Когато прочетох как по време на османското владичество българските земи изживели буен икономически подем и културен разцвет, погледнах дали учебникът не е издаден в Анкара

Интервю на Десислава Пътева с Костадин Костадинов, председател на движение „Възраждане”. Роден е във Варна на 1 април 1979 г. Завършва Балканистика и Право във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Той е общински съветник във Варна.

Господин Костадинов, на националния ни празник – 3 март, отбелязваме Освобождението на България от турско робство. От какво обаче не сме успели да се освободим като нация към днешна дата? Изглежда робското самосъзнание не ни е напуснало, тъй като голяма част от нашите политици обслужват не национални, а чужди интереси.

Мисля, че политиците не са престанали да служат на чужди интереси от 1944 г. насам. А и преди това нашата история дава примери за тези или онези български политици, макар че не всички застъпват определени чужди интереси. След 1944 г. при нас това се изроди в сателитен синдром, а след 1989 г. настъпи още по-сериозна деградация. Ако до 1989 г. все пак нашата страна имаше възможност за някакво автономно развитие – местно, икономическо, макар и в рамките на един по-голям социалистически блок, в рамките на планова икономика, след 1989 г. това беше тотално унищожено. Всички останали белези на независимост бяха демонтирани, премахнати, заличени. В резултат на това в момента България даже вече не може да се определи като колония, защото колонията все пак разполага с някакво местно самоуправление, има някакви излъчвани местни лица, които служат поне като компрадори на генерал, губернатор, на съответната метрополия. В момента България е още по-деградирала – до територия, при която местното население служи само като фон.

Трудно мога да нарека политиците в България български. Това, че са българоезични, това, че са с българско гражданство, това, че носят български имена, въобще не ги прави български политици. Напротив, те се държат като едни абсолютни марионетки на този, който плаща. Дали този, който плаща е от изток или от запад, в случая няма абсолютно никакво значение. Крайният резултат е, че някой, който ни управлява, не взема решения в български интерес, а в интерес на чужда сила. Това, което трябва да се случи в България, е, че на практика трябва отново да извоюваме нашата свобода.

За мен 3 март е един изключително актуален национален празник, защото той е символ на българската свобода. Неслучайно през последните години около 3 март се развихря една русофобска истерия. Обяснява се как 3 март не е български, а руски празник, че бил антибългарски празник. Нямало нищо, което да празнуваме на този ден, а истинският ден бил денят на подписването на Берлинския договор – 1 юли. Някои други казват, че националният празник трябвало да бъде 24 май, други казват, че трябва да е 22 септември – Денят на независимостта. А защо се прави това? Много просто. За да може да се заличи свещеният символ на българската свобода, тъй като на 3 март 1878 г. България възкръсва след близо 5 века турско робство.

Днес България не е свободна държава, не е независима държава. Който мисли обратното, просто трябва да се поразходи по улиците и да попита произволни 10 или 20 човека, да види какво ще кажат. Поради тази причина 3 март е много знаков, много важен за нас. Това е и причината за атаката срещу него през последните години. Не искам да съм лош пророк, но съм сигурен, че около 3 март отново ще се задейства цялата тази пропагандна, тази истерична, българофобска медийна машина, която отново ще започне да тиражира едни и същи фалшификации, лъжи и гнусни клевети срещу българското национално самосъзнание. Това се прави с идеята, че то трябва да бъде подменено в един определен момент. Виждаме, че на практика това започва да се случва.

Как бихме могли да извоюваме отново свободата на България? 

Бисмарк го е казал. Когато говори за обединението на Германия, той казва, че то може да бъде извоювано само с кръв и стомана. Свободата на един народ не се извоюва с писане на статуси във Фейсбук, не се извоюва със статично, пасивно недоволство пред телевизорите или от време на време с контролирано изпускане на напрежението под формата на някой друг уличен протест. Свободата се извоюва с революция.

В България ситуацията е такава, че все по-голяма част от нас, българите, не приема България за българска държава. Поради тази причина настроенията срещу нея, респективно срещу нейния политически елит, ескалират до такава степен, че забелязвам такова разделение и такава омраза към елита, каквато е съществувала преди 1944 г. Тогава това доведе до много сериозни вътрешни сблъсъци, до една почти необявена гражданска война. Тази наша вътрешна гражданска война имаше много сериозно влияние. Това напрежение предизвика Септемврийското въстание през 1923 г., Червения терор, Белия терор, атентата в „Света Неделя” от 1925 г. Повярвайте ми, много малко е нужно, за да избухне това напрежение. В момента огромната част от българите усещат себе си като една потисната, като една смачкана прослойка, която няма абсолютно никакви права в собствената си уж държава. Обаче тази прослойка обхваща 90% от населението на страната. Това не е нормално, няма как да продължава и няма да продължи дълго време.

Можем ли да говорим за това, че България е в зависимости от Турция, ако съдим по действията на премиера в оставка Бойко Борисов, който угаждаше на всяка прищявка на Ердоган? Каква е причината за това? Едва ли само заплахата от бежанска вълна от Турция е мотив за подобни отношения, които поставят нашата държава на колене.

