Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2018 09:27 - Димитър Гърдев: Делегирахме на Брюксел външната си политика. Това трябва да се промени!
Автор: reader Категория: Новини   
Прочетен: 356 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Таня Джоева

Новата конструкция на ЕС не може да бъде направена със старите политици

 

Присъствието на САЩ в Западните Балкани е огромно. Ролята на Русия винага се е използвала за увеличаване на американското присъствие. Затова да не плашим хората – конфликт няма да избухне.

Димитър Гърдев е бивш дипломат и експерт по международни отношения и въпросите на сигурността. Член на Европейска асоциация по международни отношения. 

- Г-н Гърдев, думите на македонския премиер Зоран Заев, че "Илинденското въстание е македонско" предизвика остри коментари в България в различни посоки – че прибързано сме сключили договора за добросъседство, че Външно министерство трябваше да реагира официално, а не просто да напада лидера на опозицията Корнелия Нинова. Как трябваше да реагираме според вас?

- Изказвания като това на премиера Заев не потвърждават на дело договора за приятелство и добросъседство. Очевидно е време да видим дали това е работещ документ. Думите на Заев са чудесен повод да се стартира кризисна процедура за избягване на такива конфронтации.  

- Веднага се появи въпросът Гърция по-добре ли води преговорите си с Македония, като елиминира всякакво възможно посегателство върху историята си, докато провокациите към България продължават? 

- Не бива да забравяме, че Гърция и Сърбия винаги са били съюзници по отношение на Македония. Антибългаризмът е следствие на политиката на бивша Югославия в Скопие. Позабравен е фактът, че през 1992 г. Милошевич предложи да има обща държава между Гърция, Македония и Сърбия. За малко и това да се случи, докато гърците не разбраха, че влизат в капан, който може да ги сблъска с Косово и Албания.  

Антибългаризмът в Македония е дълго подклаждана програма. Но на това трябва да се сложи край! Ако този договор за приятелство не може да сложи точка на провокациите, ще има друг договор. Нека да не хвалим толкова много гърците. България също има лостове за въздействие. В процеса на присъединяване на Македония към Европейския съюз за отварянето и затварянето на всяка преговорна глава трябва решението на България. Тук е моментът, в който България може да изчисти абсолютно всички въпроси.

- В тази посока бе и реакцията на премиера Борисов – че ще си спомни за думите на Заев, когато „дойде време да си кажем думата за Европейския съюз”.  
 
- Да. От нас се изисква да създадем работеща процедура за кризисен мениджмънт. Тя ще определи как реагираме при такива ситуации на базата на  договора, на базата на добросъседските ни отношения, на базата на желанието на Македония да бъде подкрепена за членство в ЕС и НАТО. И то как реагираме на всички нива – българо-македонската комисия, Външно министерство, Министерски съвет, президентство. 

- Защо според вас напрежението на Балканите се засили по всички възможни поводи? Най-яркият пример от последната седмица са преговорите между Сърбия и Косово. 

- Проблемите са очаквани. Балканите са в сивата зона на спящи  конфликти, конфликти с ниска интензивност, конфликти, които във всеки един момент могат да бъдат активирани. В региона настъпиха важни събития. Първо, приемането на Черна гора в НАТО. Второ, даването на зелена светлина на Македония. На трето място трябва да се реши въпросът със Сърбия и Косово. 
Някои смятат, че в Сърбия има проруско правителство. Нищо подобно. Сърбия има най-антируското управление от последните десетилетия – и с премиера Бърнабич, и с президента Вучич. 
При променената ситуация на Балканите всеки активира спящите конфликти и търси по-добри позиции на балканската шахматна дъска. 

- Докъде може да се стигне в това търсене на по-добри позиции? 

- Между Сърбия и Косово се водиха тайни преговори. Сега Хашим Тачи предлага в Брюксел присъединяване към Косово на общините Прешево, Медведжа и Буяновац, които са в Южна Сърбия и са населени с етнически албанци. Тачи заяви, че няма големи надежди то да бъде прието, но се сондират мнения, стартира се процесът. Вучич пък призова сърбите в Северно Косово да не поддават на провокации. Да не направят бунт, който да даде повод на косовските албанци от Прищина да вземат активни мерки срещу тях и да въведат реално военно положение. Очевидно е, че и Тачи, и Вучич разглеждат нещата в рамките на политическия процес, а не в конфронтационен. 

Конфликт няма да има. Независимо от изявленията на Рамуш Харадинай, че ще смажат всяка форма на бунт, независимо от повишената бойна готовност на сръбската войска и т.н. Причините са две. На територията на Косово се намира международната мисия на КФОР и най-голямата американска база. Тя е с 12 500 души, с потенциал за 25 000. Вътре имат 360 километра инфраструктура и 76 километра мостове. САЩ имат повече самолети и хеликоптери там, отколкото цялата авиация на някои балкански държави. Ролята и присъствието на САЩ в Западните Балкани е огромно. Ролята на Русия винага се е използвала за увеличаване на американското присъствие.
Затова да не плашим хората – конфликт няма да избухне.  

