Постинг
09.08.2016 08:18 -
Bassam Tibi: Eвроислямът няма шанс
МАРИАНА ХРИСТОВА·
Следващото есе от сирийско-германския ислямски реформатор Bassam Tibi първоначално е публикувано в Die Welt. Благодаря на Брунхилде за превода. Младите мъже, които носят култура на насилието .Събитията в Кьолн са само предлюдия: много арабски мигранти носят твърде женомразки ценности в Германия. Това прави почти невъзможно тяхното интегриране. Коментар на един гост. Има ли някаква връзка между нападенията на нова годин в Кьолн и ситуацията в Сирия? Отговорът е: да, има връзка и общият знаменател и насилието срещу жени. Много от моите германски събеседници не изглежда да разбират насилието, което е насочено срещу жените в ориенталската патриархална култура. В ориента жената не се счита за личност, а само за обект на мъжка гордост. Насилието срещу жените не се разглежда само като сексуален акт и престъпление срещу самата жена, а повече като акт на унижение на мъжа, комуто тя принадлежи. Във варварската война, която напълно погрешно се нарича гражданска (в нея се бият не граждани, а етно-религиозни групи), шиитско-алауитските войници на Сирийската армия изнасилват жените на сунитската опозиция като метозд за водене на военни действия. С насилието тези алауити целят да обезчестят мъжете от сунитската опозиция. От своя стнава, сунитските "бунтовници" правят същото с алауитските жени. Това е война на всички против всички, в която жените са пионки. Кьолн не беше изолиран случай Като сириец от Дамаск, аз съм удивен предневежеството и наивитета на канцлера и министъра на отбраната, които вярват, че могат да сложат край на войната с конференциите в Женева и Мюнхен. Това е война от вида, който аз наричам "нестандартна война, която не се води от държавата". Между бежанците от войната има не само жертви на насилие, но и много извършители на престъпления и дори много ислямисти. Като към това се прибави факта, че тези предимно млади мъже на възраст между 14 и 20 години носят със себе си културата на насилието, включително срещу жени, от Близкия изток в Германия. Нова година в Кьолн е само демонстрация на това, а не изолиран случай, както нашите политици искаха да се престорят, за да подценят значимостта на този въпрос. Независимо от войната, имиджът на жените в арабско-ориенталската култура е патриархален, дори напълно нечовешки. Този имидж не може да се толерира в Европа под мантията на уважение към другите култури. За арабския мъж сексуалното насилие не е поради "сексуалната привлекателност" на европейските жени, а заради европейския мъж, чиято чест трябва да бъде опетнена. И това е, което се случи в Кьолн. Кьолн беше само началото. Ако Германия внесе над 1 млн. души мюсюлмании не изпълни техните очаквания, по-добре да се приготви за няколко неща. Заради рекламите всички тези млади мъже мислят, че всеки европеец има луксозен апартамент, кола и "красива блондинка". Те мислят, че те също ще получат всичко това и ще станат част от просперитета. Когато обаче вместо това тези млади мъже получат спешно настаняване в училищни физкултурни салони или спортни зали, те се чувстват като че ли са били измамени и дискриминирани. Така у тях се заражда желание за отмъщение срещу европейските мъже. Разочарованите и разгневени араби си отмъстиха на германските мъже в Кьолн и Хамбург чрез жените им. Като сириец, който представлява просветения ислям и застъпник за уважението към жените, аз казвам: това беше акт на отмъщение, чиито корени са в културата. Това, което трябва да бъде критикувано тук е не само много оплакваната фалшива толерантност, но също така и невежеството за другите култури. Конфликтът в Сирия между сунити и алауити, който прерасна в кървава война, ще ни съпровожда още много години в бъдещето. Броят на загиналите междувременно достигна половин милион сирийци, като около 100000 са алауити, а останалите са сунити. Такъв конфликт е трудно да се разреши. Пример за това от миналото е ливанския конфликт между християни и мюсюлмани, който продължава от 1975 до 1990 год. Религията принадлежи на Аллах В Сирия конфликтът има дълга история. Сирийската столица Дамаск е най-старият непрекъснато населен град в света. От 661 до 750 год. той е столица на Омаядското краслкво, т.