженик на Конвенцията, която е за израждане именно на дечицата. Той това не би могъл да не го разбира. Защото разбира от ценности и морално съзряване. Разбира от педагогика и механизма на социализиране. Разбира от обществените институции, чрез които в здравите общества се изграждат здрави поколения, които да заместват вече възрастните.  

 

Срещу него Корнелия Нинова е в печеливша позиция и вече в изпреварваща инерция. Най-яркият пример е сблъсъкът им и разминаването им по повод на Конвенцията, но се натрупват и други подобни разминавания. Това за БСП и Вишеградската четворка ще бъде следващо радикално разминаване. Доколкото се ориентирам, третото разминаване ще бъде за еврозоната. БСП промени своята конгресна позиция от 2017 г. за влизане сега в еврозоната. На 21 юли те ясно казаха, че България все още не е готова – нито икономически, нито политически, нито граждански. Можем и да влезем някога в еврозоната, ако самата тя оцелее, но не сега, а след време. И мисля, че това е адекватната българска позиция днес. Съгласен съм с много американски икономически експерти, с български експерти от Лондон, с експерти от УНСС и Софийския университет, които професионално и ясно доказват правотата на една такава политическа позиция.

 

 



Гласувай:
2
1



1. apostapostoloff - Бах ти и тъпия ферман!
12.08 19:05
Ти по природа си тъпа путка, куха лейка и селска пръчка, а сега и това...
цитирай
2. kunkata - ааааа
12.08 20:21
apostapostoloff написа:
Ти по природа си тъпа путка, куха лейка и селска пръчка, а сега и това...


Всеки си има гледна точка.
цитирай
3. radostinalassa - Крайно време е да се разчупи модела..
12.08 21:10
БСП да се сменя с ГЕРБ. Те са артисти в един театър. Гласувайте за малки партии, да видим как ще се коалират мафиотите.
цитирай
4. elianna - „Визия за България” води към събиране на сили за преборване на системата.
12.08 21:46
Системата, създадена през 1990 г. и набираща разрушителна и израждаща мощ вече 28 години. Системата, деградирала икономиката и духа на България, прогонила немалка част от цвета на нацията ни към чужбина, възпираща майките да раждат желаните деца, превръщаща мъжа в несигурен и обеднял комплексар, върнала по българските земи масирана примитивна неграмотност от XVII век. Системата, която задушава българската нация чрез все по-агресивни племенни малцинства и чужди диаспори, която вдиотява българската държава чрез мафиотска корупция, престъпна полиция и телевизионен гаменско-просташки артистизъм.

Истини, но все пак БСП е пълно с БенчоБенчовци. Няма кой да им повярва след като Лукановци и сие създадоха тези куфарни милионери. БСП е част от системата.
цитирай
5. elianna - Професор Мирчев или има феър плей или има тотал щета. БСП трябва да се извини и да си признае истината!
12.08 22:00
Има едно интелектуално гражданско сдружение, което още през февруари 2018 г. обяви своя проект за „Визия за България”, а през юни презентираха свои обширен доклад и анализ. Сега чета за един смешен плач по това кой има „авторското право”. Формално погледнато, БСП са могли да сменят името, да обявят своята визия под друго име. Но не са го направили. И ми се струва, че това е правилно. Защо, според мен?



Вижте, става дума за оцеляването и възраждането на България – за какво частно авторско право може да се претендира тук? Става дума за принципна и стратегическа визия за радикална смяна и промяна, за по същество революционно спиране и възпиране на Матрицата и промяна във функционирането на обществената Система, за оцеляване на суверенната ни и достойна Държава. Това са толкова мащабни и болезнени неща, толкова отговорни и изискващи огромна енергия неща, че за какво частно авторско право е редно да се претендира?

цитирай
6. elianna - По въпроса за гущеровите и варановите опашки! Само с ха дано няма да стане!
12.08 22:05
Има и едно лично „лидерско” обстоятелство, поради което няма как ДПС и Доган да гледат поддържащо и с умиление към „Визията”. Чрез тази и такава политическа „Визия за България” БСП и Корнелия Нинова не просто искат да се демонстрират като алтернатива на ГЕРБ и тяхната катастрофална политика. Преди това те се опитват да преодолеят собственото си съучастие и вини от предходните три десетилетия, да надскочат своята инерция и заплетеност, да изчистят публичния си образ като единствената политическа сила, която днес милее за родината България. Трудна е тази задача. Но те се опитват.

цитирай
7. elianna - Ето това е печелившата карта!
12.08 22:06
Трето, казаха преди година, че не одобряват западните санкции срещу Москва и Путин, че е нужно да има балансирана политика спрямо Русия, като вече отново глобална сила. И на 21 юли 2018 г. доразвиха, че при политическото и ценностното разцепване на Европа и Европейския съюз България има място в зоната на Вишеградската четворка, а не на Брюкселската соросоидщина. Смело ли е това, смело е! Казаха го и вероятно ще го устоят. Въпреки потреса отвътре сред БСП-номенклатурата и натиска отвън отвсякъде.