- Как разчитате последните събития на Балканите в контекста на срещата между Путин и Тръмп? Възможно ли е да са договорени нови зони на влияние в Хелзинки?

- Договорки за взаимни действия между двамата президенти има. Те са ясни от комюникето от срещата, замъглено от хибридната информационна война срещу американския президент и политическата ситуация в САЩ, където изборите реално още не са приключили. 
На тази среща имаше няколко сериозни момента, по които беше постигнато съгласие и които влияят пряко или косвено върху геополитическата ситуация в Европа и света. 
На първо място е общото разбиране, че договорите, свързани със стратегическите настъпателни въоръжения трябва да бъдат продължени. Същевременно трябва да бъдат сформирани технически екипи от специалисти, които да подготвят ново споразумение за стратегическите настъпателни въоръжения. 

Изтече информация, че има предложение договорът за тези въоръжения (СHB – III) да бъде удължен с пет години. Това е добра новина за световната сигурност. Светът се намира в нестабилно положение и това не може да продължава. 
Оттук може да се роди разширяване на този договор, защото в момента той обхваща само САЩ и Русия. Но явните ядрени държави - Великобритания, Франция, Китай, не са обхванати. Неявните – също: Израел, Пакистан, Индия и Северна Корея. Следващата година вероятно ще бъдем свидетели на ново споразумение, в което ще бъдат включени всички. 

Друг важен момент е споразумението за обща хуманитарна операция, може би под егидата на ООН, за връщане на бежанците в Сирия. Забележете, тези две държави предприемат инициативата, а най-пострадалите – Европа и Европейският съюз, не участват. Това означава, че полюсът в международната политика е изменен. Защо ЕС не беше инициатор на хуманитарна операция за връщане на бежанците? Открит въпрос, който показва, че САЩ и Русия имат пряко въздействие върху сигурността на европейския континент. 
Третата точка има пряк досег с вашия въпрос. Тръмп отиде в Хелзинки, след като на срещата на НАТО ясно показа кой налага решенията в Алианса. Посланието беше, че за разширяването на НАТО, включително в балканския контекст, ще говорите с мен, с американския президент. 

Замъглен беше и моментът за газовите проекти. Двете страни се съгласиха, че са най-големите износители и е тяхно задължение да регулират цените. Това означава нов газов ОПЕК. Означава, че САЩ и Русия ще определят световните газови цени, а най-големият потребител на този продукт е Европа. 

- Евроскептичните партии променят ли вече Европа, която сякаш е блокирана за действие спрямо големите проблеми? Ще се промени ли радикално Европейският съюз след евроизборите през май догодина?

- Европа вече не е същата. Бежанците промениха политическата карта. Функционалността на Европейския съюз не отговаря на изискванията на времето. Функцията на ЕС като съюз на въглища, стомана, зърно и мляко не отговаря на случващото се в момента. Светът се движи в състояние на война, от 1991 година насам има огнища на напрежението. Ако нямате външнополитическа функционалност, изоставате от събитията. 

Външнополитическата функционалност включва на първо място въоръжени сили. На второ – обща дипломация. Разбира се, трябва да прибавим общи финанси и бюджет. Затова инициативата за създаване на обща европейска отбрана скоростно излезе на преден план и се разви за по-малко от година. От декември насам имаме постоянно структурирано партньорство, по което държавите имат конкретни ангажименти и задължения. Имаме и нов военен съюз по инициатива на Франция, в който влизат девет европейски държави. Това изключително много променя вектора на сигурността в Европа. 

ЕС трябва да се реформира. Съюзът трябваше да има конституция и да се превърне в конфедерация, но заради три държави договорът от Лисабон бе осуетен и ние забуксувахме. Тази конструкция се оказа нефункционална и ще има нова. Новата конструкция не може да бъде направена със старите политици. Поради тази причина ще имаме нови европейски политици и вече виждаме как те безапелационно печелят изборите. 

- Най-яркият пример е Италия. Кои ще са следващите?

