Имат ли основания тези страхове и притеснения на хората? Имат и още как! Недоверието във властта и институциите вече е толкова голямо, че в общественото съзнание всякакви спекулации и апокалиптични сценарии придобиват реални очертания. А самите управници и „отговорните фактори“ с неадекватните си реакции и действия засилват още повече подозренията. Факт е, че проблемът с чумата се появи малко след срещата за мигрантите в Брюксел, от която стана ясно, че Германия започва депортирането на бежанци в страните, където първи са били регистрирани. И въпреки че Бойко Борисов многократно повтори как България нямало да ги приема, съмненията остават. А едва ли скоро и ще утихнат, защото досега той винаги се е подчинявал на решенията на „началниците“, за него думата на Меркел е като закон. Как да му повярва човек, че този път се е „преродил“ на бърза ръка в българския Орбан или Курц, които отдавна са доказали, че не „цепят басма“ на Брюксел, Берлин и Париж, когато става дума за защита на националната им сигурност.
„Информацията“ за чартъри и тайно кацане на военни самолети с мигранти на летището в Безмер в Ямболско впрочем циркулира отпреди скандала с кланетата на животни. До вчера властта се правеше на разсеяна и не й обръщаше внимание. Военният министър Каракачанов обаче най-накрая застана пред медиите и гневно я опроверга, наричайки я „фалшива новина“ и „смехотворен слух“. Обясни подробно какъв бил редът и защо всичко това било невъзможно да се случи сега.
Кой да му повярва обаче? Та нали веднага извадиха собствените му изказвания от времето, когато беше кандидат-президент през 2016 г. Тогава той дава пример с Австрия, където центровете за прием на мигранти са изведени извън гъсто населени места и казва, че одобрява идеята такива да има в района на Странджа и въобще по границите… Две години по-късно Каракачанов вече е във властта, вицепремиер. И действа по реализацията на плана, в комбина с началниците си от ГЕРБ. Не е ли това красноречив пример как се реализира стратегията за обезлюдяване на Странджа с унищожаване поминъка на хората? Или трябва да вярваме на приказките им, пък да си затваряме очите пред случващото се?
А ето какво заявява и бившата вътрешна министърка Румяна Бъчварова – отново преди 2 години, цитирана от в. „Стандарт“: Има план да бъде изграден нов център за бежанци в Странджа…  Странджа е идеален вариант най-вече заради близостта с Турция, откъдето идва най-големият мигрантски поток. Къде точно, не става ясно, но затова пък уточнява: „В този регион се опитваме да видим, така че да можем да оптимизираме и транспорта“, „Странджа е общо понятие“.
Друг въпрос, който подсилва съмненията за предварително планирана акция – месец преди да избухне проблемът с чумата, МВР командирова близо 800 полицаи от вътрешността на страната в Бургаско. Обяснението е „да осигурят сигурността на летовниците“. Дали след случващото се днес в селата на Странджа, това засилено присъствие не е било нещо като „превантивна мярка“, си питат мнозина.
Но да оставим настрани конспиративните теории. Нека погледнем към логиката, ако въобще откриваме такава от поведението на институциите с масовото избиване на животни. Кой сериозен стопанин занапред ще прояви интерес да отглежда стока и да се занимава въобще с овцевъдство? Никакви компенсации не биха го върнали към нормален живот, при положение, че чиновникът предпочита да следва всякакви глупави „директиви“, без да мисли. А кой всъщност има най-голям интерес от цялата тази вакханалия? Цитирам публициста Пламен Пасков, който е родом от същия район: „Единственият, който има интерес, е този, който иска българската земя да се обезлюди, за да бъде „изкупена“ за безценица, или просто взета и заселена. Тоест, потенциален или вече действащ завоевател, колонизатор, и подобните на тях. Другите, които имат косвен интерес, са търговците на продукти от животински произход. Техният бизнес от това само ще се подобри. И те като правило са именно мултинационални и/или офшорно-регистрирани компании… Виновни ли са Румен Порожанов, ГЕРБ, и Дамян Илиев като шеф на БАБХ? Да, безусловно. Това е вината на палача, изпълняващ заповедта на краля да отсече главата на брат, роднина, сънародник. Те го правят. Дали получават някакво нездраво удоволствие при това, или страдат от угризения, е въпрос без значение, защото крайният резултат е чудовищен за хората там и в България.“
Едва ли може да се каже по-ясно и по-директно. Ставаме свидетели на същото, което някои не смеят, други не искат да произнесат, а трети отричат по обясними съображения. Пък после всички се питаме: как допуснахме това да се случи. И ако днес евтанизират Странджа, дали утре същото няма да се отнася за цяла България?

Валентин Георгиев