08.01.2017 • СВОБОДНО СЛОВО

2016 година приличаше на англоезичен клип на Фики – всички имат мнение за нея, но едно с едно не съвпадат, а 80 на сто от позициите съдържат такива нецензурни думи, че веднага губят младежката аудитория. Тоест положението е „издислав“. Ама издислав на мозъка и още един издислав на логиката. Вероятно това е нормално. Кой можеше да предположи, че Великобритания ще вземе решение да напусне Европейския съюз, а гневните американци ще изберат Доналд Тръмп и ще хвърлят нашите местни грантаджии в тъжен размисъл за неясното бъдеще и опити в интернет да бъдат открити адресите на най-близките бюра по труда. 2016 година бе намразена колективно от големите медии и либералните анализатори, което е сигурен знак, че тя никак не е била толкова лоша, колкото се опитват да ни я опишат. Просто дежурната логика и опитите да ни бъде описан един въображаем свят катастрофираха напълно. В този въображаем свят президент на САЩ щеше да е Хилари Клинтън, Русия щеше да е затънала до ушите в сирийските пясъци, а държавният глава у нас щеше да носи името Цецка Цачева. Но красивото на реалността е, че тя винаги е по-изненадваща, отколкото измислиците за нея. Заради това дайте да направим един бърз преглед на българската 2016-а, за да видим какво в нея порази мозъчните клетки на електората и как стана така, че очакванията в нейното начало нямат нищо общо с начина, по който свърши тя. Разбира се, ретроспекцията е коварно изкуство. Нямаме нито време, нито място да се занимаваме с всички скандали, които разтърсиха като епилептичен пристъп отечеството, но ще се спрем за кратко на част от шумните лъжи и измами, които показаха на избирателите, че държавата им по никакъв начин не е спряла да се плацика в морето на лудостта. Няма как да посочим всички големи драми, но ще се спрем на част от най-шумните и метафоричните, тоест тези, които ни говорят какво можем да очакваме и през буреносната 2017 г.

Още през януари 2016 г. едно чудовищно намерение накара много хора да почнат да пишат гневни статуси във „Фейсбук” и да карат Министерството на образованието да влезе в оправдатален режим. Тогава стана ясно, че ведомството на Меглена Кунева (слава богу, вече министър в оставка) маха от програмите за 6. клас изучаването на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Новината беше толкова тъпа и странна, че в началото прозвуча като сътворение на някой ироничен ум. По-късно обаче се оказа, че намерението е реално. Шестокласниците били невръстни и не подхождало за тяхното развитие да бъдат обременявани със знания за такова класическо произведение. Вместо тях щели да се изучават „Робинзон Крузо“ и книгата на Джерард Даръл „Моето семейство и другите животни“. Потресът беше пълен. Веднага из мрежата като бълхи защъкаха и редовните либерални всичкознайковци, които съскаха злобно, че всеки, който се възмущава от това действие, е долен националист, който не е в съзвучие с блясъка на евроатлантическите ценности. Разбира се, всички поставяха въпроса – как така поколения от българи наред са учили Паисий Хилендарски в 6. клас, а изведнъж това се оказа вредно. Министерството веднага се сви в окопа си – предложението било само идея, само начин за олекотяване на програмите и другите дежурни чиновнически тъпотии. Но гневът на хората ги стресна, а това си беше реална победа. Защото в продължение на години народът наблюдаваше как разни самозвани специалисти, как стипендианти на „Америка за България“ бесуват в образованието и правят каквото си искат. Просто гневните този път дадоха знак, че няма да търпят повече експерименти по отродяване, че има някакви ценностни основи, които ще защитават до последно, защото са съществена част от непреходната национална идентичност. И една от тухлите там е именно „История славянобългарска“, труд, написан в най-мрачните години, даващ и до днес сила и светлина, а и надежда, че винаги има възможност за памет и съпротива. Между другото, само два месеца по-късно – на 3 март, на Шипка се събраха над 100 хиляди души, при това без да бъдат организирани от партия или сдружение. Това беше тихият протест на тези, които не искат да забравят. Вероятно тази година броят им ще бъде същият. Подобна масовост е лъч светлина. Значи не всичко е загубено. Надежда все още има.

