Обхватът на Истанбулската конвенция е крайно неясен, заяви в предаването "Още от деня" по БНТ проф. Даниел Вълчев, бивш вицепремиер и министър на образованието, сега - преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".

„Аз бих започнал въпроса с периода след 1944 г. в учебниците. Това за мен е измислен дебат. Няма спор, че всичко това, което българският народ е преживял, трябва да бъде в учебниците. Вярно, че историята, освен факти и причинно-следствени връзки, е и идеология. Но пък от друга страна това не е непременно, лошо“, започна проф. Вълчев. И обърна внимание, че учебниците още не са написани.

Проблемът в училище е, че част от децата не различават Борис I от Борис III, посочи още той.

А за Истанбулската конвенция добави:  Едната страна твърди, че ако ние не ратифицираме Истанбулската конвенция, всеки ден стотици жени ще бъдат бити. Като, че ли ако я ратифицираме и нещо ще се промени. Ние като ратифицирахме Конвенцията за защита на детето - какво се промени...? Тук въпросът е коренно различен. Никой не спори, че трябва да възпитаваме децата в такъв дух. Това, което съществува като проблем в самата конвенция, то е че нейния обхват е крайно неясен. Това е конвенция не по принцип за защита на жените, а за защита на жените на основание пол. По друг начин казано, ако някой упражни насилие над жена, то тя е защитена. Но ако някой упражни насилие над жена, просто защото не харесва хората, то тя не е защитена по тази конвенция. Логиката на правния ред е да защитава по-слабия", казва той.

В обществото има няколко много силно говорещи групи, които стоят в публичния живот благодарение на това, че имат крайни тези. За съжаление, след 30 години нещо като демокрация, ние не умеем да водим цивилизован разговор, посочи той във връзка със споровете по темата за Конвенцията.

Защо никъде в конвенцията не е защитена бременната жена или жената - майка, попита риторично преподавателят по право. И даде отговор - защото целите на документа са други. "Няма защо да се правим, че това не е идеологически документ. Това е идеологически документ. Не казвам - лош или добър", продължи той.

Според Даниел Вълчев големият проблем не е в това дали някой мъж може да се чувства като жена и да иска да бъде уважаван за това. Или обратното.

"Големият въпрос е друг. Може ли ние напълно да изключим биологията, когато се определят половете. Ако ние откъснем изцяло биологията от социалните роли, се поставят много въпроси. Защо брак между двама, защо не между трима. Защо не брак между мъж с майка си, която не е в детеродна възраст. Въпросът е биологичните характеристики на човека имат ли значение за обществото", каза проф. Даниел Вълчев.

Доброто в споровете около Истанбулската конвенция е известна "еманципация от Брюксел", смята той.

Проф. Вълчев коментира и искането до Конституционния съд, който бе сезиран от ГЕРБ. Хората трябва да стигнат до някакво съгласие, въпросът не е институционален, смята той.

"През 2016 г., когато беше подписана тази конвенция, да я бяха прочели! Нямам никакво съмнение, че в този документ има втори план", смята още професорът. Според него като нация трябва да търсим нещо, което ни обединява. Най-лесното нещо е да разединяваш, смята той.

"Британският парламент не ратифицира конвенцията, турският я ратифицира. Въпросът е дали смяташ да я прилагаш. У нас голяма част от международните актове се ратифицират без някой да смята да ги прилага", каза в заключение проф. Даниел Вълчев.