Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05 22:06 - Валерия Велева: Да погледнеш в очите на папата...
Автор: reader Категория: Новини   
Прочетен: 598 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Взирах се в очите на папата. Грееха. Имаше искрица от български спомени

Като ученик пред дъската Борисов искаше да си каже всичко достатъчно убедително, подчертано уважително - смирението и настойчивостта се редуваха в изказа му.

103 стъпала, които отделят от светския живот. Вървиш нагоре... Тишина.
13 тежки резбовани врати, след всяка от които салоните стават все по-пищни, но по-малки. 
Дузина дълги коридори и бляскави зали с изографисани стени и тавани, едни след други остават зад гърба. 
Швейцарски гвардейци в синьо-оранжеви униформи на всеки ъгъл отдават почит. Шапки с червени пера... Доказателство за времето, което тук е спряло. 
Апостолическият дворец във Ватикана. 
Официалната резиденция на папата. 
1400 стаи с обща площ от 55 000 кв. м. 

Величието е грабващо.  

Стъпките отекват по мраморния под...

Малка приемна и изведнъж се изправяш пред врата, тапицирана с бледозелена копринена дамаска. Странно невзрачна на общия пищен фон.

Когато я отворят обаче, влизаш в огромна зала и изведнъж се изправяш пред бялата фигура на Светия отец.

Библиотеката за аудиенции – мястото, където главата на Римо-католическата църква приема държавници, политици, известни личности от цял свят.

Една велика мощ, събрана в тази зала, постлана с пъстър червен килим, с бели столове, наредени в две редици, с библиотека в дъното, а срещу нея – огромното бюро на папата.

Сядаш там и заставаш очи в очи със Светия отец. 
Всичко e под погледа на Исус Христос от стената. 
Долу са останали ежедневието и суетата.


А погледът е фокусиран само в Него. В бялата фигура, която изпълва тази огромна зала. 
Искаш да хванеш всеки жест, всяка мимика на лицето, всеки звук. Тук се говори тихо, движенията са бавни, всеки поглед е знак.


За първи път влязох в тази зала през 2004-а - година преди да напусне този свят папа Йоан Павел Втори. Вече много болен и прегърбен папата излъчваше добротата и смирението пред Съдбата. Когато се наведох да докосна ръката му, вдигнах поглед и потънах в дълбоки сини очи, в които бяха събрани Мъката, Страданието и Примирението.


14 години по-късно отново съм в тази зала. Нищо не се е променило. 
Само папата е друг.

Франциск е висок, изправен, енергичен с ведро лице и усмихващи се очи. Излъчва спокойствие и увереност. И благост.
За втори път приема Борисов. Премиерът е напрегнат, но сякаш между тях бариерите поне наполовина са свалени. 
Разговарят на четири очи близо 30 минути. Отвън служителите казват: „Това е необичайно, папата рядко говори с някого повече от 20 минути“. Но Борисов успява да му задържи интереса. Учудващо - със Западните Балкани. „Ти вярваш ли в това, което правиш за Западните Балкани“, скептично го попитал ребром папата. „Много! Ако имаме Вашия благослов за мир, Западните Балкани ще се оправят“, не отстъпвал от позицията си премиерът.


В началото на разговора папата изненадващо извадил „българска връзка“ в своя живот. И какво мислите че е? Киселото мляко! „Като бях малък баба ми купуваше от аптеката квас на прах и ми квасеше кисело мляко - българско кисело мляко“, разказал историята си Франциск. А, сега кажете, че Съдбата няма пръст в тази среща!

И Борисов бавно следва своята цел - кани папата да дойде в България. За да е сигурен, че това ще стане, в неподражаемия си стил премиерът го моли да поеме обещание и пред журналисте.

Папата се навел, дръпнал едно чекмедже от бюрото, извадил листче и саморъчно написал: „България“, после добавил и Румъния, защото вече е обещал на румънския премиер Виорика Дънчила да посети страната в началото на 2019-а. Борисов му предложил да избере и още една, трета балканска страна. Франциск старателно сложил листчето в джоба си. Това не успокоило Борисов. Минути по-късно пред медиите той не само повтори, но и потрети поканата си, на коетопапата, учуден от тази упоритост в преследване на целта, усмихвайки се, направо му рече:„Много сте твърдоглав!


Но му даде и още една оценка: „Много сте се подготвил“, след като Борисов му разказа за ситуацията в региона, за живота тук, за уникалността на Лондонското четвероевангелие, копие от което му подари, за Свети Йоан Рилски, за Светите братя и тяхната азбука.

 

Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син – видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, с прямота.

Като ученик пред дъската Борисов искаше да си каже всичко бързо и достатъчно убедително, подчертано уважително - смирението и настойчивостта се редуваха в изказа му. Гонеше целта си – да ангажира папата по темата за Западните Балкани, за да се „поддържа световното внимание“. „Искаме просто да има мир на Балканите“, заяви Борисов и три пъти настоя пред Франциск“: „Молете се за България и за мир на Балканите!“. Не криеше страховете си, че и тук оръжието може да се развихри.


Взирах се в очите на папата. Грееха.

С мек, благ поглед – ту възторжен, ту снизходителен, ту учуден, ту разбиращ, ту любопитен.Цялата гама на положителната емоция мина през очите на Франциск за отредените минути на тази аудиенция... От спомена за българското кисело мляко, през делата на Ватикана и световните събития, до Западните Балкани. Странна смесица, която забъркаха двамата с премиера, основата на което може да бъде само едно – доверието.


Двудневното посещение на Борисов в Рим носеше премислена градация, беше добре подготвено с ясна цел и послания, които бяха постигнати. В първия ден - след 20 години на вражди общ поклон пред гроба на Свети Кирил в „Сан Клементе“. И прагматичната мотивация на Борисов за общо бъдеще – щом двата венеца на България и на Македония могат да стоят заедно под паметника на Светите братя Кирил и Методий и не си пречат, значи и двата народа могат да живеят заедно, без да си пречат. 


Във втория ден дойде изненадващата покана папата да дойде у нас, добре подбраните подаръци, които включваха и разсат за 33 маслодайни рози от Казанлък. Всеки дар имаше послание – връзката с Бога, с историята, с природата. 
Разцъфнат ли казанлъшките рози в папската градина, дори и след нас, ще носят уханието на българската земя. 
А в очите на папата имаше искрица от български спомени... И благослов за България.

Велева, това беше най, ама най идиотския преразказ на една среща, която ама никой, абсолютно никой не го вълнува освен тебе сигурно между папата и един Банкянски Примат, който наистина се е взел на сериозно за Западните балкани. Такова четкане, такава напудрена и захаросана простотия рядко е писана Ние сме ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ Велева, ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ и този идиот трябваше да е тук на Християнския си празник 24 май. Срам и позор сте всичките

Marta



Гласувай:
1
1



1. alhimik1 - Извинявай...
26.05 00:05
бутнах грешния бутон...
цитирай
2. schumpov - От прочетеното тук не разбрах, дали ...
26.05 00:30
От прочетеното тук не разбрах, дали папата е погалил Борисов по главата. А пък Велеве нека си гали главата на Доган.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 2646867
Постинги: 2404
Коментари: 2446
Гласове: 1855
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930