е. първият имперски халифат на исляма, който се е простирал от Испания до западен Китай. В края на 19 в. християните и мюсюлманите възприеха европейската идея за нация, в която и едните, и другите имат равни права (за разлика от халифата, където християните се считаха за вярващи второ качество). Светският пан-арабизъм възникна от това. След края на Отоманската империя Сирия стана подмандатна територия на Франция от 1920 to 1945 год., а след това - независима светска република. В тази светска Сирия аз съм роден през 1944 год. в Дамаск, потомък на ашрафската аристократична фамилия Banu al-Tibi. Ориентацията на нашите ценности беше "Религията принадлежи на Аллах, но отечеството принадлежи на всички". Това е, което мислеше сунитското мнозинство, около 70%, и живееше с взаимно уважение с голям брой религиозни и етнически малцинства. Кървавото чувство за отмъщение Дамаск беше мирен град с християнски и кюрдски квартал. Това се промени след 1970 год, когато алауитско-шиитският генерал Хафез ал-Асад превзе властта. През годините, които последваха, той успя да запълни всички позиции в армията и службите за сигурност с алауити. Вдъхновено от Арабската пролет от 2011 год., последва въстание на сунитското мнозинство срещу алауитското управление, от което възникна сегашната война. Кървава линия на вражда между сунити и алауити, тежко натоварена със силно желание за отмъщение, характеризира този конфликт Алауитите и сунитите нямат общо бъдеще. Нито регионалните, нито международните сили могат да овладеят този конфликт. В сирийския конфликт е важно да се разбере, че Путин не използва руската военна сила от симпатия към Асад, а единствено се опитва да наложи на Запада да признае Русия като равноправен участник. На Мюнхенската конференция през февруари 2016 год. стана ясно, че Путин е постигнал тази цел. Конфликтът в Сирия е илюстрация за продължителния процес на дезинтеграция на държавите в Близкия изток. В момента това става в Ирак, Либи и Йемен. Последицата ще бъде това, че през идващите години масивни демографски лавини очакват Европа. Благодарение на поканата на канцлера Меркел Германия е дестинация № 1 за бежанците. Но останалите европейци не играят заедно. Детинските боричкания между всички германски партии относно горните граници и ограничаване на бройката показват, че германските политици не осъзнават размерите на проблема. След убийствата в Париж в началото на 2015тод. канцлерът Меркел участвав публична демонстрация в Берлин рамо до рамо с ислямски функционери, които яростно се противопоставиха на европейския ислям и тя все още дори не знае какво прави. Нейната пилитика за Сирия и бежанците е разположена по тази линия. Докато германските политици и германските "Gutmenschen" говорят за толерантност и нещастието на бежанците "с германски патос по абсолютното" (Адорно), ислямистите се смеят презрително и наричат тези дебати "византийски брътвежи". Надлъж и шир без евро-ислям Произходът на израза е следният: през 1453 год. византийската столица Константинопол е обсадена от ислямската отоманска армия. По време на обсадата византийските и християнските монаси водели изтощителни спорове за магическите и религиозните формулировки, въпреки сериозността на положението. През същата година ислямският султан Мехмед II успешно превзел Константинопол, който неговите войски превърнали в ислямския Истанбул. Оттогава ислямските историци наричат такива дебати "византийски брътвежи". Като сириец от Дамаск, аз живея в Германия от 1962 год. и знам: патриархално мислещите мъже от една женомразка култура не могат да бъдат интегрирани. Един европейски, цивилизован ислям, който ислямските функционери в тази част на света отхвърлят като евро-ислям, би могъл да бъде алтернативата. На днешно време той няма шанс. Моят учител Max Horkheimer наричаше Европа "остров на свобода в океан от диктатура". Днес аз виждам тази свобода застрашена. Автор Bassam Tibi Публикуваме този текст с любезното разрешение на издателска къща Kiepenheuer & Witsch. Той е предварителен отзив за книгата на Alice Schwartzer “The Shock — New Year’s Eve in Cologne,”която ще бъде издадена през м. май. Bassam Tibi, 72, е заслужил професор по политология в Университета на Гьотинген. Той е пристигнал в Германия на 18-годишна възраст от Сирия. Публикувано на Ma 3, 2016 от Baron Bodisseyhttp://gatesofvienna.net/2016/05/ba... Благодаря на Stoil Stoilov за линка и на Мария Рускова за превода.