Но да се върнем към мрачните събития. Пак през зимата окончателно бе спряно и предаването „Деконструкция“. Скандалът беше оглушителен. За първи път около 500 души се събраха в най-лютия студ пред БНР, за да изразят своя протест. Ритникът срещу „Деконструкция“ беше съвсем умишлен. Това беше истинска цензура над единственото предаване в българския ефир, което си позволяваше да дава и другата гледна точка, особено по геополитическите процеси. И като знаем какво стана в края на 2016 г. – как сирийската армия с помощта на руснаците унищожи вируса на „умерените“ главорези в Алепо, то значи именно анализите в „Деконструкция“ са давали автентичната гледна точка към процесите. Точно заради това СЕМ и ръководството на БНР действаха като екип от наемни килъри. Истината трябваше да бъде задушена в зародиш, защото тя има неприятното свойство да стига до все повече и повече хора. Заради това гилотината бе бърза и ефикасна. Разбира се, в епохата на „Фейсбук” да си въобразяваш, че можеш да спреш другата гледна точка, е пълна илюзия, но пък спирането на цяло предаване добре показва състоянието на либералните съвести у нас. Когато някой не споделя тяхното мнение, те се превръщат в развихрен нацистки отряд, който е готов да изгради даже и концлагер, за да се отърве от опозицията.

Именно по тази геополитическа линия бе една от наистина големите лъжи на 2016 г. Неин автор стана най-карикатурният министър на отбраната, когото България е имала – Николай Ненчев. Оказа се, че той и президентът Росен Плевнелиев, зад гърба дори на премиера Бойко Борисов, са договорили участие на страната в съвместна флотилия между Турция, Румъния и България, в опит да се раздрънка оръжие под носа на Русия. Наложи се Борисов лично да разваля тази договорка, да свиква спешна пресконференция, за да отменя импровизацията. Тогава Ненчев, за защити перчема си, пардон, честта си, обяви, че никаква такава договорка не е имало. Два дни по-късно пред актива на БЗНС каза точно обратното. Ако носът на един човек наистина растеше при изричането на неистина, носът на Ненчев сигурно щеше да стига чак до Вашингтон и неприятно да почуква в прозорците на отиващия си Обама.

Сред топскандалите на годината ще остане и шокиращото увеличение на цената на билетчето в София – стигнала до невероятните стойности от 1,60. При това с абсолютно фалшиви и измамни мотиви – как щели да обновяват транспортните средства на София и други дежурни оправдания. Нито едно от тях не се оказа истина, но е факт, че дълбокото бъркане в джоба на софиянци още предизвиква протестни писъци и люти закани по отношение на контрольорите. Просто за пореден път управлението в София доказа, че съществува в някаква паралелна реалност. Йорданка Фандъкова след това хитро избяга от номинацията за президент от името на ГЕРБ. Вероятно все пак я е било страх да се подложи толкова скоро на реален референдум за това солено издиране на кожата на обикновените хора.

Като говорим за големи измамници, няма как да пропуснем най-легендарната фигура в това направление – Петър Менгеле, пардон, Москов. През годината поне два големи скандала и лъжи демаскираха напълно либералното лустро на неговата политическа физиономия – голямата драма около ваксините, заради която той дори се сдоби с прокурорско обвинение, и въведените пръстови отпечатъци в болниците, което всяка следваща власт вероятно ще отмени на мига и ще разследва в дълбочина. Москов доказа, че е политик, движен от маниакална жажда за власт и е готов на всякакви пируети, за да осъществи докрай далаверите си. Дори собствената му партия ДСБ, която колективно се нуждае от антидепресанти, за да има каквото и да е политическо съществуване, най-накрая го изключи, но така май само му освободи пътя към ГЕРБ. Изобщо там, където се появеше Москов, след него гърмяха политически мини и далавери, така че той трябва да е спокоен – поне прокурорите у нас ще запомнят неговия престой във властта. Просто твърде много работа им създаде.

И най-накрая само с няколко думи ще споменем топдрамата на годината – самоубийствената грешка на кабинета да замени кандидатурата на Ирина Бокова с тази на Кристалина Георгиева. Това се оказа прострелване в слепоочието. Този ход сплоти левите избиратели и ги накара да забравят противоречията и даде нагледни доказателства, уви, че България се управлява отвън. В крайна сметка, именно това беше една от причините кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева да загуби шумно президентските избори, а страната със свръхсветлинна скорост да тръгне към предсрочен вот.

В държава като България хората отдавна са привикнали съм скандалите. Те се случват постоянно и всички като че ли сме претръпнали към тях. Но 2017 г. започва скоростно и интересно. Идват избори, ще трябва да се съставя правителство, висят големи въпроси, ЕС се намира в пълна безпътица. Пътят през тези изпитания минава през повече честност и яснота, през нормално знание за това какво се случва. Така че да си пожелаем една такава година. 2017-а е обречена да бъде интересна. А това не е малко, нали?