- Процесът тече от миналата година. В Германия имаме Алтернатива за Германия (АзГ), която стана трета политическа сила само с един лозунг – антимигрантският. 
На изборите в Холандия Герт Вилдерс, лидер на антимигрантската партия и основен опонент на Марк Рюте, удвои своите резултати. За първи път там имаме и етническа партия – ДЕНК, която е на турците в страната. 
Виждате как мигрантският проблем формира партии в Европа. Льо Пен едва успяха да я изместят от изборите във Франция с един съвършено нов и неясен проект – този на Макрон, създаден три месеца преди изборите. 
Същите процеси на антимигрантска основа се случват и в Гърция, и в Италия, в Централна и Източна Европа. Меркел е подложена на огромен натиск не само от Тръмп, и от АзГ, но и от съюзниците й от ХСС. Да не забравяме и ГСДП, която влезе в Голямата коалиция под условието, че след две години ще преразгледа мястото си в нея. Тоест, след две години мандатът на Меркел ще бъде поставен на карта. 
Няма нужда да споменаваме Орбан или Полша. Или Брекзит – цяла държава напусна ЕС с антимигрантски лозунги. 
Вълната от антимигрантските настроения ще се увеличава. Последствията ще ги видим в състава на Европейския парламент и на новата Европейска комисия. 

- Споменахте за новия военен съюз между девет европейски държави. За него пръв заговори президентът Румен Радев в контекста, че България пропусна неговото създаване по време на своето европредседателство. „Проспахме“ ли този момент и защо?

- Това е въпрос, на която могат да отговарят военното министерство и военните аташета. Дали сме искали да имаме участие, дали наистина сме били изолирани или не сме проявили нужната активност – отговори на тези въпроси трябва да има в съответната документация. 
Доводът, че България няма военен потенциал и заради това не е била поканена, е несъстоятелен. В този блок е Естония, чиято армия наброява 4500 души. Така че подобни обяснения са само  измиване на ръцете и не са верни. 
В този съюз се говори за изграждане на европейски възможности извън ролята на НАТО. Това е ключово. 
Говори се за изграждането на сили и структури извън командването на НАТО и европейската отбрана, за войскови потенциал извън тези две структури, за създаване на обща военна култура – специфична военна тактика, обучение, управление. 
Всичко това е изключително важно, защото България се намира в стик, в разлом, в потециално опасен регион. Конфликтите между Турция и Гърция, между Гърция и Кипър постоянно се активират. 
Украйна е със сериозен потенциал за сблъсък не само чрез хибридни действия. Черно море представлява регион на повишена военна активност и на бързо променящи се баланси и капацитети. Да прибавим сложните отношения между Турция и ЕС, Турция и САЩ, Турция и НАТО. 
В този контекст България не бива да остане изолирана от мощни държави, каквито са Франция, Германия, Холандия, Белгия, Великобритания, които разполагат с най-мощните флотове, с огромни стратегически възможности. Не можем просто да кажем, че нас това не ни интересува, че не сме били поканени, че нямаме капацитет... 

- Светът очевидно се промени и предстои да се променя, г-н Гърдев. Смятате ли, че при тази динамика българската външна политика разполага с верен компас?

- Първо, българската външна политика трябва спешно да промени своята вътрешна организация. 
Второ, да бъде по-активна. След влизането на България в ЕС външната ни политика беше изцяло делегирана на Брюксел. Ние решихме, че това ни освобождава от самостоятелност. Балканите показаха, че няма такова нещо. Сблъсъкът и бързо променящите се отношения между водещите държави, които имат проявления на Балканите доказа, че ние трябва да водим самостоятелна политика. 
Дипломацията ни трябва да бъде съобразявана с ООН, с европейската политика, но в същото време е необходимо да имаме и самостоятелен глас. Нашето европредседателство показа, че гласът на България се чува. Но трябва да има и критично отношение. България пропиля уникални възможности. Рядък исторически шанс беше да имаш генерален секретар на ООН, председателство на ЕС и да бъдеш председател на Съвета за сигурност на ООН.

Първият шанс България го пропиля поради вътрешни конфликти. Изкара две кандидатури, което беше уникално в историята на дипломацията. При втория се справихме сравнително добре, но с много сърцераздирателни моменти. 
От третия директно се отказахме. Външен министър тогава беше Даниел Митов. На въпрос защо България е предоставила председателството на Съвета за сигурност на ООН на Полша, той отговори: „Защото външно министерство нямаме капацитет.“
Как по-малки държави имат капацитет, а България няма?!
Невероятен пропуск! Как мислите, че щеше да тежи България, ако имаше генерален секретар на ООН, председател на Съвета за сигурност, европредседателство. Нямаше да молим и да искаме срещи и нямаше да чакаме да ни поканят в един нов военен съюз, за който или не са ни уведомили, или сме проспали. Нас щяха да ни търсят.  
Промени трябва да има. Хората, които нямат капацитет, да бъдат отстранени. Да дойдат хора с капацитет, които да ги заместят. 
България много бързо трябва да организира собственото си общество. Да завие гайките във всяко едно отношение. Не коментирам вътрешнополитически теми, но виждате в какво положение се намира страната. Институционалните връзки са хлабави. Приема се за нормално да нямаш капацитет. Това не може и не трябва повече да продължава!

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4070640
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031