През последните 27 години България постепенно стана васална държава на Турция. Това не се случи изведнъж, с щракване на пръсти. Не стана за един ден след 1989 г., стана постепенно. Турция постепенно овладя ключови елементи от българската обществена, държавна, икономическа и политическа структура. В резултат на това, тя започна деликатно в началото, но все по-грубо към настоящия момент, да натиска определени бутони, с които да командва България. В момента Турция управлява България така, както иска, така, както смята за добре. Видяхме, че не е проблем турският президент да звъни на българския министър-председател посред нощ, за да иска от него да се намеси в един, забележете, даже не вътрешнополитически въпрос, а вътрешнопартиен проблем.

Видяхме реакцията на българския министър-председател, който постъпи сервилно, угоднически, васално спрямо своя сюзерен. В тази ситуация лъсна истината, която се опитват да скрият – България не е независима държава спрямо Турция. Определено поведението не само на Борисов, но и на предходните управляващи, винаги е в услуга на Турция. Независимо дали в рамките на сегашния управляващ проислямистки режим, или в рамките на управляващите правителства след 1990 г. които тогава бяха все още светски. 

Турция има своя стратегия за настъпление не само на Балканите, но и на територията на всички нейни бивши провинции. Става дума за провинциите на Османската империя. Тази нейна стратегия се изпълнява изключително целенасочено, последователно и методично. Турците правят така, че възстановяват своето влияние в територии, които никога не са били част от Османската империя, като да кажем сред гагаузите в Молдова, които са българи, християни, макар и тюркоезични. Възстановяват влиянието си в определени руски републики – то е много сериозно в Татарстан, както и в тюркоезични републики на територията на Руската федерация. Разбира се, имат влияние и в Централна Азия, и в Близкия изток. 

Към настоящия момент България има статут на полуавтономен турски вилает, какъвто е бил статутът на Източна Румелия до 1885 г. или на някои други периферни османски области. Има местно самоуправление, има някаква частична автономия, но султанът във всеки един момент може да се намеси. От него зависи дали тази държава или тази територия, ще бъде мирна, или ще бъде хвърлена в хаос и в безредици. Няма какво да се лъжем. Ако Ердоган реши, може да направи така, че България да изпадне в състояние на изключителна нестабилност, буквално в рамките на дни, дори не на седмици.

И това с така наречените „бежанци”, защото те не са бежанци, а са икономически имигранти, е само един малък щрих от онова, което може да ни причини Турция. На практика тя ни е подчинила напълно. Нещо, което е изключително унизително на фона на това, че до 1989 г. съотношението на силите въобще не беше такова. България беше по-развита икономически, нашата армия мереше сили с турската. На практика ние бяхме един абсолютно равностоен конкурент на Турция на Балканския полуостров, достигнал един стратегически, икономически, военен и политически паритет с нея. Сега това в никакъв случай не може да се каже. България деградира тотално.

Обединението между Лютви Местан и Касим Дал също ли е опит Турция да влияе върху българската политика?

Това е нещо, което е съвсем логично. Само този, който не наблюдава процесите в българската политика, може да се изненада от него. Навремето Касим Дал беше човекът, който и за българските служби, и за журналистите в България, и за така наречените български политици, а и за обикновените български граждани, които четяха редовно пресата, не беше тайна, че той беше човекът на турските служби в ръководството на ДПС. Съответно той беше топлата връзка с турското държавно и политическо ръководство. Той никога не е криел своите близки отношения с Ердоган. Помните, че след като Касим Дал напусна ДПС, Ердоган беше на посещение в България. Той се срещна с Дал, но не се срещна с Доган, въпреки че Дал все още не беше тръгнал да прави партия. До някаква степен това обуславя и причината партията на Дал, на която формален лидер беше Корман Исмаилов, а сега е Орхан Исмаилов, да се инкорпорира във второто правителство на Бойко Борисов. Той получи ключов пост на заместник-министър във военното министерство. Мисля, че това е показателно.

ДПС е крупна, политико-икономическа, олигархична, картелна, дори мафиотска групировка, има доста сериозно влияние сред българските мюсюлмани. В рамките на тази предизборна кампания, влиянието на ДПС трудно може да бъде преодоляно. Затова двете организации, откъснали се от ДПС, бяха споени в една организация. Не изключвам и в бъдеще да се обединят в една политическа партия, а идеята е да получат максимален брой гласове, за да влязат в парламента.

Турция ще направи всичко, което зависи от нея, използвайки всички видими и невидими лостове за влияние върху българското общество, както тук, така и в Турция, където живеят повече от 350 000 български граждани, за да направи така, че коалицията между ДОСТ и НПСД да влезе в следващия парламент. А, повярвайте ми, ако влезе в следващия парламент, двамата лидери ще започнат да извиват ръцете на този, който спечели изборите, за да ги включи в правителството. Тоест чака ни един такъв модел, какъвто има в Македония от 1991 г., когато тя извоюва независимостта си. Която и партия да спечели изборите, винаги трябва да има една албанска, която да е нещо като младши партньор. С оглед на демографските реалности, ни тикат натам да имаме такъв един вечен участник, независимо дали ще е партията на Лютви Местан и Касим Дал, или партията на Карадайъ, формалният лидер на ДПС. Очевидно е, че стремежът на Турция е такъв. 

