Постепенно самите фарисеи от либерални лидери на общественото мнение се превръщат в безмилостни монополисти на създадените от самите тях правила

Александър Урумов

Днешните истерични ляво-либерали бяха някогашните модерни десни реформатори. 

Тази мутация обаче не е модерно явление, а е древен модел за преминаване към тъмната страна. 

Фарисеите са някогашните реформатори на Юдея - през втората половина на I век преди Христа те създават синагогите, с което децентрализират юдеизма и го приближават до хората. По този начин те дават свобода за обсъждане на Словото в едни – по същество – тематични дискусионни клубове. Защото именно разискването и споделянето на различни мнения и тълкувания върху свещените Писания е тяхната основна дейност. Така се от една страна се запазва съществуващата – според Мойсеевия закон – система от жертвоприношения - всеизгаряне, хлебен принос, примирителен принос и др. От друга страна, проповядването и обсъждането на Словото Божие става много по-достъпно за народа. 

Фарисеите всъщност са Еврейската народна партия /ЕНП/. Те се радват на народното доверие и са естествените лидери на общественото мнение.

Постепенно обаче самите фарисеи от либерални лидери на общественото мнение се превръщат в безмилостни монополисти на създадените от самите тях правила. Вече няма голяма значение какво е казал Мойсей в своята система от закони, защото именно те държат правилниците за приложение на законите. 

Така фарисеите започват да прилагат различни процедурни хитрости за заобикаляне на закона, като стигат до наистина впечатляваща казуистика. Фарисеите са тълкувателите на процедурните норми, фарисеите влизат дълбоко в личното пространство на хората. 

Законът за спазването на съботния ден е добър пример в това отношение е главен обект на техните усилия. 

Ето какво измислят тези религиозни нормотворци:

Ако един юдеин има нужда да си купи нещо, което се продава в тегло и мярка, той може да го купи и в събота, но да не споменава името и обема на покупката, като при това я плати на следващия ден. 

Може да се купува и месо, но без да се назовават цената и теглото. За целта се използват кодираните наименования „една порция” и „половин порция”. 

В събота обаче не трябва да се помага нито на болен, нито да се утешава скърбящ, защото това се приема за работа. Не бива да се преминава река с патерици, защото това значи, че човекът носи патериците и така върши работа. По същата причина в съботен ден шивачът трябва да отстранява иглите от дрехите си преди залез слънце в петък, за да не би да ги забрави и така да ги носи неволно със себе си. Проблемите със зъбобола и използването на оцет като лекарство по това време също е забранено, но се позволява, ако се погълне оцетът, вместо да се изплюе. Жените нямат право да носят каквито и да е украшения в събота, освен ако не са пришити към дрехите им. Убиването на една муха е равно на убиването на една камила – никаква работа в събота! 

Друго правило се отнася до развода и гласи следното – „Човек не трябва да встъпва в брак с една жена, ако има намерението да се разведе с нея, но ако той предварително ъ е заявил, че желае да я вземе за съпруга само за известно време, в такъв случай разводът се позволява”. Няма по-ранен документ, който да претендира за авторство върху идеята за пробния брак, станал популярен и широко практикуван 20 века по-късно. Както е видно, някои съвременни практики датират от древни времена. 

Известен фарисейски мислител стига и още по-далеч - в съвет към един почти изтерзан страстен почитател на женска красота той дава тълкувание, чийто смисъл се заключава в следното - грехът на прелюбодеянието е позволен само ако е прикрит с умение. 

Би трябвало подобна ловкост и широта на юридическите способности да повишат чувствително рейтинга на фарисеите сред народа. Случва се обаче точно обратното и причината е в свирепия формализъм на законоучителите, които изкривяват до нетърпимост всекидневния живот на хората. Разбира се, голяма част от фарисеите изключват себе си от обхвата на собствените си правила. 

И те така те, както се казва в Северозападна България, постепенно от синоним за реформатори, фарисеите завинаги се превръщат в синоним на лицемерие, потисничество и отблъскващи двойни стандарти. 

Мразени от народа, който все още си въобразяват, че представляват. А всъщност го презират. 

Такова е състоянието на фарисейското съсловие, когато Исус Христос застава във фокуса на общественото внимание, публично заявявайки началото на своята мисия. Йешуа ха-Машиах декларира своята месианска същност и мисия, като прочита откъс от книгата на пророк Исая – в еврейска синагога, в съботен ден. 

И от този момент нататък именно тези либерални деятели от синагогите, които до неотдавна са проповядвали свобода и просвещение; доскорошните реформатори от Еврейската народна партия, радващи се на доверието на хората – всичките тези уж естествени съюзници на Месията всъщност много бързо се превръщат в негови заклети, смъртни врагове. 

И в крайна сметка именно те му издействат смъртната присъда. 

Фарисеите. 

„И няма нищо ново под слънцето“. 

Това са днешните ляво-либерали, доскорошните реформатори – радващи се на народното доверие. 

Превърнали се в свирепи, безмилостни лицемери. 

От проповядващи свобода - в носители на робство. 

От обществени авторитети – в авторитарни джендъри. 

От апологети на конкуренция – в напълно зависими от евросубсидии. 

От проповедници на светата пазарна икономика – в безскрупулни пазарни монополисти. 

Днешните либерални лицемери също като древните си фарисейски предци са запазили своето име, но не и своето лице, а още по-малко – своята същност. 

Та да не се чудите откъде е тази злоба към Христос в съвременните фарисеи. 

Да не се чудите защо някогашните християн-демократи от Европейската народна партия днес толкова яростно мразят Христос, а местните им фарисейски джендър-сайтове бълват ненавистни статии под наслов: „Джизъс срещу джендъра“. 

Моделът е един и същ. И духът на господаря им е един и същ. И омразата им към Спасителя е една и съща. 

В това са се превърнали либералите – в добре познатите фарисеи. 

"И няма нищо ново под слънцето".