Поводът е клип, качен в нейния профил във Фейсбук,  в който се виждат няколко жени-мигрантки, които са превзели една от детските площадки в града, люлеят се на детските люлки и се забавляват... като деца.

Как изглежда Харманли след бежанците, има ли страх у хората и закачат ли бежнците българките -четете.

Как изглежда Харманли, откакто се насели с бежанци?
Променен. Знаете ли, аз съм кореняк харманлиец и напоследък се замислям моите починали близки, които бяха с доста консервативен морал, как ще реагират, ако видят града им сега. Те са ме възпитавали, че човек си тежи на мястото. А сега хората тук тъжно се шегуват, че мечтите им са се свели до едно – да напуснат града. Конкретно какво може да се види – площадът на Харманли буквално е окупиран от мигранти, особено частта на улицата в близост до РПЦ-то. Наскоро търговци се жалваха и искаха възстановяване на спокойствието в града. По улиците се движат големи групи от млади мъже.  Има множество сигнали от граждани, че уринират където им падне, включително и по фасади на държавни учреждения.  Прави впечатление, че обикновено седят по тревни площи, а когато се хранят там, нямат навика да почистват след себе си. През лятото използваха шадравана на центъра като басейн.

Страхуват ли се хората?
Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Моето впечатление е, че от едно известно време страхът е по-осезаем у моите съграждани. И той не е някакъв първосигнален страх от различното. Смея да твърдя, че харманлийци са възможно най-толерантните хора в България, защото приеха и помагаха на мигрантите в първите месеци и година, когато истински бежанци мръзнеха на плаца на бившето военно поделение. В града ни живеят добри хора, които, обаче, не е необходимо винаги да са с розови очила. Ситуацията с мигрантите се промени коренно от лятото на тази година до момента. От 100 души, сега в РПЦ-то има 4000. Млади мъже от страни, в които няма война.  Зачестиха и противообществените прояви.

Бежанците добре ли се държат с гражданите на града, създават ли проблеми?
С идването на голяма група афганистанци започнаха редовните кражби на селскостопанска продукция от частните градини около лагера. Последният сигнал, който имам, е от преди седмица. Лично съм била свидетел как пият насред градския парк и трябваше да бъдат изведени от полицейския пеши патрул.  В магазините любимите им щандове са тези с марковия алкохол. Не мога да твърдя и че са дружелюбни. Сигурно някои ще кажат, че е субективно, но понякога имам усещането, че с численото си доминиране в група преднамерено търсят „разчистване“ на терена от местните, независимо къде са. Много жени и момичета се оплакват от неприлични подвиквания и провокативно държание. Живеещите в кв. „Дружба“, където е базиран РПЦ, вече не ходят пеша през моста, който свързва района с централната част на града. Положението се усложни много след няколкото „бежански“ мелета, едното от които с ножове под прозорците на блок. Преди 2 месеца 800 души се биха в центъра, а днес също пресен пример – бунт на 2000 души с искане да бъдат пуснати за Западна Европа. Изсипа се огромно количество полиция и жандармерия, освен наличната, за да усмирява бунтуващите се. Няма как да бъде пренебрегната агресивността им, твърде нехарактерна за изстрадали от войните хора, търсещи международна закрила.

Вие качихте клип, на който няколко жени от лагера са превзели детска площадка -това честа гледка ли е в града?
Аз имам син на 4 години и съм свидетел какво става по детски площадки и в местната Градска градина. Преди месец ми се наложи да обяснявам на мигрантки, че фитнес уредите в парка не са пейки за почивка. Пак бяха група и реагираха доста недружелюбно.  Но целта на видеото, което публикувах сега, не е да покаже, че някой /ако не законово, то морално/ нарушава правилата  за поведение на една детска площадка. Видеото е еманация на агресивността, маскирана удобно под простоватост и културна отдалеченост,  която иска да задава своя собствен ред, където и да се намира. Включително и чрез „териториално“ завземане и доминация с множеството си.  Там харманлиецът се отдръпва, разбираемо.

Носят се слухове, че в лагера има краста ...
В лагера има краста и аз съм превела факти за това в моето разследване, публикувано в сайта ми harnanbg.com под заглавие „Крастата в Харманли – очеизвадно невидима“. Наред с крастата, има и други заболявания. Тук е мястото да спомена, че аз, освен журналист, съм и общински съветник. Заела съм се да докажа, че заразните болести на мигрантите представляват опасност за Харманли, за България и за Европа и е престъпление да се премълчава информацията за това. Още повече – да не се вземат адекватни мерки. И ако има въобще някаква възможност РПЦ Харманли да стане от затворен тип, то това, според мен, трябва да бъде именно заради заразните болести, част от които нетипични за нашите географски ширини. Това е неприятен довод, но той е единственият коз в ръцете на Харманли, за да си осигури спокойствие.

И още нещо – мигрантите не са основният проблем на града. Тук няма инвестиции, мащабни проекти, нови работни места, културните ценности почти на 100 % се рушат.  На този фон обаче, агресивните чужденци, от чиято любов ни пази ежечасно жандармерия, са непосилната част, която е стоварена напълно натрапено върху гърба на Харманли.

Знаете ли какъв е броят на миграндите в града?
Според мен са около 4000 към момента.  С опция за станат 5000 при екстремни ситуации. Харманли е 10 000 души, които вече напълно доброволно, живеят „от затворен тип“.