Все по-често говорим за това, че сред политиците ни има национални предатели. Българските политици не си ли дават сметка, че са само кукли на конци в ръцете на западните лидери и ще бъдат хвърлени в ъгъла, когато станат неудобни?

Как иначе да наричаме хора, които унищожиха икономиката на страната, унищожиха нейната промишленост, унищожиха нейната армия и нейната боеспособност? Унищожиха системата на здравеопазването, която беше една от най-добрите в света. Унищожиха системата на българското образование, която също беше една от най-добрите в света. На практика унищожиха всичко онова, което би трябвало да дава отделните отличителни черти на една държава. Те превърнаха България от държава в територия. Как да наречем такива едни хора? Национални предатели е най-деликатното определение, с което можем да ги наречем. Аз ги наричам откровени престъпници.

България беше овладяна след 1989 г. Ние се превърнахме в американска колония, протекторат, територия. Лека-полека започваме да деградираме, слизайки все по-надолу в стълбицата. Поради тази причина, когато чуждият сюзерен управлява една такава територия, той има за цел да излъчи възможно най-лошите екземпляри от местното население, да ги сложи на върха, да направи всичко възможно те да се бетонират. И по този начин да отчаят хората, които искат да променят нещата в собствената си страна, да им внушат, че нищо не може да се промени, оставяйки им два избора – или да емигрират навън, или да се примирят със статуквото, да наведат глава и да забравят за всякаква борба. По този начин се пречупва желанието на един народ за борба за свобода. Така се убива и желанието на един народ да има своя собствена държава. Постепенно свиквахме с това, че политиците ни са отрепки и трябва да бъдат отрепки, защото ако не си отрепка, няма как да просперираш. Казвам го съвсем откровено. Така разсъждават обикновените хора, така разсъждавам и аз, така разсъждават и моите родители, така разсъждава и всеки един нормален българин.

Хората не виждат в тези, които ни управляват, пример за подражание. Или поне онези хора, които си вадят хляба с нормален, честен и почтен труд. Тези, които се занимават с престъпни дейности, с най-различни далавери и други подобни неща, определено са пример за подражание и някои си казват: „Такива трябва да станем и ние като пораснем”. Щом преди 20 години някакъв човек е можел да размахва бухалки и да вози хора в багажниците, а след 20 години да е министър-председател, определено всеки един квартален бияч вече може да си мечтае за същото. Има чувство за безнаказаност, има чувство за липса на справедливост. У нас има чувство за доминация на всичко лошо, което може да излъчи едно общество. Това не е само наша характерна черта.

Подменят се представите ни, на нас българите, за нас самите. Ние започваме да си представяме, че сме един народ от възможно най-продажни, най-робски душици. Това са все неща, които ни се насаждат, които ни се набиват като комплекси отгоре. Не смятам, че е така, не смятам, че имаме някакви робски комплекси, които трябва да избиваме. Робството го изживяхме преди близо 140 години. Но, за съжаление, не можем да преодолеем сателитния синдром на хората, които се излъчват най-често на върха. Поради простата причина, че в България няма реална демокрация, има управлявана демокрация, има параванна, фасадна демокрация. Тя служи само и единствено, за да оправдава действията на управляващия режим. В България имаме проамерикански режим, който управлява от 1990 г. Той има за цел да обслужва интересите на нашия сюзерен, но не и интересите на България, на българските граждани, на нас, българите.

Свидетели сме на един много интересен феномен – чужденците, които идват у нас, говорят за нашата история, култура и традиции почти със страхопочитание, а като че ли ние се оттласкваме от своята идентичност. Симбиозата между негативите на Запада и нашите собствени негативни качества водят до опростачване на хората. Какво е Вашето мнение?

Винаги има чужденци, които биха харесали нашата култура. Винаги има и такива, които не ни забелязват на картата. Веднага мога да дам един пример. Карл Сейгън, един от най-великите астрономи на всички времена, още през 70-те години, когато подготвяше проекта „Вояджър”, беше влюбен и омагьосан от красотата и хармонията на българската народна музика. Неслучайно българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин” на Валя Балканска замина като част от посланието, което човешката цивилизация изпати в космоса. 

На следващо място обаче, чета едно интервю с един български композитор – Марио Григоров, който работи в Холивуд, взето от една германка. Първият въпрос започва така: „Как Вие, идващ от далечната и малка България, успяхте да пробиете?”. Ето ви двата примера – единият човек от България е поставен в центъра на човешкото познание, цивилизация и принос към световната култура, докато другата женица си задава въпроса как така един човек от бедната и далечна България е успял да пробие. България се намира през три държави от Германия. Не е кой знае колко далечна и не е кой знае колко непозната и бедна.

