Истанбулска конвенция, Здравна каса, ЧЕЗ!

От началото на годината правителството на Бойко Борисов влиза в опасен рецидив от скандали. Управляващите водят държавния кораб от буря в буря. Но бури, които сами са завихрили! С това управлението на ГЕРБ е на път да стане първото, което само си генерира скандали, а след това геройски се бори с тях.

Фитилите на всички бомби, които гърмят под Борисов, запалиха хора от неговия кабинет или обстоятелства, за които той като премиер е длъжен поне да знае. Опозицията просто гледа и като хор от древногръцка трагедия мрачно привява.

Истанбулската конвенция.

На 3 януари, на първото си заседание за годината, Министерският съвет обсъжда документа. Осем министри се обявяват против него. Най-остър е вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, но и другият вицепремиер Валери Симеонов, лидер на НФСБ, не отстъпва. Всъщност точно Симеонов разказва на медиите, че в кабинета има разделение и една трета от състава му е против конвенцията. Цяла месец джендърската тема не слиза от екраните на медиите (и оставя в сянка въпроса за домашното насилие).

А премиерът направо се омота като пиле в калчища - първо ръководеното от него правителство прати конвенцията в Народното събрание, а после – и в Конституционния съд. Сетне Бойко Борисов обяви гръмко, че изтегля Конвенцията. Но се оказа, че тя си е там – в дневния ред на Народното събрание и върви по етапния ред, защото вече е разпределена по парламентарните комисии. Лъжа, в която Борисов бе хванат от лидера на БСП Корнелия Нинова. Междувременно срещу Конвенцията се обявиха всички вероизповедания, вдигна се врява до Бога и в края на месеца социолозите отчетоха рекорд – 86% от българите са чули за нея и имат мнение.  Вицепремиерът Екатерина Захариева и министърът на правосъдието Цецка Цачева, които трябваше да обяснят същността на Конвенцията, не успяха да го направят. Чиновнически звучащите им изказвания само подхранваха "червейчето на съмненията", че тук има нещо, което не ни казват.

Извод – затова средностатистическият българин да вярва, че зад Истанбулската конвенция дебнат джендърски демони, са виновни управляващите. Защото сами подгряха тези съмнение, сами ги подклаждаха и не успяха да ги опровергаят. Голяма черна точка!

Здравната каса.

На 16 февруари министърът на здравеопазването Кирил Ананиев поиска оставката на управителя на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) проф. Камен Плочев. Бам! Без никаква видима причина и то в петък, когато народът по традиция се приготвя да разпусне – нали е ден на майстора. Но правителството не даде на обикновения българин да отпусне душа – ангажира вниманието му в скандал за Здравната каса. Задълженията са от 271 млн. лв. за т.г., като 134 млн. лв. от тях вече са просрочени, а „вината“ на проф. Плочев – че е написал това в доклад до парламента, в който настоява за актуализация на бюджета на НЗОК.

От здравеопазване се интересуват болните и възрастните – азбучна истина, освен заетите в системата, разбира се. Но у нас болните и възрастните по демографски причини стават все повече. Когато обаче властта в лицето на министъра на здравеопазването, който преди това е бил и финансов министър, поиска оставка на шефа на Здравната каса по финансови причини и най-здравите настръхват. Защото когато финансист като Кирил Ананиев говори за дълг от стотици милиони към чужди здравни каси, а експертите подават конкретните числа на задълженията, всеки се чувства застрашен. С какви пари ще ме лекуват, ако, както съм млад, здрав и силен, утре си счупя крака на ски, например?! А отзвукът, който подобна липса на финансова дисциплина има в другите европейски държави? А у нашите сънародници зад граница? Утре като нищо могат да откажат да ги лекуват в Германия и Великобритания – към техните здравни каси са най-големите задължения, но в тези страни има и най-много българи.

Извод – скандалът със Здравната каса е втората черна точка, която управляващите сами си написаха. Не опозицията накара едва ли не всеки българин да се чувства потенциално застрашен за здравето си.

Сделката за ЧЕЗ.