Следващото есе от сирийско-германския ислямски реформатор Bassam Tibi първоначално е публикувано в Die Welt. Благодаря на Брунхилде за превода. Младите мъже, които носят култура на насилието .Събитията в Кьолн са само предлюдия: много арабски мигранти носят твърде женомразки ценности в Германия. Това прави почти невъзможно тяхното интегриране. Коментар на един гост. Има ли някаква връзка между нападенията на нова годин в Кьолн и ситуацията в Сирия? Отговорът е: да, има връзка и общият знаменател и насилието срещу жени. Много от моите германски събеседници не изглежда да разбират насилието, което е насочено срещу жените в ориенталската патриархална култура. В ориента жената не се счита за личност, а само за обект на мъжка гордост. Насилието срещу жените не се разглежда само като сексуален акт и престъпление срещу самата жена, а повече като акт на унижение на мъжа, комуто тя принадлежи. Във варварската война, която напълно погрешно се нарича гражданска (в нея се бият не граждани, а етно-религиозни групи), шиитско-алауитските войници на Сирийската армия изнасилват жените на сунитската опозиция като метозд за водене на военни действия. С насилието тези алауити целят да обезчестят мъжете от сунитската опозиция. От своя стнава, сунитските "бунтовници" правят същото с алауитските жени. Това е война на всички против всички, в която жените са пионки. Кьолн не беше изолиран случай Като сириец от Дамаск, аз съм удивен предневежеството и наивитета на канцлера и министъра на отбраната, които вярват, че могат да сложат край на войната с конференциите в Женева и Мюнхен. Това е война от вида, който аз наричам "нестандартна война, която не се води от държавата". Между бежанците от войната има не само жертви на насилие, но и много извършители на престъпления и дори много ислямисти. Като към това се прибави факта, че тези предимно млади мъже на възраст между 14 и 20 години носят със себе си културата на насилието, включително срещу жени, от Близкия изток в Германия. Нова година в Кьолн е само демонстрация на това, а не изолиран случай, както нашите политици искаха да се престорят, за да подценят значимостта на този въпрос. Независимо от войната, имиджът на жените в арабско-ориенталската култура е патриархален, дори напълно нечовешки. Този имидж не може да се толерира в Европа под мантията на уважение към другите култури. За арабския мъж сексуалното насилие не е поради "сексуалната привлекателност" на европейските жени, а заради европейския мъж, чиято чест трябва да бъде опетнена. И това е, което се случи в Кьолн. Кьолн беше само началото. Ако Германия внесе над 1 млн. души мюсюлмании не изпълни техните очаквания, по-добре да се приготви за няколко неща. Заради рекламите всички тези млади мъже мислят, че всеки европеец има луксозен апартамент, кола и "красива блондинка". Те мислят, че те също ще получат всичко това и ще станат част от просперитета. Когато обаче вместо това тези млади мъже получат спешно настаняване в училищни физкултурни салони или спортни зали, те се чувстват като че ли са били измамени и дискриминирани. Така у тях се заражда желание за отмъщение срещу европейските мъже. Разочарованите и разгневени араби си отмъстиха на германските мъже в Кьолн и Хамбург чрез жените им. Като сириец, който представлява просветения ислям и застъпник за уважението към жените, аз казвам: това беше акт на отмъщение, чиито корени са в културата. Това, което трябва да бъде критикувано тук е не само много оплакваната фалшива толерантност, но също така и невежеството за другите култури. Конфликтът в Сирия между сунити и алауити, който прерасна в кървава война, ще ни съпровожда още много години в бъдещето. Броят на загиналите междувременно достигна половин милион сирийци, като около 100000 са алауити, а останалите са сунити. Такъв конфликт е трудно да се разреши. Пример за това от миналото е ливанския конфликт между християни и мюсюлмани, който продължава от 1975 до 1990 год. Религията принадлежи на Аллах В Сирия конфликтът има дълга история. Сирийската столица Дамаск е най-старият непрекъснато населен град в света. От 661 до 750 год. той е столица на Омаядското краслкво, т.