Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2018 22:02 - Скандалът е опиат
Автор: reader Категория: Новини   
Прочетен: 206 Коментари: 0 Гласове:
0



 Публичното внимание се видиотява и губи чувствителност към истинските проблеми. И в същото време скача зомбирано от едно злободневно дребнотемие към друго Илия Вълков
image
СНИМКА: БГНЕС "Не можем да държим катаджия на пост до всяка голяма дупка", повтаряше като главен секретар Бойко Борисов. Борбата с дупките по пътищата беше негов сленг и в програмата му за кмет. А вече като премиер се зарече да извади всички чиновници да пазят дупките по пътищата, докато не се запушат.
Един устойчив модел се е забил като клин в съвременната публичност. Прилича на завършена матрица, в която съпреживяваме в спринт бързооборотната събитийност. Протести, скандалност и разпри, вадене на документи и после затишие, след които все си повтаряме, че сме стигнали низините. А те се оказват куфар с двойно дъно.

Същевременно уж се случват разни работи, привидна динамика, гражданско недоволство под прозорците на властта, съобразяване с различни групови гласове. Виждаме по екраните премиер, който долита и въздава "справедливост" пред камери и микрофони, вади пари "от джоба си", които всъщност са публични... Но всичко това е привидност. Става така, че същинските механизми на корумпираната (и корумпираща) власт не се променят. Има предимно говорене и показни акции за "прах в очите", но реални и ефективни действия за реална промяна (или обезчовечената вече дума "реформи") няма.

Обществото ни беше превъзпитано през годините да бъде



бездушна публика, на която й се сервират все по-евтини скандали



И дори изпадна в наркотична зависимост от тях. Тази свръх истерия на всичко за всичко, гарнирана от сензационност и публични крясъци, формирана от захлупващи се един връз друг скандали и минискандалченца, накрая пази само и единствено статуквото. Публичното внимание се видиотява и губи чувствителност към истинските проблеми. И в същото време скача зомбирано от едно злободневно дребнотемие към друго. Това е перверзният механизъм на притъпяване на обществото, на овладяване на неговите защитени механизми и възможност да се противопостави на онези, които злоупотребяват с властта и публичните ресурси.

Протести за защита на "Пирин", масовото убийство в Нови Искър, Истанбулската конвенция, сделката около ЧЕЗ, троснатото поведение на руския патриарх Кирил, периодичните парламентарни разпри, сегашните обвинения срещу кметове на БСП, ГЕРБ и разни провинциални функционери, наводненията от последните дни. Всичко това се струпа в трите месеца от началото на годината. Да не говорим, че е и в "условия на българско европредседателство". Заради цялата преекспонираност (вина за нея имат и медиите, и социалните мрежи, и недоверието в образа на държавата и нейните институции), общественият рефлекс да се търси решение на едни и същи проблеми, чрез съпреживяване на злободневни сюжети, е закърнял до болка.



Самозащитата дотолкова е деградирала, че 



не се справя с политическия цинизъм и дебелокожие.

Та, все едно, гледайки ЧЕЗ, днес не съпреживяваме скандалите около приватизацията на "Булгартабак"? Историите около корупция сред кметове и политици ги чуваме и виждаме за първи път? Имаме поколение, което два пъти преживява ограбване на активите на банка (масовите фалити през 1996-а и днешното КТБ). Феодализацията на малките населени места също не е от вчера. Трети мандат лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов "изкоренява" корупцията. Пореден кабинет, още от времето на царския министър Николай Василев, въвеждаме електронно управление. "България уби дете" още в края на правителството на Иван Костов, за да гледаме безизразно цинично и днес поредното зверство.

Такъв е животът в матрицата, в която преживяваме отново и отново събития и случки, втръснали ни до болка. Сменят се само актьорите, някои от които си вярват, че историята започва с тях. А в някои случаи са и същите. Днешните отношения между премиера и президента са идентични с тези между Бойко Борисов и Георги Първанов. Обединените патриоти (като младши коалиционен партньор) напомнят шокиращо поведението на Реформаторския блок като патерица на "Борисов" 2.

Различни съсловия - полицаи, надзиратели от затворите, лекари и медицински работници, учители - се вдигат периодично на протести. Поне от времето на "тройната коалиция" до днес. И



властта все се опитва да угоди на парче, да запушва дупките



- давайки единично милионни суми за заплати. Вместо да наложи дългосрочни промени. Магистралите ни все са недовършени или в ремонт. А откакто Бойко Борисов върти държавното кормило, все слушаме за нови и нови инфраструктурни проекти, сякаш имаме площта поне на Франция, а замислените магистрални трасета са хиляди километри. Още като министър на Борисов президентът Росен Плевнелиев обещаваше, че до 2020 г. ще имаме 7 магистрали. Но май сме забравили да броим до толкова.

Проформа реформите изглеждат като ремонтите на столичните булеварди. Започват с фанфари и медийна шумотевица, откриват ги тържествено, а най-много месец по-късно лъсва цялата бутафория и мърлявщина на изпълнението. Поръбени и разместени плочки (като тези на бул. "Витоша"), ронещ се асфалт (като този на "Дондуков"), кичозни недомислици... след което управляващите бодро заявяват, че от изпълнителите ще се търси сметка и пропуските ще се отстранят за сметка на фирмите. И започва ремонт... на ремонта. В режим "Ремонт на ремонта" се движи и цялото управление на страната. Един вид вариация на принципа "Проба-грешка-пак проба", но много често след "отново" следва спъване в същия камък.

Психологията разглежда паметта до способност да се получава, запазва и използва информация или знание. А самата памет има три процеса: кодиране, съхранение и извличане. И когато за първи път преживеем едно събитие, трябва да преобразуваме информацията в представяне, което може да се кодира в паметта. Там тази информация се съхранява. Когато има необходимост, я използваме отново (извличане), за да стигнем до ново решение или да избегнем повторно преживяване и грешка. Общество, което попада от един скандал в друг, се върти все около първия етап - ние не успяваме да осмислим какво става около нас. Всичко това създава колективно усещане за безпомощност и затвърждава обществената апатия. И се въртим като пумпали около собствената си краткосрочна памет, вярвайки, че всичко преживяваме като за първи път. А след точката и написаното е "дежавю".



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4074358
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031