Този скандал не е просто поредната черна точка за властта. Тя е в много по-наситено черно от скандала в НЗОК (където пламъците не са загасени – горят си, но на фона на продажбата на енергото не се забелязват). Всеки ползва ток, ЧЕЗ влиза в дома на 3 милиона българи, в това число са и жителите на столицата. На три милиона, все едно бедни или богати, млади или стари, болни или здрави, им трябва ток. Те не искат някой да им дърпа шалтера, когато си поиска или пък да им надува цените, както си поиска. Те могат да срутят държавата (любимо опасение на премиера, което той от време на време споделя с широката общественост, но винаги безадресно). Ето защо, когато се говори за ЧЕЗ, става дума за национална сигурност. Медиите и у нас, и в Чехия цяла година пишат за сделката. Вярно е, името Гинка Върбакова, не изплува на 22 февруари, когато гръмна скандалът. Но явно дотогава никой не е вярвал, че едно от трите енергоразпределителни дружества може да отиде в ръцете на обикновена фирма. Ако купувач на ЧЕЗ беше някой бивш директор на АЕЦ „Козлодуй“, например, сигурно пак щеше да има възмущение и питане откъде има толкова пари, но никой нямаше да се чуди какво разбира от енергетика.

А сега вицепремиерът Валери Симеонов пита дали Върбакова знае какво е трафопост и как ще разбере дали едно такова съоръжение има нужда от ремонт. Валери Симеонов просто изговори по-народному опасенията на специалистите за липса на експертен капацитет у претендента за бизнеса на ЧЕЗ в България „Инерком“. Различни енергийни експерти от няколко дена се чудят как дружество, което е ръководило 20 служители утре ще се заеме с ръководството на 3000. Но същевременно припомнят и, че всичко свързано с енергетиката е строго регулирано. От държавата. По един или друг начин, чрез множество специализирани органи. Държавата няма как да не знае нещо, свързано с тока. Дори, ако държавата (по Адам Смит) е просто „нощен пазач“, който бди да няма кражби и измами на поверения му периметър, този „пазач“ не може да не забележи толкова голямо нещо като продажбата на ЧЕЗ.

Властта разполага със специални служби, има посолство в Чехия. Ако не друго, те би трябвало да са прочели и превели това, което пишат в Прага за въпросната сделка. И да са го дали под формата на доклад на премиера Бойко Борисов. Не да го оставят в небрано лозе, в което той да е принуден да вижда демони.

Всъщност, защо премиерът Борисов не взе главите на шефовете на служби заради ЧЕЗ? Защо не извика на доклад посланика ни в Чехия? Защо разказва страшни приказки на журналистите за „хора, които са го сваляли от власт през 2013 г.“ и за „ювелирна операция“, която му спретнали същите хора?

Кого има предвид? Един от тези, които го „сваляха“ през февруари 2013 г. стоеше до него на същата пресконференция. Волен Сидеров! Лидерът на „Атака“ не питае светли чувства към енергоразпределителните дружества от самото начало на тяхната приватизация, неведнъж ги е наричал „колонизатори“. Сидеров и „Атака“ бяха активни участници в протестите срещу високите цени на тока преди пет години, които доведоха до оставката на Борисов и падането на първото правителство на ГЕРБ. Тогава по площадите се вееха знамената и на другия днешен коалиционен партньор на ГЕРБ в управлението – ВМРО.

В обобщение - от началото на годината страната е под високо напрежение, което обаче има един източник – властта. За пръв път! Когато правителствата на Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев се огъваха, това ставаше под външни за тях причини. И под външен натиск. Костов размахваше папки срещу Виденов. Скандални документи се оказваха изпратени на пощите на народни представители от опозицията и като бомби се стоварваха на главата на управляващите.

Но днес самите управляващи пускат бомбите. Една след друга.

И като нищо ще превърнат в пророчески думите на Сидеров, казани на националната конференция на ГЕРБ на 26 ноември 2017 г. - „Успехът на това правителство зависи от нас. Ако ние сами не се съборим, няма кой да ни събори!“