Така че не можем да обобщаваме. Още повече, че при нас, българите, ги има и двете тенденции. През последните години има една тенденция, възходяща при това, за завръщане към българските национални традиции и корени. Даже вече става модерно хората да се женят в народни носии. Има големи събори, на които се ходи само и единствено с народни носии, като например този в Жеравна. Там миналата година имаше повече от 20 000 души, тръгвайки от няколко хиляди преди 4-5 години, когато за пръв път се направи това събитие. Все повече хора се записват на клубове по народни танци, учат песни, изучават фолклор и т.н. Има една такава тенденция, че на абитуриентските балове младите хора да се появяват с рокли и костюми, повлияни от народните носии и шевици. 

От друга страна, властва и класическото чуждопоклонство, което го има още от времето на Българското възраждане, осмяно в безсмъртното произведение „Криворазбраната цивилизация”. Нищо ново под слънцето. Винаги има сблъсък между тези две тенденции. Въпрос на борба е да наложим нашето над другото. Винаги ще има хора, които ще осмиват собствените си традиции и култура. Винаги ще има и такива, които ще ги защитават. Въпросът е в съотношението. За съжаление, през последните двайсет и няколко години, в България връх взе тази тенденция да се принизява, даже да се осмива и подиграва българската култура, особено да се подиграва българското село, което е носител и пазител на традиционната българска култура. Всичко, което е традиционно и българско, се осмива като остаряло, като архаично, като назадничаво, като селско, разбирайте просташко, а то въобще не е такова. Доста хора скриват своя снобизъм под маската на нещо, което ги отдалечава от всичко онова, което навремето те са получили като деца. В крайна сметка 99% от българите имаме селски корени. И в това няма нищо лошо. Напротив, само трябва да се гордеем с това.

Виждаме, че ако България е оцелявала през години на национални катастрофи, през години на трагедии, през години на изпитания, през години, в които самата държава е изчезвала, то България е оцелявала, защото е запазила основната си демографска маса в българските села. В момента българското село вече почти не е българско. То е циганизирано, то е обезлюдено, то е застаряло. Виждаме какво се получава в големите градове, където се събира гмеж от хора. Една част от тях са загубили националното си самосъзнание до такава степен, че са готови в момента, в който напуснат границите на страната, да започнат да говорят на чужди езици с децата си.

Не сте ли се замисляли защо има такъв сериозен проблем с бързата асимилация на българите извън България? За съжаление, познавам и такива семейства, при които и жената, и мъжа са българи, женят се, отиват да живеят в чужбина, раждат им се деца, а децата им не знаят бъкел български. Такива хора са се свързвали с мен, след като издадох учебника по родинознание, за да ме питат дали не мога да им го пратя на английски, защото детето им не разбирало български. Честно казано, това го оставих без коментар.

Но това е последица от дълга политика, тя не е само след 1989 г. И преди това имаше такъв момент, в който прекалено много се величаеше руската култура. Сега пък прекалено много се величае така наречената „западна култура”, ако въобще можем да говорим за такава. В момента виждаме, че и самата Западна Европа и това, което тя носи като принос за историята на цивилизацията, започна да изчезва. Вече няма Западна, а Западнала Европа. Истината е, като че ли някак си инстинктивно големи групи в обществото се опитват да налучкат пътя към българските традиции, да търсят този български код, който да ни отличава от всички останали и да ни пази в глобализиращия се свят.

Казвате, че българското училище се е превърнато в инструмент за отродяване и асимилация на българите. Смятате ли, че историята, която се изучава в българските училища се подменя или изкривява? Това ли беше причината да създадете учебник по родинознание?

Нямах друг избор. Видях какво пише в сегашния учебник един ден, когато съпругата ми беше болна и нямаше как да помогне на сина ми, който тогава беше в трети клас. Каза да му погледна домашното по предмета „Човека и обществото”, бившият предмет „Родинознание”. Те точно учеха за цар Симеон, който не беше споменат като цар Симеон Велики. Още в първото изречение се казваше: „Цар Симеон е водил много войни с византийците, обаче от тях не е останала особена следа в историята”. Не можах да повярвам. Започнах да чета по-нататък, увличайки се в материала. Стигнах до турското робство, което всъщност е описано като османско владичество. Там не става ясно как точно турците са ни завладели. Въобще никъде не се споменава за турци, а за османци, като че ли турците изведнъж се появяват през XX в., а преди това ги е нямало. Прочетох как по време на османското владичество мюсюлмани и християни са живеели дружно, в разбирателство и в общия съвместен труд са изглаждали някои дребни противоречия, които имали помежду си. Когато прочетох как по време на османското владичество българските земи изживели буен икономически подем и културен разцвет, честно казано, погледнах дали учебникът не е издаден в Анкара.