цитирай
8. elianna - Това касае далеч не само БСП-то!
12.08 22:09
- „Визията” е насочена към народа, към патриотичните интелектуални среди, към гневното българско гражданство, към всички в България, които „вече нито могат, нито желаят да живеят по старому”. В същото време БСП е в пропагандна обсада, не разполага с мощна медийна мрежа, няма добре сглобен оркестър в политическото си публично говорене, вътрешните кадрови и организационни проблеми все още са в критично състояние. Освен това БСП все още не е ясно позиционирана в международен план. Тя е с плахо протегната, но все още неприета ръка към Русия и Путин. С американски контакти, но без яснота дали няма да пропадне между традиционните си връзки с демократите и новата сила на Тръмп. Тръгнала към Вишеградското поле на Европа, но съвсем отскоро. Категорична по няколко европейски казуса, но все още пропускаща да се позиционира по други не по-малко важни и фатални.

цитирай
9. elianna - няма да се размине
12.08 22:14
Това не са проблеми просто на населението и на бройката му. Не е ли време след 28 години истеричен мултикултурализъм, след 18 години интензивно турцизиране и циганизиране на България, след пет години самообийствено канене и настаняване сред нас на примитивни другорасови и друговерски нападателни примитивни човешки маси да се освестим и да си върнем здравия разум, да се осмелим сами себе си да пазим? Нали следите какво става около границата на Испания? Прекачват я хиляди всеки ден, всяка седмица. Испанската армия стои парализирана, замеряна, унижавана. Вече и те протестират срещу правителството на Санчес и срещу идиотизма откъм Брюксел и Меркел. Втората световна война фактически пламна с Гражданската война в Испания от 1936 година. Сега сме пред парещата вероятност расовата война насред Европа също да започне от Испания. После ще пламне в обезумялата от либералност Франция и в още по-обезумялата от богатство и високомерие Германия. И това вече не е болна фантазия на параноичен човек. Поне аз не съм такъв. За жалост това вече са сцени от новините днес в Европа.

цитирай
10. elianna - здрав разум му викат на този консерватизъм
12.08 22:17
Трето, това е проблематиката за културната идентичност на хората в България, за ценностното оцеляване на българската нация, за културния консерватизъм, който да ни спаси от половото побъркване на децата ни още от шестгодишна възраст. Чрез проекти за национално отродяване и „джендър балансиране” в училището. Чрез поругаване на всичко най-светло от достойната ни българска история. Чрез потресаващи с грозотата и извратеността си гей-лесбо-травестит паради в центъра на столицата ни. Чрез гадни филми, показвани на семействата и децата ни в ранни часове, вече дори от националната ни държавна/обществена телевизия.



Искрено се надявам, че ние като държава и нация няма да допуснем да ни побъркат, както вече направиха в Норвегия и Канада. Ние, българите, сме зравомислеща нация, с инстинкт за човешка нормалност, с уважение към семейството и родителството, с искрена любов към децата си, със закодирана в сърцата ни омраза към всякакви педофили и извратеняци. В този смисъл ние сме консервативни, културно консервативни, изостанало консервативни. И нищо по-хубаво за нас не виждам в това сред днешната развратна и вече извратено декадентска епоха в западния свят.

цитирай
11. elianna - ашколсун
12.08 22:20
Във „Визията”, за която говорехме по-горе, има немалък раздел за армията и сигурността. Но нещата са казани обтекаемо, липсва конкретност, най-важните неща са пропуснати или заобиколени. Например, казуса с американските бази в България – поне четири големи бази, не ни плащат никакъв наем, там правят каквото си искат без наш държавен контрол, войниците им тук са освободени от криминална отговорност, снабдяват се с всичко сами. Ние фактически сме под американска военна окупация, а за това никой не смее да говори.

Така че ние имаме дори нещо повече от безпомощност. Зависими сме. Освен от САЩ и армията им в България, ние сме зависими от въздържаността на Турция и Ердоган, които за 20 г. – вместо нас – развиха изключително мощна и модернизирана и със самочувствие армия. Вижте, те се осмеляват на действия дори срещу Израел, свалиха руски самолет, навлязоха и водят своя война в Сирия, заплашват САЩ, че ще ги отстранят от базата Инджирлик. Но нали помните, че те наред с това си имат политическа неоосманска стратегия. Тази стратегия по същество е регионално имперска великотурска стратегия. Засега са ни пожалили военно само поради тактика и отлагане. В това аз нямам никакво съмнение. Въпреки че и аз харесвам турската ракия и техните ястия, въпреки че ценя евтините им плажове и курорти, въпреки че децата ми живяха там няколко години.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 2598470
Постинги: 2367
Коментари: 2420
Гласове: 1841
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031