е. първият имперски халифат на исляма, който се е простирал от Испания до западен Китай. В края на 19 в. християните и мюсюлманите възприеха европейската идея за нация, в която и едните, и другите имат равни права (за разлика от халифата, където християните се считаха за вярващи второ качество). Светският пан-арабизъм възникна от това. След края на Отоманската империя Сирия стана подмандатна територия на Франция от 1920 to 1945 год., а след това - независима светска република. В тази светска Сирия аз съм роден през 1944 год. в Дамаск, потомък на ашрафската аристократична фамилия Banu al-Tibi. Ориентацията на нашите ценности беше "Религията принадлежи на Аллах, но отечеството принадлежи на всички". Това е, което мислеше сунитското мнозинство, около 70%, и живееше с взаимно уважение с голям брой религиозни и етнически малцинства. Кървавото чувство за отмъщение Дамаск беше мирен град с християнски и кюрдски квартал. Това се промени след 1970 год, когато алауитско-шиитският генерал Хафез ал-Асад превзе властта. През годините, които последваха, той успя да запълни всички позиции в армията и службите за сигурност с алауити. Вдъхновено от Арабската пролет от 2011 год., последва въстание на сунитското мнозинство срещу алауитското управление, от което възникна сегашната война. Кървава линия на вражда между сунити и алауити, тежко натоварена със силно желание за отмъщение, характеризира този конфликт Алауитите и сунитите нямат общо бъдеще. Нито регионалните, нито международните сили могат да овладеят този конфликт. В сирийския конфликт е важно да се разбере, че Путин не използва руската военна сила от симпатия към Асад, а единствено се опитва да наложи на Запада да признае Русия като равноправен участник. На Мюнхенската конференция през февруари 2016 год. стана ясно, че Путин е постигнал тази цел. Конфликтът в Сирия е илюстрация за продължителния процес на дезинтеграция на държавите в Близкия изток. В момента това става в Ирак, Либи и Йемен. Последицата ще бъде това, че през идващите години масивни демографски лавини очакват Европа. Благодарение на поканата на канцлера Меркел Германия е дестинация № 1 за бежанците. Но останалите европейци не играят заедно. Детинските боричкания между всички германски партии относно горните граници и ограничаване на бройката показват, че германските политици не осъзнават размерите на проблема. След убийствата в Париж в началото на 2015тод. канцлерът Меркел участвав публична демонстрация в Берлин рамо до рамо с ислямски функционери, които яростно се противопоставиха на европейския ислям и тя все още дори не знае какво прави. Нейната пилитика за Сирия и бежанците е разположена по тази линия. Докато германските политици и германските "Gutmenschen" говорят за толерантност и нещастието на бежанците "с германски патос по абсолютното" (Адорно), ислямистите се смеят презрително и наричат тези дебати "византийски брътвежи". Надлъж и шир без евро-ислям Произходът на израза е следният: през 1453 год. византийската столица Константинопол е обсадена от ислямската отоманска армия. По време на обсадата византийските и християнските монаси водели изтощителни спорове за магическите и религиозните формулировки, въпреки сериозността на положението. През същата година ислямският султан Мехмед II успешно превзел Константинопол, който неговите войски превърнали в ислямския Истанбул. Оттогава ислямските историци наричат такива дебати "византийски брътвежи". Като сириец от Дамаск, аз живея в Германия от 1962 год. и знам: патриархално мислещите мъже от една женомразка култура не могат да бъдат интегрирани. Един европейски, цивилизован ислям, който ислямските функционери в тази част на света отхвърлят като евро-ислям, би могъл да бъде алтернативата. На днешно време той няма шанс. Моят учител Max Horkheimer наричаше Европа "остров на свобода в океан от диктатура". Днес аз виждам тази свобода застрашена. Автор Bassam Tibi Публикуваме този текст с любезното разрешение на издателска къща Kiepenheuer & Witsch. Той е предварителен отзив за книгата на Alice Schwartzer “The Shock — New Year’s Eve in Cologne,”която ще бъде издадена през м. май. Bassam Tibi, 72, е заслужил професор по политология в Университета на Гьотинген. Той е пристигнал в Германия на 18-годишна възраст от Сирия. Публикувано на Ma 3, 2016 от Baron Bodisseyhttp://gatesofvienna.net/2016/05/ba... Благодаря на Stoil Stoilov за линка и на Мария Рускова за превода.
Изкуственият интелект: краят на човешкат...
„Уолстрийт джърнъл“: Новата помощ от САЩ...
Руската федерация не само приземи скъп а...
„Уолстрийт джърнъл“: Новата помощ от САЩ...
Руската федерация не само приземи скъп а...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. nature and science
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