Свързах се с тогавашния министър на образованието – Анелия Клисарова, с която бяхме колеги в Общинския съвет във Варна. Тя каза, че това е нещо, което тя не може да промени в момента: „Знаеш, колега, такъв е законът. Той трудно и дълго трябва да се променя. Аз съм министър, какво зависи от мен?”. Ако от един министър не зависи нищо, по дяволите, тогава от кого зависи? Дайте ми телефона на човека, който движи нещата в държавата. Очевидно, че не е министърът, не е и министър-председателят. Да отидем да говорим с него, да се разберем. След това говорих със следващия министър – Румяна Коларова, а после и с министър Тодор Танев. И тримата казваха едно и също: „Няма как да стане, това не е бърза работа. Те, учебниците, действително са стари, но ние ще ги променим. Но това няма да стане тази година. Няма да стане и догодина”. Учебниците са от 2004 г. Не мога да разбера как само аз забелязах за тези години какво пише в тях. Но пък от друга страна, очите на хората се отвориха.

Назначението на Меглена Кунева за министър на образованието вече беше последната капка, която преля чашата. Разбрах, че нищо не мога да променя. Правихме протести. И какво от това? На тях не им пука. Казахме, че ще спираме децата си от училище. Казваха: „Много важно! Спрете ги, голяма работа!”. Заплашваха ме, даже ми звъняха по телефона: „Недейте да правите такива работи, това са глупости, вие сте отговорен човек. Ще трябва да Ви наказваме после, защото си спирате децата от училище”. Циганите, които не си пращат децата на училище, някой наказва ли ги? Не съм чувал, не съм чел някой социален работник да се е похвалил. Не съм видял да са отнели детето на някой циганин. В крайна сметка циганските деца нямат вина, че са се родили в такава среда. Напротив, вина на държавата е, че ги оставя да живеят в такава среда, която репродуцира всички негативни техни тенденции и „традиции”, както те си ги наричат, което ги превръща в асоциални типове.

Написах учебника като акт на последна форма на съпротива и на някакво безсилие. Нямаше какво друго да направя. В интерес на истината нямах намерение да го популяризирам. Идеята ми беше просто да го направя за моите деца. Исках да направя записки, но мои приятели тогава ме помолиха да направя нещо, което все пак да бъде под формата на книжка. За да избегна критики в евентуална едностранчивост и пристрастност, реших да взема стари учебници, които са от преди 1944 г. и са направени наистина много добре. Използвах някои неща от тях, написах други, редактирах трети. В крайна сметка заедно с един мой приятел Илия Вълчев, който направи прекрасен дизайн, успяхме да го издадем в навечерието на първия учебен ден. Оказа се, че учебникът допадна на повече от 400 000 души, които го изтеглиха от моя блог. Не знам колко точно хора са го изтеглили и от други места в интернет.

Очевидно е, че българите имат нужда от нещо, което да ги върне към това, което те помнят от времето, когато са били ученици. Помня нашите учебници, те нямат нищо общо с това, което е сега в момента. Най-гадно е, когато обясняват нещо под маската на грижа за детето: „Виждате ли, не можем да пишем толкова много неща. Децата не могат да се натоварват толкова много. Дайте да облекчим учебното съдържание”. Отварям учебника от 1931 г. по отечествознание и виждам как вътре за битката при Шипка има половин страница. Отварям учебника от 2004 г., по който и досега се преподава, и виждам как за битката при Шипка има едно изречение, в което пише, че там са се били руси, румънци и българи. Какви румънци на Шипка, по дяволите? Не е имало и един румънец, но така пише в учебника.

А да не говорим за толерантността, за политкоректния език. Мен ме обвиниха, че като говоря за турското робство, ще провокирам етническия мир. Етническият мир беше ли провокиран от 1878 г. до 2004 г.? В крайна сметка по такива учебници са учили всички български граждани по времето на монархията, по времето на народната република, по времето на уж демократичната република. Никакъв проблем. Как така след 2004 г. е голям проблем. Това да не споменаваме турско робство показва до каква степен българското образование не се контролира от нас, а се контролира отвън, от чужди фондации. Аз много пъти съм го казвал – в Министерството на образованието коли и беси фондация „Америка за България”.

Виждате ли какво нещо е окупационният режим? Те направиха с нас това, което направиха с германците след Втората световна война. Влязоха в образователната система, подмениха всички ценности, подмениха историческия текст. Подменяйки историята, те подменят и историческата памет. Подменяйки историческата памет, те подменят националното самосъзнание. Превръщат огромната част от децата в една биомаса, в една аморфна маса, без национално самосъзнание.

Тоест образованието умишлено се поддържа на такова ниско ниво, за да се създават неграмотни хора, които не биха могли да се противопоставят на властта? Това е интелектуален геноцид на нацията.

И още по-ниско ще стане, повярвайте ми, ако продължат така нещата и същите тези хора продължават да управляват. Това е идеята – да затъпяваме. От нас не се иска да изнасяме мозъци навън. От нас се иска да изнасяме евтина работна ръка – сервитьорки, проститутки.

Тогава как ще развиваме българската икономика, ако образованието не отговаря на нуждите на бизнеса?

Няма да я развиваме. Кой ви е казал, че ще има българска икономика? Вие защо си мислите, че трябва да има българска икономика?

Вие самият в платформата на Вашето движение казвате, че българската икономика трябва да се развива.

