Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2017 21:12 - Декамерон - за думата "благородство"
Автор: reader Категория: Новини   
Прочетен: 574 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Гулиелмо Борсиере ловко изобличава в скъперничество месер Ермино дей Грималди.

 

До Филострато седяла Лаурета; като стихнали хвалебствията за находчивостта на Бергамино, тя, знаейки, че е неин ред да разказва, започнала, без да чака покана:

— Мили мои дружки, предишната новела ме подсети да ви разкажа как друг придворен смехотворец успял по подобен начин, и то не без успех, да изобличи алчността на един много богат търговец; и макар по съдържание тази новела да прилича твърде много на предишната, тя ще ви достави не по-малко удоволствие, особено ако вземете предвид благоприятния й завършек.

И така, преди много години живял в Генуа мъж от именит род, на име месер Ермино дей Грималди; както всички смятали, по своето богатство Ермино дей Грималди — а той притежавал огромни имения и много пари — далеч превъзхождал и най-богатите по онова време люде в Италия; но ако по богатство надминавал всички италианци, той нямал равен на себе си сред скъперниците и бедняците в цял свят както по своето скъперничество, така и по оскъдицата, в която живеел. Той не само не развързвал кесията си да почете другите, но и сам — противно на обичая на генуезците, люде, свикнали да се обличат богато, — за да не харчи, се подлагал на големи лишения във всичко — и в ядене, и в пиене, и в облеклото. Поради това — и то не без основание — фамилното му име Грималди се забравило и всички го наричали месер Ермино Скъперника.

Случило се така, че по времето, когато той умножавал богатството си, без да харчи нито стотинка, в Генуа пристигнал един находчив придворен смехотворец на име Гулиелмо Борсиере; той бил възпитан и сладкодумен човек и не приличал ни най-малко на днешните си събратя, които (за голям срам на покварените и достойни за порицание люде, дето днес искат да бъдат смятани и наричани благородници) би трябвало по-скоро да се наричат магарета, отгледани в блатото на най-голямата човешка низост, а не из дворовете. На времето придворните комедианти се занимавали и полагали усилия да помиряват благородниците, когато между тях възниквали войни или разпри, уреждали брачни, родствени или дружески връзки или ободрявали с весели и игриви слова падналите духом, развличали придворните или пък с остри упреци — подобно на бащи — бичували недостатъците на порочните хора, и при това срещу незначително възнаграждение; днес обаче те се стремят да прекарват времето си, разнасяйки злословия и клюки, сеейки раздори и разказвайки разни мръсотии и непристойни неща и което е още по-лошо, вършат всичко това пред хората, като си приписват един другиму всичко най-лошо, най-срамно и най-долно, без оглед на това дали е вярно, или не, и с лицемерни ласкателства въвличат почтените люде в недостойни и мръсни дела. А жалките и безнравствени благородници оказват най-голямо предпочитание (като го възнаграждават най-щедро) към оногова измежду тях, който говори и постъпва най-гнусно; това е голям, достоен за порицание срам за нашето време и е очевидно доказателство, че отдалечавайки се от нас, добродетелите са изоставили клетите люде в блатото на пороците.

Но нека се върна към онова, с което започнах и от което моето справедливо негодувание ме отклони повече, отколкото предполагах.

И така, искам да кажа, че споменатият Гулиелмо бил посрещнат радушно, с най-големи почести от първенците на Генуа. След като прекарал няколко дни в града и чул какви ли не приказки за скъперничеството на месер Ермино и за нищетата, в която живеел, той пожелал да го види. Месер Ермино бил чувал, че Гулиелмо Борсиере е почтен и уважаван човек, и тъй като — въпреки своето скъперничество — все пак бил запазил у себе си искрица благородство, посрещнал го с най-приятелски слова и с усмивка на уста. Месер Ермино повел с него оживен разговор по различни въпроси и както беседвали, отвел Гулиелмо и дошлите с него генуезци към новия си красив дом, който бил накарал да построят; след като ги развел навсякъде, той запитал Гулиелмо: „Месер Гулиелмо, вие много сте видели и много чули; бихте ли могли да ми подскажете нещо, което досега не е виждано и което аз бих могъл да наредя да изпишат в залата на тоя мой дом?“

Като чул тия не на място казани слова, Гулиелмо отвърнал: „Месер, мисля, че трудно бих могъл да ви посоча нещо наистина невиждано освен кихавица или нещо подобно; в замяна на това обаче, ако желаете, бих могъл да ви насоча към нещо, което вие навярно никога не сте виждали.“ Месер Ермино възкликнал: „Моля ви, кажете! Какво е то?“ Той и не очаквал, че Гулиелмо ще му отговори така, както отвърнал. Защото Гулиелмо казал: „Наредете да напишат: «Благородство».“ Като чул тия думи, месер Ермино изведнъж изпитал такъв срам, че настроението му се променило почти коренно в сравнение с това, каквото било до този миг.

„Месер Гулиелмо — рекъл той, — аз ще се разпоредя да напишат тази дума така, че нито вие, нито който и да е друг някога да има основание да каже, че аз нито съм виждал тази дума, нито пък съм чувал за нея.“ Оттогава насетне (толкова силна се оказала изречената от Гулиелмо дума) той станал най-щедрият и най-гостоприемен благородник — отнасящ се с най-голямо внимание и любезност и към чужденците, и към съгражданите си — в сравнение с когото и да било друг в Генуа от онова време.





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4074089
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031