Политиците постоянно се опитват да вместят своето личностно тяло в институционалното.
Държавниците успяват да разширят, да развият личностното си тяло така, че да изпълнят максимално цялото институционално тяло.
ГЕРБ системно, вече години наред, извършва покушения спрямо институционалното тяло в България на всички нива, на всички постове и във всички сфери на дейност – представителите на тази болна от авторитарни рефлекси и популистки инстинкти партия, постоянно свиват, спихват, сбръчкват съответното институционално тяло до скромните, дребни размери на своето личностно тяло. Това руши държавността, това дескрализира управлението, превръща го в любителство, в нещо, което се прави покрай другото, между впрочем и между два сета, на полувремето, след белот и преди табла.
Но сега вече сме изправени пред една наистина огромна опасност – най-представителното институционално тяло, това на Държавния глава, на лицето на държавата, на Президента – да бъде суперсвито, свръхспихнато, ултрасбръчкано до мегаскромното и хиперпосредствено, отчайващо семпло личностно тяло на една марионетъчна и повърхностна кандидатура.
Това няма да бъде само поредната кадарова нелепица през тези 27 години на вечния ни Преход – това може да се окаже капката, която препълва чашата, лъжичката катаран в кацата с меда, грешната стъпчица на ръба на пропастта, след която нещото, в което деградира България ще започне да се превръща в нищо…