Трябва, ако ние я управляваме. Ако ни управляват хората, които през последните 27 години дърпат конците на държавата, няма да има българска икономика. Кой има нужда от образовани и добре платени хора в България? Нали образованият човек и добре платен човек задава въпроси преди да гласува? Той мисли преди да говори. Докато човекът, който има 400 лв. заплата, а такива са милиони хора в България, той е съсредоточен върху това как ще му стигнат парите до края на месеца. Той се радва на февруари месец, защото има само 28 дни, тоест има три дни по-малко за плащане на сметки. Ние сме може би последната държава в Европа, която има значение дали е зима, или е лято. Зимата е сезонът, в който се оцелява много трудно. Ние се държим не като държава от Европейския съюз в 21 век, а като държава отпреди 2-3 столетия.

Затова говоря с такава ирония за българската икономика. В нея няма почти никакво производство, а то е това, което създава реалния БВП, което го надгражда и осигурява големите заплати. Ако аз Ви дам 5 лв., за да ме подстрижете, а после Вие ми ги връщате, за да Ви измия колата, не създаваме 10 лв. БВП. Няма принадена стойност. Няма как аз да забогатея от това, което върша, нито пък Вие да забогатеете от това, което вършите. Но за режима, който в момента управлява страната, това е идеално. От една страна, елиминира България като възможен икономически конкурент. От друга страна, превръща ни в един отворен пазар и една отворена икономика, в която всеки идва, граби, заминава. Дори не казва: „Благодаря!”. Пък и за какво да го казва? От трета страна, по този начин се поддържа една група от деградирали, оскотели хора, които имат мнозинство в общия състав на българската нация. Те лесно се манипулират, лесно се овладяват, лесно се управляват.

На какво ще разчитате, за да промените статуквото? Казвате, че не бихте се коалирали с нито една партия, която влезе в парламента. Как ще успеете да убедите избирателите да ви гласуват пълно доверие, за да управлявате сами?

Категорично няма да се коалираме с други партии. Ще убедим избирателите с личен пример, с нищо друго. Като ходя по диспути и дебати, гледам, че всички говорят едно и също. Кой от кой по-хубави неща. Просто не мога да повярвам. Ние живеем, или би трябвало да живеем, в една от най-развитите, силни, модерни, проспериращи държави. Даже се чудя защо повечето не вземат да се обединят в една голяма партия. Така няма и да имат нужда от избори, всеки ще си намери някакво местенце. Винаги, когато участвам в дебати, задавам един-единствен, основен въпрос: Добре, защо не направихте това, когато бяхте на власт? Кой Ви попречи? Ясно, на Бойко Борисов обикновено му пречи международното положение, малките партньори, лошият човешки материал, лунните затъмнения, ретроградният Меркурий, какво ли още не...

А какво отговарят Вашите опоненти, когато им зададете този въпрос? 

Нищо не отговарят. Какво да отговарят? Какво могат да кажат? На Вас какво биха Ви казали? Смятам, че личният пример, особено в политиката, е много важен. Когато един човек иска да води останалите, той трябва преди това да може да води себе си, трябва да носи отговорност, трябва да показва, че може да взема тежки решения. Винаги съм казвал, че когато дойдат избори, хората не трябва да гледат какво се говори. По време на избори ще се говори всичко. Ще се говорят само хубави неща за конкретните партии и лоши неща за техните опоненти. Трябва да се гледа това, което всяка една партия е свършила дотогава. Не е кой знае колко трудно.

Но в България медии почти не останаха, няма такива. Те са частна собственост на определени олигархични кръгове или са пряко дирижирани от чужбина. В България имаме американски медии колкото щете. Те провеждат една откровена антибългарска политика, денационализаторска на всички нива. Това нещо няма как да се разбере. Просто няма как хората, които се интересуват, да разберат какво всъщност са направили ГЕРБ преди една година, когато все още бяха на власт, в апогея на силите си, или какво са направили БСП, когато управляваха заедно с ДПС по времето на Орешарски. Има само отделни журналисти, които припомнят това, което се е случило и задават неудобни въпроси на политиците, които са на горещите столове. В повечето случаи това не се случва. Медиите не са само за това да отразят новината. Ролята им е да проследят нейния генезис и да видят дали има здрави корени около нея.

Бях на един дебат, при който така наречените Обеднели идиоти или Обединени патриоти, обясняваха, че щели да преборят битовата престъпност. Добре, две години и половина управлявахте, защо не я преборихте? „Ама ние не управлявахме”. A, значи бяхте в опозиция? „Не, не бяхме в опозиция”. Последно? В опозиция ли бяхте или в управлението? Само че, когато аз задавам този въпрос, аз съм пристрастен, защото аз съм техен опонент. Не е моя работа да задавам тези въпроси. Работата е на журналистите. Ама такива в България вече почти не останаха. Има малки островчета тук-там, обаче те са залети от общата жълто-кафява вълна, за да не използвам други изрази. И поради тази причина на хората много трудно се ориентират.

Затова и не ги виня. В крайна сметка не може всеки един да бъде герой, всеки един да бъде хайдутин. И по време на турското робство не сме имали милиони хайдути и войводи. Малко са били. И Априлското въстание не е било от десетки хиляди хора. Общият брой на въстаниците – в най-оптимистичната преценка – се оценява на около 10 000 души при 3 500 000 българи тогава. Нищожен процент. Но с кръвта на тези 10 000 души беше извоювана българската свобода. По същия начин е и сега по отношение на медиите, по същия начин стоят нещата и с хората, които имат някакво желание да гласуват. Не всички успяват да се ориентират в джунглата. Гледат, че някой говори добре, но не си спомнят, че същият този миналата година е бил съден или че и в момента го съдят. Има политици, срещу които вървят дела за рекет, за изнудване, за грабежи, обаче те излизат и обясняват, че са новият Левски, Ботев и Караджата взети заедно.

Казвате, че всички ние сме заложници на една престъпна политико-икономическа групировка, която обединява няколкостотин души в страната, че големите български бизнесмени са подставени лица. Как може да бъде преборен този модел?

Много просто. Или го пречупваме, дори и насилствено, с революционни мерки, или просто България ще умре. Дори според мен в момента България е в някаква форма на клинична смърт. В момента имаме по-ниска раждаемост, отколкото сме имали през 1881 г. За миналата година има родени около 60 000 деца при 7 000 000 души в България. През 1881 г. само в Княжество България, без Източна Румелия, тогава все още не сме съединени, живеят 2 500 000 души, които са имали раждаемост от 70 000 деца. Голямата, трагична новина, е, че сега повече от половината от тях не са българчета.

В България американските медии изпълняват ролята на онзи лирически герой от стихотворението на Ботев, където се казва: „Кажи ми, кажи, бедни народе, кой те в таз рабска люлка люлее”... Е, КОЙ те в таз рабска люлка люлее? Тези, които ни люлеят, обясняват как това не е вярно, това всъщност е нормално. Че дори и да е вярно, в това няма нищо лошо, че няма нищо страшно. Нани-на, бедният рабски народец.

Ако ние не успеем да вземем съдбата си в собствените си ръце, ако ние, българите, не започнем да управляваме сами България, до 10 години тя няма да е държава на българите. България ще бъде превърната в една държава, която ще бъде като една шарена картина от най-различни общности. Опитват се да ни внушат, че вече сме такива, за да ни подготвят лека-полека за този момент, в който ние, българите, няма да имаме решаващата дума и решаващата роля. Това нещо не се вижда много-много, когато живееш в центъра на София и основните ти ангажименти се въртят около центъра на града или основно в самия град. Излезте извън големия град, отидете в малките общини, разходете се, минете по селата и вижте какво става. В по-голямата част от българските села, ние, българите, вече сме екзотика.

Затова преди малко казах за селото. Винаги ми е било много обидно, когато се говори против него. Има ли българско село, има и България. Няма ли българско село, няма България. Затова ние казваме, че трябва да има специален закон за българските села, че трябва да има специален закон за българските региони. В момента имаме едно Министерство на регионалното развитие, което се занимава единствено и само с крадене, пардон, с усвояване на еврофондове и отчитане на едни блестящи резултати при стоежа на инфраструктурни проекти. Хубаво, но аз искам да питам защо няма отделна, специална, регионална политика по отношение на Северозападна България или по отношение на Източните Родопи, или по отношение на Източна Стара планина, или по отношение на Североизточна България – Лудогорието, Тозлука... Има хора, на които тези имена вече не им говорят нищо. Ако забелязвате, повечето хора вече наричат Лудогорието по друг начин – Делиорман.

Искам такива въпроси да задам, иначе наистина до 10 години България тихо и кротко ще предаде Богу дух. И най-важното – през тези 10 години ще са ни убедили, че това е съвсем нормално, че ние не можем да се преборим, че няма как да се преборим. Тоест опитват се да ни кажат: „Вижте, България умира, ама това е в реда на нещата. Няма как по друг начин да се случат, процесът е естествен, няма страшно. Като не ви харесва, идете в чужбина”. Този процес вече се прилага усърдно от нашите уж български политици в чужбина. За последно бях в Молдова миналата година. Там си говорих с местни българи. В Молдова има голям сблъсък между прорумънски и проруски партии, като едните искат да се обедини Молдова с Румъния, а пък другите искат да бъде независима. И българите, естествено, са на страната на проруските, защото не искат да влязат в Румъния. Българите в Бесарабия са били в Румъния от 1918 година до 1940 година и са били в режим на изключителен терор спрямо тях.

Знаете ли какво ми казаха местните? „Дойде министърът на външните работи и ние започваме да му обясняваме, че сме много притеснени. Ако стане така, че Румъния и Молдова се обединят, ние ще станем румънци, а румънците ще ни натискат. Ние помним, навремето нашите бащи и дядовци са ни разказвали…”. Кристиан Вигенин е бил външен министър по онова време, та той им казал: „Е, какво се притеснявате? Ще вземете европейско гражданство, ще можете да отидете да живеете където си искате”. Какво им казва той: „Оставете родните си домове, отидете и станете англичани, белгийци, французи”. Този човек българин ли е? Вие ме питахте преди малко защо ги наричаме национални предатели... На тия хора смъртното наказание им е най-малкото, което може да им се случи. Затова казвам, че трябва да има народен съд не само за тях, но въобще за всички убийци на българската държава. Срещу България се проведе покушение, атентат. Отзвуците от този атентат продължават и сега.

Аз съм на 37 години и бях на 10 години, когато падна комунизмът. Спомням си как тогава баща ми говореше по митинги. Не само той, но и милиони други, които бяха ентусиазирани: „Ето, край! Свърши лошото, започна хубавото”. Тогава за пръв път чух думата „номенклатура”. Беше толкова дълга и сложна, че не можех да я произнеса. И питах татко какво е това, а той ми обясни: „Това са едни хора, които използват властта, за да печелят пари и да крадат от народа”. Е, за кого говорим? За онези преди 1989 г. или за тези сега? Не виждам разлика. Ние извървяхме един огромен кръг от 1989 г., за да се върнем там, откъдето тръгнахме. Ето ни я номенклатурата, всеки ден я гледаме по телевизията. Тя не е излизала оттам, но сега е разделена на няколко партии – големи и малки, които си играят помежду си.

По-рано споменахте демографския срив, който е един от най-сериозните проблеми на съвремието ни. Каква според Вас е причината данните от Националния статистически институт (НСИ) за броя на населението у нас драстично да се различават от тези на ЦРУ?

България не е независима държава. Очевидно е, че нашият сюзерен разполага с по-големи и по-ефикасни методи за изчисление на броя на българите в страната. И от НСИ знаят истината, не си мислете, че не я знаят. Въпросът е, че не я обявяват, защото това вече ще звучи доста депресиращо. Успокояващо е да си говорим, че сме 7,2 млн., а всъщност сме 6,8 млн., и то в най-добрия случай. Никой не може да каже какъв е реалният брой на циганите в страната. Обаче е нужно само да се отиде по селата, и даже в по-малките общини, за да се види какъв е броят на първокласниците. Има такава статистика, но тя е неофициална. Направете си едно проучване. Правил съм го за себе си. Идете в училищата в Добричка област, в която има 8 общини. Само в една от тях българчетата са мнозинство в първи клас за учебната 2016/2017 година. Само в областния център са мнозинство. Навсякъде другаде са малцинство. И това е Добруджа! Това не е един от така наречените „смесени региони”, макар че това е глупав термин. Всички региони в България би трябвало да са български. Точка по въпроса.

В единствената гимназия, която е на територията на община Крушари, има 230 деца, от които – грубо казано – 10 са българчета, 10 са турчета и 210 циганчета. Това е положението. Има много места, където на практика не се води учебен процес. Учителите до такава степен са отчаяни, въобще не виждат никакъв смисъл от това, което правят. Водят някакви учебни занятия, но те си вървят проформа. Децата не се изключват, защото после ще падне бройката от делегирания бюджет и може да се закрие училището. Няма никакъв респект към учителите. Има такива училища, в които децата завършват средното си образование, а не знаят дума на български даже. Все проблеми, за които никой не говори. А би трябвало, защото през последните две години и половина България за първи път се управляваше пряко от една коалиция, която се нарича не как да е, а Патриотичен фронт. Би трябвало тези въпроси да се поставят сутрин, обед и вечер.

А каква е причината тези въпроси да не се поставят толкова често?

Неслучайно казах, че това е така нареченият Патриотичен фронт. Те можеха да се нарекат и Космонавтски фронт и да кажат: „Ние сме космонавти”. Друг е въпросът дали хората щяха да им повярват. Но в България очевидно за много хора не е важно съдържанието, а е важен етикетът. Тези хора се разочароват после, естествено. Най-лошото е, когато човек се разочарова. Разочарованият човек губи надежда. Много хора, когато се разочароват от този, в когото са вярвали, все пак запазват някаква надежда. Надеждата е в това, че той е излъгал, обаче аз самият знам, че не съм такъв и мога да направя нещо. Тези от тях, които обаче имат смелостта и куража да излязат напред в някаква битка, може да бъдат пречупени. 

Ако тежиш 50 килограма и се сблъскаш с някой, който тежи 100 килограма, естествено, ще загубиш. В този момент разочарованието от теб самия надделява. Хората са тотално пречупени и смазани. И си представете 27 години непрекъснати битки срещу обикновените български хора, които са мачкани, тъпкани, унижавани, обругавани, смазвани всеки божи ден. Днес смажеш 100 човека, утре – още толкова, след това 1000 души. После това нещо го показваш по телевизията, за да отчаеш още 500 000 души. И това върви ден, след ден, та вече 27 години. Вижте ни новините. Първа новина – катастрофа, втора – убийство, трета – изнасилване, четвърта – кражба. Ама дребна кражба, защото кражбите за милиарди не ги показват по телевизията. След което има почивка за реклами, в която се търкат билетчета и някой печели 500 000 лв. Това е Оруелски свят. Нали сте чели „1984”? Кое беше най-голямото забавление на пролите, както ги нарича той, основната маса от хората? Лотарията. Ние живеем в „1984”. Затова или революция и борба до пълна победа, или просто тези ще ни довършат. Това е истината.